№ 11668
гр. ....., 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
четИ.десети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110137643 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
17.06.2025 г., гр......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
четИ.десети май две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Петя Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №37643 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.
чл.430 от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в съда в срок искова молба от ...., ЕИК:.... със
1
седалище и адрес на управление: гр...., представлявано от .... – Изп. директори, срещу К. П.
К., за признаване дължимостта на следните суми: сума от 268,97 лв., представляваща
задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект в гр......, ж.к. „...“, ул. „....“ №.....,
абонатен №....., за отчетен период от 01.10.2020г. до 30.11.2021г., сума от 62,58 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2021г. до 28.02.2024г., сума от
16,52 лв., представляваща цена за дялово разпределение, за периода от 01.05.2021г. до
30.11.2021г. и сума от 4,44 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
16.07.2021г. до 28.02.2024г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №15088/2024г. на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
В законен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва
исковете като неоснователни. Посочва, че жилището е необитаемо, с нулеви показания,
както и че вземанията преди 14.03.2021г. са погасени по давност. Твърди, че се е
разпоредила с правото на собственост през м.11.2021г. и е заплатила дължимите задължения
към онзи момент, както и че не е била уведомявана за налични задължения от ищеца.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение, /ФДР/, „...., като са представени 3 бр. индивидуални справки за отопление и
топла вода, от които две са на името на отв.К. К. и 1 на името на П. П., както и 2 бр.
протокол за главен отчет, за отопл. сезон 2020/2021г., като за първия отопл. сезон- не е
отчетено потребление от потребителя К. К., а за втория отопл. сезон е отчетено потребление
от потребителя П. П..
В о.с.з. ищцата твърди, че е заплатила задълженията при продажбата на имота на
09.11.2021г., като е била мотивирана да го стори заради начисляваните високи сметки от
ищеца.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на НА за покупко- продажба на недвижим
имот №...г. н.д. №19842/1994г. на I нотариус към нот. служба към СРС, с който отв.К. К. е
придобила правото на собственост върху проц. апартамент и на НА за покупко- продажба на
недвижим имот №....г., н.д. №2666/2021г. на Нотариус И. Д., рег. №., район на действие:
СРС, с който ответницата прехвърля правото на собственост върху проц. жилище на П. П..
Представено е заявление- декларация от П. П. от 07.12.2021г. за откриване на партида
на негово име.
Приложен към ОИМ е оригинал на формуляр за отчет за отопл. сезон 2019/2020г., с
нулеви показания.
По делото е разпитана като свидетел дъщерята на ответницата П. И., която посочва, че
от 2018г. имотът е необитаем, като е останало в него единствено пианото и никой не е
живял там до продажбата му, поради получавани високи сметки за режийни разноски.
Съгласно прието заключение по СТЕ, в имота са монтирани 4 бр. радиатори, като е
отчетено от тях нулево потребление. Начислена е ТЕ за отопление от щранг лира в банята,
представляващ две тръби с ф 2 ¾, както и ТЕ за сградна инсталация на база пълен отопляем
обем от 194 куб.м. ТЕ за БГВ не е начислявана.
Прието е заключение по ССч.Е, съгласно което са налице плащания по партидата на
сума от 238,72 лв., като е издадена обща фактура на 31.07.2021г. за сума от 146,46 лв., както
и обща фактура от 31.07.2022г. за сума от 115,40 лв., с ДДС. Посочено е, че общият размер
на задължението за ТЕ възлиза на сума от 553,38 лв.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
2
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, съгласно ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на
ВКС, т.1. Партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при ненадлежно
изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се
прилагат правилата на ЗЕ за определяне на задължения за ТЕ потребител. Видно от
ангажираните писмени доказателства по делото е, че отв. страна, като собственик на горния
апартамент за процесния период, притежава качеството „потребител на ТЕ“.
Ползването на ТЕ се изразява в отделянето на топлина в определено пространство и
поради това ответната страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана лично от нея. От
ангажираната доказ. съвкупност се установява, че сградата, в която е процесният имот, е
топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда-
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда на чл.139- 148
от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни актове.
Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени
параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Установено е по делото, че в
имота отоплителните тела са демонтирани. Вписано е върху представения протокол за отчет,
че имотът е необитаем. По отношение на втория протокол за отчет в о.с.з. вещото лице
посочва, че е налице разделяне на консумацията на ТЕ между стария и новия собственик на
имота. Разпитаната свидетелка по делото, чийто показания следва да бъдат преценявани
като възможно заинтересувани, посочва, че имотът е необитаем, което твърдения се
подкрепя от представените по делото от ФДР писмени доказателства. С оглед на горното
следва да се приеме, че не е налице основание да се признае дължимостта от ответницата на
начислените задължения. Централното топлоснабдяване не е самоцелно, а с цел отопление
на обитаеми имоти. Липсва нормативно предвиден ред по отношение доставката на
централна отопление за необитаеми имоти в гр....... Не може да се приеме, че положението с
необитаемото жилище е променено в последните 2 мес. преди прехвърлянето по нот. ред на
правото на собственост- м.10 и 11 от 2021г. Поради това следва съдът да се съобрази с
разясненията на вещото лице по СТЕ в о.с.з. за извършено разделяне на консумация между
двамата собственици. Следва да се посочи, че не се установява законовото основание ТЕ,
отдадена от щранг лирата в банята да се начислява по реда на т.6.5 от Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост, като наказателен отчет при
екстраполация, тъй като не се установява възможност да бъде поставен уред за отчет на
потребената ТЕ върху щранг- лирата. С оглед на горното исковата претенция подлежи на
цялостно отхвърляне като неоснователна и недоказана по размер срещу ответника по
делото. При този изход на спора не следва да се обсъжда направеното възражение от отв.
страна за изтекла в нейна полза погасителна давност.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определената ФДР, поради
което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на
третото лице- помагач по делото, извършвало топлинно счетоводство в процесния имот и
съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника. Не се установява цената за
извършваната услуга, дължима/ заплатена от ищеца в полза на ФДР. Искът за мораторна
лихва има акцесорен характер и поради това подлежи на отхвърляне.
С оглед разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца и предвид установяване по
делото, че е начислявана ТЕ по прогнозен дял, като общи фактури са издавани след изтичане
на предвидения в ОУ срок за плащане и при липсва на възможност да се приложат ОУ на
ищеца следва да се приеме, че приложимост намира разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, в
който случай задължението става изискуемо след покана, каквато нее налице, в какъвто
3
смисъл е налице съдебна практика на въззивната инстанция. При това положение искът за
мораторна лихва е изцяло неоснователен.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора не следва да се присъждат
разноски в тежест на ищеца по реда на чл.38 от ЗА, доколкото отв. страна се представлява
сама.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК:.... със седалище и адрес на управление: гр....,
представлявано от .... – Изп. директори, срещу К. П. К., ЕГН:**********, установителни
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 268,97 /двеста шестдесет и
осем лева и деветдесет и седем стотинки/ лв., представляваща задължение за доставена
топлинна енергия, за обект, в гр......, ж.к. „...“, ул. „....“ ....., аб. №....., за отчетен период:
01.10.2020г.- 30.11.2021г., сума от 62,58 /шестдесет и два лева и петдесет и осем стотинки/
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2021г.- 28.02.2024г., сума от
16,52 /шестнадесет лева и петдесет и две стотинки/ лв., представляваща сума за дялово
разпределение, за периода: 01.05.2021г.- 30.11.2021г. и сума от 4,44 /четири лева и
четиридесет и четири стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
16.07.2021г.- 28.02.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №15088/2024г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на „...., като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4