Решение по дело №2527/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

      №                                                            09.10.2019 г.                       гр. СТАРА ЗАГОРА

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД СТАРА ЗАГОРА                                    ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На девети септември                                                                                    Година 2019

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

При участието на секретаря ЖАНЕТА САРАФОВА като разгледа докладваното от съдия КЪНЧЕВ гражданско дело № 2527 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Водоснабдяване и канализация ЕООД, ЕИК ********* срещу ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. Ищецът твърди, че бил еднолично дружество с ограничена отговорност – потребител на електрическа енергия относно обекта Помпена станция „Капитан Петко Войвода“ и бил клиент на ответника. През периода от 23.03.2015 г. до 21.04.2015 г. му заплатил сумата от 1528,35 лева, представляваща такса за пренос по ел. разпределителната мрежа, собственост на ищеца – Помпена станция „Капитан Петко Войвода“. Посочените суми били измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 KV в Помпена станция „Капитан Петко Войвода“. Взема становище, че този начин на измерване бил незаконосъобразен и водел до начисляване на недължими суми. В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която подстанция започвал собственият на ищеца Електропровод „Венеция" 20 KV. Измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница – между Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 KV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода". Сумите били неоснователно начислени. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 1070 лв., представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТ № 2939033, за периода от 23.03.2015 г. до 21.04.2015 г., както и сумата от 430 лева – лихва за забава от датата на плащане на сумата – 16.04.2015 г. до 14.05.2019 г. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по делото ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. Взема становище за неоснователност на исковете. Признава факта, че ищецът бил клиент на ответника. Ответникът продавал електроенергия на клиентите си при публично известни общи условия и поел задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца на няколко места на потребление (ИТН), едно от които било процесното ИТН. Обектите на ищеца били присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД. Доставената електрическата енергия в процесиите две фактури била остойностена съгласно действащото в процесния период решение на КЕВР № Ц-43/30 12 2013 г. (в сила от 30 12.2013 г.). Счита, че сумите за такса достъп били правилно определени и се дължали от ищеца, като излагат подробни съображения за това.

Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, се явява и поддържа исковата молба. Прави изменение на иска по размер съгласно чл. 214, изр. трето ГПК като увеличава размера му на 1147,03 лева. Ответникът, редовно призован, не се явява. Изпраща становище, с което поддържа отговора на исковата молба и моли искът да бъде отхвърлен.

На база представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното.

Не е спорно по делото, че ЕВН ЕС притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и осъществява дейност по снабдяване на потребителите с електрическа енергия. Крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, които се публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане. Не е спорно, че ищецът е клиент на ЕВН ЕС, включително през процесния период.

Не е спорно също така, че издадените от ответника процесни фактури са били изцяло заплатени от ищеца.

Не е спорно, че съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ-013/10.05.2008 г., ЕВН ЕС се е задължил да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца, няколко места на потребление /ИТН/, едно от които е процесното ИТН 2939033 – Помпена Станция „Капитан Петко Войвода“, общ. Тополовград. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Видно от Заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета на гр. Тополовград, акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС "ОРЕШНИК", характеристика на ДМА - Трафопост "Орешник", акт обр. 16 за Електропровод "Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ "ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ "КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261/09.08.1995г, се доказва, че ищецът е собственик на Електропровод "Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ "ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ "КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г" когато са включени в капитала на дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр. 16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г.

Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

С писмо до ЕВН ЕС, с изх. № 2013/05.12.2008 г. ищецът е изявил желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр. Тополовград на ИТ № 2939032 ПС "Орешник", с. Орешник /процесния/ и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, които се захранват от електропровод 20 kV "Венеция", собственост на ищеца.

В отговор на писмото, с изх. № 01/09.01.2009 г. ЕВН ЕС изисква от ищеца документи за собственост на електропровод 20 kV извод "Венеция" п/с Тополовград.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира, като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че през процесния период ищцовото дружество е потребило ел. енергия за процесния обект. През този период измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесните фактури за обекта се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „Капитан Петко Войвода“ собственост на ищеца. Измерването се е извършвало посредством измервателна група. Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ и чл. 27 от ОУ на ЕВН, действали през процесния период, СТИ, собственост на оператора на електроразпределителната мрежа се разполагат до или на границата на имота на потребителя. Ако се приеме, че електропровод "Венеция“, изходящ от подстанция "Тополовград", е бил собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод "Венеция" в ЗРУ на подстанция "Тополовград" на ниво средно напрежение. ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, СТИ и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод "Венеция" в подстанция "Тополовград" чрез обособяване на отделно поле "мерене" или в съществуваща килия.

 Независимо дали измервателната група е била поставена на ниво средно напрежение 20 kV в ЗРУ на подстанция "Тополовград" или на ниво ниско напрежение в ПС „Капитан Петко Войвода“, ищецът не дължи заплащане за достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН, тъй като по цялата верига на електрозахранването на процесния обект ПС „Капитан Петко Войвода“ ЕВН ЕР Юг няма никакви собствени електропроводи и електросъоръжения, с изключение на измервателната група, по показанията на която, ищецът заплаща потребената ел. енергия от обект ПС „Капитан Петко Войвода“ за съответния период. Заплащането за достъп до електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за разходите по дейностите по осигуряването, монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните електросъоръжения. Ако електроразпределителната мрежа е собственост на ищеца, съответно монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните съоръжения са за негова сметка. Тогава електроразпределителното предприятие няма разходи по достъпа до нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод „Венеция" и няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп, нито на ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение.

Дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират, като определената при сключването на договора за електроснабдяване на процесния обект предоставена мощност, се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Затова дължимата сума за достъп до електроразпределителната мрежа на зависи от нивото на напрежението, на което става измерването на ел. енергията. И при измерване на страна ниско напрежение в ПС „Капитан Петко Войвода“ и на страна средно напрежение в подстанция "Тополовград", тя би била еднаква, естествено, ако ЕВН ЕР Юг имаше собствена електроразпределителна мрежа до процесния обект и задължения върху подстанция „Тополовград“, електропровод „Венеция“ или ПС „Капитан Петко Войвода“.

Дължимите суми за достъп до електропреносната мрежа на ЕСО в подстанция „Тополовград“ се формират, като количеството потребена ел. енергия от ищеца се умножи по цената, определена от КЕВР за процесния период. Те са начислени по всяка фактура за процесния период, платени от ищеца и съответно преведени на ЕСО на ответника.

Ако се приеме, че електропровод "Венеция“, изходящ от подстанция "Тополовград", е бил собственост на ищеца през процесния период, то ищецът не дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР Юг, нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в ПС „Капитан Петко Войвода“ нито при монтирана измервателна група на страна средно напрежение в подстанция "Тополовград". ЕВН ЕР ЕАД няма никаква собственост по цялата верига на електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за такса достъп на процесния обект до електроразпределителната мрежа.

От приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира, като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че процесните фактури са издадени от ищеца и платени изцяло. Отчетените количества ел. енергия за процесния период са остойностени съгласно Действащите общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на ЕВН България Електроснабдяване. Разликата в стойността на отчетените в обекта стойности за пренос по електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение и до обект на средно напрежение за процесния период е 1147,03 лева.

На база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

От представените по делото доказателства, се установява, че ищецът е собственик на Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод Венеция. По цялата верига на електрозахранването на процесния обект ПС „Капитан Петко Войвода“, ЕВН ЕР Юг няма никакви собствени електропроводи и електросъоръжения, с изключение на измервателната група, по показанията на която, ищецът заплаща потребената ел. енергия от обект ПС „Капитан Петко Войвода“ за съответния период. Съгласно § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ, електроразпределителната мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия, а съгласно чл. 88 от ЗЕ, услугите по достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа се предоставят от ЕВН ЕС и ЕВН ЕР, когато тези дружества са собственици на такава мрежа на обособена територия. Съгласно чл. 30, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 4 от действащата понастоящем Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, границата на собственост, когато електропровод, собственост на клиент, се присъединява към електрическа уредба на съответния мрежови оператор, е мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата – при кабелен електропровод, какъвто е настоящият случай. Средствата за търговско измерване е следвало да бъдат монтирани в електрическата уредба на съответния мрежови оператор, т.е. на границата между подстанция „Тополовград“ и Електропровод „Венеция“ в мрежовата уредба на ответника, а не на ниво ниско напрежение, в закритите разпределителни уредби на ПС „Капитан Петко Войвода“. Основанието за получаване на такси за посочените услуги е тези две дружества да бъдат собственици на мрежата, в противен случай платените суми са недължими и на основание чл. 55 от ЗЗД подлежат на връщане. Доколкото обаче, сумите, които се начисляват за такси до обект за средно напрежение така или иначе са дължими от ищеца, неоснователното обогатяване обхваща единствено разликата между таксата до обект на ниско и таксата до обект на средно напрежение. Следователно, ответникът "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД се е обогатил без основание със сумата от 1147,03 лв., поради което, предявеният иск следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата

Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът счита за неоснователен. Съгласно задължителната съдебна практика – Решение № 706 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., III г. о., ГК – за задължението за връщане на парична сума, която се дължи без основание или на отпаднало основание по  чл. 55, ал. 1 ЗЗД няма определен срок. Следователно, за да изпадне в забава длъжникът следва да бъде поканен. По делото не е установено, нито се твърди от ищеца, че покана за заплащане на търсената сума е подадена до ответника. Искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските, съдът намира следното: искането на ищеца за присъждане на разноските следва да се уважи частично. Въпреки че е била реално заплатена, посочената в списъка сума от 100 лева държавна такса не е била реално дължима. Съгласно чл. 1 ТДТГПК, държавната такса се определя съобразно 4% от цената на иска, като при два или повече искове в защита на един интерес, таксата се събира върху сбора от цените на исковете – чл. 72, ал. 1 ГПК. В случая тази сума е 63,08. Като е внесъл сумата от 100 лева, вместо 63,08 лева – държавна такса, при това по свой почин, а не поради указание на съда, ищецът е надвнесъл дължимата от него такса. Единствено сумата от 63,08 лева е законосъобразно платена и единствено нея може ищецът да иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Останалата сума от 36,92 лева не следва да се присъжда в тежест на ответника и следва да бъде върната на ищеца след негово искане на основание чл. 4б ЗДТ. Освен това, с оглед отхвърлянето на иска, разноските за ищеца следва да се присъдят частично. От него бяха доказани разноски в размер на 897,08 лв. Съобразно с уважената част от иска следва да му бъдат присъдени 659,48 лв. От ответника също бяха доказани сторени разноски, които следва да му се присъдят съобразно с отхвърлената част от иска. От него бяха доказани разноски в размер на 370 лв. Съобразно с отхвърлената част от иска, следва да му бъдат присъдени 99,19 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, сумата от 1147,03 лв. (хиляда сто четиридесет и седем лева и три стотинки), представляваща недължимо платена сума – разлика между такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение и такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение – Помпена станция „Капитан Петко Войвода“, ИТ№ 2939033, за периода от 23.03.2015 г. до 21.04.2015 г., ведно със законната лихва, върху сумата, считано от 14.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62 против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, за заплащане на сумата от 430 (четиристотин и тридесет) лева – обезщетение за забава за периода от 16.04.2015 г. до 14.05.2019 г. – като неоснователен.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, сумата от 659,48 лв. (шестстотин петдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, сумата от 99,19 лв. (деветдесет и девет лева и деветнадесет стотинки), представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ ГПК в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Стара Загора.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: