Решение по дело №15125/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              31.01.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                          ИВА НЕШЕВА

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 15125 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 25.09.2019г., гр.д.29482/18г., СРС, 70 с-в признава за установено по предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1, че Р. П. Т. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1 176.24 лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.10.2014г. до 30.04.2017г. топлинна енергия до топлоснабден имот с аб. № 296670 и сумата 36.98 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху главниците от 10.10.2017г. до окончателното погасяване, отхвърля иска за главница относно топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 1 643.32 лева и исковете за сумата 253.52 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия през периода от 16.11.2014г. до 29.09.2017г. и за сумата 6.01 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение през периода от 16.11.2014г. до 29.09.2017г., като осъжда ответницата да заплати на ищеца сумата 565.75 лева - разноски в исковото производство и сумата 55.54 лева - разноски в производството по ч.гр.д.72074/2017г., СРС, 70 състав.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че вземанията не са погасени по давност, с оглед предвидената в чл.33, ал.1 от Общите условия  изискуемост на вземането най-късно в края на текущия месец, следващ месеца на задължението, считано от публикуване на покана в интернет страницата на търговеца. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

Въззиваемата – ответницата по исковете оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

         В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявяването на заявлението по чл.410 ГПК от „Т.С.” ЕАД води до прекъсване на 3-годишната погасителна давност спрямо процесните периодични вземания за главницата относно стойност на предоставена топлинна енергия и дялово разпределение, с настъпила изискуемост на основание чл.111, б. „в”, пр.3 вр. чл.116, б. „б” и чл.114, ал.1 ЗЗД, както и предвид разясненията на ТР от 12.04.2012г., ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.33 от Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на търговеца. Следва да се има предвид, че поканата чрез публикуване на задълженията и изтичането на последващия 30-дневен срок поставят началото на изпадането на длъжника в забава за плащане. Същевременно, според чл.30, ал.1 от Общите условия на ищеца, купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По смисъла на тази клауза, задължението за стойност на топлинна енергия е дължимо като изискуемо в 30-дневен срок, считано от периода, за който се отнася. След като заявлението е подадено на 10.10.2017г., към тази дата са погасени по давност вземанията за главницата за част от процесния период от преди задължението за м.09.2014г., станало изискуемо през м.10.2014г. На основание чл.119 ЗЗД и чл.111, б. „в“, пр.2 ЗЗД погасени по давност са съответните акцесорни вземания за мораторна лихва върху погасената главница. Исковете за признаване дължимост на главница и мораторна лихва са неоснователни в частта, с която са отхвърлени с решението.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди в отхвърлителната част.

Решението в останалата част, с която са уважени исковете, като необжалвано е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция въззиваемата не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.09.2019г., гр.д.29482/18г., СРС, 70 с-в в частта, с която се отхвърлят предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Р. П. Т. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признава за установено, че Р. П. Т. дължи на „Т.С.” ЕАД главница относно топлинна енергия за горницата над 1 176.24 лева до пълния предявен размер от 1 643.32 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с аб. № 296670 и исковете за сумата 253.52 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия през периода от 16.11.2014г. до 29.09.2017г. и за сумата 6.01 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение през периода от 16.11.2014г. до 29.09.2017г., като осъжда ответницата да заплати на ищеца сумата 565.75 лева - разноски в исковото производство и сумата 55.54 лева - разноски в производството по ч.гр.д.72074/2017г., СРС, 70 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.