№ 241
гр. Плевен, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20244400500293 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК .
С решение на Районен съд Червен бряг №54 от 18.02.2024г.,
постановено по гр.д.№941/2023г.по описа на същия съд на основание чл.150
от СК е изменен размера на издръжката от 180лв., определен с решение
189/06.07.2021 г.,постановено по гр.д.№ 547 / 2021 г.по описа на ЧРС ,като Е.
С. М., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Ч. б., обл. Плевен, ж.к. "*"
бл.*, вх. *, ет. *, ап. * е осъден да заплаща на детето С. Е. М., ЕГН
**********, роден на 26.04.2008 г. ежемесечна издръжка чрез неговата майка
и законен представител Г. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес от гр. Ч.
б., обл. Плевен ул. „***“ № * в размер на 300 лв., считано от 21.08.2023 г.до
настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Със същото решение на ЧРС Е. С. М., ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр. Ч. б., обл. Плевен, ж.к. "*" бл.*, вх. *, ет. *, ап. * е осъден да
заплати държавна такса по сметка на Червенобрежки районен съд върху
разликата от досегашния и уважения размер на иска по чл. 150 от СК в размер
на 172,80 лв.
1
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 1-во от ГПК с решението на РС
Червен бряг е допуснато предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Недоволен от така постановеното решение на РС Червен бряг е останал
ответникът Е. С. М.,който чрез своя пълномощник адвокат Л. Г. от ПАК го
обжалва пред ПРС като неправилно.Изложени са доводи,че липсата на анализ
на всички събрани по делото доказателства в пълна степен се е отразила и
върху правилността и законосъобразността на съдебното решение .Твърди
се,че в мотивите на решението ЧРС не е обсъдил задълбочено всички
доказателства,като въззивникът счита ,че фактическите и правни изводи не се
подкрепят от събраните по делото доказателства,въз основа на което е
постановено неправилно и необосновано решение.Посочено е,че съдът не е
обсъдил доказателствата по делото,от които е видно,че ответникът няма
възможност да заплаща издръжка в размер на 300лв. В заключение моли
Окръжния съд да отмени обжалваното решение на РС Червен бряг от
18.02.2024г.по гр.д.№941/2023г.и вместо него да постанови друго,с което
въззивникът Е. С. М. да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 235 лв.,считано 21.08.2023г. до настъпване на законни основания за
нейното изменяване или прекратяване,ведно със законна лихва върху всяка
просрочена вноска.
В съдебното заседание на 15.05.2024г.пред ПОС въззивникът Е. М.
лично и чрез своя пълномощник адвокат Л. Г. от ПАК поддържа подадената
въззивна жалба и моли съда да я уважи.
Въззиваемата Г. В. Г. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263
ал.1 ГПК ,в който взема становище,че въззивната жалба е
неоснователна.Посочено е,че към днешна дата минимално определения от
законодателя размер дължима издръжка от родител,който не упражнява
родителските права е в размер на 233,25лв.Присъдената с атакуваното
съдебно решение издръжка е в размер на 300лв.,което прави разлика от
66,75лв. на месец или 2,24лв.на ден.Тъжно е родител да прави проблем за
2,24лв.на ден,при положение,че синът му е на 16 години,а същевременно
въззивникът е намерил 600лв.за адвокат,обслужва две МПС и работи на
трудов договор.Изложени са доводи,че съдът точно и обективно е обсъдил
релевантните по делото факти и доказателства,спазил е процесуалните норми
2
и правилно е приложил материалния закон.В заключение моли съда отхвърли
въззивната жалба като неоснователна и да се потвърди изцяло обжалваното
решение.
В съдебното заседание на 15.05.2024г.въззиваемите С. М., действащ
лично и със съгласието на своята майка Г. Г. не се явиха, като е депозирана
молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. В същата се поддържат
изложените в отговора на въззивната жалба съображения.
За заинтересованата страна ДСП-Отдел Закрила на детето гр.Червен бряг
не се е явил представител в съд.заседание .Изготвен е социален доклад.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
правно основание чл.150 СК от Г. В. Г. срещу Е. С. М. ,с който се претендира
изменение на определения размер на издръжката за детето С. Е. М. от
180лв.на 300лв.
Безспорно от представения акт за раждане на детето С. Е. М. се
установява,че същият е роден на 26.04.2008г.,като страните са негови
родители.
Към настоящия момент детето С. М. е навършило 16 години и е
непълнолетно.На това основание и с оглед разпоредбата на чл.28 ал.2 ГПК, с
определение на ПОС №699/15.04.2024г. непълнолетният С. Е. М. бе
конституиран като въззиваема страна в процеса,като му бе дадена
възможност да преподпише становището на въззивната жалба и исковата
молба пред ЧРС,депозирани от неговата майка Г. Г..За съдебното заседание
пред ПОС са представени искова молба и становище по въззивната
жалба,преподписани от непълнолетния С. М.,действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Г. Г..
Безспорно е с оглед представения препис от решение на РС Червен бряг
№189/06.07.2021г.,постановено по гр.д.№547/2021г.,че страните са бивши
съпрузи ,като бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие,по реда на
3
чл.50 СК.Страните са постигнали споразумение утвърдено от съда,съгласно
което упражняването на родителските права по отношение на роденото от
брака дете С. Е. М. е предоставено на майката, а бащата се е задължил да му
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 180лв.,платима по банкова сметка
на майката в „Уникредит Булбанк“АД .
От определяне на издръжката през 2021г.по горепосоченото решение на
ЧРС до завеждане на ИМ по чл.150 СК е изминал период от 2 години,а към
днешна дата почти 3 години,през който потребностите на детето С. от
храна,облекло,учебни пособия и други са се увеличили.С. М. вече е
непълнолетен,навършил е 16 години ,касае за голямо дете в гимназиален
курс, за което се изискват значително по-големи разходи за издръжка.На
следващо място ,както правилно е приел и ЧРС към настоящия момент
определената през 2021г. издръжка в размер на 180лв. е под установения
минимален размер от 233,25 лв.,съгласно чл.142 ал.2 СК/ 1/4 от мин.за
страната работна заплата, която е 933лв./Налице е трайно изменение на
обстоятелствата,както с оглед икономическите условия в страната,промяната
в размера на МРЗ,ръста на инфлацията,така и с оглед нарасналите нужди на
детето,поради което предявеният иск по чл.150 СК за изменение размера на
издръжката е доказан по основание.
От представените писмени доказателства се установява,че бащата Е. С.
М. работи по трудово правоотношение в ДПБ Карлуково,на длъжността
санитар и получава брутно трудово възнаграждение в размер на МРЗ,което за
2022г.е било в размер на 910лв.,без допълнителните надбавки за клас
прослужено време.Към настоящия момент,т.е.за 2024г. МРЗ е в размер на
933лв.и съдът приема,че този именно размер на брутно трудово
възнаграждение получава ответника.Установява се от представените справки
от НАП,че Е. М. е собственик и на два леки автомобила Ауди А4 и Мерцедес
Ц320 ЦДИ.С ЕР на ТЕЛК№92810 от 21.11.2023г.на въззивника Е. С. М. е
определена 40 % т.н.р.за срок от 2 години.Видно е също така,че ответникът
има сключен договор за потребителски паричен кредит с Уникредит
Кънсюмър Файненсинг ЕАД,който се е задължил да погасява на 120 равни
месечни вноски,с падеж на първа вноска 01.06.2021г.и размер на месечната
вноска 495,43лв.
От представения социален доклад пред въззивната инстанция от ДСП
4
гр.Червен бряг се установява,че през учебната 2023/2024г.С. М. е ученик в
девети клас на СУ“Д-р Петър Берон“гр.Чревен бряг,като детето е в добро
здравословно състояние.В доклада е отразено ,че майката Г. Г. работи към
ЕТ“Д.Данов“гр.Червен бряг на длъжност продавач-консултант на
бензиностанция,като получава месечно възнаграждение в размер на
700лв.Според доклада бащата Е. М. живее в с.Горник ,в жилище собственост
на родителите му,а майката Г. и С. живеят в жилище,собственост на
пълнолетния й син.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на ЧРС ,че с оглед
нарасналите нужди на непълнолетното дете С.,издръжката,дължима от
бащата следва да бъде увеличена от 180лв.на 300лв.Въззивникът Е. М. ,
независимо от представеното ЕР на ТЕЛК,с което му е призната 40 % т.н.р.е в
трудоспособна възраст и работи по трудово правоотношение като получава
брутно трудово възнаграждение в размер на МРЗ от 933лв.Не са ангажирани
доказателства за доходите на майката Г. Г.,но с оглед представените социални
доклади както пред ЧРС,така и пред ПОС се налага извода,че тя също
получава месечен доход в размер на МРЗ,която за 2024г.е 933лв.Съдът като
съобрази нарасналите потребности на детето С. и неговата възраст-ученик в
девети клас,навършил 16 години,както и възможностите на двамата родители
приема,че необходимата обща издръжка за С. е в размер на 550лв.,от които
бащата следва да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300 лв.,а
останалата част ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание
на детето следва да се поемат от майката Г. Г..Съгласно разпоредбата на
чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца,независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
С въззивната жалба ,а и в съдебното заседание бащата Е. М. излага
доводи,че следва да му се определи минималния размер на издръжката от 235
лв.,че няма възможност да заплаща издръжка в по-висок размер, като
посочва,че той самият е издържан от неговите родители пенсионери и
ежемесечно заплаща по 500лв.за погасяване на кредита.Тези доводи не се
споделят от въззивната инстанция.Минималния размер на издръжката от
233,25лв.съгласно чл.142 ал.2 СК би бил дължим от въззивника и в
5
хипотезата,ако същият бе безработен.След като последният е в трудоспособна
възраст,работи и получава трудово възнаграждение следва да заплаща малко
по-висок размер на издръжката от минималния.От друга страна този мин.
размер на издръжката обичайно се присъжда за деца на по-ниска възраст.В
случая се касае за непълнолетно дете,ученик в девети клас навършило 16
години и този минимален размер на издръжката е крайно недостатъчен да
задоволи и най-елементарните му потребности.Въззивникът няма други
деца,за които е задължен да осигурява издръжка.Фактът,че има задължения
към банка за погасяване на получения банков кредит ,не е основание за
присъждане на издръжка в минимален размер,тъй като интересите на детето
винаги са с приоритет.
По изложените съображения,искът по чл.150 СК за изменение
определения през 2021г. размер на издръжката за детето С. М. е основателен
и следва да се уважи ,като издръжката се увеличи от 180лв.на 300лв.Този
размер на издръжката е дължим от бащата Е. С. М., считано от
21.08.2023г./датата на завеждане на ИМ/до настъпване на причини и условия
за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законна лихва върху всяка
просрочена вноска.Изводите на ЧРС съвпадат с тези на въззивната
инстанция,поради което и на основание чл.271 ГПК обжалваното решение
следва да бъде изцяло потвърдено.
Въззиваемите не са направили разноски за настоящата
инстанция,такива не се и претендират и не следва да се присъждат.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ГПК решението на Районен съд
Червен бряг №54 от 18.02.2024г.,постановено по гр.д.№941/2023г.по описа на
същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280 ал.3,т.2 ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7