Р Е Ш
Е Н И Е № 235
гр. Сливен,
26.02.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6793 по описа на съда за 2018
год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за
установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК- „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” 52-54 против длъжника М.А.Б., ЕГН: **********
***, на която заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В условия
на евентуалност са предявени осъдителни искове.
Предявени са обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът твърди, че с договор
за потребителски кредит № ********** банката- ищец била отпуснала на
ответницата, в качеството й на кредитополучател кредит в размер на 1224,52 лв.,
като към отпуснатия кредит се била включвала и еднократна такса за оценка на
риска в размер на 131,20 лв., дължима в деня на подписване на договора, която
се финансира от кредитора и възстановява от длъжника с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план предвид заявеното му желание. Съгласно чл. 7, ал. 2
от договора средствата по кредита се превеждат по банковата сметка на
кредитополучателя. Потребителят бил пожелал да сключи застраховка живот в
размер на 46,20 лв. и застраховка безработица в размер на 47,12 лв. и общото му
крайно задължение се било равнявало на 1416,37 лв., което следвало да бъде
платено на 14 погасителни месечни вноски. В чл. 9, ал. 1 и 2 от договора бил
уговорен годишен лихвен процент между страните в размер на 24,04 % и всяка
месечна погасителна вноска била включвала два компонента- главница и договорна
лихва. Длъжникът бил пропуснал да погаси три последователни месечни вноски с
падежи на 15.10.2017 г., на 15.11.2017 г. и на 15.12.2017 г. и съгласно чл. 16,
т. 2 от договора на 16.12.2017 г. била настъпила предсрочната изискуемост на задължението,
като ответницата била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на
задължението. Дори и да се приеме, че не е настъпила предсрочната изискуемост
на задължението, крайният срок на договора бил насъпил на 15.11.2018 г.
Банката била подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и бил издаден изпълнителен
лист срещу ответницата като било образувано изп.д. № 599/2018 г. на ЧСИ Павел
Георгиев.
Претендира да се признае за
установено, че ответницата им дължи
сумите, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, а именно сумата от 1224,52 лв., съставляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № ********** от 14.08.2017 г.,
сумата от 191,85 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 15.10.2017 г.
до 16.12.2017 г., сумата от 45,07 лв., съставляваща обезщетение за забава за
периода от 15.10.2017 г. до 13.02.2018 г. ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението-01.03.2018 г. до окончателното плащане. В случай, че
бъдат отхвърлени положителните установителни искове по чл. 422 ГПК се
предявяват в условия на евентуалност осъдителни искове-за сумата от 1224,52
лв., съставляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит №
********** от 14.08.2017 г., сумата от 191,85 лв., съставляваща договорна лихва
за периода от 15.10.2017 г. до 16.12.2017 г., сумата от 71,39 лв., съставляваща
обезщетение за забава за периода от 15.10.2017 г. до 05.12.2018 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Претендират се деловодни
разноски сторени в заповедното производство в размер на 179,23 лв. и разноски
сторени в исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от страна на ответницата.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощник по
чл. 32, т. 3 ГПК юрисконсулт Стоянов, който изразява становище, че поддържа исковата претенция и моли за нейното
уважаване, като прави изрично искане за постановяване на решение при признание на иска. Претендира
сторените по делото разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Ответницата, редовно призована се явява лично в съдебно заседание. Прави
пълно признание на исковите претенции, като изрично заявява, че дължи
претендираните от ищцовото дружество суми.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от
съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при
признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в
мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на
иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответницата
направи изрично изявление за признание на иска. С оглед представените, писмени
доказателства от ищеца по делото , искът се явява основателен, което
не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй
като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга
страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявените положителни установителни искове са
основателени и доказани и следва да бъде уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като
на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Съгласно чл. 78 ал. 2 разноските за ответника, който не е дал повод за завеждане на
иска и го признава следва да се възложат на ищеца.
В настоящият случай ответницата с
поведението си е дала повод за завеждане на иска, тъй като не е изпълнила в
срок задължението си за плащане на претендираните от нея суми. Поради което, не
може да се счита, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
иска. По делото са представени доказателства за направени разноски от ищеца и
списък по чл. 80 от ГПК.
Като прецени, че са налице предпоставките на чл.
237, ал. 1 от ГПК и не са налице
пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, съдът прие, че срещу ответницата следва да
се постанови решение при признание на иск, с което предявените искове следва да се уважат изцяло, като се признае
за установено, че се дължат сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №988 по описа
на СлРС за 2018 година.
С оглед изхода на процеса
на ищцовото дружество се следват разноски, в
размер на 508,46 лева, които ответницата следва да бъде осъдена
да заплати.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А.Б., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ
на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” 52-54, сумата: сумата от 1224,52 лв., съставляваща неизплатена главница по
договор за потребителски кредит № ********** от 14.08.2017 г., сумата от 191,85
лв., съставляваща договорна лихва за периода от 15.10.2017 г. до 16.12.2017 г.,
сумата от 45,07 лв., съставляваща обезщетение за забава за периода от
15.10.2017 г. до 13.02.2018 г. ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението-01.03.2018 г. до окончателното плащане, за които по ЧГД № 988 по описа на СлРС за 2018 година е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.
ОСЪЖДА
М.А.Б., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” 52-54, сумата 508,46 лева, представляващи направените
в настоящото и в заповедното производство разноски.
Решението е постановено при
признание на исковете.
Решението може да бъде
обжалвано пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: