Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на дванадесети декември,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ваня Ружина,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. № 15639 по описа на състава за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на ГПК от 1952/ отм./
Съдът е сезиран с искове с
правно основание чл. 72, ал.1 и ал.3 от ЗС.
Ищецът М.Т.К. поддържа твърдение, че в качеството на
добросъвестен владелец на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 6, с
местонахождение в гр. София, ж.к. „**********, финансирал извършването на значителни по своя обем строително
– монтажни работи /СМР/, които били реализирани по времето от началото на
2006г. до края на 2007г., през което ищецът владял имота и считал, че притежава
правото на собственост върху този имот. Ищецът възприемал жилището като свое,
понеже предишният му
собственик - Б. Б. приживе бил заявил устно, че ще му остави имота си, а след смъртта на Б. през
1991г., това
фактическо положение било потвърдено пред трети лица и от ответника С.Б., който бил призован към
наследяване
на Б. Б.. Извършените в имота СМР според ищеца следвало да бъдат
определени като подобрения по смисъла на чл. 72 от ЗС, доколкото извършването
им увеличило в значителна степен стойността на жилището. През същия този период, в коридора бил поставен теракот на пода, на мястото на старата входна врата била
поставена нова метална врата, в помещения от жилището била поставена ламперия, бил извършен
ремонт на електрическата инсталация, а при това били демонтирани и подменени
вътрешните интериорни врати, били поставени гипсов свод в коридора и хола, както и гипсов корниз, били подменени
осветителните тела и били поставени нови такива, била поставена кутия за аспирация, стените
били ремонтирани основно със шпакловка и замазка, било извършено боядисване на ламперията и
били ремонтирани и подменени дограмите, под прозореца била поставена мозаечна плоча, била
извършена подмяна на тапетите върху стените, в санитарните помещения също бил извършен основан ремонт
– извършена била подмяна на
мивките, на
подовата настилка бил поставен паркет, включително и в хола, където такъв бил наличен и преди; в банята бил направен основен ремонт, като били подменени ВиК
системата, фаянсовите покрития, мивката, осветлението, вентилацията, бил
поставен окачен таван, били подменени водомерите за топла и студена вода,
водопроводни батерии, било поставено ново устройство за аспирация, била сменена вратата на санитарното помещение и била
поставена душ кабина, подменени били щранговете, в кухнята били подменени
кухненските шкафове, било извършено вътрешно преустройство на помещенията със
събаряне на преградна и изграждане на две нови стени. Ищецът изгубил владението върху
имота в резултат от извършен принудителен въвод във владение. Доколкото с
Решение от 14.07.2008г. което било постановено по гр.д. № 16070/2006г. по описа
на 33 с-в при СРС, бил разрешен спорът за собственост между ищеца и ответника,
като бил отхвърлен предявения от М.Т.К. срещу С.Б.Б. положителен установителен
иск за правото на собственост върху процесния недвижим имот и със същото
решение бил отменен Нотариален акт № 106, том І, рег. № 3542, нот. дело № 100
от 05.05.2006г. на нотариус Е.К., с рег. № 311 в НК, който легитимирал ищеца в
качеството на собственик на имота – правните последици на това решение породили
спор между ищеца и ответника, относно подобренията, които ищецът твърди да е
извършил в собствения на ответника недвижим имот. Според становището на ищеца,
извършените от него подобрения били на стойност от 23 100 лева. При
изложените фактически твърдения ищецът претендира за осъждане на ответника, да
му заплати сума в размер на 13 950 лева, представляваща
част от общата стойност на извършените подобрения в имота за 23 100
лева /частичен иск/, както и да бъде
признато на ищеца правото на задържане на
имота (наречено в исковата молба „отговорно пазене“), до заплащане на претендираната сума. С оглед
очаквания изход от процеса ищецът претендира да бъде осъден ответника, да му
заплати сумата на направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника С.Б.Б., както
по основание, така и по размер. Чрез процесуалните си представители, ответникът
оспорва твърдението, че ищецът е имал качеството на владелец на имота, макар да
не отрича твърдението, че ищеца е живял в имота през периода от 01.01.1993г. до
31.12.2000г. Ответникът оспорва твърдението за фактическото извършване на
описаните в исковата молба СМР, оспорва твърдението, че доколкото СМР изобщо са
били извършени - те възлизат на посочената от ищеца стойност, както и оспорва
твърдението, че посочените СМР имали характера на подобрения по см. на чл. 72
от ЗС. При условията на евентуалност ако някой от предявените искове бъде
доказан по основание – ответникът прави възражение за изтекъл срок на
петгодишна погасителна давност, на която се позовава за периода от настъпване
на изискуемостта на вземането. При условията на евентуалност, ответникът поддържа
възражение за прихващане на претендираната сума срещу свое вземане за
обезщетение за неоснователно обогатяване, възникнало поради ползването на имота
от ищеца без правно основание в периода от 01.01.1993г. до 31.12.2000г. Пред
настоящия съд при повторно разглеждане на делото на първа инстанция - ответникът релевира при условията на
евентуалност и възражение за прихващане на претендираната сума, срещу сумата на
парично вземане, което е предмен на изпълнително дело № 20127900401914 по описа
на ЧСИ Р.М.с рег. № 790 в КЧСИ. Моли за
отхвърляне на предявените срещу него искове и претендира за осъждане на
ответника да заплати направените съдебни разноски.
Настоящият
състав на съда намира, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане по реда на отменения ГПК (1952г.) - съгласно § 2, ал.1 от ПЗР на
ГПК, доколкото е бил предявен при действието на ГПК от 1952г. и като се зачитат правните последици на
постановеното от въззивен състав на Софийски градски съд: Решение
№4615/10.07.2018г. по въззивно гр.д. № 386/2014г. съгласно опис на ІІ в отд. По предмета на делото - съдът дължи
произнасяне по първоначално предявените искове, които не включват претенция за
присъждане на законна лихва, с каквато претенция съдът не е бил сезиран при
образуване на делото.
Като прецени доводите и възраженията на страните, взети
предвид съобразно събраните в хода на съдебното дирене делото доказателства, настоящият
състав на съда приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните няма спор, че в периода на 2006- 2007г. ищецът е имал фактически достъп до помещения
от процесния имот, както и че на 12.06.2007
г. ищецът е бил принудително отстранен като трето за
изпълнението лице, което
е намерено във владение на имота.
С Решение от
14.07.2008г. което било постановено по гр.д. № 16070/2006г. по описа на 33 с-в
при СРС, между ищеца и ответника е бил разрешен спор за правото на собственост
върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент №6, с
местонахождение в гр. София, ж.к. „**********
С решението,
което е влязло в сила, е отречено със сила на пресъдено нещо правото на
собственост на ищеца върху процесния недвижим имот, доколкото е отхвърлен
предявения от М.Т.К. срещу С.Б.Б. положителен установителен иск за собственост
върху този имот. Със същото решение бил отменен Нотариален акт № 106, том І,
рег. № 3542, нот. дело № 100 от 05.05.2006г. на нотариус Е.К., с рег. № 311 в
НК, който легитимирал ищеца в качеството на собственик на имота.
Съдържанието на прието като доказателство удостоверение за
наследници от 14.08.1998г. установява, че Б. Александров Б.,
починал на 12.05.1991г. е оставил за наследници по закон неучастващите в
настоящия процес лица В.Б.Б., Т.Б.Б.и ответника С.Б.Б..
Приетият като доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №157,
том I, per. №2681, дело №147 от
2000г. установява, че В.Б.Ш.и Т..Б.О., чрез пълномощника си С.Б.Б. са продали на
последния съсобствената си идеална част от процесния недвижим имот.
С Решение от
14.05.2001г. постановено по гр.д. №7720/2000 год. по описа на 48 състав на СРС,
М.А.К.е осъдена да предаде владението на процесния имот на ответника в настоящото
производство С.Б.Б..
При
първоначалното разглеждане на настоящото дело са разпитани в качеството на свидетели
– К.М.и М.А., П.С.и П.Д., А.Ф., с цел да бъдат установени извършените от ищеца
СМР, времето на извършването им и тяхното естество и обем, както и относно
обстоятелствата, при които ищецът е установил фактическа власт върху процесния
недвижим имот.
При
първоначалното разглеждане на настоящото дело са приети заключенията на единична,
повторна и тричленна съдебно- технически експертизи, насочени към установяване
състоянието на имота, естеството и обема на извършените в него СМР и момента на
извършване на твърдяните СМР, чиито изводи ще бъдат обсъдени при оценката
на доказателствената стойност на
събраните доказателства в настоящото производство.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:
Фактическите твърдения, на които се основават предявените
от ищеца претенции, произтичат преди всичко от твърдението на самия ищец, че той има качеството на владелец на имота и по-
конкретно: качеството на добросъвестен владелец, който е надлежно
материално легитимиран с правото по чл. 72 от ЗС да претендира стойността на
подобренията. Тези ясни, категорични и недвусмислени твърдения на ищеца могат
да бъдат възприети буквално от съдържанието на всички писмени волеизявления на
ищеца – които са адресирани до съда: както исковата молба, така и допълнително
направените уточнения на фактите, на които се основава иска, не оставят никакво
съмнение, че ищецът твърди да се легитимира в качеството на добросъвестен
владелец. Терминът „добросъвестен владелец“ е легален термин, изпълнен с
нормативно установено съдържание, поради което би следвало да е ясен на правните
субекти. С правния институт на добросъвестното владение, законът недвусмислено
свързва пораждането на определени материални права за лицето, което има това
качество. Уместно е да се отбележи, че смисълът на понятието „добросъвестно
владение“ е бил допълнително изясняван както в по- старата практика на ВС, така
и по- новата практика на ВКС на РБ, поради което би следвало да бъде много
добре известен на ищеца, особено като се отчита обстоятелството, че по време на
целия процес той е бил представляван от процесуални представители - адвокати. Ето
защо, настоящият състав на съда счита, че служебното квалифициране на иска с някаква
друга правна квалификация, която очевидно не съответства на волята на ищеца, нито
на фактическите му твърдения би било незаконосъобразно, доколкото би влязла в
ярко противоречие с принципа на диспозитивното начало в процеса.
Преценката на надлежната материална легитимация на ищеца, в контекста на въпроса за основателността на иска,
следва да бъде осъществена именно през призмата на недвусмислено ясните твърдения на ищеца – за качеството му на добросъвестен владелец на имота, които той е избрал и
поддържал още от момента на предявяването на иска, а не с друга, служебно
наложена квалификация, която не кореспондира по никакъв начин на твърденията на
ищеца, но вероятно би се оказала по- благоприятна за защита на неговите
субективни права и интереси. Вярно е, че ищецът свързва качеството си на
добросъвестен владелец със специфичен правопораждащ факт - че трето за спора лице
- собственик на процесния имот, било заявило пред него своето намерение „да му
остави имота“. Но в тази насока следва да се отбележи, че преценката за правните
последици от проявлението на един такъв юридически факт, като твърдяното устно
изявление на собственика, е въпрос по
съществото на спора, а не въпрос по редовността на исковата молба. Съдът не
би могъл да изменя правната квалификация на иска, преценявайки предварително
един довод по същество, а едва обсъждайки съществото на спора е длъжен да прецени,
дали твърдяния правопораждащ юридически факт е предизвикал твърдяните от ищеца
правни последици. Като вече беше
посочено, правната квалификация на иска по чл. 72 от ЗС, в конкретния случай произтича
пряко и недвусмислено от твърденията на ищеца, поради което съдът не намира
никакво основание да обсъжда предпоставките за основателност на други -
непредявени искове, почиващи на алтернативни основания, които ищецът вероятно
би могъл да релевира, но очевидно не го е сторил: например иск за неоснователно
обогатяване или за гестия. При предявяването на съдебната претенция, ищецът
очевидно не е заявил права, произтичащи от тези институти на облигационното
право. В тази насока заслужава да се
отбележи, че едва при повторното разглеждане на делото пред настоящия съд като
първа инстанция - ищецът поиска да измени фактическите твърдения, на които
основава претенцията си, но съдът не допусна търсеното изменение на иска и поради
това - не дължи произнасяне по претенция с различна от първоначалната правна
квалификация.
По същество, претенциите на ищеца се основават на две
основни групи твърдения, за чието установяване той носи доказателствена тежест.
На първо място са налице фактически твърдения, че ищецът осъществявал
фактическа власт върху процесния имот, в качеството на владелец на имота, а при
това, че осъществяваното от него владение било добросъвестно владение.
На второ място, претенциите на ищеца се основават на твърдения
за осъществени и финансирани от ищеца фактически
действия (технически, строително- ремонтни и монтажни работи) в конкретния недвижим
имот, които според ищеца имали характер на подобрения т.е. са повлияли позитивно
върху състоянието на имота, върху неговата функционалност по предназначение и върху
създаване на по- благоприятни условия за живеене: така, че да са полезни и да
доведат до увеличаване на общата стойност на имота.
Анализът на събраните в хода на процеса гласни и писмени
доказателства мотивира извода, че нито едно
от тези две групи твърдения не бе надлежно установено.
По първата група предпоставки за основателност на иска -
съдът намира, че в резултат от съдебното дирене, не бяха установени факти,
които да мотивират необходимия извод, че ответникът някога е имал качеството на
владелец на имота.
Това е така, доколкото липсва конкретно правно основание, на което ищецът да е придобил владение
върху имота, макар и да не се отрича, че в някакъв период от време той е
имал фактическа власт върху имота. Фактическата власт върху недвижим имот може
да има характер на владения или на държане.
На базата на събраните в хода на съдебното дирене доказателства,
настоящият състав на съда, приема че ищецът има по- скоро качеството на
държател на имота, макар да не намира достатъчно основание, за да идентифицира някакъв
конкретен тип/ вид на облигационно отношение, посредством което ищецът да се
легитимира като държател на имота. В контекста на обсъждането на този извод, трябва
да се отбележи, че дори и неформалните по своята същност договори, се нуждаят от форма за доказване, особено
когато са предмет на съдебен спор, а
съдържанието на конкретно правоотношение, което да легитимира фактическата
власт на ответника върху имота, няма как да бъде установено само посредством свидетелски показания,
каквито са били събрани в хода на съдебното дирене. Формална пречка за
доказване на договор само чрез свидетелски показания осъществява от една страна
разпоредбата на чл.133, б. „в“ от ГПК /отм./. В конкретния случай, за липсата
на яснота допринасят и неубедителните показания на разпитаните свидетели, които
са основани само на косвено възприети факти /свидетелите разказват за някаква уговорка
между ищеца и собственика Б. Б., но не на база собствените си възприятия, а на
базата на разсъждения, логически умозаключения и откъслечно възприети факти/.
При това
положение, твърдението, че ищецът бил добросъвестен владелец, по смисъла на чл.
70 от ЗС във вр. с чл. 72 от ЗС следва да бъде категорично отречено.
Този извод, на своя ред, мотивира извода, че ищецът не притежава надлежна материална легитимация
да черпи права от процесуалния институт на добросъвестния владелец, както се
домогва да стори. Ето защо, предявените от него искове следва да бъдат
отхвърлени категорично, дори само на това основание.
По втората група предпоставки за основателност на иска -
съдът намира, че в резултат от съдебното дирене, не бяха установени по
необходимия категоричен начин онези факти, които да мотивират необходимия
извод, че ответникът е осъществил твърдяните СМР, нито твърденията му, че СМР
са били реализирани в периода, докато той е имал фактически достъп до имота, а
още по- малко, че тези СМР биха могли да имат характера на подобрения в имота.
Когато едно лице извърши в чужд имот някакви конкретни СМР дейности, възможно е тези
дейности да са предизвикали различни фактически последици. Възможно е да е
настъпило положително изменение на качеството на имота (подобрения) или пък СМР
да са допринесли за удовлетворяване на необходимостта от запазването на това
качество (необходими разноски) или пък извършените СМР на практика да са били напълно
безполезни, а дори й увреждащи /напр. събаряне на преградна стена и
предизвикване на конструктивно нарушение/. Ето защо, извършването на някакви
СМР не може да ги квалифицира като „подобрения“ по дефиниция. Преценката следва
да бъде отнесена до всеки отделен случай
и изисква винаги установяване на конкретни факти. Важно значение при
доказването в тези случаи има конкретно установяване
на характера, вида, качеството, количеството и в крайна сметка - на стойността
на тези работи, от гледна точна на функционалност
на конкретния имот, момент на извършване и на обем и парична стойност на извършените СМР.
За да бъде уважен предявеният главен иск, по чл. 72, ал.
1 от ЗС, ищецът бе длъжен да
установи в хода на съдебното дирене, че е извършил за своя сметка действия,
които са довели до увеличаване стойността на имота, да установи размера на това
увеличение, както и че към момента на извършването на подобренията той е имал
качеството на добросъвестен владелец по смисъла на закона.
Тъй като
ответникът оспори всички тези твърдения, ищецът бе длъжен да ги установи по достатъчно
категоричен начин, с убедителни доказателства.
След аналитична
преценка на събраните писмени доказателства, взети предвид в тяхната
съвкупност, съдът преценява като недоказани някои основни факти, относно вида,
обема, времето на извършване и стойността на СМР в процесния имот т.е.
обстоятелства, предпоставящи основателността на предявените претенции.
На първо място, съдът
счита за недоказано твърдението, че в
процесния имот са били извършени конкретни строително монтажни (ремонтни)
работи по вид, обем и естество и то към момента, в който се твърди извършването
им.
Това е така,
доколкото доказването на тези факти в настоящия процес се основава предимно на
свидетелски показания, а нито един от разпитаните свидетели не успя да даде
пълно и конкретно обяснение на характера и обема на извършените работи. Преценката
на свидетелските показания сочи, че свидетелите не са възприели някакви
конкретни факти, но съобщават на съда оценъчни категории, основани на
собствените им умозаключения. Впрочем, тази неспособност на свидетелите е и
житейски оправдана, заради спецификата на самите факти – защото за установяване
на такъв тип факти обичайно се изготвят количествено- стойностни сметки,
издават се фактури за разходите и т.н.т.
Приетият като единствено
писмено доказателство по делото документ за плащане на СМР няма как да бъде
кредитиран безрезервно, относно
фактическото извършване на определени по вид и обем СМР, тъй като от една
страна, няма достоверна дата, а от друга страна, указва само извършване на
някакви СМР, а без да допринася за изясняване на фактическото им осъществяване. Необходимо е при това да се
отбележи, че дори без да притежава специални знания, съдът притежава достатъчно
от необходимия минимум практически знания в областта – за да прецени, че част
от описаните в договора СМР са от особен характер на т.нар. „скрити работи“.
Сред този тип работи попадат ремонтите по електроинсталацията, ВиК инсталацията,
които осъществяват една значителна стойност от заявените СМР, но обичайно, точно
заради своето естество - остават скрити под мазилката на стените или пода и не
могат да бъдат възприети при последващи огледи, когато огледите са направени след
завършване на СМР. След завършването на ремонта, скритите работи могат да бъдат
установени само след разкриване на скритите СМР и оглед от специалист, който по
косвени данни /например използваните технологии и материали/ може да прецени
кога са извършени СМР , каква е стойността им и какво е тяхното качество. Тук е
уместно да се отбележи, че нито едно от вещите лица, по многобройните СТЕ не е получило
обективна възможност за пряк оглед на естеството на извършените СМР по
инсталациите и проводните мрежи на жилището, а оценката на СМР е извършена
хипотетично, по номинални данни и съобразно условно приети средни пазарни
стойности.
Друга част от твърдените
СМР са формулирани по твърде общ от гледна точка на техния характер и обем
термин: „реновиране“, който е толкова общ, че очевидно не дава ясна представа
за характера и за обема на извършените СМР, а от тук и за стойността им. Трета
част от твърдяните СМР могат да бъдат установени само след сравнение между
строителните книжа на обекта преди и настоящото състояние – напр. „събаряне и
изграждане“. Обективното извършване, качеството и обема на тези работи изисква
достъп до строителни книжа, но такава аналитична оценка не е била осъществена
от вещите лица. Тези констатации определят извода на настоящия съд, че експертните
изводи са хипотетични и напълно безполезни за целите на доказването.
Свидетелските
показания, съдържащи твърдение за знание и лично възприемане на извършените СМР също няма как да бъдат
кредитирани, освен ако не принадлежат на специалист в тази област. Както вече
беше посочено относно показанията на свидетелите - обемът, видът, качеството на
материалите и тяхното количество определя както оценката на завършената работа
(подобрения или необходими разноски), така и тяхната стойност (пропорционална
на вида, естеството, стойността на труда и на материалите). Ето защо, съдът
приема, че със свидетелски показания няма как да бъде установен достоверно -
нито фактът на извършените преди повече от 10 години СМР, нито техния вид, обем
или стойност.
При изложените по- горе правни изводи за някои от
главните подлежащи на доказване факти - предявеният главен иск, както и
обективно съединените с него и предявени при условията на евентуалност претенции
на ищеца следва да бъдат изцяло отхвърлени, като недоказани по основание.
Твърденията на ищеца всъщност не са логически изключени от житейска гледна точка, но няма как да бъдат кредитирани
за целите на настоящия съдебен процес, тъй
тези твърдения не бяха доказани по необходимия категоричен начин, както
изисква процесуалния закон, а съдебните актове следва да се основават на
събраните доказателства. В хода на процеса ищецът не съумя да докаже по
категоричен начин определящите за основателността на предявените искове факти, главно
поради неубедителната сила на представените доказателства и/или липсата на
доказателства, а не поради липсата на
усилия от страна на процесуалния му представители при извършване на
процесуалните действия.
С оглед изложените изводи, мотивиращи отхвърляне на
предявените искове -релевираните от ответника възражения не подлежат на
обсъждане, доколкото те са приети за разглеждане при условията на евентуалност
/ако исковете бъдат уважени/.
По предявените
претенции за присъждане на съдебни разноски:
Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, на присъждане по реда на
чл.64, ал. 2 от ГПК/отм./ подлежат извършените разноски за събиране на
доказателства и за адвокатско възнаграждение в производството, които са
доказани чрез представянето на надлежни документи - банкови документи,
удостоверяващи плащането, извършено по банков път, или договор за правна защита
с характер на разписка за заплатената сума в брой. Съдът намира за доказани
извършените съдебни разноски от страна ответника, във връзка със заплащането на
разноски за съдебни експертизи и заплащане на адвокатски хонорар в настоящото
съдебно производство. При този изход на спора на основание чл.64, ал.2 от ГПК
/отм/ ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от общо 5 645,
37 лева, представляваща съдебни разноски по делото.
Така мотивира
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Т.К. ЕГН: ********** и със съдебен
адресат - адв. В.В.,***, срещу С.Б.Б. с ЕГН ********** и със съдебен адресат
–адв. С.М.,***, офис № 156 обективно съединени иск с правно основание чл. 72, ал.1 и ал. 3 от ЗС – за осъждане на
ответника да заплати сумата от 13 950 лева, представляваща част от общата стойност на извършените през периода
на 2006 и 2007г. подобрения за 23 100 лева /частичен иск/, в недвижим имот представляващ апартамент № 6, с местонахождение в гр. София, ж.к. „**********, както и искане да
бъде признато на ищеца право на задържане на имота (наречено в исковата молба
„отговорно пазене“), до заплащане на претендираната сума.
ОСЪЖДА М.Т. К.да заплати на С.Б.Б.,
на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ - сумата от 5 645,
37 лева (пет хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и 37 ст.),
представляваща съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд София, с въззивна
жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: