Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТИ състав в открито съдебно заседание, на петнадесети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДЕНИЦА ДОБРЕВА
При
участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 14028 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на С.С.П., ЕГН **********
и Л.Ц.П., ЕГН ********** *** против М.В.П., ЕГН ********** *** за заплащане на
всеки от ищците сумата от по 2750 лева,
представляваща наемно възнаграждение за периода септември 2016г. до юни 2017г.,
вкл. по договор за наем с нотариална заверка на подписите на страните, вписан в
СВ с вх. рег. № 10363/11.05.2016г., акт 238, том IV, дело № 1406/2016г., на осн. чл.228,
ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от дата на исковата молба до окончателното
издължаване на сумите.
Твърди
се в исковата молба, че ищците са собственици при равни квоти на 2908 кв.м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор 10135.2566.46 по КК и КР на
гр.Варна, ведно с ½ идеална част
от построената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор
10135.2566.46.2. Собствеността по отношение на имота ищците са придобили по
наследство от С.С.П., починал на 01.07.2016г. Навежда
се, че ответникът притежава останалата ½ ид.
част от сградата и 228 кв.м. идеална част от дворното място. Навежда, че между
наследодателя на ищците и ответника М.П. е сключен договор за наем вписан в СВ
с вх. рег. № 10363/11.05.2016г., акт 238, том IV, дело № 1406/2016г., по силата на
който П. е предоставил на ответника за временно възмездно ползване
притежаваните от него ид. части от описания по горе
имот, вкл. с построената в него сградата срещу уговорена месечна наемна вноска
в размер на 550 лева, платима на 5- то число на месеца, за който се дължи.
Навежда се, че въпреки отправените покани, ответникът не е заплатил на ищците
дължимото наемно възнаграждение за периода септември 2016г. до юни 2017г. в общ
размер на 5500 лева или по 2750 лева за всеки от ищците.
В
съдебно заседание ищците, чрез адв. Д. поддържат
предявените искове. Претендират разноски.
В
отговора на искова молба ответникът оспорва иска. Не оспорва обстоятелството,
че между наследодателя на ищците и ответника е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за наем с нотариална заверка на подписите на страните
вписан в СВ с вх. рег. № 10363/11.05.2016г., акт 238, том IV, дело № 1406/2016г. Навежда се, че
съгласно договора от 01.01.2016г. наемодателят е
следвало да заплати всички дължими към момента режийни разноски за това вода и
др. преди да предаде имота на наемателя. Позовава се на кредиторова забава, сочейки, че
наемодателя не е предоставил банкова сметка, ***, както е предвиждал чл. 51,
ал.3 от договора. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът
не изпраща представител в о.с.з. С нарочна молба поддържа становището си спора
и претендира сторените съдебно-деловодни разноски. Евентуално предявява
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на отсрещните страни.
Съдът намира следното фактическа страна:
Не
е спорно, а и се установява от приложения по делото Договор за Наем от 01.01.2016г., с нотариална заверка на подписите на
страните, вписан в в СВ с вх. рег. №
10363/11.05.2016г., акт 238, том IV, дело № 1406/2016г., че между С.С.П.
и ответника в настоящото производство М.В.П. е възникнало валидно наемно
правоотношение, по силата на което наемателят С.С.П.
е предоставил на наемодателя М.В.П. за временно ползване 2908 кв.м. идеални
части от поземлен имот с идентификатор 10135.2566.46 по КК и КР срещу уговорена
наемна цена от 550 лева месечно, платима на 5 –то число от месеца за който се
дължи по банкова сметка *** (чл. 5, ал.1 и ал.3 от договора).
Не
е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници с изх.№
160685/05.07.2016г., издадено от длъжностното лице по гражданско състояние при
Община Варна се установява, че С.С.П. и Л.Ц.П. са
наследници по закон на С.С.П., починал на
01.07.2016г., съответно негова преживяла съпруга и низходящ.
