№ 14645
гр. София, 04.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110163947 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на адв. Н. И. И. – процесуален представител на ответника Л.
А. И. за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение от
22.01.2024г.
Молителят сочи, че неправилно с решението съдът не бил приложил нормата на чл.
2, ал. 5 НМРАВ, тъй като били предявени два обективно кумулативно съединени иска за
мораторни лихви и единият от тях бил отхвърлен изцяло. При това положение в полза на
адвоката следвало да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в
пълен размер по отхвърления иск, а не да се определя общо възнаграждение по исковете,
което да бъде разпределено съобразно отхвърлената част. Моли съда да увеличи
присъденото му възнаграждение на 400 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор
на молбата, в който развива съображения за нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намери следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – процесуален представител на
ответника със самостоятелно право на разноски съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, който е
представил списък по чл. 80 ГПК. Ето защо молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Изложените от молителя съображения, че съдът бил нарушил изискванията на
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, присъждайки на
адвоката възнаграждение съобразно материалния интерес по делото, а не по всеки предявен
иск поотделно, не съответстват на постановките на Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело
C-438/2022 и Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16, според които
при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от цитираната
наредба. В случая с решението по делото съдът е определил размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв от 400 лева, който е съобразен с материалния интерес
по делото, с липсата на правна и фактическа сложност на делото и с предприетите от
процесуалния представител процесуални действия /подаване на отговор на исковата и
представителство в едно открито съдебно заседание/. В този смисъл изложените от молителя
съображения не обосновават ревизиране на присъдения размер на възнаграждението.
Ето защо молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Н. И. И., процесуален представител на
ответника Л. А. И., за изменение в частта за разноските на Решение от 22.01.2024г.,
постановено по гр.д. № 63947/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2