№ 17465
гр. София, 04.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
Гражданско дело № 20231110116241 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
На именното повикване в 9,40 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ: Д. Г. Г. – редовно призован, не се явява, не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ: *** АД – редовно призован, не се представлява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В. С. С. – редовно призована, явява се лично.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА проекта за доклад за окончателен.
ДОКЛАДВА определение от 26.5.2023 г., с което е допуснато увеличение на размера на
иска за сумата 199,21 лева.
ДОКЛАДВА молба от ищеца от 22.05.2023 г. и от 29.6.2023 г. и молба от ответника от
26.5.2023 г. към която е приложен договор за паричен заем.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмено докозателство договор за заем от 24.10.2018 г.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
СЪДЪТ
ОБЯВИ решението си:
1
Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 4.7.2023г.
-ри
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 32 състав, в открито съдебно заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЗАПРЯНОВА
При секретаря К. Купенова, като разгледа гр.дело 16241 по описа на съда за 2023 година, взе
предвид следното:
Страни в производството са ищецът Д. Г. Г., с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София,
ж.к. „Люлин-3“, ул. „Георги Дражев“ №6, търговски комплекс „Сан Марино“, офис 14, чрез
адв. Б. З. и ответникът „***“ АД с ЕИК ***, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46.
Предявен е иск за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договор за заем
№ 3354809 от 25.10.2018 г., предвиждащ неустойка за непредоставяне на обезпечение в
размер на 250,00 лв. на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД /поради
накърняване на добрите нрави/, чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК /надвишаване на
максималния размер на обезщетението за забава/ и на осн. чл. 146 ЗЗП, вр. с чл. 143, ал. 2, т.
5 ЗЗП /неравноправна клауза в потребителски договор/. Предявен е и кумулативно съединен
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца недължимо
получена сума по договор за паричен заем № 3354809 от 25.10.2018 г. в размер на 50,00 лв.
като частичен от 250,00 лв., ведно със законна лихва от 29.03.2023 г.
Ищецът твърди, че на 25.10.2018 г. е сключил с ответното дружество „***“ АД договор за
паричен заем № 3354809/25.10.2018 г., по който му била предоставена сума в размер на
500лв., която следвало да върне. Твърди, че в чл.4 от договора е уговорено задължение на
страните за предоставяне на обезпечение в полза на кредитора- от две физически лица-
поръчители или с банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като при
неизпълнение на задължението на заемателя да предостави уговореното обезпечение в полза
на кредитора е уговорена неустойка в размер на 250,00 лв., която следва да бъде заплатена
от заемополучателя, предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора. Твърди, че договорът за кредит е
нищожен поради непосочване на начина на формиране на ГПР и невключване в ГПР на
неустойката за непредоставяне на обезпечение, като моли съдът да се произнесе в мотивите
относно нищожността на договора. Моли да бъде призната за нищожна клаузата на чл. 4, ал.
2
2 от договора, с която е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на
250,000 лв. поради накърняване на добрите нрави, тъй като неустойката излиза извън
присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради противоречие на
императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 ЗПК; нищожна като неравноправна клауза в
потребителски договор, която не е индивидуално уговорена, на основание чл. 146 ЗЗП, вр.
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, поради заобикаляне на ЗПК /чл. 21, ал. 1 ЗПК/. Моли ответникът да
бъде осъден да върне сумата от 50,00 лв. като частичен иск от общо предявен от 250,00 лв.,
представляващи недължимо платени суми по договор за паричен заем.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Твърди, че ищецът няма
правен интерес да предявява установителен иск при положение, че може да предяви и е
предявил осъдителен иск за връщане на суми по нищожна клауза, посочва, че ищецът
осъществява злоупотреба с право чрез предявяване на иска за нищожност, за да натовари
ответника с ненужни разноски. Посочва, че неустойката не следва да се включва в ГПР.
Представя справка, от която е видно, че ищецът е платил неустойка в размер на 199,21лв.
Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.
Съдът намира, че предявеният иск е допустим, тъй като съгласно трайната съдебна практика
на ВКС, изразена в Решение № 155 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 4829/2008 г., ВКС, III г. о.;
Решение № 93 от 12.11.2012 г. по т. д. № 1069/25011 г., ВКС, І т. о.; Решение № 458 от
29.06.2010 г. по гр. д. № 1526/2009 г., ВКС, IV г. о. и др., съгласно която за да съществува
интерес от установителния иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право
или да се претендира отричано от него право, като при предявяване на иск за нищожност на
договор не е необходимо интересът да е непосредствен, достатъчен е и евентуален правен
интерес. Наличието на изрична законова разпоредба за правото за обявяване на договора за
нищожен легитимира интереса на ищците от търсената съдебна защита, а в чл. 212 ГПК е
предвидено изрично правото да се предяви инцидентен установителен иск, т. е.
преюдициалното правоотношение да бъде обсъдено не само в мотивите, но и да бъде
разрешено с диспозитива на съдебното решение.
В доказателствена тежест на ищеца по иска за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от
договора, е да докаже, че е сключил с ответника договор за паричен заем №
3354809/25.10.2018г., предвиждащ неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на
250,00 лв., както и твърдените пороци на договора, които водят до нищожност.
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на
неоснователно заплатени суми по потребителски договор, е да докаже, че ищецът е предал, а
ответникът е получил исковата сума.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.
С оглед заявленията на ответника като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се
обявят фактите, че между Д. Г. и „***“ АД е сключен договор за паричен заем №
3
3354809/25.10.2018г., по силата на който „***“ АД е предоставил на ищеца сумата от 500
лв., както и че в чл. 4, ал. 2 от договора е уговорена клауза за неустойка при непредоставяне
на обезпечение.
Спори се относно размера на заплатената от заемателя неустойка за непредоставяне на
обезпечение по договор за паричен заем № 3354809 от 25.10.2018 г. дали са спазени
изискванията на ЗЗП и ЗПК, включително и за посочване на ГПР, дали посоченaтa уговоркa
противоречи на добрите нрави.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК ГПР
не може да надхвърля 50%.
В случая е уговорено допълнително плащане, което представлява разход по кредита
и не попада в изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК, но въпреки това този разход не е включен в
ГПР. При отразяване на това допълнително плащане в ГПР ГПР значително ще надхвърли
50%. Неотразяването му води до заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.
Също така невключването на това допълнително плащане в ГПР представлява
нарушение на чл.11, ал.1, т10 ЗПК, който императивно изисква в съдържанието на договора
за потребителски кредит да е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя,
изчислена към момента на сключване на договора.
В случая договора за кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10
ЗПК и на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита.
По отношение на разноските ищецът претендира разноски за два иска в общ размер 1000
лева по 500 лева за всеки иск. В отговора на исковата молба е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ намира, че доколкото предявените искове произтичат от едно правоотношение, не
следва да се присъждат възнаграждения за два отделни иска. Предвид изложеното, на ищеца
следва да се присъдят разноски на осн чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за размера на
минималните адвокатски възнаграждения в размер на 400 лева.
Воден от горното
СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл.4, ал.2 от Договор за заем № 3354809 от
25.10.2018 г., сключен между ищеца Д. Г. Г., с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София,
ж.к. „Люлин-3“, ул. „Георги Дражев“ №6, търговски комплекс „Сан Марино“, офис 14, чрез
адв. Б. З. и ответника „***“ АД с ЕИК ***, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, предвиждащ неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 250
лева.
4
ОСЪДЖА „***“ АД с ЕИК ***, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап.
40-46 да плати на Д. Г. Г., с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Люлин-3“, ул.
„Георги Дражев“ №6, търговски комплекс „Сан Марино“, офис 14, чрез адв. Б. З., сумата
199,21 лева платена без основание по договор за заем № 3354809 от 25.10.2018 г., както и
сумата 450 лева разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9,51 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5