Липсва
спор по делото а и се установява от доказателствата, че ищците С.С.П. и Л.Ц.П. са отправили до ответника извънсъдебна покана
за изпълнение на задълженията по наемния договор, получена на ответника М.П. на
28.07.2016г.
Съдът, като обсъди и
прецени отделно и в съвкупност събраните в хода на производството писмени
доказателства и доводите на страните, намира за установено от правна страна
следното:
Предявеният
по делото иска възлага в тежест на ищците да установяват при условията на пълно
и главно доказване валидно облигационно отношение по договор за наем и
изправността на наемодателя по него.
Валидността
на учреденото наемно правоотношение с договор за наем с нотариална заверка на
подписите на страните, вписан в СВ с вх. рег. № 10363/11.05.2016г., акт 238,
том IV, дело №
1406/2016г. не е спорна между страните. Липсва е още спор, че наемната вещ е
предадена на наемателя.
Установява,
че ищците са наследници по закон на наемодателя С.П. - негови съответно низходящ
наследник и съпруга. С приемане на наследството призованите към наследяване
лица заместват наследодателя в облигационните връзки, по който той е страна,
считано от датата на откриване на наследството и стават титуляри на правата и
задълженията на наследодателя (освен тези, които са с оглед личността). По
делото не е повдигнат спор относно приемането на наследството на наследодателя П.,
като отделно от това действията по предявяване на исковата молба несъмнено
сочат на приемане на наследството с конклундентни
действия, на осн. чл. 49, ал. 2 от ЗН. По изложение съображения следва извода,
че ищците се легитимират като страна по сключения от наследодателя им договор
за наем, съответно са придобили вземанията за наемно възнаграждение, възникнали
преди смъртта на наследодателя П..
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на
починалия наследяват по равни части, а съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът
наследява част, равна на частта на всяко дете, поради което следва да се
приеме, че квотата на всеки от ищците в наследствената маса е ½, съответно
при същите квоти са възникнали вземанията им за наемно възнаграждение.
Съдът
намира за неоснователно въведеното дилаторно
възражение за неизпълнен договор, основано на твърдения, че наемодателят не е
заплатил дължимите режийни разноски преди да предаде владението върху имота. Възражението се опровергава от съдържанието
са договора от 01.01.2016г., в който се съдържа
изявление на страните, че всички режийни разноски за заплатени към датата на
предаване на владението върху имота –чл.6,ал.2 от договора. Като съдържащ
признание за неизгоден за оспорващата го страна факт, договорът се полза с
материална доказателствена сила относно обстоятелството на уреждане на
режийните сметки от наемодателя. В този смисъл направеното възражение се явява
неоснователно.
Своевременно
е въведено от ответника и възражение за кредиторова забава, мотивирано с
обстоятелството, че наемодателят не е посочил банкова сметка, ***.
Тъй
като забавата на кредитора не освобождава длъжника от необходимостта да
изпълни, а само освобождава последния от последиците на собствената му забава
(чл. 96, ал.1 от ЗЗД), кредиторовата забава не може да се разглежда в контекста на
дължимостта на главната престация, а само относно
отговорността за мораторно обезщетение, каквото по делото не се претендира и
относно отговорността за разноски.
За
да е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, е необходимо
кредиторът неоправдано да е отказал изпълнението или без причина да не оказал
съдействие при изпълнение на задължението. Като парично задължение,
задължението за заплащане на наемна цена е носимо
(чл. 68 б“а“ ЗЗД), поради което наемателят е този, който следва да прояви
активност в изпълнението. За да е изправен, наемателят следва да предложи
дължимия резултат, едва след което кредиторът да откаже да го приеме.
От
представения договор за наем е видно, че наемните плащания са вносими по банков път- чл. 5, ал.3, като в споразумението
страните действително не са посочили конкретна банкова сметка. ***кът да е бил известност
за такава сметка. Ако пък това не е така, наемателят е следвало да прояви
активност, като за да постави кредитора
в забава, като изпрати покана с искане за посочване на банковата сметка
на страната например.
Дори
и да не сподели изложеното, с изпращане на поканата от 28.07.2016г. на длъжника
е посочена банкова сметка, ***, поради което е отпаднала забавата на кредитора.
В
светлината на изложеното наведените от ответника правоизключващи отговорността
му възражения се явяват неоснователни, а исковата претенция –доказаната.
Относно
размера на дължимия наем съдът съобразява, че за период от 10 месеца ( от септември 2016г. до юни 2017г.
) общият размера на дължимото наемно плащане възлиза на 5500 лева. Предвид
дяловете на ищците, за което съдът е изложил мотиви по-горе, на всеки се следва
сумата от 2750 лева, тоест вземанията доказани в предявените размери.
Извода
за установеност на елементите от фактическия състав, от който възниква правото
на ищците налага разглеждане на предявеното своевременно възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно
чл. 111, б. „в” от ЗЗД, вземанията за наем се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен период, считана от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а именно на 5-то число на същия месец, за който се дължи наема,
съгл. чл. 5, ал. 3 от Договора за наем. В случая исковата молба е
депозирана на 30.08.2019г., тоест преди
изтичане на три години от падежа на най-старото задължение- 05.09.2016г.
Възражението
за изсрочване на вземанията по давност е
неоснователно. Исковата претенция е доказана и следва да се уважи, заедно с
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното погасяване на
задълженията.
При
този изход на делото, основателна се явява претенцията на ищците за присъждане
на направените по делото разноски като ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Релевираното своевременно от ответника възражение
по реда на чл. 78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адв.
възнаграждение на ищците е отчасти основателно. С оглед общия правопораждащ правата на ищците факти и идентичната защита
по делото, съдът намира, че на ищците следва да се определят общо разноски за
процесуално представителство. При произнасяне по отговорността за разноски
следва да се съобрази, че производството не се отличава нито с правна, нито с
фактическа сложност. Отклонение в обичайното развитие на процесуалното
правоотношение също не са налице, като делото е разгледано в едно съдебно
заседание, в рамките на което са приети само писмени доказателства. Ето защо на
ищците следва да се определи възнаграждение
в размер на 700 лева, което близко до минимума по Наредба №1 от 9 Юли
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при отчитане, че
процесуалното представителство е осъществено по отношение на повече от едно
лице. На ищците се следват и разноски за
държавна такса в размер на 220 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 228, ал.1 от ЗЗД, М.В.П.,
ЕГН ********** ***, р-н „П”, СО „ДТ” №46 ДА
ЗАПЛАТИ на С.С.П., ЕГН ********** сумата от 2750 лева представляваща наемно възнаграждение за периода септември
2016г. до юни 2017г по договор за наем с нотариална заверка на подписите на
страните, вписан в СВ с вх. рег. № 10363/11.05.2016г., акт 238, том IV, дело № 1406/2016г. за поземлен имот
с идентификатор 10135.2566.46 по КК и КР на гр.Варна, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.08.2019г. до
окончателното и изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 228, ал.1 от ЗЗД, М.В.П.,
ЕГН ********** ***, р-н „П”, СО „ДТ” №46 ДА
ЗАПЛАТИ на Л.Ц.П., ЕГН ********** сумата от 2750 лева представляваща наемно възнаграждение за периода септември
2016г. до юни 2017г по договор за наем с нотариална заверка на подписите на
страните, вписан в СВ с вх. рег. № 10363/11.05.2016г., акт 238, том IV, дело № 1406/2016г. за поземлен имот
с идентификатор 10135.2566.46 по КК и КР на гр.Варна, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.08.2019г. до окончателното и изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК М.В.П.,
ЕГН ********** ***, р-н „П”, СО „ДТ” №46 ДА
ЗАПЛАТИ на С.С.П.,
ЕГН ********** и Л.Ц.П., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***,
деловодни разноски в размер на 920 лв.
УКАЗВА на ответника М.В.П., че присъдените с
настоящото решение вземания могат да бъдат заплатени по банковата сметка на
ищците, посочена в молба от 02.12.219г.(л. 36 от делото)
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :