Р
Е Ш Е
Н И Е №2
гр.Добрич
06.01.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД.....ТЪРГОВСКА колегия
в о.з на
Седемнадесети декември
през две хиляди и петнадесета година
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
при секретаря …Н.Б.………........................................... и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева Т..д..№109
по описа за
Постъпила е
искова молба от Л.С.М. ЕГН **********,постоянен адрес *** ,чрез адв.Н.К. ,САК ,с адрес ***,пл.”С.”№1,вх.А,ет.2 срещу „Б.Б.”ЕООД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление:с.О.,п.к.****,вилно
селище ***,обл.Добрич,общ.Б.,представлявано от Т. М- Г.
с цена на иска сумата от 30 225 щатски долара,равняващи се на
53 008,30 лв.по курса на БНБ в деня на изготвяне на исковата
молба,представляващи дължимо възнаграждение по договор за управление от
15.07.2001г,за периода от 06.04.2012г. до 08.10.2014г.
Правното основание на иска е чл.288
от ЗЗД.
В исковата молба се излагат
следните обстоятелства:
С решение №1561/13.07.2001г. ДОС е
вписал като управител на „Б.Б.”ЕООД ищеца по
делото.На 15.07.2001г. с Протокол №2 от същата дата е прието решение на ОС на дружество „Б.Б.”ЕООД за определяне на възнаграждението на управителя,което
е в размер на 1000 щ.долара месечно,като управителят следва да получава и 10 %
от печалбата на дружеството ,след приспадане на разходите.Въз основа на така
взетото решение е сключен Договор за управление на дружеството,съгласно чл.8.1
от който,управителят има право на 1000 долара ежемесечно възнаграждение,платими
по официалния курс на Централната банка към датата на плащането.
На 29.10.2014г. в ТР е вписано
заличаване на управителя М. като управител на „Б.Б.”ЕООД
и вписване на нов управител Т. М- Г. ,съгласно решение на едноличния собственик
на капитала „***”ООД от 08.10.2014г.
Освободеният управител е следвало
да получава възнаграждение от
15.07.2001г. до 08.10.2014г.Това възнаграждение не е в зависимост от
печалбата на дружеството, а е определено като константна величина.Твърди се,че
за целия период на управлението си ищецът не е получавал възнаграждението си по
сключения договор за управление.
С нотариална покана,получена от
управителя Т.Г. на 07.11.2014г. ответникът е поканен в седмодневен срок да
възстанови на молителя М. сумата от 75 000 щ.дол.за периода от 01.07
.2008г. до 30.09.2014г.,както и
съответните суми за здравни,социални ,пенсионни и др.осигуровки и
данъци,дължими на Държавата в размер на 43 482 лв.,представляващи
възнаграждение по Договор за управление от 15.07.2001г.,включително дължимите
по закон лихви за забава.
С исковата молба се претендира
присъждане на сумата от 30 225 щ.долара,равняващи се на 53 009,30 лв.по
централния банков курс на БНБ в деня на изготвяне на исковата молба,които
представляват дължима сума по договор за управление на „Б.Б.”ЕООД,ведно
със законовата лихва считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното заплащане на главницата.Сумата е формирана като сбор от дължимите
възнаграждения за периода от 06.04.2012 г. до 08.10.2014г.,за който не е
изтекла погасителната давност за предявяване на осъдителен иск.
В законоустановения
срок е постъпил писмен отговор от страна на ответника по делото ,в който се
оспорва основателността на исковата молба по следните съображения:
1.Оспорват се всички твърдения в исковата молба,както и приложените копия
от доказателствата,включително представената счетоводна справка.
Приложеният протокол №2 от
15.07.2001г. не отговаря на изискванията на ТЗ,доколкото дружеството „Б.Б.” ЕООД е с едноличен собственик на капитала –„***”ООД.Ответникът
намира,че протокола е нищожен ,тъй като двете физически лица не са съдружници в
капитала на „Б.Б.”ЕООД и не могат да вземат такова
решение съгласно закона.
2.Оспорва се представения договор за управление от 15.07.2001г.,който
според ответника е подписан от лице без представителна власт,а не от ***.
3.Оспорва се действителността на двата документа,поради съставянето им на
български език,който *** не разбира,без да е налице превод на руски език в
момента на съставянето им.
4.Оспорва се представената счетоводна справка от 01.09.2014г.,като
неистинска.
Твърди се,че от 2010г.до настоящия
момент „Б.Б. „ЕООД не осъществява нормална стопанска
дейност,вилното селище не е функционирало.Именно поради това от 2010г.до 2014г.
на ищеца лично са изпращани парични средства от около 2 300 евро на
месец,които са били необходими за заплатите на
охранители,електричество,вода,данъци и такси.Тези пари са били искани от ищеца
и са били изпращани чрез Уестърн Юнион от различни
сътрудници на *** или за четири години 110 000 евро.Не били заплащани
разходите на дружеството-ток ,вода ,данък сгради,такса битови отпадъци,поради
което дружеството има задължения от порядъка на 30 000 лв.Или вместо да
заплаща задълженията на дружеството ищецът е присвоил изпратените му парични
средства.
Твърди се също,че са процесния период ищецът е работил по трудово правоотношение
на друго място,т.е. обективно е било невъзможно да изпълнява задълженията си на
управител на дружеството.В противоречие със закона управителят еднолично е
приемал финансовите отчети на дружеството,вместо да свика заседание на едноличния собственик на
капитала „***”ООД.Неговите възнаграждения въобще не са начислявани,въпреки че
той е бил управител и е използвал услугите на счетоводна къща.
При условията на евентуалност се
прави възражение за прихващане,прието по делото след уточнението му с
определение от 16.12.2015г.
В депозираната в срок
допълнителна искова молба се оспорват всички твърдения и искания ,изложени в
отговора.
1.Счита се за неоснователно позоваването на нищожност на протокол
№2/15.07.2001г.Законът не поставя изисквания за съдържанието на
протокола,достатъчна е писмената форма.Не се оспорва ,че „Б.Б.”
е собственост на „***”ООД,но се твърди,че в последното дружество съдружници са
Л.М. и А.***.За да бъде валидно взето решението за избор на управител и
определяне на възнаграждението му ,то следва да е взето от тези две физически
лица-съдружници в дружеството едноличен собственик на капитала на
ответника.Касае се до незнание за начина на оформяне на текста на протокол,а не
до липса на решение.Протоколът е подписан лично от ***,като е бил изготвен и
превод от преводаческа фирма „***”.Уточнява се,че не е налице нищожно решение
на дружеството,нито взетото решение е извън пределите на компетентността на
общото му събрание.Най-малкото г-н М. е управител на „***”ООД,волята на което е
да избере ищеца като управител на дъщерното дружество,която е изразена изрично
на общото му събрание,както и от управителя му.Решението не е оспорвано по
надлежния ред.Вписано е в регистъра на Добричкия окръжен съд.Не се твърди
нищожност на самото решение,а нищожност на протокола,каквото понятие
законодателството не познава.
2.
Неоснователно е оспорването на сключения договор за управление,за който
се твърди,че не е подписан от ***.Наличието на валидно решение на общото
събрание за избор на управител и определяне на възнаграждението му е определящо
за отношенията между страните.Тъй като е трябвало в същия ден да пътува г-н ***
е присъствал на общото събрание от 15.07.2001г.,но не е останал до изготвянето
на целия текст на договора за управление,който е подписан от ***,упълномощен с
нотариално заверено пълномощно на български език от 19.06.2001г.на Нотариус Б.***.Отделно
пълномощникът разполага с пълномощни на руски и английски език,които езици
разбира и които са заверени с APOSTILLE .
Към момента на сключване на
договора не е било налице изискването на ТЗ,уреждащо писмена форма и изрично
овластяване за сключването на договора-това изискване е въведено през 2003г./ДВ
бр.58/.Следователно,напълно законосъобразно в настоящия случай договорът за
управление е подписан от упълномощено от другия съдружник лице.
3.За неоснователни са счетени направените оспорвания на документи,предвид
твърдението на ответника ,че г-н *** не владее български език.Видно от
представените доказателства превод е бил извършен и г-н *** е бил запознат със
съдържанието на документа,който подписва-протокола.Протоколът е подписан от А.***
и в отговора не се прави възражение,че същият не е подписан от страна на другия
съдружник.Ищецът излага доводи в смисъл,че нелогично е да се подпише
документ,чието съдържание не се познава от положилия подписа си.Никъде в
законодателството не се съдържа изискване документите в страната да се изготвят
двуезично.Г-н *** е бил длъжен да положи дължимата грижа да узнае съдържанието
на документите ,които подписва.Той е подписал същите ,след запознаване със
съдържанието им.
4.Що се отнася до оспорването на счетоводната справка.Ищецът намира,че то
не е такова по смисъла на чл.193 от ГПК.Дружеството е имало счетоводител ,който
го е обслужвал,макар и не назначен по трудов договор.Ирина Янакиева е водила
счетоводството на дружеството и е издала представената справка.Обстоятелството,дали
дружеството е водило или не регистри за изходяща и входяща кореспонденция не
установява по никакъв начин дължимостта на исковата
сума.От отговора на исковата молба е видно,че съдържанието на справката не се
оспорва,както и не се твърди възнаграждение да е било заплащано.
4.Неотносимо по спора е твърдението,че другият
съдружник г-н *** е изпращал пари на ищеца по делото за погасяване на разходи
на дружеството към бюджета и енергоразпределителното
дружество,както и към В и К.Тези твърдения са противоречиви и
недоказани.Това,че дружеството не е реализирало печалба не значи автоматично,че
управителят не е изпълнявал задълженията си.Плащането за разходи на дружеството
не представлява плащане на управителя ,а плащане на дружеството като юридическо
лице.Дори да се установи ,че такива са извършени,то те се дължат не от
управителя ,а от дружеството,като предоставени му от съдружника заемообразно
парични средства.
В целия отговор се излагат
противоречиви,ирелевантни към спора и недоказани
твърдения.Отправени са обвинения към управителя за обсебване на средства,които
единствено целят да го очернят.Ищецът все още е съдружник в „***”ООД,въпреки
неуспешните опити на *** да го изгони от дружеството.Предмет на спора не е
целесъобразността на управлението на ищеца,а дължимостта
на възнаграждението му.
5.Не се приема за основателно и възражението,че ищецът бил в обективна
невъзможност да изпълнява задълженията си,тъй като бил ангажиран с трудов
договор на друго място.ТЗ не въвежда изискване управителят да е единствено и
само управител,а предоставя възможност той да работи паралелно и по трудов
договор.Длъжността е специфична и не изисква личното присъствие на управителя
постоянно в седалището на дружеството.Ако през петнадесетте години ,в които ищецат е управлявал дружеството е имало забележки към
дейността му като управител,то е следвало да бъде прекратено мандатното му
правоотношение от страна на едноличния собственик на капитала на ответника.
6.Неоснователно в отговора се твърди,че управителят е приемал еднолично
финансовите отчети на дружеството.Той е приемал финансовите отчети в качеството
му на управител на едноличния собственик на капитала на ответника.Всички
решения за дружеството са вземани от компетентния за това орган и не са
оспорени.Г-н *** винаги е могъл да се заинтерсува от
воденето на дружествените дела,а недоволството му от действията на ищеца е
резултат от небрежното му поведение.Наведените в отговора твърдения не са
свързани с основния въпрос по делото,а именно дължимостта
на възнаграждението на управителя на дружеството.
7.Начисляването на възнаграждението в счетоводството на дружеството не е правопораждащия факт относно дължимостта
на възнаграждението.Това е взетото решение и сключения договор за управление.
8.Неоснователно е направеното възражение за прихващане.
Чл.103 от ЗЗД определя условията
,при които може да се извърши прехващане.Първото от тях е две лица да си дължат
взаимно пари или еднородни заместими
вещи.Възнаграждението на управителя е дължимо от „Б.Б.”ЕООД
.Разходите на дружеството за електроенергия,ток,вода ,данъци и пр.също са
дължими от дружеството.Не може да се извърши прихващане между задължения ,които
едно и също лице има.М. не е длъжен да заплаща консумативите и данъците на
представляваното от него дружество.Той е бил длъжен единствено да организира
стопанската му дейност.Не е ясно и какъв е размера на сумата,с която се иска
прихващане.
9.Поддържат се всички твърдения и изводи ,изложени в исковата молба.
В депозиран срок допълнителен отговор
ответникът излага следното:
1.Поддържа становището си ,че представения Протокол №2 от 15.07.2001г. е
нищожен,поради факта че е подписан от лица,които нямат качеството си на
съдружници в капитала на „Б.Б.”ЕООД.Налице е друг
валиден протокол,който е следвало да се
представи в съда.Писмен превод на съдържанието на протокола към 15.07.2001г. не
е имало,защото би следвало да е приложен към исковата молба.От текста на самия
превод е видно,че той е изготвен след
като протокола е съществувал подписан,защото преводачът е записал,че подписите
са нечетливи.Преди и по време на подписването на протокола от А.*** превод не е
имало.
2.Поддържа се становището,че договорът не е подписан от ***,а подписалия го
пълномощник не е имал представителна власт.Пълномощното му е нищожно нотариално
удостоверяване.*** не владее български език.Това се потвърждава и от ищеца,
представяйки с допълнителната искова молба превода на ***.Не са спазени
разпоредбите на чл.478 и чл.481 от действащия тогава ГПК.От самото пълномощно
се вижда ,че представляващия не е имал право да подписва договора за
управление,следователно този договор е подписан от лице без представителна
власт.Приложените останали пълномощни са неотносими,тъй
като са от 2005г.
3.Направените оспорвания в
допълнителната искова молба са неоснователни.Самият ищец твърди,че ***
знаел български език,но представя превод.Само на това основание-липса на превод
следва ,че подписаният протокол и въобще всички документи,съставени на
български език са невалидни
Счита се,че дружеството не е имало
счетоводител,а лицето изготвило счетоводната справка няма никакви
взаимоотношения с дружеството.
4.Потвърждава се твърдението,че ищецът е получил минимум 2 230 евро на
месец за издръжка на дружеството за периода
м.януари на
В съдебно заседание страните
поддържат доводите си,изложени в разменените книжа.
Окръжният съд,като се запозна
с писмените доказателства по делото и
заключението на изслушаната съдебно икономическа експертиза,прие за установено
следното:
Ответното дружество е регистрирано
по ф.д.№1071/1993г.по описа на ДОС,прието като доказателство в хода на
производството.С Договор за продажба на дружествен дял от 04.07.2001г- „***“АД
,гр.Варна прехвърля на „***“ООД,гр.София всички притежавани от прехвърлителя дружествени дялове в капитала на „Б.Б.“ЕООД,като едноличен собственик на дяловете става приобретателя им „***“ООД.Приет е нов учредителен акт на
ответника по делото.С Решение №1561/13.07.2001 г.по ф.д.№1071/1993г.на ДОС е
вписано исканото прехвърляне на дружествени дялове ,като за управител на
дружеството е назначен ищеца М..Към заявлението за вписване на промени в
обстоятелствата е представен протокол от 04.07.2001г. на общо събрание на
съдружниците в едноличния собственик на капитала „***“ООД,с взето решение за
управител на дружеството на мястото на освободения управител да бъде избран Л.С.М..
Към исковата молба е представен
Протокол №2 от проведено общо събрание на съдружниците
в „Б.Б.“ЕООД,с взето решение за определяне на
възнаграждението на управителя М. и определяне на допълнително възнаграждение в
размер на 10 % от печалбата на дружеството.На събранието са присъствали съдружниците *** –руски гражданин и М.,които са съдружници
както в „***“ООД,така и в „Б.Б.“ЕООД.Така
представения протокол ,така както е оформен удостоверява провеждане на общо събрание
на съдружниците на „Б.Б.“ЕООД,а
не както се изисква по закон -на съдружниците в общото събрание на „***“ООД,който
е едноличен собственик на капитала на ответното дружество.Не се оспорват
подписите върху протокола,оспорва се факта,че съдържанието му е преведено на
български на подписалия го съдружник ***,който според ответника не владее
български език.За да докаже този факт и предвид указаната му доказателствена тежест ,ищецът представя превод на руски
език,изготвен от преводаческа агенция „***“,без данни кога е изготвен
превода.За твърдението,че превода на протокола е изготвен в момента на
провеждане на общото събрание, ищецът не сочи доказателства.В самия текст на
протокола не е отразено обстоятелството,че на събранието присъства преводач
,който превежда съдържанието на взетите решения и текста на протокола.
Представен е Договор за възлагане
на управление,сключен между ищеца и пълномощник на съдружника ***-А.А.***,за който се твърди,че има редовно учредена представителна
власт,включваща в обема си подписването на договори за управление.По
приложеното ф.д.№1071/93 г.на ДОС е представено пълномощно на български език ,с
нотариална заверка на подписите от 19.06.2001г.-стр.89 по фирменото дело.На
13.07.2001г. е заверен препис от пълномощното.Подписите са заверени от Нотариус
при РС Самоков Б.***.Липсва отметка за участие на
преводач в нотариалното производство.Представителната власт на пълномощника е
оспорена на две основания,а именно –при съставяне на пълномощното текстът му не
е бил надлежно преведен на упълномощителя и той не е
давал на упълномощения посочените в него права,а по-конкретно правото да
подпише изготвения на 15.07.2001г. договор за управление,за което според
ответника е необходимо изрично упълномощаване.Представените от страна на ищеца
пълномощни,изготвени на руски и английски език,на стр.59-60 по делото датират
от 2005г.,видно от заглавната им част и датата на заверката им с APOSTILLE .Тези по-късно изготвени преводи не удостоверяват
факта,че към датата на съставяне на пълномощното на *** от страна на ***,на последния е бил извършен превод на текста на даденото
пълномощно от 19.06.2001г.Липсата на заверка върху акта от преводач,съгласно
изискванията на чл.582 във вр.с чл.583 ал.3 от ГПК/отм./ води на извода,че или такъв
не е назначен или нотариусът е владеел руски език към момента на съставяне на
пълномощното,което следваше да се установи по категоричен начин от страна на
ищеца по делото,в изпълнение на възложената му доказателствена
тежест.Доколкото от страна на ответника се твърди отрицателен факт,а именно че упълномощителят не владее български език,то в тежест на
ищеца беше доказването на този факт,евентуално на факта на съставяне на
надлежни преводи на документите ,оформени на български език и подписани от
него,към момента на съставянето им.
По извършеното възражение за
прихващане са представени писмени доказателства от ответника,които
удостоверяват извършени парични преводи ,но от съвкупния им анализ не може да
се достигне до категоричен извод за основанието на паричните преводи.Така
представените от „ЕКСПРЕСБАНК“АД копия за четири броя парични преводи
установяват получени от *** преводи,както следва: 917 евро с изпращач Т.Г. и
дата на изпращане 13.03.2014г.,917 евро с изпращач Г. и дата на изпращане
14.03.2014г.,935,26 евро ,с изпращач Г. и получател *** ,съответно на 14 и
15.04.2014г.и на сумата 600 евро на 28.04.2014г.,без в платежните документи да
е вписано основанието на преводите.От предоставената от ОББ АД информация се
установява един паричен превод за периода от 01.01.2010г.до
30.06.2014г.,с получател ищеца по делото,а именно сумата от 2059,89евро,с изпращач Е.*** и дата на
превода 23.07.2010г.,без да се сочи основание на превода.Същото важи и за
представените в превод от руски език платежни нареждания за паричен преводна
стр.410 и 420 по делото.Не може да се направи категоричен извод ,за какво са
изпращани сумите-за покриване на разходите на дружеството или за заплащане на
уговореното възнаграждение на управителя.В този смисъл,твърдението че на
управителя са изплащани минимум
2 300 евро на месец за издръжка на дружеството и за възнаграждение остана
недоказано по делото.В дружеството не е налично счетоводство,поради което
уточняването на размера на извършените парични преводи и тяхното основание не
може да се възложи на вещото лице.
Същевременно според заключението
на основаната и допълнителна съдебно икономическа експертиза възнаграждения на
управителя за процесния период не са начислени,не
са отразени като неизплатени и не
фигурират като задължения в балансовите показатели.Към 31.12.2014г. дружеството
има задължения за заплати в размер на 7 000 лв.,задължения за осигуровки в
размер на 2 000 лв.,задължения за електро-енергия .в размер на 7 705,91
лв.,за консумирана вода към дата 21.10.2015г.в размер на 11 772,02
лв.,считано от август 2012 г.до октомври на 2015г.,задължения за данък
сгради,такси битови отпадъци и туристически данък съответно в размер на
1 642,50 лв. данък недвижими имоти;2 730,19 лв.-такса битови
отпадъци;5 153,04 лв.-туристически данък,върху които има начислени лихви в
посочените от вещото лице в основното заключение размери.Установява се,че до
2012г. дружеството е извършвало стопанска
дейност,а за 2013 и 2014г.не е реализирало приходи от стопанска дейност.Задълженията
на дружеството за конкретизирани от вещото лице в депозираната допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза.Макар и оспорено от страна на ищеца ,съдът
кредитира експертното заключение,от което се установява,че за периода от 01.01.2010г.до 08.10.2014г. дружеството е задлъжняло към
бюджета и към доставчици на електроенергия и вода с посочените в допълнителното
заключение суми.
Ищецът представя доказателства в
насока,че за процесия период управителят
добросъвестно е изпълнявал своите задължения на управител,доколкото това е било
възможно с оглед намаляването на приходите от стопанската дейност на
дружеството-така доказателствата на стр.252-404 по делото.Така в качеството на заинтерсовано лице по адм.д.№866/2013г.на
АС гр.Добрич ищецът е представлявал дружеството по повод спора с „ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ „АД по повод оспорване на издадено разрешение за строеж на Трафопост ,за
незаконосъобразността на което „Б.Б. „ЕООД е сезирал
РДНСК Добрич,РП гр.Б. и Кмета на Община Б.,тъй като трафопостът е монтиран в
имота на дружеството.Сезирани са ДНСК София и Председателя на ДКЕВР ,София.През
2013г. дружеството е предприело активни действия за отстраняване на
съоръжението ,незаконосъобразно засягащо имота му.Приложени са доказателства за
кореспонденцията на управителя на дружеството с компетентните органи на ДНСК за
отстраняване на нарушението на собствеността на дружеството.На следващо място
плащани са задължения на дружеството за периода от 2012-2014г.,видно от представените
платежни документи за периода.Регулярно на съдружника *** са изпращани докладни
записки за финансовото състояние на дружеството,както и за потенциални
преговори за закупуването му-докладна записка от 13.05.2013г.Предложени са
мерки за отстраняване на финансовите проблеми на ответника-докладна записка от
20.11.2013г.Още през 2011г. е докладвано,че се водят преговори за отдаване под
наем на едноетажните къщи на вилното селище,с цел покриване от наемателите на
задълженията на „Б.Б.“ към доставчиците на ток ,вода
и заплащане на новите туристически
данъци.
Не се доказа твърдението на
ответника в писмения отговор,че М. недобросъвестно е изпълнявал задълженията си
на управител в дружеството,както и че е присвоил средствата,изпращани му за
разходи на дружеството.В този смисъл остава недоказано както възражението за
прихващане ,така и възражението за неизпълнение на договора за управление.
При така установените факти съдът
приема следното:
Сключеният по делото Договор за
управление от 15.07.2001г. е изготвен
въз основа на решенията ,взети на 15.07.2001г.,съгласно протокол №2 от същата
дата.Не се доказа факта,че руският гражданин *** ***,участвал в съставянето на
протокола е владеел български език,нито че към момента на изготвяне на
протокола е присъствал преводач,който да преведе съдържанието на подписания от ***
документ.Представеният от ищеца превод на фирма „***“ не доказва,че към момента
на вземане на решението преводачът е изготвил надлежен превод на съдържанието
на протокола.Не е ясно ,кога е изготвен превода-дали към момента на провеждане
на събранието или в последващ момент за нуждите на
настоящото производство.
Що се отнася до представения по
ф.д.№1071/1993г.на ДОС протокол от проведено Общо събрание на „***“ООД,в
качеството му на едноличен собственик на
капитала на дружеството,възражения срещу начина му на изготвяне не са правени.В депозирания от ответника
писмен отговор не се оспорва съставянето на този протокол,прави се само общо
оспорване на факта,че *** владее български език.На проведеното на 04.07.2001г.
събрание на дружеството *** е представляван от пълномощника си А.***.Това
решение е достатъчно основание за сключване на договора за управление,тъй като
е проведено от съдружниците на дружеството в едноличния собственик на капитала
и съдържа решения за избор на М. като управител на дружеството.Не се прави
възражение,че *** също не владее български език.
По оспорването на
представителната власт на упълномощения представител на съдружника ***-А.***,съдът
намира следното:
Макар да не се събраха
доказателства,че при упълномощаването на *** от
съдружника *** е бил извършен надлежен превод на пълномощното от страна
на нотариуса,заверил подписите,налице е потвърждаване на представителната
власт,което е сторено чрез издаване на пълномощните през 2005г.,на руски и
английски език,заверени с APOSTILLE на
06.10.2005г.,а също и чрез мълчаливи действия-приемането на резултатите от
сключения договор за управление.Тъй като за упълномощаването не е имало
изискване за форма,тъй като самият договор за управление е неформален,то и
потвърждаването може да стане с конклудентни
действия-така В.Таджер „Гражданско право“Обща част“
Дял 2,стр.326.При това положение съдът намира,че упълномощаването на ***
,извършено през 2001г.,касаещо и сключването на
договора за управление на дружеството с ищеца по делото, е потвърдено от страна
на съдружника *** .Потвърждението има обратно действие или иначе казано действията
на пълномощника ***,включително и подписването на договора за управление от
15.07.2001г.са потвърдени от упълномощителя ***.В
същия е договорено заплащане на възнаграждение за управителя на дружеството в
размер на 1000 щ.д.-т.8.1 от договора.
По оспорването на представената
счетоводна справка-беше оспорено съдържанието й.Тъй като документа е частен и
не носи подписа на страната ,която го оспорва ,тежестта на доказване е на
представилата го страна.В справката от 01.09.2014г. е удостоверено от
счетоводителя на дружеството,че за периода от 01.07.2008 г.до 31.08.2014г. на
ищеца по делото не е изплащано възнаграждение ,поради липса на средства.Предвид
липсата на счетоводна документация на дружеството вещото лице по делото не дава
категорично заключение относно факта ,изплатено ли е възнаграждение на
управителя за процесния период.Изследвани са ГФО за процесните периоди,но в тях няма данни за изплащане на
възнаграждението на бившия управител на дружеството.Взаимоотношенията по
договора за управление не се декларират пред НАП.Размерът на декларираните
разходи за заплати не включва в себе си разходите по договореното
възнаграждение.В проверените баланси за периода 2010 до 2014г.в раздел „Други
задължения“в т.ч. към персонала има суми,които не биха могли да включват
претенцията на ищеца.Възнагражденията на ищеца за процесните
периоди не са начислени,не са отразени като неизплатени и не фигурират като
задължения в балансовите показатели.С представените доказателства за
осъществени парични преводи ответникът не доказа заплащане на възнаграждение на
управителя.В платежните документи не са посочени основания за плащането-разходи
на дружеството или дължимо възнаграждение.При това положение съдът дава вяра на
представената,оспорена от ответника счетоводна справка ,като приема за процесния период на управителя на дружеството не са
заплащани дължимите по договора за управление възнаграждения.
По делото се представиха
доказателства,че за процесния период М. е работил по
трудов договор в Национална спортна база.Това обстоятелство не е пречка за
изпълнение на длъжността му управител на дружеството,предвид това че дейността
не е задължително свързана с постоянно местопребиваване в седалището на
дружеството. Липсва законова разпоредба ,задължаваща управителя да пребивава
постоянно в седалището на дружеството,което управлява.
При положение,че другият съдружник
в дружеството на едноличния собственик на капитала „***“ООД –*** не е бил
доволен от работата на управителя на ответното дружество,то същият би следвало
да прекрати договора за управление,поради неизълнението
му,което не е сторено до 08.10.2014г.
По същността си договорът за
възлагане на управление е вид договор за поръчка.Съгласно чл.286 от ЗЗД
доверителят е длъжен да плати възнаграждение на довереника,само ако е
уговорено,какъвто е настоящия случай.
Съгласно разпоредбата на чл.288
ал.1 от ЗЗД оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото му да иска
заплащане на възнаграждение до момента,в който е изпълнявал функциите си на
управител на дружеството.Не се доказа неизпълнение на задълженията по договора
от страна на ищеца по делото.Наличието на доказани задължения на дружеството
към Държавата,Общините и доставчиците на вода и електроенергия не може да се
вмени във вина на управителя,а е резултат от обективни фактори-дружеството е
престанало да осъществява дейност за последните две години по независещи от
управителя причини.Неясно и недоказано е ,доколко изпращаните парични средства
от страна на другия съдружник А.*** са били достатъчни за покриване на всички
задължения.Не се доказа и твърдението на ответника,че ежемесечно е превеждал
възнаграждението на управителя на дружеството.Възражението за прихващане,прието
по делото остана недоказано ,поради което не следва да се уважи.Липсват
категорични писмени доказателства какви суми са превеждани на М. за процесния период и дали са превеждани за покриване на
разходи на дружеството или за предвиденото в договора възнаграждение.
По тези съображения съдът намира
иска за основателен и доказан и следва да го уважи в претендирания
с исковата молба размер,ведно с направените от ищеца в настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски-2 120 лв.-държавна такса и 50 лв.депозит за
вещо лице.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Б.Б.”ЕООД,ЕИК
******,със седалище и адрес на управление:с.О.,п.к.****,вилно селище ***,обл.Добрич,общ.Б.,представлявано от Т. М- Г. да заплати на Л.С.М.
ЕГН **********,постоянен адрес *** сумата от сумата от 30 225 щатски
долара,равняващи се на 53 008,30лв.по курса на БНБ в деня на изготвяне на
исковата молба,представляващи дължимо възнаграждение по договор за управление
от 15.07.2001г,за периода от 06.04.2012г. до 08.10.2014г.,ведно със законна
лихва върху главницата,считано от 05.05.2015г.до
окончателното й изплащане,както и съдебно деловодни разноски в размер на
2 170 лв.-държавна такса и депозит за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: