Р
Е Ш Е Н И Е № 260296
гр. Хасково, 14.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7 –и
граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май две
хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Кристина Стоева, като разгледа докладваното от съдия
Иванова-Георгиева гр. д. № 3065 по описа за 2020г. на районен съд - Хасково, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Х.С.Ч., ЕГН **********, чрез
адвокат Таня Ч. против Б.Т. Килфинов, ЕГН **********, чрез адвокат П.Т., с
която се иска да се признае за установено по отношение на ищеца, че ответникът
дължи сума в размер на 720,80 лева, представляваща главница по договор за
изработка, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до
окончателното плащане на дължимите суми.
Ищецът твърди, че през м. януари 2020г. между него и ответника бил сключен
устен договор за изграждането на ВиК и други монтажни дейности на обект,
находящ се в гр. **** – автомивка “**”. Страните били уговорили заплащането
на конкретно възнаграждение за всяка една от дейностите, включително ответникът
трябвало да заплати на ищеца направените от него транспортни разходи.
Възнаграждението и разходите е следвало да бъдат заплатени при приключване на
възложената работа, а ответникът със собствени средства трябвало да закупува
необходимите материали.
Ищецът твърди, че в изпълнение на сключения договор лично и чрез наето от
него лице извършил дейностите, за които ответникът трябвало да му плати
възнаграждение, както следва: изграждане на рамки между клетките – 300 лева,
монтаж на тоалетна – 80 лева, монтаж на мивка – 50 лева, монтаж на бойлер – 80
лева, монтаж на помпа – 50 лева, монтаж и спускане на маркуч 15 метра х 4,67 –
70,05 лева, монтаж на водомер – 30 лева, укрепване на водомер към стойка към
водомерната шахта – 30 лева, монтаж на възвратна клапа – 2х14 – 28 лева, монтаж
на коляно – 4х5 – 20 лева, монтаж на кран 2 бр. х 5,20 – 10,40 лева, монтаж на
ППР тръба ф20 – 4 метра х 5 – 20 лева, както и транспорт от с. К. до обекта в
гр. Пловдив за 4 дни х 25 лева – 100 лева.
Извършването на монтажните дейности било прието от ответника, но въпреки
това той отказал да заплати договореното възнаграждение и направените разходи. Ищецът
отправил многократни покани за изпълнение, включително и покана за доброволно
изпълнение на 01.09.2020г., но ответникът не му заплатил възнаграждението.
Ето защо за дължимата сума ищецът поискал издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 2230 по
описа за 2020г. по описа на Районен съд - Хасково, като за процесната сума в
полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение № 260151 от 15.10.2020г. по ч.гр.д. № 2230 по описа за 2020г. на РС-Хасково. Подаденото в срока по
чл. 414 от ГПК възражение от ответникът обуславяло правния интерес от
завеждането на настоящите установителни искове. Претендират се и направените
съдебни разноски в заповедното и в исковото производство.
В съдебно
заседание, ищецът се явява лично и с упълномощения си по делото процесуален
представител – адвокат Ч.. Поддържа предявеният иск и моли за постановяване на
уважително решение. Счита, че искът е основателен и от събраните по делото
доказателства при условията на пълно и главно доказване се установявало
наличието на материалните предпоставки от фактически състав на претендираното
право. Претендират се направените по делото разноски, за които се представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на
искова молба. Oтветникът счита предявеният иск за недопустим поради липса на
материалноправна и процесуална легитимация. Твърди, че искът е предявен срещу
ненадлежна страна – Б.Т.К., вместо срещу търговското дружество *** ООД, ЕИК
*********. Тези възражения се основавали на обстоятелстваа, че ответникът не
бил собственик на недвижимия имот, върху който са реализирани СМР, не бил
ползвател на същия, нито му било учредено вещно право на ползване върху имота.
Същевременно ответникът не стопанисвал търговския обект, представляващ
автомивка, не е сключвал договор с ищеца и не е бил упълномощаван да сключва
такъв от името и за сметка на дружеството. Управители на дружеството били Е.И.и
Н.И.и като такива те осъществявали представителството на дружеството и можели
да сключват от негово име и за негова сметка договори.
Твърди се, че собственик на недвижимия имот бил Е.И. и на нея като
възложител били издадени разрешение за поставяне на поставяем обект-автомивка и
констативен акт за установяване годността за приемане на строеж от 06.04.2020г.
На 12.03.2019г. бил сключен договор за наем между Е.И.и „Ен Екс Би“ ООД, с
който било предоставено на търговското дружество безвъзмездно ползването на
недвижимия имот ведно с поставената върху него автомивка.
На следващо място в отговора на исковата молба се излагат възражения и по
съществото на спора, като ответникът намира иска за неоснователен и недоказан
както по основание, така и по размер.
Излагат се насрещни твърдения, а именно, че договор за изработка е бил
сключен между ищеца и дружеството „Ен Екс Би“ ООД и е имало за предмет
извършване на строителна дейност в обект, представляващ автомивка, изразяваща
се в монтаж на кало-масло уловител, монтаж на видим бетонов сглобяем канал и на
кализация на автомивката. Посочените дейности били извършени от ищеца
некачествено, поради което бил многократно предупреждаван от управителя на
търговското дружество. Поради неточното и некачеството изпълнение на
възложените строителни дейности дружеството прекратило договорните
правоотношения с ищеца, като за извършената до този момент работа му било
заплатено уговореното възнаграждение. След прекратяването на договора повече
строителни дейности от ищеца не били извършвани и не били договаряни
допълнителни такива, а описаните в исковата молба СМР били извършени от трети
лица.
Оспорва се твърдението, че посочените в исковата молба СМР са извършени в
периода м. януари 2020г., тъй като уредите, материалите и съоръженията,
необходими за влагане в инсталации и оборудване в автомивката били закупени в
периода м. февруари – март 2020г.
Ето защо ответникът счита, че не е налице сключен договор за изработка с
описаното в исковата молба съдържание между страните и не се установявало
изпълнението на задълженията на ищеца и приемането им съответно не е възникнало
задължението за заплащане на възнаграждение, поради което моли предявеният иск
да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и с упълномощения по делото
адвокат Т.. Пледира за отхвърляне на иска поради неговата неоснователност.
Претендира направените разноски в производството, за които представя списък по
чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК е депозирана писмена защита от ответника.
Поддържат се направените в отговора на исковата молба възражения, които
ответникът счита за доказани съобразно анализа на събраната по делото
доказателства.
Съдът, като взе
предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е
установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК. Именно поради
особения ред, по който се предявява иска, обуславящ исковото производство като
продължение на развилото се заповедно такова, е необходимо исковата молба да е
подадена в едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай разпореждането на съда е получено от ищеца на 15.12.2020г.,
следователно последният ден от срока е бил 15.01.2021г. Исковата молба е
подадена на 21.12.2020г., поради което следва да се приеме, че едномесечният
срок е спазен.
Предметът на
търсената с исковата молба защита следва да съвпада с претендираното със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане право.
Налице е пълна идентичност /основание, размер, период/ между търсените със
заповедта парично вземане и предявеното такова с исковата молба. Едновременно с
това ищец в настоящото производство е заявителят в заповедното. Ето защо може
да се направи обоснован извод, че искът е допустим.
За да бъде
предявеният иск основателен, е необходимо при условията на пълно и главно
доказване да бъде установено от ищеца наличието на следните материални
предпоставки /юридически факти/ - наличието на действително правоотношение по
договор за изработка с твърдения от ищеца предмет, осъществяването точно в
качествено, количествено и времево отношение на уговорените строителни работи и
предаването на изработеното на възложителя, приемането на изработената работа,
както и в случай че не е уговорен срок за изпълнение,
макар и уговореното възнаграждение по договора за изработка да става изискуемо
в момента на приемане на работата, възложителят да е бил поканен да заплати изцяло
уговореното възнаграждение за приетата работа – той изпада в забава едва след
получаване на покана.
Всъщност за
уважаването на иска следва да е налице валидно сключен договор между страните в
настоящото производство, по който ищецът да е изпълнил договорните си
задължения, а в тежест на ответника да е възникнало твърдяното парично
задължение. Между страните в настоящото производство е налице конфликт по
отношение на всеки един от юридическите факти част от сложния фактически състав
на защитимото ищцово право. Ето защо е необходимо последователното изследване
на възникването на всяка една от предпоставките.
За да възникне
задължението за парична престация в правната сфера на ответника на първо място
е необходимо между страните да е сключен твърдения договор за изработка, по
силата на които ищецът да се е задължил на свой риск да изработи нещо съгласно
поръчката, а ответникът да се е задължил да заплати възнаграждение – арг. чл.
258 от ЗЗД.
Договорът за
изработка е консенсуален и неформален, следователно същият се счита за сключен
с постигането на съгласие между страните, без да е необходимо да е обективиран
в писмена или друга форма за неговата действителност. Следователно за
възникването му следва да се установи наличието на две насрещни съвпадащи си волеизявления.
Доказването на
твърдяното договорно правоотношение между страните е в тежест на ищеца. От
събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за
съществуването на договорни правоотношения с твърдяното съдържание между страните,
тоест ищецът не е провел вмененото му пълно и главно доказване. В случая
липсват доказателства, които да създават сигурно убеждение в истинността на
фактическото твърдение на ищеца, поради което и с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаното
обстоятелство за неосъществило се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 от ГПК.
Представените от
ищеца писмени доказателства касаят твърдението за изпадане в забава на
ответника (покана за доброволно плащане от Х.Ч. до Б.К. от 01.09.2020г.) и за
осъществяване на претендираните транспортни разходи (свидетелство за
регистрация на МПС). Единственото доказателство ангажирано от ищеца за
установяване на твърденията му за сключване на процесния договор са дадените
показания на свидетеля К.Т.. Всъщност свидетелските показания са насочени към
доказване на твърденията за извършване на конкретните посочени в исковата молба
строително-монтажни дейности. Свидетелят Т. не дава показания относно
сключването на договора за изработка, тъй като същият не е присъствал на
преговорите (възлагане на поръчка, даване на оферта и приемането й). Той
разказва, че е извършвал СМР на обект в гр. Пловдив, а именно – автомивка. За
извършване на тези действия е бил нает от ищеца срещу възнаграждение.
Свидетелят уточнява, че не знае колко е било уговореното възнаграждение за
извършване на дейностите от ищеца, а е бил запознат единствено с размера на
възнаграждението, което той самият ще получи.
Следователно по
делото липсват доказателства, които да подкрепят по ясен и категоричен начин
твърденията на ищеца, правещи ги единствено възможни.
От друга страна
ответникът е провел успешно насрещно доказване, като то е достатъчно да бъде
непълно, тоест да създава вероятност твърденията му да отговарят на реалните
факти. Ответникът твърди, че договор за изработка е сключен, но не между ищеца
и ответника, а между ищеца и търговското дружество „Ен Екс Би“ ООД.
Събраните по
делото доказателства правят това твърдение вероятно основателно. Видно от
договор за наем от 12.03.2019г. Е.И. е отдала за безвъзмездно ползване на „Ен
Екс Би“ ООД собствения си недвижим имот с идентификатор 56784.502.624, върху
който е щял да бъде поставен преместваем обект „Автомивка“. В полза на Е.И.е
било издадено и разрешение за поставяне № 21 от 04.07.2019г. на община Пловдив
– район „Северен“, с което е позволено поставянето на „Поставяем обект –
Автомивка“. Представени са множество писмени доказателства относно етапите на
строежи на поставяемия обект (акт № 19 за установяване, завършване и
разплащането на натуралните видове СМР с инвеститор „Ен Екс Би“ ООД, двустранен
протокол за приемане на завършени СМР на обект „Автомивка“ от 06.03.2020г.
подписан от С.М. и „Ен Екс Би“ ООД, констативен акт за установяване годността
за приемане на строеж „Поставяем обект – Автомивка“, договор за извършване на
строително-монтажни работи от 17.07.2019г., сключен между „Ен Екс Би“ ООД и
„Стройтим“ ЕООД), в който възложител е бил търговското дружество. Ангажирани са
и писмени доказателства, касаещи закупуването на строителни материали и
заплащането на възнаграждения за извършването на СМР, а именно фактури,
намиращи се на л. 39 – 44 по делото. Във всички тези писмени доказателства като
възложител на извършваните в процесния обект (Автомивка „**“ в гр. Пловдив)
СМР-та е вписано търговското дружество „Ен Екс Би“ ООД.
Видно от
представената по делото справка от Търговски регистър съдружници в „Ен Екс Би“
ООД са ответникът и свидетелят Н.И., а управители на дружеството са Е.И. и Н.Ж.И..
Относно
сключването на договор за изработка между ищеца и търговското дружество
"Ен Екс Би“ ООД е разпитан свидетеля Н.И.. Същият разказва, че между него,
ищеца и ответника е проведена среща, на която е отправена и приета оферта за
сключването на договор за изработка със страни търговското дружество и ищеца.
Уточнява, че ответникът бил препоръчал ищеца за извършването на ВИК-дейностите
в строежа на автомивката. След уточняване на параметрите на сделката и
сключването й чрез постигане на съгласие, следващите срещи и заплащането на
отделните части от възнаграждението било извършвано от ответника, но от името и
за сметка на дружеството.
Показанията на
свидетеля И. съдът кредитира, но при внимателен и обстоен анализ с всички
събрани по делото доказателства в изпълнение на задължението си по чл. 172 от ГПК, тъй като Н.И.е роднина на ответника, съдружници са в едно и също дружество
и е заинтересован от изхода на правния спор. Въпреки това съдът дава вяра на
показанията му относно посочените обстоятелства, защото те кореспондират с
представените по делото писмени доказателства, а и с показанията на свидетеля Т.,
доведен от ищцовата страна.
Съдът посочи, че
свидетелят Т. не е присъствал на сключването на договора и на волеизявленията
на страните, но разказва за факти и обстоятелства, които косвено водят до
извода за това кой е бил действителният възложител. Свидетелят Т. посочва, че
при извършване на строителните дейности от него и ищеца са присъствали
ответника и другия свидетел Н.И.. Посочва, че няколко пъти се наложило
извършването на едно и също действие – поставяне на мивка, защото „тук не им харедвало, там не им харесвало“. Впоследствие
свидетелят уточнява на кого не е харесвало, а именно: на ответника и на
свидетеля Н.И., като изрично отбелязва, че за строително-монтажните дейности са
разговаряли и с Н.И., за да доуточнят къде ще им бъде удобно.
Обстоятелството,
че при извършване на строително-монтажните дейности ищецът се е съобразявал с
изискванията на свидетеля Н.И.води до основателно съмнение за това кой е бил
възложителят съответно кой е бил страна по договора за изработка и в чия правна
сфера би възникнало задължението за заплащане на възнаграждение.
Без правно
значение в настоящия случай е дали ответникът е бил упълномощен да сключва
договори и да извършва каквито и да било правни действия от името и за сметка
на търговското дружество. Действително от представения дружествен договор се
установява, че управителят има право да извършва всички действия и сделки,
които са свързани с дейности на дружеството, да го представлява и да
упълномощава други лица за извършване на определени действия – чл. 28, ал. 2 от
дружествения договор, но разпоредбата на чл. 301 от ТЗ гласи, че когато едно
лице действа от името на търговец без представителна власт се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. В настоящия случай може да се приеме, че ответникът е действал от
името и за сметка на дружеството във връзка с изпълнението на задълженията на
страните по сключения договор за изработка и тези действия са били потвърдени
отт търговеца, тъй като липсва противопоставяне. Следователно не може да се
приеме тезата, че е невъзможно сключването на договор за изработка с
търговското дружество чрез волеизявлението на ответника, тъй като той не е
разполагал с представителна власт.
Съгласно
направения доказателствен анализ вероятна и логична е тезата на ответника за действителните
страните по договорното правоотношение и създава основателно съмнение за
реалното възникване на твърдените от ищеца факти.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че не е налице един от елементите от фактическия
състав на претендираното право, а именно не се доказа между страните по делото
да е сключван договор за изработка. Ето защо предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В допълнение
следва да се посочи, че недоказването на сключен между страните договор, от който
да произтича процесното вземане, е въпрос по същество, а не както ответникът
твърди по допустимост и не води до прекратяване на съдебното производство.
Действително наличието
на процесуална легитимация е абсолютна предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск. Необходимо е обаче да се прави разлика между процесуална и
материална легитимация на страните. Процесуалната легитимация, както активната,
така и пасивната, се определя от изложените фактически твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е носителят на накърненото
от ответника чрез възникналия между тях правен спор материално право.
Материалната легитимация се определя от конкретното правоотношение, страните по
него, в чиято правна сфера са възникнали субективните права и правните
задължения, са носители на материалната легитимация. Процесуалната легитимация
касае въпросът за допустимостта на иска, а материалната легитимация се определя
от доказването на иска и обуславя неговата основателност – „гаранцията срещу неистинското твърдение, целящо да обоснове изгодна за
ищеца процесуална легитимация е заплахата, че искът, основан на такова
твърдение, ще бъде отхвърлен като неоснователен“ – Ж. Сталев, „Българско гражданско процесуално право“, С.,
2011г., стр. 155. В този смисъл е и постановеното определение № 1041 от
06.11.2015г. по гр.д. № 3317 по описа за 2015г. на ВКС, III г.о.
В настоящия
случай въпросът кой има качеството на възложител по процесното договорно
правоотношение и изобщо дали между страните е съществувало такова е въпрос на
материална легитимация и липсата на пасивна такава води до отхвърляне на
предявения иск.
Претенция за заплащане на разноски в
исковото производсто е заявена и от двете страни. При този изход на спора ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част – чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ответникът претендира разноски, като по
делото има доказани такива в размер на 300,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ, в който е отразено заплащането на
уговореното възнаграждение в брой и съобразно т. 1 от тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК
има характерът на разписка. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сума в размер на 300,00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.С.Ч., ЕГН **********,***
против Б.Т.К., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
вр. чл. 266 от ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сума
в размер на 720,80 лева, представляваща главница по договор за изработка, ведно
със законната лихва от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 02.10.2020г. до
окончателното плащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Х.С.Ч., ЕГН **********,*** да заплати на Б.Т.К., ЕГН **********,*** сума в размер на 300,00 лева, представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Окръжен
съд – Хасково.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!