№ 14831
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110154572 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Д. П. против „фирма”
ЕАД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не
дължи на ответника сумата от 348.43 лв., представляваща главница за разходвана
топлоенергия, за периода м. 01.2012г. до м. 04.2013г. Твърди липса на облигационна връзка,
оспорва ответникът да е доставял ТЕ в процесния период. Позовава се на изтекла
погасителна давност.
Ответникът „фирма” ЕАД, в срока по чл. 131 от ГПК, твърди, че липсва правен
интерес за ищеца от предявяване на иска. Поддържа, че е налице облигационна връзка.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Като доказателство по делото е прието искане за вписване на възбрана, вписано в
Агенция по вписванията, от което се установява, че ищецът е собственик на топлоснабдения
имот.
По делото е представен Протокол за проведено Общо събрание на етажните
собственици на имота, където се намира и топлоснабдения имот, от който е видно, че
Общото събрание на етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото
лице помагач за въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и
Списък на Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото
1
събрание на етажните собственици и сключен договор между третото лице помагач и ищеца.
Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от фирма ЕАД на потребителите в гр. (град), приети от съвета на директорите на
ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (преди ДКЕР) и публикувани в централни
ежедневници.
По делото е изслушана и приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно
и компетентно изготвена.
Като доказателство по делото е приета покана за плащане от ответника до ищеца за
заплащане на задълженията за топлоснабдения имот.
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Първият спорен по делото въпрос е налице ли е облигационна връзка между
страните.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия
обвързват ответника. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи
заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не
фактът на получаване на съответни фактури.
В исковата молба ищецът изрично оспорва, че е собственик или ползвател
на топлоснабдения имот. Видно от представеното искане за вписване на възбрана, вписано
в Агенция по вписванията, ищецът е собственик на топлоснабдения имот, поради което
неоснователни са тези възражения на ищеца.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол, съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
2
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма
отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна експертиза,
което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че ФДР е
разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дялово разпределение в имота. От
техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със заключение
„съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период ОТ е било
годно средство за техническо измерване.
Относно дължимата главница съдът възприема заключението на вещото лице по
СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и
без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата
дялово разпределение.
От приетата по делото СТЕ се установява, че до топлоснабдения имот е доставяна
ТЕ. Вещото лице по СТЕ е установило и нейната стойност - 382.56 лв. Ето защо,
неоснователно е и това твърдение на ищеца.
Основателно e обаче възражението на ищеца, че вземанията са погасени по давност.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. В този смисъл са и указанията на ВКС
- Решение № 168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, съгласно
което вземанията на търговски дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено
задължение по договор, поради еднородния и падежиран характер на задължението са
периодични плащания и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна
давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща м. 01.2012г. до м. 04.2013г., поради което към датата на
подаване на исковата молба – 07.10.2022г., вземанията за процесния период са погасени по
давност.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че неоснователни са
възраженията на ответника за липса на правен интерес от водене на настоящето дело, поради
липса на представена фактура. С подадената на 08.12.2022г. молба ищецът представя покана
от ответника до ищцата по настоящето дело за заплащане на посочените суми, което
обуславя интереса й от водене на настоящето производство.
Ето защо, предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По разноските:
3
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С. на основание чл. 38 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за осъщественото процесуално
представителство по делото.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на фирма ЕАД, ЕИК (номер), със
седалище и адрес на управление: (град), (адрес), че М. Д. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: (град), (адрес), не дължи на фирма ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), сумата от 348.43 лв., представляваща главница за разходвана
топлоенергия за периода м. 01.2012г. до м. 04.2013г.
ОСЪЖДА фирма ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на М. Д. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 50 лева, представляваща направените по делото
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА фирма ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на адв. В. Ф. С. - САК, ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на
основание чл. 38 от ЗА сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач, конститутирано на
страната на ответника– „фирма“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4