№ 3798
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20241100513050 по описа за 2024 година
ЗА ДА ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕТО СИ И СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, СЪДЪТ
СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
Настоящият съд напълно споделя подробно и точно установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз
основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо
да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил всички
събрани по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно
релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях
противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за
достоверни и кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а не вярва на
другите. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и
препраща към тях, на основание §1а от ЗР на ЗЗДН, вр. с чл. 272 ГПК.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са
наведените доводи в жалбата, че първоинстанционният съд не се е съобразил с
всички събрани доказателства или че неправилно ги е интерпретирал.
Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими по
спора доказателства, взети са предвид отношенията между страните,
висящият съдебен процес между тях относно последици от развода (спорът за
децата продължава), както и предходно производство по ЗЗДН (инициирано от
молителката и завършило с отхвърляне на нейната молба за защита). При
техния съвкупен анализ първостепенният съд е достигнал до верния извод, че
1
молбата за защита е неоснователна и не е доказан твърденият акт на насилие
на процесната дата 04.07.2024 г. около 19.30 – 20.00 часа. В настоящия случай,
по делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, но нейната
доказателствена сила е разколебана, тъй като молителката в нея сочи
поименно двама свидетели – очевидци на състоянието й непосредствено след
твърдените насилнически действия на въззиваемия, като същата впоследствие
по делото не е ангажирала никого от тях като свидетел, въпреки че съдът й е
допуснал двама свидетели, а е ангажирала друго лице като свидетел.
Правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на родителите на
ответника Я. Т., независимо че те пресъздават споделено им от децата на
страните, които обаче са очевидци на случилото се. Съдът не намира
основание да дискредитира тези показания поради установени противоречия в
тях – те не касаят значителни детайли от случая. Отделно от това, децата са
равно отдалечени от страните и затова не може да се приеме заинтересованост
в споделеното от тях на свидетелите. Показателно е също в случая, че
молителката не е поискала освидетелстване (снабдяване със съдебно –
медицинско удостоверение от лекар в съдебна медицина) или да се е обадила
на телефон 112 при твърдяния инцидент, или по-късно да е подала жалба в
полицията (както тя твърди в молбата си, че е подавала многократни жалби до
полицията и прокуратурата, които били безрезултатни).
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че показанията на
разпитания свидетел на молителката Цветанов има по - голяма надеждност в
показанията му за следите от душене на молителката, отколкото би имало
освидетелстването от съдебен медик поради наказателната отговорност, която
носел свидетелят – лекарят също носи наказателна отговорност за издаден
документ с невярно съдържание. Отделно от това, видените от свидетеля
Цветанов зачервявания по шията на въззивницата Б. А. също не водят до
еднозначния извод, че същите са от душене и че техен причинител е именно
въззиваемият Я. Т..
Затова при цялостния и прецизен анализ на събраната доказателствена
съвкупност въззивният съд достига до извода, че материалната
доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, придадена й с чл.
13, ал. 3 ЗЗДН, в случая е разколебана и оборена. Въззивницата – молителка не
проведе пълно и главно доказване на твърденията й в степен, която да убеди
съда в основателността на молбата й.
Предвид горното, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се остави в сила.
Въззивният съд постанови въззивницата Б. Б. А. да заплати по сметка на
СГС държавна такса за жалбата й в размер на 12.50 лева.
С оглед изхода на делото, въззивницата няма право на разноски и
искането й е неоснователно, но се осъжда да заплати на въззиваемия сумата от
1 000.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, съгласно представения договор за правна защита и съдействие
от 17.04.2025 г. и списък на разноските за тази сума, като относно размера на
възнаграждението не е направено възражение за прекомерност.
2
Така мотивиран и в името на народа, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19094 от 23.10.2024 г. по гр. дело №
-ти
41827/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 117 състав.
ОСЪЖДА Б. Б. А., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 12.50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. Б. А. за присъждане на
разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. Б. А., ЕГН **********, да заплати на Я. Ж. Т., ЕГН
**********, сумата от 1 000.00 лева – разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3