РЕШЕНИЕ
№ 1317 дата 15 ноември 2022г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в
публично заседание на 20 октомври
2022г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДИАНА ГАНЕВА
2.
ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар:
Д. Ф.
Прокурор:
Христо Колев
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ
дело № 1511 по
описа за 2022г.
и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.Н.И. ***
против Решение № 701/28.06.2022г., постановено по НАХ дело № 1587/2022г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №
7638 от 01.04.2022г. издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“-гр.София, с което, на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, на
касатора е наложено административно наказание глоба в размер от 1000 лева.
Съдебното решение се обжалва като постановено в нарушение
на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът възразява, че съдът не
е обсъдил основното му възражение относно неправилно приложение на материални
закон, като посочва, че не е била съобразена нито от наказващия орган, нито от
съда нормата на чл.14, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, която според
него е следвало да бъде приложена, в който случай санкционната норма би била
тази на чл.177, ал.3 от ЗДвП. Иска се отмяна на оспореното решение и на
наказателното постановление.
В съдебно
заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по
касация се представлява от юрисконсулт, който моли за оставяне в сила на
съдебния акт, както и да му бъде присъдено възнаграждение.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за липса на касационни основания
за отмяна на постановеното решение.
Касационна
жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок, а разгледана по същество съдът счете за неоснователна.
Административният
съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК, извърши служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Отговорността на касатора е ангажирана в качеството му на водач на ППС - товарен автомобил с три оси,
марка „Скания“ с рег.№СН3549ВН, за което превозно средство в хода на проверката
било установено, че е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11 от
03.07.2011г., а водачът извършвал превоз без разрешение за дейности в рамките
на специално ползване на пътищата, съгласно изискванията на чл.8, ал.2, вр. с
ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, за което е налице забрана на основание чл.26, ал.2, т.1, б.“а“
от Закона за пътищата. За установеното нарушение е съставен АУАН с бланков № 0009023 от 24.02.2022г., а
впоследствие издадено и процесното НП, с което е ангажирана отговорността на И.И.
и на основание чл.53, ал.1, т.2 ЗП му е наложено административно наказание
глоба в размер от 1000 лева.
Наказателното
постановление е потвърдено от съда, който не констатирал съществени процесуални
нарушения при издаването му, като е обосновал извод за съставомерност на
констатираното деяние и правомерно ангажиране отговорността на водача на
соченото основание, при липсата на предпоставки за квалифициране на
установеното нарушение като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Наложеното административно наказание съдът е счел за правилно определено в
минималния предвиден размер и е съответно на чл.12 от ЗАНН и с тези мотиви е потвърдил издаденото НП.
Решението е правилно.
Фактите по делото не са спорни.
Възраженията на касатора касаят приложението на
материалния закон, по които възражения първоинстанционният съдът действително
не е изложил мотиви, в каквато насока са оплакванията в касационната жалба,
поради което и в отговор на тези оплаквания, настоящият съд отбелязва следното:
Управляваното от касатора ППС е определено като
тежко в хипотезата на чл.3 от
Наредба № 11/2011г. и по-конкретно т.2 - натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7.
Данните показват, че при измерено разстояние между осите - 1,32м., сумата от
натоварването на ос/на двойната задвижваща ос/ на МПС е 19,680т при максимално
допустимо натоварване на двойната ос – 19,000т., т.е. надвишението е от 0,680т,
поради което касаторът счита за приложима нормата на чл.14, ал.3 от Наредбата,
тъй като превишението е под 30% от допустимите максимални натоварвания на ос и
в тази хипотеза на чл.14, ал.3 от Наредбата счита за приложима санкционната
норма на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не тази на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, на което
основание претендира неправилно приложение на материалния закон.
Движението на тежки превозни средства
е принципно допустимо в условията на разрешителен режим. При него са възможни
две хипотези – или издаване на разрешително от орган по чл.14, ал.2 от
Наредбата като самостоятелен административен акт – чл.8, ал.2 от Наредбата +
заплатена пътна такса – чл.8, ал.4 от Наредбата, или документ за заплащане на
такса по чл.14, ал.3 от Наредбата. Коя от двете хипотези ще бъде приложена
зависи от размера на превишението на натоварването. Предвид обстоятелството, че
и в двата случая се касае за разрешителен режим, когато в Наредбата е
употребено понятието „разрешително“ то следва да се има предвид това по чл.8,
ал.2, докато понятието „разрешение“ има по-общ характер, като то реферира и към
заплащане на дължима такса по чл.14, ал.3 от Наредбата. Така напр. в нормата на
чл.26, ал.2 от ЗП е посочено, че без разрешение се забраняват определени
дейности изброени в съответните букви. Употребеното тук „разрешение“ включва
както разрешително, така и дължима такса, защото нормата е декларативна и
принципно забранява движението на тежки ППС без разрешение. В нормата на чл.14,
ал.3 от Наредбата е посочено, че се разрешава тежките ППС да се движат след
заплащане само на дължимата такса, ако отговарят на останалите критерии
посочени в нормата. Употребеното тук „се
разрешава“ визира разрешение под формата на плащане на определена такса,
аналогично – чл.8, ал.5 от Наредбата. В нормата на чл.37, ал.1, т.1 от
Наредбата вече напълно са разграничени двата разрешителни режима – разрешително
или документ за платена такса. Подобно разграничение е също отчетливо в нормата
на чл.14а, ал.1 – издаденото разрешително
представлява електронен документ …… и ал.3 на същия чл.14а - заявителят се уведомява да заплати дължимата
такса, като данните за разрешения превоз ……..
Отнесено към
настоящия случай, липсата на заплатена такса по чл.14, ал.3, във вр. с чл.15,
ал.6 от Наредбата, представлява липса на разрешение за движение на тежко ППС,
като форма на специално ползване на пътищата по смисъла на § 1, т.8 от ДР на
ЗП. Касаторът не отрича, че не е заплатил тази такса, но претендира, че това е
наказуемо на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП.
Възражението
настоящият съд счете за неоснователно.
Видно от приложената
от наказващия орган санкционна норма на чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25,
чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат
или наредят да бъдат извършени следните дейности: ……… 2. движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Видно е, че нормата
санкционира движение на тежко ППС без разрешение – без значение дали е под
формата на разрешително или документ за заплатена такса, и в двата случая няма
разрешение на администрацията, управляваща пътя. Следователно, липсата на
заплатена такса може да бъде субсумирана под хипотезата на тази санкционна
норма. От друга страна, след като Агенция „Пътна инфраструктура“ управлява
републиканските пътища – чл.19 от ЗП, то не може да се отрича нейното право да
санкционира нарушителите, които се движат по тях, управлявайки тежко ППС без да
са се снабдили със съответното разрешение под едната или другата форма, още
повече, че управлението на пътищата включва упражняване на контрол
на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване – чл.19,
ал.2, т.6 от ЗП. В хипотезата на сочената от касатора за приложима норма на
чл.177, ал.3 от ЗДвП санкциониращият орган може да бъде различен от Агенция „Пътна
инфраструктура“, като правомощия за санкциониране по този закон имат и други
служби, чиято дейност е свързана с контрола по движението по пътищата. В
настоящия случай не се касае за нарушение по ЗДвП, чиято цел и уредени
обществени отношения са различни – чл.1, ал.1 и ал.2 и нормата на чл.177, ал.3
от този закон би била приложима по отношение на нарушение по чл.139, ал.1, т.2
и ал.3 от ЗДвП, който поставя изискванията към движещите се по пътя ППС.
Нарушената в случая забрана се съдържа в Закона за пътищата, който има друга
цел и предмет на обществени отношения – чл.1, ал.1 и съобразно тази цел е изискващото
се разрешение като форма на управление на пътищата по см. на чл.19, ал.2, т.5,
предл.2-ро от ЗП, като органът преценява доколко е допустимо преминаването на
определено извънгабаритно или тежко превозно средство на конкретна дата/период,
по конкретен път, по определен маршрут, като взема предвид
товароносимостта/претоварването на ППС и възможните последици за поддръжката на
пътя.
В случая се касае за извършване на дейност по
специално ползване на пътя, регламентирана в ЗП, а не за общата дейност по движение
по пътищата, регламентирана в ЗДвП, поради което, след като процесното
нарушение е такова по ЗП – липса на разрешение за движение на тежко ППС и след
като в ЗП има санкционна норма, която наказва този вид нарушение, то няма
основание да се счита, че в хипотезата на липса на платена такса следва да се
приложи санкционна норма от ЗДвП, а в хипотезата на липса на разрешително
следва да се приложи санкционна норма от ЗП. Нормата на чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата
не прави подобно разграничение, респ. там не е употребено „разрешително“,
поради което няма основание то да се извежда по пътя на тълкуването, защото
както се отбеляза по-горе – при установено движение на тежко пътно превозно
средство, представляващо специално ползване на пътя, без разрешение на
администрацията, управляваща пътя, липсата на разрешение е относима за
двете хипотези – разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата или заплащане на такса
по чл.8, ал.5, във вр. с чл.14, ал.3 от Наредбата.
На
основание изложените мотиви, решението, с което е потвърдено наказателното
постановление, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ХІІІ-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
в сила Решение №
701/28.06.2022г., постановено по НАХ дело № 1587/2022г. по описа на Районен съд
– Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: