РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Радомир, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря И. ЕВТ. С.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20241730200071 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ...../26.01.2024 г. на директора на РИОСВ-
София, на жалбоподателя П. С. А., ЕГН **********, в., служебен адрес: гр.Радомир, пл.“С.“
№ ...., е наложено административно наказание по чл.151, ал.2, т.6, пр.1 и 2 от Закона за
управление на отпадъците - глоба в размер на 3 000 (две хиляди) лева.
Наказателното постановление е обжалвано в срок и по изложените в жалбата и
доразвити в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.Д. Ж.
от САК, обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган- директора на РИОСВ- София, не е изразил становище по
жалбата и редовно призован не е изпратил представител в съдебно заседание.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт № ...../2023 г. от 28.06.2023 г. за установяване на административно
нарушение на С. Й.- „гл.експерт“ в Дирекция „КПД“, отдел „ККФОС“ при РИОСВ- С..
Според констатациите в същия, на 27.07.2023 г., в землището на община Радомир,
гр.Радомир, поземлен имот......., местност „Над м., било установено, че П. С. А., в., не е
1
предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това
място, вследствие на което е образувано незаконно сметище. Проверката била извършена на
27.06.2023 г., от експерти от РИОСВ- С., във връзка с получено в РИОСВ- С. писмо от
МОСВ с вх. № ../23.06.2023 г., относно нерегламентирано сметище от гуми на територията
на община Радомир.
При проверката било установено, че в землището на гр.Радомир, по протежение
на ул.„П.“ в посока с.К., от дясната страна на асфалтовия път е образувано незаконно
сметище от излезли от употреба гуми (ИУГ). Отпадъците били на площ около 800 кв. м., със
средна височина около 1,5 м. До купчината с ИУГ имало площ от около 200-300 кв. м. с
останки от изгорели гуми - обгоряла метална корда, парчета гума. Бил направен снимков
материал и били снети координати на образуваното незаконно сметище от ИУГ, както и на
терена с обгорени останки от гуми, които са съответно: N 42° 17' 31.6', Е 022°43' 14.0", N 42°
33'21.7', Е 022° 57'08.0".
Достъпът до замърсения имот бил свободен, нямало охрана или обозначителна
табела, че е забранено изхвърлянето на отпадъци. Констатираното нарушение било отразено
в т.2 от КП № ..-.-./27.06.2023 г. на РИОСВ- С..
След справка в КАИС било установено, че незаконното сметище от ИУГ попада в
поземлен имот 61577.12.21. община Радомир, гр. Радомир, местност „Над моста“, частна
общинска собственост, с начин па трайно ползване „пасище“.
На територията на община Радомир нямало изградени регионални или общински
съоръжения - депо или площадка, отговарящи на нормативните изисквания, на които да
бъдат извършвани дейности по предварително третиране, оползотворяване, обезвреждане
чрез депониране, изгаряне или други дейности с отпадъци от ИУГ.
В следствие на извършената проверка на място и по документи било установено,
че са изхвърлени отпадъци от излезли от употреба гуми на неразрешено за това място
(пасище), вследствие на което е образувано незаконно сметище.
За извършената проверка бил съставен констативен протокол /КП/ № ..-.-
../27.06.2023 г. на РИОСВ- С.
В качеството си на свидетели са разпитани актосъставителката С. Й. и
свидетелката по акта Л. Д.. Според свидетелката Й., която работи като главен експерт в
РИОСВ- С., на 27 юли 2023 г., аз тя колежката й Л. Д., били на проверка в община Радомир,
във връзка с получено писмо от Министерство на околната среда и водите, извършено въз
основа на направено парламентарно питане от народен представител, отнасящо се до
изгаряне на излезли от употреба гуми в землището на Община Радомир. При проверката
констатирали, че в землището на гр.Радомир по протежение на ул.„П.“, посока с.К., от дясно
на асфалтовия път, се намира огромна купчина излезли от употреба гуми. Същите били на
площ около 800 кв.м., с височина над 1,50 м. Непосредствено до купчината с гуми на площ
около 200- 300 кв.м. имало следи от изгаряне на гуми, като цялата площ била обгоряла,
имало обгоряла корда и неизгорели парчета гума. След справка в КАИС установили, че
2
имотът върху който се намират отпадъците е общинска собственост, с начин на трайно
ползване „пасище“. било констатирано нарушение, а именно, че жалбоподателят в., не е
предприел мерки за предотвратяване, изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това
място вследствие на което се е образувало незаконно сметище. Проверката била проведена в
присъствие на представител на община Радомир, еколога Д.Н.. Дадено било предписание в
протокола да бъде почистено незаконното сметище от гуми. По- късно с писмо била пусната
покана до Кмета за явяване в РИОСВ – С., на 28.07.2023 г., за съставяна на АУАН. В деня на
съставянето не се явил нарушителя, нито негов представител, поради тази причина АУАН
бил съставен в отсъствие на нарушителя, което е отбелязано върху документна. По- късно
бил изпратен с писмо до Община Радомир и бил получен на 11.08.2023 г. На това място
преди това други сметища, не били установявани. Свидетелката не може да определи дали
сметището е старо или ново, но не е на повече от 1 година. Не може да каже дали е израсла
трева. След дадените срокове сметището било почистено. В констативния протокол бил
даден срок за почистване и указанието било изпълнено.
Според свидетелката Л. Д. на длъжност „старши експерт“ в отдел ККФОС при
РИОСВ – С., през 2023 г., м. юни в Инспекцията се получило писмо от Министерството на
околната среда и водите, изпратено, във връзка, със запитване на народен представител,
относно нерегламентирано изхвърляне на гуми в Община Радомир. отишли на проверка, с
последващ контрол по незаконно сметище в община Радомир. При проверката установили,
че на един терен дясно от ул.„П.“, към посока на с.К., върху неограден терен, били
изхвърлени множество автомобилни гуми една част от които били горени. Имало остатъци
от гуми и неизгорели гуми. Взели координати на терена и установили, че се отнася до
общинска собственост. Подробности по проверката били отразени в констативен протокол,
съставен от датата на проверката. АУАН бил състава за това, че кметът на община Радомир,
който по закона е отговорен за организиране на отпадъците на общинската територия, не е
предприел действия за изхвърляне на тези отпадъци, в следствие на което се е образувало
сметище. Тава място не е определено за дейности по третирана на отпадъци. За него не било
издавано разрешение, което се изисквало от Закона за управление на отпадъците. Изпратена
била покана до кмета за съставяне на акта, която била получена по междуведомствения
електронен обмен на документи за изпращане. На датата за състав на акта кметът или
упълномощено от него лице, не се е явил. АУАН бил съставен в негово отсъствие и бил
изпратен с писмо, с получен отговор. Не е постъпвало писмено възражение. Не можело да се
определи дали е ново или старо сметището. Гумите, които били запалени, били на площ 300
кв. м. В момента на проверката гумите, не димели и не горели. Бил приложен снимков
материал към протокола. Сметището по - късно било почистено в изпълнение на
предписанието.
По делото е представена заповед № ..../05.11.2021 г. на кмета на община Радомир,
с която на основание чл.44, ал.2 ЗМСМА, чл.15, ал.1, т.3 ЗООС, вр. чл.19, ал.1, чл.112, ал.1 и
чл.157, ал.1 ЗУО, с оглед подобряване качеството на управление на отпадъците, са
определени длъжностни лица от община Радомир по смисъла на ЗУО, които да
3
осъществяват дейности, свързани с контрола на образуване, събиране, съхранение,
транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на битови и строителни отпадъци,
съгласно чл.112, глава V, раздел V ЗУО.
За територията на гр.Радомир е определена Д. Н.- гл.специалист в община
Радомир.
С оглед на така установеното наказващият орган- директора на РИОСВ- С. издал
обжалваното наказателно постановление № .../26.01.2024 г., с което на жалбоподателя П. С.
А., ЕГН **********, в., служебен адрес: гр.Радомир, пл.“С.“ № .., било наложено
административно наказание по чл.151, ал.2, т.6, пр.1 и 2 от Закона за управление на
отпадъците- глоба в размер на 3 000 лв.
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което съдът следва да се произнесе по същество.
Същата е основателна по следните съображения:
При съставянето на Акта за установяване на административно нарушение от
свидетелката С. Й., като законна разпоредба, която е била нарушена, съгласно разпоредбата
на чл.42, т.5 ЗАНН, е посочен чл.19, ал.3, т.15, пр.1 и 2, във вр. с чл.151, ал.2, т.6, пр.1 и 2 от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Първата разпоредба вменява в задължение на
кмета на общината да отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на
почистването им, а втората съдържа в себе си самия състав на административното
нарушение. Същите текстове са цитирани и в обжалваното наказателно постановление,
съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Текстът на чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО, по който е
ангажирана отговорността, гласи: „Наказва се с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи
на по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки
за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или
създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им“. В настоящия
казус, както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано, че
се отнася за пр.1 и 2 от текста, което въвежда като изпълнително деяние бездействие от
страна на кмета на общината, а именно- непредприемане на мерки за предотвратяване
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни
сметища и/или организиране на почистването им.
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното
постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.
Когато АУАН или наказателното постановление не са издадени от надлежен орган, или не
са издадени в установените законови срокове, или не съдържат изискуемите от закона
реквизити, или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
4
издаването на наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело
до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са
спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е.
дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващият
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено
като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление
следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
В горния смисъл съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на
обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Действително АУАН и наказателното постановление са издадени от надлежен орган в
рамките на неговите правомощия, като са спазени всички срокове, установени в ЗАНН.
Същите съдържат изискуемите от закона реквизити, поради което наказателното
постановление се явява изцяло законосъобразно.
Следва да се отбележи, че при налагане на наказанието е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. В същото е отбелязано с цифри, че наложеното наказание глоба
е в размер на 3 000, а с думи е отбелязано две хиляди лева. В този смисъл съдът споделя
изложеното в жалбата, че може да се приеме изписването с цифри за техническа грешка, но
трудно може да се приеме такава по отношение на изписването с думи и в този смисъл
наказващият орган е наложил наказание глоба под предвидения най- нисък размер, което е
недопустимо, съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗАНН.
Относно правилността на наказателното постановление съдът, че същото се явява
правилно. Наказващият орган правилно е приложил материалния закон, предвид това, че от
събраните доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят, в качеството му на кмет
на община не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места и създаването на незаконно сметище.
По отношение на възражението на жалбоподателя по отношение на това, че е
налице възлагане на функции по чл.112 ЗУО на други лица, за пълнота следва да се допълни,
че съгласно чл.19, ал.3, т.15 от ЗУТ кметът на общината отговаря за предотвратяването на
5
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни
сметища и организира почистването им. И след като кметът на общината е адресат на
посочената по-горе норма и въведеното с нея правило за поведение, то законосъобразно е
определен и жалбоподателят като субект на отговорността. Тази своя отговорност той не
може да прехвърли на друг субект, тъй като тя произтича пряко от закона. Ето защо и
възлагането на определени дейности по ЗУО на определени лица на територията на
общината и по- специално- на територията на гр.Радомир, за което е представена по делото
заповед № 814/05.11.2021 г., следва да се приема единствено като способ за осъществяване
на възложената с чл.19, ал.3, т.15 от ЗУТ, отговорност на кмета на общината, тъй като
същата не може да бъде прехвърлена на друг субект. В този смисъл е и самото съдържание
на заповедта, което категорично установява, че с нея са определени изброените кметове,
кметски наместници и длъжностни лица от община Радомир за длъжностни лица по смисъла
на ЗУО, които "да контролират дейностите, свързани с образуване, събиране, включително
разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци
съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗУО". Посочената разпоредба на чл.112, ал.1 се намира в Раздел V-
ти (Контрол по управлението на отпадъците), като самата правна норма дава възможност за
оправомощаване на длъжностни лица от кмета на общината, но единствено относно
контролни функции, каквито и безспорно са възложени с цитираната заповед.
По разноските.
Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане на основание
чл.143, ал.1 от РИОСВ- С. следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по
делото.
В случая безспорно по делото е осъществено процесуално представителство по
пълномощие. Разноските са своевременно поискани от страната и са доказани по размер
доколкото в представения Договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че са
изплатени от страната в брой, в който случай в тази част същият има характера на разписка
за извършеното плащане. Изплатената сума от жалбоподателя възлиза на 720 лв.,
представляващи изплатено адвокатско възнаграждение (с ДДС), съгласно приложените
договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане. Размерът на сумата
е съобразен с чл.13, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и в този смисъл съдът намира, че не са налице основание за
намаляване на същото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 12/26.01.2024 г. на директора на
РИОСВ- С., с което на жалбоподателя П. С. А., ЕГН **********, в., служебен адрес:
гр.Радомир, пл.“С.“ № .., е наложено административно наказание по чл.151, ал.2, т.6, пр.1 и
6
2 от Закона за управление на отпадъците - глоба в размер на 3 000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА РИОСВ- С., с адрес: гр.София, бул.“Ц.Б...“ № .., ет..., да заплати на П.
С. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, бул.“В.Л.“ № ., ап..(партер дясно), чрез
адв. Д. Ж., сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Административен съд-
Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава
ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на
съобщенията.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7