Р Е Ш Е Н И Е
№ 2203, 04.06.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 18.04.2018 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14955 по описа за 2016
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Драган Цанков” № 37,
представляван от ....... В.Х.Х. и Д.К.К., а също и от пълномощника му ......
С.Р., твърди, че на 11.06.2009 г. сключил с Д.Г. Договор № ..........., по
който му предоставил банков кредит в размер на 5600 лв. с цел погасяване на
съществуващи задължения, изпълнението на задълженията по който е обезпечено с
поръчителство, дадено по силата на сключен на 11.06.2009 г. между банката и Н.Г.В.
Договор за поръчителство. Крайният срок за погасяване на кредита изтекъл на
20.01.2016 г., но ответниците не погасили всичките си задължения по договора,
поради което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч. гр. д. № 9868 по описа на Районен съд - Пловдив, ХV гр. с. за 2016 г. за
следните парични задължения : сумата от 5448.88 лв. – главница; сумата от
4429.92 лв. - лихва по Раздел ІІІ, т. 6
от договора за периода 20.08.2009 г. – 20.01.2016 г. и сумата от 4503.85 лв. –
лихва по раздел ІІІ, т. 12 от договора за периода 20.08.2009 г. – 12.07.2016
г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са депозирани възражения, поради
което ищецът предявява настоящата искова молба и моли съда да признае за
установено, че ответниците солидарно му дължат горните суми ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, по което е
образувано ч. гр. д. № 9868/16 г. в съда – 13.07.2016 г., до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски
закон, чл. 92, ал. 1 Закон за задълженията и договорите и чл. 141, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът Д.Д.Г. с ЕГН **********,***, представляван
от пълномощника му адвокат С.П., оспорва предявените искове, като твърди, че
същите са погасени по давност, поради което моли съда да ги отхвърли като
неоснователни.
Продължение на решение по гр. д. № 15598/17 г. на РСПд
– стр. 2/6
Ответницата Н.Г.В. с ЕГН **********,***, представлявана
от пълномощника й адвокат С.П., оспорва предявените искове, като твърди, че :
не е изразявала воля за задължаването си като поръчител по договора за кредит,
тъй като не е подписала договора за поръчителство; преклузивният срок по чл.
147, ал. 1 ЗЗД е изтекъл; исковете са погасени по давност, поради което моли
съда да ги отхвърли като неоснователни.
Съдът като обсъди твърденията на ищеца и становището и
възраженията на ответниците във връзка със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 9868 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2016 г. на 15.07.2016 г. е издадена
Заповед № 5811 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжниците Д.Д.Г. и Н.Г.В. солидарно да
заплатят на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД : сумата от 5448.88 лв. – главница по Договор за банков кредит №
.................2009 г. ведно
със законната лихва от 13.07.2016 г. до окончателното й изплащане; сумата от
4429.92 лв. - лихва по Раздел ІІІ, т. 6
от Договор за банков кредит №
.................2009 г. за
периода 20.08.2009 г. – 20.01.2016 г. и сумата от 4503.85 лв. – лихва по раздел
ІІІ, т. 12 от Договор за банков кредит № .................2009 г. за периода 20.08.2009 г. – 12.07.2016 г.,
както и сумата от 787.65 лв. разноски по производството, в това число
287.65 лв. държавна такса и 500 лв.
юрисконсултско възнаграждение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са
депозирани възражения от длъжниците, поради което банката е предявила
настоящата искова молба в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК преклузивен срок за
установяване на вземанията си по заповедта.
Ответникът Г. не оспорва, а и се установява от
приложенията към исковата молба, че на 11.06.2009 г. е подписал Договор №
........... за банков кредит, заверено копие на който е приложено към исковата
молба. В него като страни са посочени : „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД
/наричано накратко по-долу в настоящото изложение „ПИБ” АД/ от една страна и от
друга – Д.Г. - „кредитополучател”. Съобразно постигнатите в същия договорености
банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 5600 лева
за погасяване на съществуващи задължения – преструктуриране на кредитна карта с
референция ............2007 г. и ...........кредитна
карта, който е следвало да бъде погасен до 20.01.2016 г. чрез плащане на 80
погасителни вноски съгласно погасителен план – Приложение № 1, включващи
плащане по главницата и на лихва в размер на базовия лихвен процент на банката
за лева, увеличен с надбавка от 10.3593 пункта, който към датата на сключване
на договора е в размер на 7.7907 % годишно /раздел ІІІ, т. 6 от договора/, като
при неплащане в срок в раздел ІІІ, т. 12 е предвидено отнасяне на задължението
в просрочие и олихвяването му с договорения в раздел ІІІ, т. 6 лихвен процент
плюс наказателна надбавка в
Продължение на решение по гр. д. № 15598/17 г. на РСПд
– стр. 3/6
размер
на законната лихва от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска,
независимо от това дали падежът е в неработен ден.
