МОТИВИ: по Присъда
№ 260012/15.03.2020 г. по НОХД № 255/2020г. по описа на РС гр. Дупница.
Районна прокуратура гр. Кюстендил, ТО - Дупница е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.К.Х., роден на *** ***, ***, ***гражданин, с
основно образование, не***, неосъждан (реабилитиран), ЕГН ********** за това, че в периода от месец юни
2017 г. до месец септември 2017г. в гр. Дупница, обл.
Кюстендил, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – товарен автомобил „Киа
Соренто“ с рама № *****************, собственост на К.В. *** на стойност 8 500 лв.,
която вещ владеел, тъй като същата му е била дадена за ползване, с цел последващо закупуване от него и част от вещта е
принадлежала на дееца А.Х., тъй като той е заплатил на собственика К.А. сумата
от 3 000 лв. – престъпление по чл. 206, ал. 2, пр. 1-во, във вр. с ал. 1 от НК.
На основание чл. 84 и сл. от НПК е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявения от К. В.А.,
с ЕГН ********** *** против подсъдимия А.К.Х., ЕГН ********** с адрес *** граждански иск за
заплащане на сумата от 3 000 лв. (три
хиляди лева), представляваща нанесени имуществени вреди, вследствие на
деянието, ведно със законната лихва, считано от
м. юни 2017 г. до окончателното изплащане на цялата сума.
На основание чл.76 от НПК К. В.А. е конституиран като граждански ищец и
частен обвинител в наказателното производство, който се представлява в
наказателното производство от адв. З..*** поддържа
изцяло обвинението. Счита, че деянието и авторството на деянието, са доказани
по безспорен начин, като пледира да не бъдат кредитирани показанията на св. Ю.Н.,
тъй като същата живее на съпружески начала с подсъдимия и показанията й са
заинтересовани, целящи да изградят алиби на подсъдимия. В тази връзка
представителят на държавното обвинение счита, че следва да бъде наложено
предвиденото в закона наказание в близост до средния размер, предвид
безкритичното отношение на подсъдимия към извършеното от него деяние.
Гражданския ищец и частен обвинител, чрез неговия повереник – адв. З., счита че
деянието е доказано по безспорен начин както от обективна, така и от субективна
страна, като също счита, че показанията на св. Н. са противоречиви и нелогични,
и не следва да бъдат кредитирани. Пледира да бъде наложено справедливо
наказание на подсъдимия, както и да бъде
уважен изцяло предявения граждански иск.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание лично и с адв. Н. Л. Н. възползвал се е от правото си да не дава
обяснения, като моли съда да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение, тъй
като счита, че не е ощетил пострадалия свидетел заплащайки му цялата сума. В
тази връзка е посочил, че е оставил златния си ланец като залог,
равностойността на който е по-висока от автомобила, за който бил изплатил
половината сума.
Процесуалният представител на подсъдимия Х. - адв. Н. Л. Н., в хода на съдебните прения счита, че подзащитният му е невинен за извършеното престъпление, тъй
като обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Напротив,
счита че от показанията на св. Н., се доказва обстоятелството, че подсъдимия
изцяло е собственик на процесния автомобил, тъй като го
е изплатил изцяло на собственика, преди да го остави в заложната къща.
Съдът,
като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и съобрази становището на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
В периода от месец юни 2017 г. до месец
септември 2017 г. в гр. Дупница, обл. Кюстендил,
подсъдимия А.Х. противозаконно е присвоил чужда движима вещ - товарен автомобил
„Киа Соренто“, с рама № *****************, собственост на К.В.
*** на стойност 8500 (осем хиляди и петстотин) лева, която вещ владеел, тъй
като същата му е била дадена за ползване, с цел последващо
закупуване от него и част от вещта е принадлежала на дееца (А.Х.), тъй като той
е заплатил на собственика (К.А.) сумата от 3000 (три хиляди) лева.
На
28.04.2017 год. бащата на св. К.А. закупил от Република Италия товарен
автомобил, марка и модел „Киа Соренто“ с рама № *****************, като го записал на името на сина си. В пункта на КАТ
извадил транзитни регистрационни табели и разрешение за временно движение.
Ползвал го до изтичане на срока на разрешението, след което го паркирал в
базата на зет си -св. С.А. ***, като му споменал, че иска да го продаде. След
около месец св. А. се обадил на св. А. и му съобщил, че има човек, имайки
предвид подсъдимия А.Х., който се интересува от товарния автомобил. По телефона
св. А. съобщил на св. А., че продава автомобила си за шест хиляди лева.
Подсъдимият Х. предложил да купи автомобила като плати три хиляди лева и след
месец да заплати и другите три хиляди лева. Св. А. се познавал с подсъдимия и
приел предложения начин за плащане, след като получил одобрението от св. А.. Още
същия ден подсъдимия Х. донесъл три хиляди лева, които дал на св. А. и взел
автомобила, заедно с ключа и оригиналните документи за него (италиански талон,
застраховка, фактура, издадена от оказиона в Италия). Той оставил на св. А. и
златен ланец като гаранция, че ще плати и другите три хиляди лева. Месецът
изминал, но подсъдимия Х. не платил
останалата договорена сума, като престанал да си вдига телефона, който оставил
за връзка с него, не е върнал и автомобила. Св. А. заедно със св. А. направили
собствено проучване относно местонахождението на автомобила му и разбрали, че е
бил заложен в заложната къща на св. Н.З., а в последствие са му били издавани
транзитни номера, със заявления подадени до КАТ от името на собственика на
автомобила е бил регистриран, а впоследствие и дори е бил продаден, пак от
името на св. А. без негово знание.
Видно от приложената по делото справка- л. 75 от
делото за процесния автомобил са издавани два броя транзитни номера, собственост на К.В.А.,
както следва: Транзитен № 1 -997Н992, с пълномощно рег. № 5477/28.09.2015 г. и
пълномощно № 4746/31.05.2017 г. с валидна регистрация до 19.07.2017 г. и
Транзитен № 2 -029М719, с пълномощно рег. № 5477/28.09.2015 г. и
пълномощно № 3568/28.08.2014 г. с валидна регистрация до 07.10.2017 г.
Видно от приложената по делото справка- л. 112 от
делото за процесния автомобил са издавани два броя транзитни номера, собственост на „К.
Т.“ ЕООД, като в справката е посочен само Транзитен № - 117М401, подадено е
заявление № 181139015669, като заедно с пакета документи е приложен и договор
от 24.07.2018 г., удостоверяващ собствеността на автомобила.
Св. А. подал жалба в полицията и когато го извикали,
за да даде обяснение, му показали договор за покупко-продажба сключен на
24.07.2018 г. между К.А. в качеството му на продавач и „К. Т.“
ЕООД, в качеството на купувач, който той не бил сключвал, нито бил подписал,
удостоверено с назначената на ДП графическа експертиза № 30/15.08.2019 г. л.
50-51 от ДП, том I, видно от която цитирания
договор не е подписан от св. А. в качеството му на продавач. Експертът е
посочил, че подписите положени за
„Продавач“ в копия на Договор за покупко-продажба на МПС -товарен автомобил
„Киа Соренто“, с рег. № 029М719 от 24.07.2018 г. със
страни К.А. в качеството му на продавач и „К. Т.“ ЕООД, в качеството на
купувач, приложени към Заявление №
181139017440 за първоначална регистрация на ПС с рег. № 117М401/15.08.2018 г.
и Договор за покупко-продажба на МПС -товарен
автомобил „Киа Соренто“, с рег. № 029М719 от
24.07.2018 г. със страни К.А. в качеството му на продавач и „К. Т.“ ЕООД, в
качеството на купувач, приложени към Заявление
№ 181139017440 за първоначална регистрация на ПС с рег. №
029М719/25.07.2018 г. не са на лицата К.В.А., К.Г.К., Г.М.Й., Р.Д.К., С.В.И.,
като ръкописните текстове и в двата договора са написани от едно и също лице,
като авторът не може да бъде посочен.
От изготвената на ДП експертиза № 8/29.01.2020 г. – л.
90-96 от ДП, том II, е видно, че подписите положени в графа „Продавач“ и в графа
„Купувач“ в копия на Договор за покупко-продажба на МПС -товарен автомобил „Киа
Соренто“, с рег. № 029М719 от 24.07.2018 г. със
страни К.А. в качеството му на продавач и „К. Т.“ ЕООД, в качеството на
купувач, приложени към оригинал на Заявление
№ 181139017440 за първоначална регистрация на ПС с рег. №
117М401/15.08.2018 г. и Договор за
покупко-продажба на МПС -товарен автомобил „Киа Соренто“,
с рег. № 029М719 от 24.07.2018 г. със страни К.А. в качеството му на продавач и
„К. Т.“ ЕООД, в качеството на купувач, приложени към копие от Заявление
№ 181139015669 за първоначална регистрация на ПС с рег. №
029М719/25.07.2018 г. не са на лицата К.В.А., К.Г.К., Г.М.Й., Р.Д.К., С.Б.А., като за лицето С.В.И. подписът положен в графа „Продавач“ не
е положен от нея, а положен такъв от нея
в графа „Купувач“.
Видно от изготвената на ДП експертиза № 21/13.02.2020
г. – л. 99-101 от ДП, том II, подписите
положени в графа „Продавач“ и в графа „Купувач“ в копия на Договор за покупко -продажба на МПС -товарен автомобил „Киа Соренто“, с рег. № 029М719 от 24.07.2018 г. със страни К.А.
в качеството му на продавач и „К. Т.“ ЕООД, в качеството на купувач, приложени
към оригинал на Заявление № 181139017440
за първоначална регистрация на ПС с рег. № 117М401/15.08.2018 г. и Договор за покупко-продажба на МПС -товарен
автомобил „Киа Соренто“, с рег. № 029М719 от
24.07.2018 г. със страни К.А. в качеството му на продавач и „К. Т.“ ЕООД, в
качеството на купувач, приложени към копие
от Заявление № 181139015669 за
първоначална регистрация на ПС с рег. № 029М719/25.07.2018 г. не са на лицата Н.т.З.
и А.К.Х..
В показанията си св. А. твърди, че подсъдимия Х. още
на следващия ден, след като взел автомобила от него, му звъннал като го помолил
да му върне ланеца, като казал намерението си, че иска да го заложи, за да
вземе пари в заем, както и заявил, че ще да ходи да работи, за да може да плати по-бързо останалите три
хиляди лева. Св. А. му върнал златния ланец, като нито оформили разписка за
това, нито е получил впоследствие пари от подсъдимия Х.. След един месец подсъдимият
започнал да му се обажда с молба да намали цената на автомобила, защото бил
започнал да показва дефекти, но св. А. му обяснил, че това е цената, която му е
дадена от собственика и той като посредник не може да я намалява. Минали
месеци, но подсъдимия Х. не плащал дължимите от него още три хиляди лева за
автомобила, който получил срещу първа вноска три хиляди лева, които той дал при
получаване на автомобила с италианските документи, с уговорката между него и
св. А. да изплати до месец и останалите три хиляди лева, за да бъде изцяло
заплатен и прехвърлен на него, т.е. да се прехвърли изцяло собствеността на процесния автомобил.
Подсъдимият
вместо да изплати дължимите от него сума от три хиляди лева за получения процесен автомобил, го заложил в заложната къща на св. Н.З.
за сумата от три хиляди и осемстотин лева, като св. З. му издал заложен билет № 1634/22.03.2018, в който подсъдимият, в
качеството си на залогодател е подписал декларация по
чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, с която дава
гаранция на залогоприемателя, че е собственик на
автомобила. Подсъдимият Х. оставил на
св. Н.З. автомобила и ключа към него, а така също и всички съпровождащи го документи
за собственост, които получил от св. А.. Подсъдимият Х. изплатил лихвата първия
месец по взетия заем, като след това престанал да плаща. Казал на св. З., че не
може да плаща и да прави каквото иска с автомобила. Св. З. закарал процесния автомобил в автокъща „А.“,
в която управителят на фирма „К. Т.“ ЕООД имал оставени автомобили за продажба
и го оставил заедно с ключа, за да се продава. С оставянето на автомобила в автокъщата св. З. веднага си получил сумата, като всички
документи към него, по указания на
собственика на автокъщата, занесъл в КАТ и ги
предоставил на св. С.И., която била упълномощено от управителя на фирма „К. Т.“
ЕООД лице да регистрира автомобили в КАТ. С категоричност, обаче св. З., заяви,
че той не е сключвал договор за
покупко-продажба на процесния автомобил, нито пък е
давал указания на св. И. да подписва такъв договор.
Св. Бранимир
Петров е посочил, че собственикът на автокъща „А.“ е
Христо Кьосев. Св. Петров имал в автокъщата собствени
коли за продаване, поради което ходел там почти всеки ден, но св. З. не е
оставял на него автомобил за продаване, като св. Петров твърди, че е знаел, че
в автокъщата има коли за продаване и на други лица.
Във връзка с
горепосочения договор св. К.К. - собственик и
управител на „К. Т.“ ЕООД, гр. Б. е обяснил, че той не го е подписвал, което се
доказва със заключението на графическата експертиза. Обяснил е, че
автомобилите, собственост на фирмата му, се намират в автокъща
„А.“. Знае за процесния автомобил, че е докаран в автокъщата от св. З., който е бил със св. Г.Й.. Последната
е упълномощена от него да го представлява пред КАТ да вади транзитни номера и
да се занимава с регистрация на автомобилите. Такива правомощия той е бил
предоставил и на св. С.И.. Счетоводител на неговата фирма е св. К..
По делото е установено, че горепосочения договор е
подписан от св. И., в качеството й на за купувач, но същата не знае кой е
подписал договора за продавач. Договорът й е бил представен с подпис на
продавач. В хода на разследването по досъдебното производство не е било
установено кой с подписал договора вместо собственика на автомобила - св. А..
Св. И. е представила комплекта от документи, даден й от св. З., на две момичета
за изваждане на транзитни номера. Такива са извадени от фирма „***“ ЕООД, като
заявлението е подадено от св. В.Ч., а вторите такива - от св. Р.К..
В дадените от подсъдимият Х. обяснения, същият заявява,
че е изплатил цялата сума за процесния автомобил на
св. А., като вторите три хиляди лева му ги бил заплатил в присъствието на жена
му -св. Ю.Н.. Последната потвърждава неговите обяснения, като съдът не
кредитира показанията й, тъй като тя е негова жена, с която живее на семейни
начала и имат две деца от това съжителство и като такава съдът приема, че е
пристрастна, тъй като въпросът касае не само правното положение на мъжа й, а и
имущественото им състояние. За разлика от тях
съдът възприема и кредитира изцяло
показанията на св. А. предвид тяхната
последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото
гласни и писмени доказателства и на приетата от съда фактическа обстановка,
както и поради липсата на всякакво съмнение в тяхната безпристрастност и
обективност, който категорично заявява, че освен три хиляди лева, той не
е получавал други пари от подсъдимия Х. за процесния
автомобил, независимо, че е зет на
пострадалия от деянието свидетел.
Видно
от заключението на експерта по назначената по делото съдебно - оценителна
експертиза –л. 63-64 от ДП, том II, като са
взети предвид външния вид и техническо състояние на процесния
автомобил, въз основа на метода на пазарните сравнения, е определена
действителна средна пазарна стойност към момента на деянието –периода от месец
юни 2017 г. до месец септември 2017 г. -8500.00 (осем хиляди и петстотин)лева.
При така
описаната фактическа обстановка, подсъдимия А.К.Х. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъпление по чл. 206, ал. 2, пр. 1-во, ал. 1 от НК.
С оглед на така установеното съдът направи следните правни изводи:
Престъпление обсебване е налице, когато дееца получи
на някакво правно основание (определено конкретно – било по силата на договор,
устно разпореждане или фактическо предаване) чуждо имущество, да го владее или
пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой
личен или чужд интерес, като недвусмислено манифестира промяната на отношението
си към него като към свое, засягайки възможността на собственикът на вещта да
се разпорежда с нея. В правната теория и съдебната практика е прието
еднопосочно, че изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в
разпореждане с чуждата вещ, така и в отказ същата да бъде върната на
собственика й. За да е налице обсебване е необходимо деецът да присвои чуждата
движима вещ, която владее или пази на законно основание, а своенето
се изразява в промяна на отношението на дееца към вещта, който престава да я
счита за чужда и започва да я държи като своя.
Видно от материалите по делото
престъплението е съставомерно по следните
съображения:
Изпълнителното
деяние е осъществено от подсъдимия А.Х.,
като се изразява в разпореждане с процесното МПС като
със своя собственост, при условие че собствеността, след заплащането на капаро
в размер на 3000 лв. –половината от сумата на автомобила, макар и да не са удостоверени подписите на
купувача и продавача пред нотариус, е
била ½ и на св. А.. Деянието е довършено, тъй като безспорно е
осъществено засягане на възможността на другия собственик на веща да се разпорежда
с нея. От обективна страна са налице всички признаци на състава на
престъплението, за което подсъдимият е обвинен. От обективна страна подсъдимият Х. притежавал 1/2 идеална част от процесната вещ, за което спор по делото няма и е безспорно
установено. Същата е движима по смисъла на чл.110, ал.2 във вр.
ал.1 от ЗС. Изпълнителното деяние на престъплението подсъдимият А.Х.
осъществил, като се разпоредил с другата част от вещта, която не е била негова,
без съгласието на съсобственика й – К.В.А.. В случая вещта е била заложена и
умишлено не са плащани погасителните вноски, като подсъдимия е бил наясно, че
собствеността на заложения автомобил ще
премине у залогодателя, като по този начин е извършил
имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна
дейност. По този начин била възпрепятствана възможността за съсобственика на
вещта да се разпорежда с нея, с което се постигнал и престъпния резултат.
Престъплението е резултатно и като такова, може да бъде извършено само с пряк
умисъл, деецът трябва да съзнава, че поведението му ще увреди защитените
обществени отношения, свързани със собствеността (интелектуалния момента на
умисъла) и да желае настъпването на общественоопасния
резултат (волевия момент).
Подсъдимият Х. е пълнолетно вменяемо
лице и по време на извършване на деянието е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От субективна страна присвоителното деяние (обсебването) е осъществено от него
при форма на вината пряк умисъл съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК,
тъй като той, като човек с нормална психика, образован и в достатъчен житейски
опит, без всякакво съмнение е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, а именно, че е притежавал половината от вещта и че не
следва да се разпорежда с нея и че с това разпореждане ще надвиши
предоставените му права и така ще увреди умишлено пострадалия – безспорно се
доказа, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на действията си, предвиждали е и желаел настъпването на общественоопасните последици.
Причина
за извършване на престъплението е желанието на подсъдимия за възпрепятстване
възможността на съсобственика на вещите да се разпорежда с тях.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от
НК предвижда налагането на наказание лишаване от свобода в
размер от една до шест години. При определяне на наказанието,
съдът взе предвид наличните смекчаващи отговорността на подс.
А.Х. обстоятелства: добри характеристични данните за личността му предвид
изградените му трудови навици и ангажираност към момента на деянието, семеен и
неосъждан, както и инцидентността на деянието – всичко това налагащо извод
за невисока степен на обществена опасност на дееца, но
и отегчаващите: висока степен на обществената опасност на деянието,
засягащо значими обществени отношения свързани със свободното осъществяване
правото на собственост, сравнително висока стойност на инкриминирания
автомобил, както и факта, че е проявил престъпна настоятелност при
осъществяване на решението си за обсебване, пренебрегвайки няколкократно
молбите за доплащане на останалата сума на предадения автомобил. При това
положение настоящия съдебен състав намери комплексно, че констатираните
смекчаващи отговорността обстоятелства, не представляват съществено отклонение
от типичните случаи и не притежават нито изключителност, нито извънредност, нито необичайност, каквито законодателят
изисква за приложението на чл. 55 от НК. Тук следва да се отчете и
наличието отегчаващите обстоятелства, изключващи възможността смекчаващите
такива да бъдат оценени като многобройни и да мотивират настоящата инстанция да
приеме, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното от подс. Х. се явява несъразмерно тежко. В тази връзка съдът
счете, че следва да му бъде наложено наказание в предвидения от закона минимум,
а именно: „Лишаване от свобода“ за срок от една година.
При определянето на наказанието се прецениха и
подбудите за извършване на престъплението – незачитане от страна на
подсъдимия на правовия ред, гарантиращ свободното и пълноценно осъществявате на
конституционното правото на собственост в страната.
Според съда е налице инцидентна проява при
осъществяване на деянието от страна на подсъдимия, като същият след като са се проявили дефекти по взетото
от него МПС, както той твърди, но това обстоятелство не е доказано с нито едно
доказателство в хода на делото, поради което съдът приема, че това е защитна
теза на подсъдимия, е могъл да направи рекламация и да го върне на собственика,
а не да прави искане за намаляване на цената, тъй като много е искал
автомобилът да стане негова собственост, което искане за намаляване на цената
на автомобила, след като не било удовлетворено, е заложил вещта в заложна къща
с ясното съзнание, че няма да плаща лихвите и погасителните вноски по кредита.
По този начин не е дал останалите дължими три хиляди лева на пострадали
свидетел, а е закупил от него МПС за три хиляди лева, след което си е
възстановил същата сума предавайки автомобила в заложна къща.
При така индивидуализираното наказание съдът, счете,
че не се налага ефективното му изтърпяване от подс. Х..
Налице са всички материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал.
1 от НК по отношение на подсъдимия – той не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, наложеното му наказание лишаване от
свобода е за срок до 3 години. За постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето му, съдът намира, че условното осъждане на
подсъдимия ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му, предвид факта, че
е човек в активна трудоспособна възраст, с две деца и неосъждан. Поради това настоящият
състав прие, че налагането на ефективно наказание по отношение на подсъдимия,
би било ненужна репресия срещу личността му и отложи изтърпяването на така определеното
наказание „лишаване от свобода”. При определяне продължителността на изпитателния
срок по чл. 66 от НК, съдът съобрази значението на смекчаващите обстоятелства и
възможността за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, прие че следва това да
е за минимално допустимия срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. Въпреки и независимо от демонстрираната упоритост при реализиране на
престъпната цел съдът счита, че като цяло подс. Х. не
е личност със значителна обществена опасност, а посочените по-горе смекчаващи
отговорността му обстоятелства обосновават извод, че извършеното от него е
по-скоро инцидентна проява, отколкото израз на трайно установен модел на
поведение, поради което за постигане на индивидуалната превенция (която безспорно
е водеща при прилагане института на условното осъждане) не е наложително да
бъде определен по-продължителен от минималния изпитателен срок от три години с
който безсъмнено ще се постигнат целите по чл. **от НК, през който съдът счете,
че не следва да се прилагат възпитателни мерки предвидени чл. 67, ал. 1 -3 от НК.
Наложеното на подс. А.Х.
наказание в конкретните му параметри, като комплекс за възмездие и въздействие,
съдът счита за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност
на деянието и дееца и моралната укоримост на
престъплението. Наказанието е подходящо да повлияе на подсъдимия поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, да му въздействат
предупредително и да го възпре да върши други престъпления, без да му се
оказва ненужно тежка наказателна репресия, но и да не създава у него погрешно
усещане за безнаказаност. Определеното наказание е необходимо и
достатъчно и за постигане на целите на генералната превенция, спрямо другите
членове на обществото.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Свидетелят К.В.А., след като му е дадена сумата от
3000 лв., половината от стойността на процесния
автомобил, която той определил и искал от подсъдимия, е съсобственик на лек
автомобил „Киа Соренто“, с рама № *****************, собственост на К.В. ***, предмет на извършеното обсебване.
Собствеността върху посоченото моторно превозно средство не е прехвърлена по
законов ред и съответно К.В.А. е носител на правата и задълженията, произтичащи
от притежаването на собствеността върху посочения автомобил. Предвид лишаването
му с извършеното престъпление от възможността да упражнява собственическите си
правомощия, К.В.А. се явява пострадал от престъплението по смисъла
на чл. 74, ал. 1 от НПК. Тъй като заявеният от него граждански иск е
своевременно предявен – преди започване на съдебното следствие и същият касае
вреди от престъплението, предмет на разглеждане по делото, съдът намери същия
за допустим и го прие за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение и като взе предвид, че обсебената вещ не е
възстановена или заместена, съдът с оглед разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД
уважи гражданския иск, като осъди подсъдимия А.Х. да заплати на пострадалия
свидетел К.В.А. претендираната от него сума 3000
лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди.
В съответствие с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, съдът
уважи изцяло предявения граждански иск досежно
причинените имуществени вреди за сумата от 3000лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от месец юни 2017 г., до окончателното изплащане на
цялата сума.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Съдът на основание чл.189, ал. 3 от НПК, осъди
подсъдимия ОСЪЖДА подсъдимия А.К.Х., ЕГН ********** с адрес *** да заплати сторените по делото разноски за изготвяне
на експертизи и превод на документи в размер на 346.78 лв. (триста
четиридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки) по сметка на ОД на
МВР гр. Кюстендил, както и по сметка на РС – Дупница да заплати сума в размер
на 120.00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща държавна такса – 4 % върху
уважения размер на предявения граждански иск, както и сума в размер на 20.00 лв. (двадесет лева), представляваща възнаграждение на вещо лице, както и
сума в размер на 500.00 лв. (петстотин лева), представляващо
възнаграждение за един адвокат.
Предвид гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: