№ 412
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20221001000391 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 25.03.2022 г. на синдика на „Ситти Продакшънс“ ЕООД /в
несъстоятелност/ против решението от 25.02.2022 г. по търг. дело № 7136/2012 г. на Софийския
градски съд, VІ-13 състав, с което:
е отхвърлен предявеният срещу ответника „Ренесанс“ АД иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ за
заплащане на сумата 426 000 лв. – вземане за стойността на извършени строително-
монтажни работи съгласно фактура № 1737/1.09.2009 г., предмет на изявление за
прихващане, извършено с протокол от 01.09.2009 г. с вземане на „Ренесанс“ АД по фактура
№ 84/1.09.2009 г.
на осн. чл. 649, ал. 6 ТЗ „Ситти Продакшънс“ ЕООД /в несъстоятелност/ e осъден да заплати
по сметка на СГС сумата 17 040 лв., представляваща държавна такса.
В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел, че искът е предявен от синдика вместо от
дружеството в несъстоятелност, което било легитимирана страна по чл. 649, ал. 2 ТЗ. Сочи се, че
решението било необосновано – не били обсъдени и анализирани в съвкупност всички
доказателства и доводи на страните.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи предявения иск.
Въззиваемият „Ренесанс“ АД – ответник по иска – в писмения отговор на процесуалния си
представител оспорва жалбата. Претендира разноски.
1
Въззиваемият „Ситти Продакшънс“ ЕООД /в несъстоятелност/ редовно призован по реда на чл.
50, ал. 2 ГПК не взема становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Противно
на доводите в жалбата решението не е постановено по иск на нелегитимирана страна – синдика,
вместо дружеството в несъстоятелност. След изменението на ТЗ от ДВ, бр. 20/2013 г. синдикът,
съответно кредиторът може да предяви и обусловените от исковете по ал. 1 осъдителни искове за
попълване на масата на несъстоятелността. Независимо, че настоящата искова молба е подадена
преди това /на 17.09.2012 г./, то съобразно § 14, ал. 1 ЗИДТЗ /ДВ, бр. 20/2013 г./ новата разпоредба
на чл. 649, ал. 2 се прилага и в заварените искови производства за попълване масата на
несъстоятелността. Безспорно вземането е кондикционно и негов носител е длъжникът в
несъстоятелност, но по силата на цитираната разпоредба процесуалното право да го предяви
съдебно е предоставено на ищеца по иска по чл. 649, ал. 1 ТЗ – синдика или кредитора.
Разпоредбата не уточнява дали тези лица действат като субституенти или представители на
длъжника, но крайният резултат и в двете хипотези е един и същ. В случай, че искът бъде уважен,
вземането се присъжда в полза на длъжника в несъстоятелност, а отхвърлянето на иска има
действие и спрямо него, независимо как е формулиран диспозитивът на решението. Ето защо това
възражение е неоснователно.
В останалата част жалбата има бланкетен характер, тъй като в нея не е посочено защо
жалбоподателят счита, че решението е необосновано – не се сочи кой конкретен фактически или
правен извод е необоснован, които конкретни доказателства и доводи не са обсъдени, а е трябвало
да бъдат обсъдени. Ето защо въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите, за които
въззивният съд следва да следи служебно. При тази служебна проверка се установява, че
първоинстанционното решение е правилно, като не са нарушени императивни материалноправни
норми, а по останалите въпроси въззивният състав препраща към мотивите на СГС на осн. чл. 272
ГПК. Няма никакво съмнение, че след като е отхвърлен обуславящият иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ с
влязло в сила съдебно решение, то не е възможно да се уважи обусловеният осъдителен иск по чл.
649, ал. 2 ТЗ /който и ищец да го предяви/. Завеждането пък на настоящото въззивно производство
води единствено до увреждане на масата на несъстоятелността с натрупването на публични
задължения за държавни такси по чл. 649, ал. 6 ТЗ, което не е в интерес на кредиторите на
несъстоятелността, чийто интерес е длъжен да съблюдава синдикът.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на СГС – потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
2
При този изход на спора и на осн. чл. 649, ал. 6 ТЗ длъжникът в несъстоятелност следва да бъде
осъден да заплати следващата се държавна такса за въззивното обжалване в размер на 8 520 лв.
На ответника „Ренесанс“ АД следва да се присъдят поисканите разноски в размер на 1500 лв. –
за заплатеното за тази инстанция адвокатско възнаграждение с платежно нареждане от 3.05.2022 г.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 25.02.2022 г. по търг. дело № 7136/2012 г. на Софийския
градски съд, VІ-13 състав.
ОСЪЖДА „Ситти Продакшънс“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Шипка“ № 12, ет. 3, да заплати на „Ренесанс“
АД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. Ямбол, ул. „Цар Симеон“ № 14А,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 500 лв. – съдебни разноски за производството пред САС.
ОСЪЖДА „Ситти Продакшънс“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Шипка“ № 12, ет. 3, да заплати на осн. чл. 649,
ал. 6 ТЗ по сметка на Софийския апелативен съд държавна такса в размер на 8 520 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3