Тъй като процесният договор има за предмет
предоставяне на кредит от банка, то при уреждане на отношенията между страните
следва да намери приложение уредбата на договора за банков кредит, съдържаща се
в чл. 430 – 432 ТЗ, като поради обстоятелствата, че кредитополучателят е
физическо лице, който не действа в рамките на своята професионална или
търговска дейност, а също и че стойността на кредита не е по-малка от 400 лв. и
по-голяма от 40 000 лв., то ответникът Г. има качеството на потребител по
смисъла на чл. 5, ал. 2 от Закон за потребителския кредит /обн. ДВ, бр. 53 от
30.06.2006 г., отм. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. считано от 12.05.2010 г./,
поради което последният също е приложим в настоящия спор по силата на § 5 ПЗР
от действащия Закон за потребителския кредит.
Спрямо ответницата Н.Г., понастоящем В., ищецът
основава претенциите си на Договор за поръчителство от .....2009 г., в който
като страни са посочени „ПИБ” АД, от една страна и от друга Н.Г., в качеството
й на поръчител, имащ за предмет поемане на задължение от страна на поръчителя
пред банката да отговаря за изпълнение на задълженията на Д.Г. за главница,
лихви, такси, комисионни и разноски, произтичащи от Договор № ........... за
банков кредит от .....2009 г., чиято автентичност бе оспорена, поради което на
основание чл. 193, ал. 2 ГПК бе открито производство по извършване на проверка
на истинността на документа. Във връзка с така направеното оспорване по искане
на ответницата бе допуснато извършване на съдебна почеркова експертиза,
съобразно заключението на вещото лице М.С., по която подписите за „ПОРЪЧИТЕЛ”
на всяка страница в договора за поръчителство са изпълнени от Н.Г.Г..
Заключението не бе оспорено, като по делото не са
ангажирани други доказателства, които да опровергават изводите на вещото лице С.
относно авторството на подписите за поръчител в договора, поради което въз
основа на същото настоящият състав в разрез с твърдението на ответницата
приема, че подписът срещу израза „ПОРЪЧИТЕЛ:” в Договор за поръчителство от
.....2009 г. е изпълнен от нея, а от тук и оспорването на истинността на
документа, както и възражението за недействителност на договора за недоказани.
В обобщение на горното могат да се направят и следните
правни изводи : по силата на сключения на 11.06.2009 г. договор за банков
кредит за страните по същия са възникнали редица права и задължения, в това
число и задължение за ответника Г. да върне предоставения му заем в срок до 20.01.2016
г.; на 11.06.2009 г. е възникнало облигационно правоотношение и между ищеца и
ответницата В., чийто източник е сключеният на същата дата договор, имащ
характеристиките на договора за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД, посредством
който последната се е задължила да отговаря солидарно с
Продължение на решение по гр. д. № 15598/17 г. на РСПд
– стр. 4/6
кредитополучателя
за изпълнение на задълженията му по договора за кредит в пълен размер.
Видно от неоспореното заключение на вещото лице по
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза : на 18.06.2009 г. е
усвоена сумата от 5600 лв., която е послужила за погасяване на съществуващи
задължения на ответника Г. към банката; процесният кредит е погасяван частично
по главница и лихва и към датата на завеждане на исковата молба в съда –
13.07.2016 г., непогасените задължения по договора възлизат на : 5448.88 лв. –
просрочена главница; 4429.92 лв. – просрочена договорна лихва; 4503.85 лв. –
просрочена наказателна лихва, като налице е спор относно дължимостта им с оглед
и на направените от ответниците правопогасяващи възражения.
Посочи се по-горе в настоящото изложение, че страните
по договора за кредит са уговорили връщането на заетата сума да стане на
погасителни вноски на определени дати, но тази договореност представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части /арг.
от чл. 66 ЗЗД/. Следователно касае се за неделимо плащане, а не за периодични
плащания, поради което и доколкото по делото липсват данни ищецът да е
предприел действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, то следва да
се приеме, че давността за процесните главно и акцесорни вземания, както и
6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД са започнали да текат от датата на
падежа на главното задължение по договора за кредит – 20.01.2016 г. Констатира
се, също така, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение на процесните
задължения е подадено от банката в съда на 13.07.2016 г., като съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК това е и датата на завеждане на исковата молба в съда за
установяване на вземанията по заповедта, към която не са изтекли нито общия
давностен срок по чл. 110 ЗЗД за погасяване на вземането на банката за връщане
на заетата сума, нито 3-годишните давностни срокове по чл. 111, б. „в” и б. „б” ЗЗД за погасяване съответно на вземането на банката за плащане на
възнаградителна лихва по раздел ІІІ, т. 6 от договора за кредит и на неустойка за
забава по раздел ІІІ, т. 12 от договора за кредит, нито преклузивният срок по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Следователно неоснователни са възраженията на ответниците,
че вземанията по договора за кредит са погасени по давност, съответно възражението
на ответницата В., че е погасена отговорността й като поръчител по договора за
кредит.
С оглед на неоснователността на направените от
ответниците правоизключващо и правопогасяващи възражения и доколкото до датата
на приключване на съдебното дирене по делото те не ангажираха доказателства за
погасяването на задълженията по договора за кредит в установените от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза размери, то
съдът приема, че е налице неизпълнение на същите, поради което исковете за
установяването им като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени в
претендираните от ищеца размери.
Поради това, че посредством договора за поръчителство
ответницата се е задължила да отговоря пред банката солидарно с ответника Г. за
Продължение на решение по гр. д. № 15598/17 г. на РСПд
– стр. 5/6
задълженията
му по договора за кредит, а също и за разноските по събирането им, то и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да
заплатят на ищеца сумата от 487.66 лв. разноски по производството, в това число
287.66 лв. държавна такса и 200 лв. депозитни разноски, а на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК – сумата от 300 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт,
определено в максимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ с оглед на направените оспорвания от страна на ответниците.
На основание т. 12 Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответниците следва да бъдат осъдени солидарно
да заплатят на ищеца и разноските по заповедното производство в размер на 787.65
лв., в това число 287.65 лв. държавна такса и 500 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ОСПОРВАНЕТО на истинността на Договор за поръчителство
от .....2009 г., в който като страни са посочени „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД, от една страна и от друга Н.Г.Г. с ЕГН **********, ЗА НЕДОКАЗАНО.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Д.Г. с ЕГН **********,***,
и Н.Г.В. с ЕГН **********,***, дължат солидарно на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул.
„Драган Цанков” № 37, по Договор № .................2009 г. за банков кредит,
изпълнението на задълженията по който е обезпечено с поръчителство, дадено от Н.Г.В.
: сумата от 5448.88 лв. – главница
ведно със законната лихва от 13.07.2016 г. до окончателното й изплащане; сумата
от 4429.92 лв. - лихва по Раздел ІІІ, т.
6 от Договор за банков кредит № .................2009 г. за периода 20.08.2009 г. – 20.01.2016 г. и
сумата от 4503.85 лв. – лихва по раздел ІІІ, т. 12 от Договор за банков кредит №
.................2009 г. за
периода 20.08.2009 г. – 12.07.2016 г., за които вземания „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД се е снабдило със Заповед № 5811/15.07.2016 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 9868 по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2016 г.
ОСЪЖДА Д.Д.Г. с ЕГН **********,***, и Н.Г.В. с ЕГН **********,***,
да заплатят солидарно на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Драган Цанков” № 37: сумата
от 487.66 лв. разноски по производството по гр. д. № 15598 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г.; сумата от 300 лв. възнаграждение за
защита от
Продължение на решение по гр. д. № 15598/17 г. на РСПд
– стр. 6/6
юрисконсулт
по гр. д. № 15598 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г.,
както и сумата от 787.65 лв. разноски по ч. гр. д. № 9868 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2016 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
Вярно
с оригинала!
ММ