№ 28
гр. Велико Търново, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Христо Томов
Ирена Колева
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500445 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял ІІ от ГПК:
Образувано е по повод на въззивна жалба, подадена от СТ. ИВ. М., EГН:
**********, от гр. ГО против Решение № 260033/24.03.2021 г. на Районен
съд – ГО постановено по гр. д. № 297/2020г.
С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е отхвърлил
предявения от СТ. ИВ. М., EГН: **********, от гр. ГО срещу Г, със седалище
и адрес на управление в гр. С осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 24 000,00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
причинени на СТ. ИВ. М. телесни увреждания, в резултат на настъпило на
28.11.2018 г. на път UTR 1182 км. 0+600 /гр. Л – гр. ГО/ застрахователно
събитие – ПТП, реализирано по вина на водач на лек автомобил "Х" с рег. ВТ
***, гражданската отговорност на който към датата на ПТП е била
застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата,
1
считано от 28.11.2018г. до погасяването, като е осъдил ищеца да заплати
на ответника сторените по първоинстанционното дело разноски.
Недоволен от така постановения съдебен акт, ищецът го обжалва с
оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на
правния спор от въззивната инстанция по същество като уважи предявения
осъдителен иск.
Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е изцяло
неоснователна.
Великотърновският окръжен съд, на основание чл.258 и сл. ГПК, като
взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Целта на въззивното производство е повторното разрешаване на
материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция,
аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната
фактическа обстановка, твърдяна от страните като осъществила се, чрез
събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на
доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена
е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл.269
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите
въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което валидно.
Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и
липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на
2
съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания
съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши
спора по същество съобразно чл.271, ал.1 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с цена 24 000,00лв. – за обезщетяване на
неимуществени вреди.
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
362/28.11.2018 г. и АУАН № *** г., се установява, че на същата дата на
път VTR1182 (гр. ГО – град Л) км 0+600 в посока град Л ДМТ управлявал
собствения на АС л. а. марка „Х“ с рег. № ВТ 2678 КН, като предприел
извършването на маневра изпреварване при заснежена пътна настилка, без
да се е убедил, че има видимост, свободен път на разстояние достатъчно за
изпреварване, че може да заеме място в пътна лента пред изпреварваното
МПС л. а. марка“О“ с рег. номер ВТ ***, собственост на ЗА и управляван от
ищцата СТ. ИВ. М., като губи контрол над управлението на МПС и я блъска,
с което станал причина за ПТП с материални щети по двете МПС-та.
Нарушил чл. 42, ал. 1, т. пр. 3 от ЗДвП. Пострадалата своевременно била
отведена и прегледана в ФЦСМП гр. ГО.
Безспорно между страните е обстоятелството, че към датата на
ПТП ответникът Г, гр. С е имал качеството на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за лекия
автомобил на делинквента. /застрахователна полица № 26118001712889 с
период на покритие до 12.06.2019 г./
От изисканата, от РУ на МВР гр. ГО административно наказателна
преписка се установява, че е съставен АУАН № *** г. за реализиралото се
ПТП при посочените по – горе обстоятелства, с което водачът на
автомобила виновно нарушил чл. 42, ал. 1, т. пр. 3 от ЗДвП.
По – нататък, по делото са представени медицински документи и
събрани гласни доказателствени средства за състоянието на
пострадалата. Въз основа на тях е назначена медицинска експертиза,
вещото лице по която посочва, че на пострадалата от ПТП-то са
причинени: дифузен оток на шията двустранно с изразена палпаторна
болка и силно ограничен обем на движение; хематоми и отоци на двете
длани по изразени на двата тенара; оток на двете китки с ограничен обем
3
на движение, хематом в областта на гърдите, започващ от лявото рамо
към десен хълбок приблизително 5/12 см.; хематом и оток на двете колена
отпред с изразен препателарен посттравматичен бурсит двустранно;
хематом на дясната подбедрица странично 5/ 10 см; мозъчно сътресение
протекло със загуба на съзнание за минути, непосредствено след
катастрофата; световъртеж; нестабилна походка; повръщане; всички
симптоми продължили повече от 90 дни; хипотония и хипотрофия на
мускулатурата на дясна мишница. Намалена сила на екстензията на лява
лакетна става. Видно от проведения консулт с психиатър налице били данни
за посттравматично стресово разстройство, била напрегната емоционално
дистимна, били налице свръхценностни депресивни изживявания и
хипоболични прояви. На 2-3 месец от провежданото лечение след
претърпяното ПТП в резултат на провеждано инжекционно лечение с
НПВС, получила пост инжекционен абсцес, като същия копиран в
инфилтративен стадий с антибиотици, противовъзпалителни компреси.
Вещото лице провело консулт с невролог, от който извеждал извод за
засягане на поясния отдел на гръбначния стълб с неврологична
симтоматика по изразена в дясно, където имало доказан ахилов рефлекс и
положителен симптом на Ласег и Кернинг в дясно. Намалена била
чувствителността на Л3-4 и Л5-С1, симптом на Ромберг отклонява в ляво
увреждане на шиен отдел в областта на Ц3 и Ц4.
Вещото лице посочва, че описаните травматични увреждания може
да са причинени по време, място и начин съобщен от ищцата, а именно при
въпросното ПТП, че в продължение на 60-90 дни е изпитвала болка и
страдание, затруднено движение на снагата, шията и долните крайници.
Срокът за пълното възстановяване бил за около 60-90 дни, като някой
увреждания основно в поясния отдел на гръбначния стълб и шията се
проявявали и до днес, основно при физическа преумора и резки движения.
Районният съд е отхвърлил предявения иск, защото е приел, че ищцата
няма трайни негативни последици от получените от ПТП травми, че няма
доказателства, които да обосноват извод, че болките и страданията,
проявяващи се към настоящия момент, а именно: доказана дискова херния –
посттравматична, болки в кръста, палпаторна болка по хода на седалищния
нерв на десния крак, започващ от поясните прешлени и стигащи до петата,
болки в таза, болки отиващи към слабините и десния крак са в резултат на
4
процесното ПТП, че уврежданията на гръбначния стълб са били оспорени
от ответната страна с мотив, че липсва причинно-следствена връзка
между ПТП-то и настъпването им, че при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази, че
то е настъпило през 2018 г., когато икономическата конюктура и
минималната работна заплата за страната са други.
Аргументацията на районния съд не е правилна.
Тези травми са се отразили върху физическото и психическото
състояние на ищеца. Налице са и различни усложнения. Налице са
съответните медицински документи – експертиза, няколко епикризи,
резултати от различни изследвания, амбулаторни листи и болнични листи,
съдебно – медицинска експертиза. В съдебно заседание е проведен и разпит
на свидетели.
При така приетата за установена фактическа обстановка
настоящата инстанция счита, че е осъществен фактическия състав на
непозволеното увреждане, визиран в чл.45 от ЗЗД. Също, че е налице
сключена задължителна застраховка „Гражданска Отговорност” с
необходимата валидност по срок за лекия автомобил, при управлението на
който е настъпило процесното ПТП и са причинени вредите, които се
претендират.
Така са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника. Според разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. В случая е установена
причинната връзка между виновното и противоправно поведение на водача
на автомобила причинил ПТП и увреждането. Тези обстоятелства са
установени с протокол за ПТП с пострадали лица и постановената присъда.
Съдът счита предявения иск за обезщетение на причинени
неимуществени вреди за основателен и доказан по основание и размер - 24
000,00лв., по следните съображения:
Според нормата на чл.51, ал.1 от ГПК се дължат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В
случая ищецът е предявил иск за заплащане на обезщетение в размер на 24
000,00лв. - претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
5
претърпяното ПТП, изразяващи се в травма - дифузен оток на шията
двустранно с изразена палпаторна болка и силно ограничен обем на
движение; хематоми и отоци на двете длани по изразени на двата тенара;
оток на двете китки с ограничен обем на движение, хематом в областта на
гърдите, започващ от лявото рамо към десен хълбок приблизително 5/12 см.;
хематом и оток на двете колена отпред с изразен препателарен
посттравматичен бурсит двустранно; хематом на дясната подбедрица
странично 5/ 10 см; мозъчно сътресение протекло със загуба на съзнание за
минути, непосредствено след катастрофата; световъртеж; нестабилна
походка; повръщане; всички симптоми продължили повече от 90 дни;
хипотония и хипотрофия на мускулатурата на дясна мишница. Намалена
сила на екстензията на лява лакетна става. Видно от проведения консулт с
психиатър налице били данни за посттравматично стресово разстройство,
била напрегната емоционално дистимна, били налице свръхценностни
депресивни изживявания и хипоболични прояви. На 2-3 месец от
провежданото лечение след претърпяното ПТП в резултат на провеждано
инжекционно лечение с НПВС, получила пост инжекционен абсцес, като
същия копиран в инфилтративен стадий с антибиотици,
противовъзпалителни компреси. Вещото лице провело консулт с невролог, от
който извеждал извод за засягане на поясния отдел на гръбначния стълб с
неврологична симтоматика по изразена в дясно, където имало доказан
ахилов рефлекс и положителен симптом на Ласег и Кернинг в дясно.
Намалена била чувствителността на Л3-4 и Л5-С1, симптом на Ромберг
отклонява в ляво увреждане на шиен отдел в областта на Ц3 и Ц4.
Тези травми са се отразили върху физическото и психическото
състояние на ищеца. Налице са различни усложнения.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.226 /отм./ КЗ
при застраховката "ГО" на автомобилистите, е функционална на
деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице
отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото
право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 ЗЗД
против деликвента. Ищецът като увреден от деликвента Г, със седалище и
адрес на управление в гр. С, *** лице, има едно право на обезщетение за
причинените му вреди, което може да бъде упражнено алтернативно или
срещу застрахователя, или срещу деликвента. Осигурената от закона
6
алтернативна защита на това право – с иск по чл.45 ЗЗД или с иск по чл.226
КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му
право и с двата иска е само едно – на обезвреда за причинени от деликвента
вреди. В случая е избрана защита на накърненото право чрез прекия иск
против застрахователя по чл.226, ал.1 /отм./ КЗ.
При определяне размера на дължимото парично обезщетение, за да се
възмездят причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от претърпяното физическо страдание от получените телесни
повреди, които поначало са неоценими, следва да се присъди една условна
парична равностойност с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД, т.е. по
справедливост. Изискването на чл.52 от ЗЗД за справедливо определяне
обезщетението за претърпени неимуществени вреди не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на всички конкретно и обективно
настъпили обстоятелства. В случая Съдът, като взе предвид всички
обстоятелства /потвърдени от събраните писмени и гласни
доказателства/, счита, че житейски оправдано и с оглед съдебната
практика за присъждане на обезщетения за такива случаи е да определи
обезщетение в претендирания размер - обезщетение в размер на 24 000,00
лева, за ищеца, претърпени неимуществени вреди - болки и страдания.
Освен това съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква
претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на
ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.
Като изводи от обстоятелствата, при които са причинени
уврежданията /ПТП/, от техния вид, характер и времетраене - /безспорно
доказани от многобройната медицинска документация приложена по
делото и изслушаната съдебно – автотехническа и медицинска експертиза/
7
и като взе предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични
случаи, съдът приема, че дължимите обезщетение на ищеца за причинените
му болки и страдания, както бе указано по - горе, следва да се присъдят в
претендирания размер.
Възраженията на ответника са неоснователни.
Тезата ищецът да не търпи вреди, евентуално да не са в причинна връзка с
транспортното произшествие, както и тази за правомерното поведение на
водача на застрахования автомобил са в директно противоречие със
събраните по делото доказателства, установили противното.
Ответникът Г, гр. С следа да бъде осъден да заплати на ищцата
претендираната сума: 24 000,00лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно
със законната лихва от датата на процесното ПТП - 28.11.2018г. до
окончателното й изплащане.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и искането за произнасяне по направените по
делото разноски, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по
делото разноски пред първата и въззивната инстанция, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260033/24.03.2021г. на Районен съд – ГО по гр. д. №
297/2020г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г, със седалище и адрес на управление в гр.С, *** да заплати
на СТ. ИВ. М., EГН: **********, от гр. ГО следната сума - 24 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от причинени на СТ. ИВ. М. телесни
увреждания, в резултат на настъпило на 28.11.2018г. на път UTR 1182 км.
0+600 /гр. Л – гр. ГО/ застрахователно събитие – ПТП, реализирано по вина на водач на лек
автомобил "Х" с рег. ВТ ***, гражданската отговорност на който към датата на ПТП е
била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от
24 000,00 лв., считано от 28.11.2018г. до окончателното изплащане.
8
ОСЪЖДА Г, със седалище и адрес на управление в гр.С, *** да заплати
на СТ. ИВ. М., EГН: **********, от гр. ГО сумата от 4 446,20лв.,
представляваща сторените в двете съдебни инстанции съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9