№ 49140
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20251110141443 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от К. С. Б. срещу
"БДЖ -П.П." ЕООД, в която е обективаран иск по чл. 357 КТ за отмяна на наложено
дисциплинарно наказание „забележка”, наложено със Заповед № 01-16-293 от 03.07.2025г.
Съдът намира исковата молба за редовна и допустима, като счита възражението на
ответника за недопустимост на същата поради прекратяване на трудовото правоотношение
между страните по делото за неоснователно, поради следното, а именно:
В съдебната практика – напр. Определение № 100 от 20.01.2014 г. по гр. д. № 3722/2013 г.
на Върховен касационен съд, няма колебание, че при наличие на спор за законосъобразност
на наложено дисциплинарно наказание за наказания работник или служител е налице правен
интерес от оспорване на дисциплинарното наказание по съдебен ред. Обстоятелството, че в
хода на делото или преди предявяване на иска трудовото правоотношение е прекратено, не
води до отпадане на правния интерес от установяване на незаконосъобразността на
дисциплинарното наказание и отмяната му. Характерно за дисциплинарните наказания
"забележка" и "предупреждение за уволнение" е, че те са дисциплинарни наказания с
морално съдържание. Поради това практическото значение на отмяната им като
незаконосъобразни от съда след прекратяване на трудовото правоотношение е преди всичко
морална. Подобно е положението и със заличаването на дисциплинарното уволнение –
съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 2, предл. 2 КТ заличаването на дисциплинарното
уволнение не е основание за възстановяване на работника или служителя на предишната му
работа. Т. е. законодателят отдава значение и на моралното съдържание на дисциплинарното
наказание, поради което не се отрича правния интерес на наказания работник и служител да
иска отмяната му като незаконосъобразно дори в случаите на прекратяване на трудовото
правоотношение, когато отмяната има само морално значение. Следователно искът е
допустим, а възражението на въззивника – неоснователно./ в този смисъл Определение №
1037 от 15.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3729/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 6700 от
6.11.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 10408/2024 г..,,Решение № 255 от 15.03.2022 г. на РС -
1
Перник по гр. д. № 5836/2021 г./.
Правото произтича от следните обстоятелства: незаконно (без да е осъществен
фактическият състав предвиден в КТ – чл.192-чл.195) упражняване от страна на ответника
на потестативното право да наложи дисциплинарно наказание "забележка”
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е извършил посоченото в заповедта
деяние; същото представлява виновно неизпълнение на трудовите задължения; за деянието
са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193 ГПК преди налагане на дисциплинарните
наказания и същото е наложено в срока по чл. 194 от КТ. За последните обстоятелства
ответникът не сочи доказателства.
II. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ.
Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети.
Искането на ищеца по чл. 190 от ГПК по т.2.2 от доказателствените искания не
следва да бъде уважено, тъй като изискания документ е представен с отговора на ответника.
Искането на ищеца по чл. 190 от ГПК по т.2.1 от доказателствените искания следва
да бъде уважено.
Следва да бъде изискано гр.дело № 20251110138791 по описа на СРС, 60-ти състав, с
оглед преценка на основателността на искането за спиране на настоящото производство,
обективирано в исковата молба.
Искането на ищеца, обективирано в становище по отговора на исковата молба от
25.11.2025г., за спиране на настоящото производство, поради наличие на друго
производство, в рамките на което се оспорва законността на прекратяване на трудовото
правоотношение, възникнало между страните, в рамките на което е наложено процесното
дисциплинарно наказание, не следва да бъде уважено, тъй като както вече се посочи
наказаният работник и служител има правен интерес да иска отмяна да иска отмяната
дисциплинарните наказания "забележка" и "предупреждение за уволнение" като
незаконосъобразни дори в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение, когато
отмяната има само морално значение.
Поради което и на основание чл.140, ал.1 и чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект на доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ПРИЕМА представените от страните с исковата молба и писмения отговор писмени
2
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 от ГПК по т.2.2 от
доказателствените искания.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в срок до първото открито съдебно заседание да представи
длъжностна характеристика за длъжността "Директор на Дирекция "Човешки ресурси",
действаща в ответното дружество към дата 03.07.2025г.
ДА СЕ ИЗИСКА гр.дело № 20251110138791 по описа на СРС, 60-ти състав
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 27.02.2026г. от 14.15ч.,, за когато
да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от писмения отговор на ответника, ведно с приложенията към него, а на ответника -
препис от становището по отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3