РЕШЕНИЕ
№. 170/17.1.2020г.
гр. Пловдив, 17.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 3182 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба от Многопрофилна болница за активно
лечение „Тримонциум“ ООД, ЕИК *********, със съдебен
адрес:***, представлявана от д-р С. И.И. чрез адв. Р.С., срещу решение № 1547 от 19.08.2019 г.,
постановено по а.н.д № 2341 по описа за 2019 г., на Районен съд Пловдив, XI – ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление №
НП-27-133-12/16.11.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит” /ИАМО/ гр. София /чийто универсален правоприемник понастоящем
е Изпълнителна агенция „Медицински надзор” – ИАМН гр. София/, в частта от т. 2
до т. 8 и от т. 10 до т. 12 от наказателното постановление, с които на Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум“ ООД, за десет нарушения по чл. 82б, ал. 2 от
ЗЗ, на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ са наложена десет имуществени санкции
всяка в размер на 500 лева.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се,
че районният съд не е обсъдил всички аргументи, изложени от жалбоподателя,
касаещи незаконосъобразността на обжалваното НП и АУАН. Поддържа се, че
производството по административно наказване е извършено от лица без нужната
компетентност. Сочи, че съдът прилага недопустимо разширително
тълкуване на разпоредбата на чл.82б ал.2 от Закона за здравето /ЗЗ/, без да
съобрази нейният смисъл. Възразява се, че не са изследвани и предпоставките
случая да бъде квалифициран като „маловажен“. Претендира се отмяна на
обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Иска се присъждане на съдебни разноски и за двете инстанции.
3. Ответникът по
касационната жалба – Изпълнителна агенция „Медицински надзор” /ИАМН/ - гр.
София, чрез процесуалния си представител юрк. С.,
поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена
без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу
НП № НП-27-133-12/16.11.2018 г. на
Изпълнителния директор на ИАМН- гр. София. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № А-27-133-12/31.05.2018 г., съставен от д-р Г.Д.Д.– на длъжност държавен инспектор в ИАМО – гр. София. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
Със заповед № РД 27-133/30.03.2018
г. с вх. № 60/30.03.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“ било разпоредено в периода от
02.04.2018 г. до 05.04.2018 г. включително в лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум“ ООД гр. Пловдив да бъде извършена проверка за
дейността на дружеството жалбоподател през 2017 г., касаещо
и дейността му в очното отделение, от длъжностни лица на ИАМО, които били
сформирани в комисия с членове Г.Д.Д.на длъжност
държавен инспектор в ИАМО (сега ИАМН) и Ф.К.– директор дирекция. Проверката
била извънредна по повод на писмо с вх. № МО-05-127/20.03.2018 г. от прокурор
при Районна прокуратура – Пловдив. Заповедта съдържала нареждане при проверката
длъжностните лица да ползват всички правомощия до изтичане на законовите
срокове за съставяне, респ. връчване на всички необходими документи.
По разпореждане на прокурор
проверката била удължена със Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018 г. на изп. директор на ИАМО до 02.05.2018 г., като с нея е
изменена заповед № РД-27-113/30.03.2018 г. С писмо изх. № МО-06-145/02.05.2018
г. на изп. дир. на ИАМО е
уведомен жалбоподателят, че в заповедта за удължаване на срока на проверката е
допусната явна техническа грешка при посочване на изменената заповед, като
навсякъде тя следва да се чете като „Заповед № РД 27-133/30.03.2018 г.“
По време на проверката са изискани
необходимите документи от болничното заведение и поради огромния им обем
/прегледани са 797 истории на заболяванията/ проверката се е наложило да бъде
удължена съгласно посоченото.
Установено е, че на 10.10.2016 г. е сключен договор между МБАЛ „Тримонциум“ ООД и УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, по силата на
който последното лечебно заведение се задължавало да доставя чрез болничната си
аптека на жалбоподателя заявени от него количества стоки, включително
медицински изделия, които не се заплащали от републиканския бюджета и бюджета
на НЗОК и трябвало да се осигурят за прилагане в лечението на пациенти,
хоспитализирани при МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Съгласно
чл. 6.1 от договора изпълнението на приетите заявки следвало да се извърши в
7дневен срок, от деня следващ заявката. Съгласно чл. 3.1 от договора МБАЛ „Тримонциум“ ООД заплащало изделията и продуктите по цени,
на които УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД ги е закупило от своите доставчици. На
15.11.2017 г. между същите страни по същия предмет и въпрос е сключен друг
договор, съгласно който са преуредили отношенията си.
През календарната 2017 г. МБАЛ „Тримонциум“ ООД заявило към болничната аптека на УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД доставка единствено на лекарствени продукти, но не били отправени
лекарствени листове и заявки за доставка на медицински изделия, включително
очни лещи, в какъвто смисъл е писменото становище на ръководителя на болничната
аптека на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. Вместо това през посочения период необходимите
очни лещи, които били влагани на пациенти, хоспитализирани в МБАЛ „Тримонциум“ ООД и лекувани по амбулаторна процедура № 19,
ръководството на дружеството жалбоподател решило да си набавя чрез директно
договаряне с търговските дружества, дистрибутиращи и
извършващи дейност по доставка на тези медицински изделия.
На 07.06.2017 г. пациентът С.Н.постъпил
в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван
бил по Амбулаторна процедура № 19. На 07.06.2017 г. му била извършена факоемулсификация
и аспирация на катаракта. Вложена била вътреочна леща. В епикризата
било записано „Леща ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ №
1985. Пациентът заплатил очната леща на лечебното заведение, за което бил
издаден касов бон № 017169 от 07.06.2017 г. за сумата от 230 лв. Стикери на
медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 07.06.2017 г. пациентът А.П. постъпил
в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван
бил по Амбулаторна процедура № 19. На 07.06.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ № 1980. Пациентът
заплатил очната леща на лечебното заведение, за което бил издаден касов бон №
017170 от 07.06.2017 г. за сумата от 230 лв. Стикери на медицинското изделие
били положени на ИЗ и епикризата.
На 08.06.2017 г. пациентката Величка
Георгиева постъпила в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“
ООД. Лекувана била по Амбулаторна процедура № 19. На 08.06.2017 г. й била
извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена била вътреочна леща. В епикризата било
записано „Леща ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ №
2014. Пациентката заплатила очната леща на лечебното заведение, за което бил
издаден касов бон № 017196 от 08.06.2017 г. за сумата от 230 лв. Стикери на
медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 08.06.2017 г. пациентът Д.Ж. постъпил
в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван
бил по Амбулаторна процедура № 19. На 08.06.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ № 2002. Пациентът
заплатил очната леща на лечебното заведение, за което бил издаден касов бон №
017197 от 08.06.2017 г. за сумата от 230 лв. Стикери на медицинското изделие
били положени на ИЗ и епикризата.
На 08.06.2017 г. пациентът Й.С. постъпил
в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван
бил по Амбулаторна процедура № 19. На 08.06.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ № 2009. Пациентът
заплатил очната леща на лечебното заведение, за което бил издаден касов бон №
017198 от 08.06.2017 г. за сумата от 230 лв. Стикери на медицинското изделие
били положени на ИЗ и епикризата.
На 10.08.2017 г. пациентът А.Б. постъпил
в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван
бил по Амбулаторна процедура № 19. На 10.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ № 2677. Пациентът
заплатил очната леща на лечебното заведение, за което бил издаден касов бон №
017753 от 10.08.2017 г. за сумата от 230 лв. Стикери на медицинското изделие
били положени на ИЗ и епикризата.
На 10.08.2017 г. пациентката Веска
Михайлова постъпила в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“
ООД. Лекувана била по Амбулаторна процедура № 19. На 10.08.2017 г. ѝ била
извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена била вътреочна леща. В епикризата било
записано „Леща ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ №
2673. Пациентката заплатила очната леща на лечебното заведение, която била
включена в сумата от 880 лв., съответстваща на Цените за медицинската услуга,
медицински изделия и консумативи, определени в приложение към заповед на
управителя на болничното заведение от 04.01.2017 г., за което били издадени
касови бонове №№ 017748 и 017749 от 10.08.2017 г. Стикери на медицинското
изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 10.08.2017 г. пациентката Б.И. постъпила
в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана
била по Амбулаторна процедура № 19. На 10.08.2017 г. ѝ била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ № 2671. Пациентката
заплатила на лечебното заведение сумата от 230 лв., за което бил издаден касов
бон № 017754 от 10.08.2017 г. Стикери на медицинското изделие били положени на
ИЗ и епикризата.
На 10.08.2017 г. пациентката Д.П. постъпила
в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекувана
била по Амбулаторна процедура № 19. На 10.08.2017 г. ѝ била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ № 2670. Пациентката
заплатила на лечебното заведение сумата от 700 лв., за което били издадени
касови бонове №№ 017751 и 017752 от 10.08.2017 г., съответстваща на Цените за
медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в приложение
към заповед на управителя на болничното заведение от 04.01.2017 г. и част от
която била за скъпоструващи консумативи, т.е. вложеното медицинско изделие.
Стикери на медицинското изделие били положени на ИЗ и епикризата.
На 09.08.2017 г. пациентът Г.Д. постъпил
в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД. Лекуван
бил по Амбулаторна процедура № 19. На 10.08.2017 г. му била извършена факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена била
вътреочна леща. В епикризата било записано „Леща
ИОЛ-ин ситу“. Била съставена ИЗ № 2658. Пациентът
заплатил очната леща на лечебното заведение, за което бил издаден касов бон №
017737 от 09.08.2017 г. за сумата от 230 лв. Стикери на медицинското изделие
били положени на ИЗ и епикризата.
Установените нарушения били
квалифицирани, като такива по чл.82б, ал. 2 от Закона за здравето.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия
орган, който на осн. чл. 229, ал. 3 от ЗЗ е наложил
на нарушителя десет имуществени санкции в размер всяка по 500 лв.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си същия
потвърждава изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушенията са установени безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушенията да бъдат квалифицирани като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените
наказания.
ІV. За правото:
9. Между страните не седи спор по установената фактическа обстановка. Спорът
е правен и се концертира относно спазването на материалноправните
и процесуалните правила. По
отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба
възражения за липсата на компетентност за актосъставителя районният съд е
изложил мотиви, които се
споделят от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ
от АПК ги възприема като свои.
Относно съставомерността на нарушенията и факта на тяхното
доказване касационната инстанция намира изводите на районния съд за неправилни.
Събраните по делото материали не доказват по безсъмнен начин извършването на
нарушенията. Няма спор по факта, че в процесния
период в МБАЛ „Тримонциум“ на съответна група
пациенти са извършени оперативни манипулации, за които са използвани медицински
изделия, който не са закупени от болничната аптека, а от търговски фирми. Не се
спори също, че лечебното заведение за периода е имало сключен договор с УМБАЛ
„Св. Георги" ЕАД- гр. Пловдив за доставки на медицински изделия чрез
болничната му аптека. Така установените факти не водят до обоснован и безсъмнен
извод, че лечебното заведение е извършило нарушение на чл. 82б ал. 2 от ЗЗчл. На първо място правилото на чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ
следва да се разглежда в светлината на чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЗ, според който
пациентът има право на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на
необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от
Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет. Като гаранция за
това право е поставено и задължението по чл. 82б, ал. 1 вр.
ал. 2 от ЗЗ лечебните заведения за болнична помощ да осигурят на пациентите
необходимите за лечението им медицински изделия чрез болничните аптеки на
лечебните заведения за болнична помощ. В допълнение, за да бъде предадено и
съдържание на правото на пациента, правилото на ал. 3 от посочената норма
предвижда, когато медицинските изделия не се заплащат от Националната
здравноосигурителна каса или от държавния бюджет, пациентът да ги заплаща по
цените, на които ги е закупило лечебното заведение. От друга страна по смисъла
на чл. 94 от ЗЗ пациентът не е длъжен да ползва за нужното му лечение само и
единствено медицински изделия от болничната аптека. При това положение е
обосновано да се заключи, че правото на пациента да получи необходимите му
медицински изделия от болничното заведение, в което се провежда лечението, по
същество цели да обезпечи по-голяма достъпност и ефективност на медицинската
помощ, като се снеме тежестта от пациента да организира набавянето на нужните
му медицински изделия, но при гаранцията, че ще получи качествени изделия на
цени не – по-високи от тези на които са доставени. Отказът да бъдат осигурени
медицински изделия от лечебното заведение, респ. осигуряването на некачествени
изделия или такива на цени, превишаващи цените на доставчиците, несъмнено ще
представлява нарушение на правото на пациента. По делото не е спорно, че
пациентите са получили необходимите за лечението им медицински изделия именно
от лекуващото ги болнично заведение. Освен констатациите за закупуването на
медицински изделия извън болничната аптека, контролните органи не са установили
тези изделия да са несъответни на медицинските изисквания и стандарти, респ. да
са били продадени на пациента на цени по-високи от тези на които ги получава
лечебното заведение в болничната аптека. В закона не се съдържа специална
санкционна разпоредба, която да регулира случаите на изпълнение на задължението
по чл. 82б, ал. 1 от ЗЗ, но не по реда на ал. 2 от същата норма, а именно
осигуряване на медицинските изделия от източник, различен от болничната аптека.
Каза се, законът не урежда и задължение за пациента лечението да се проведе
единствено чрез осигурени от болничната аптека на лечебното заведение медицински изделия.
Право на пациента е да избере дали да закупи от болничната аптека или от друго
регламентирано място нужните медицински изделия, които не са поети от
средствата на НЗОК, а лечебното заведение не би могло да откаже изплъзването на
тези изделия, ако пациентът не се е възползвал от услугите на болничната
аптека. В този аспект обстоятелството, че през проверения период при лечението
на съответните пациенти от болничната аптека не са изписвани такива изделия, не
доказва извода, че лечебното заведение не е изпълнило задължението да осигури
нужните медицински изделия на пациентите на установените цени и с нужното
качество. За да се обоснове с категоричност заключение, че лечебното заведение
е нарушило изискването на чл. 82б от ЗЗ
би следвало да са налице безсъмнени данни, че е имало желание на пациенти да се
възползват от правото си да получат медицинските изделия именно от болничната
аптека и то не е било удовлетворено, респ. че предоставените на пациента
медицински изделия са несъответни на медицинските изисквания и стандарти, респ.
са били продадени на пациента на цени по-високи от тези на които ги получава
лечебното заведение в болничната аптека. При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че установените от контролните органи десет нарушения
по чл. 82б, ал. 2 от ЗЗ се явяват недоказани.
10. От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление в частта от т. 2 до т. 8 и от т. 10 до т. 12,
районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен
ведно с издаденото наказателно постановление.
11. Предвид изхода на делото и правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски се явява основателна. Същите се доказват общо в размера
на 1130 лева, от които 830 лева за адвокатска защита пред първата инстанция и 300
лева за касационната инстанция.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1547 от
19.08.2019 г., постановено по а.н.д № 2341 по описа за 2019 г., на Районен съд
Пловдив, XI – ти наказателен състав.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
НП-27-133-12/16.11.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит” - гр. София /
понастоящем Изпълнителна агенция „Медицински надзор” –гр. София/ в частта от т.
2 до т. 8 и от т. 10 до т. 12.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор” –
гр. София да заплати на Многопрофилна болница за
активно лечение „Тримонциум“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Цар Борис III Обединител“ №
126, представлявана от д-р С. И.И., сумата от 1130 (хиляда
сто и тридесет) лева, представляващи съдебни разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.