№ 1393
гр. Плевен, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430101270 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от „***, ЕИК
***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез ***
против М. С. П., ЕГН **********, адрес ***, в която се твърди следното :
дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу М. С. П., ЕГН **********, адрес ***. С разпореждане,
постановено по ч.гр. дело №20214430107669 по описа на Районен съд - гр.
Плевен е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника, връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, инициирало настоящото
исково производство. Предявява се иск за установяване на вземането от М. С.
П. за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот
- апартамент, находящ се на адрес *** аб. № 20840.
Вземането се обосновава със следното : като собственик/ползвател на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на
1
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153 (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007 г. и във
вестник „Посоки” бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ / в
т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума.
Вземането се формира от Сума за отопление с ИРУ, начислена за
периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 103,18 лв.;
Сума за отопление без ИРУ , за периодите посочени в петитума на исковата
молба в размер на 0,00 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
2
инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 342,67 лв.;
Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите,
описани в приложението в размер на 0,00 лв.; Суми за услуга дялово
разпределение в общ размер от 58,60 лв., начислени за периодите, подробно
описани в приложението; Корекции - 0,00 лв.
Заявява се, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната
страна, както следва : 0 бр. водомери; 2 бр. индивидуални разпределителни
уреда /ИРУ/.
Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и
не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на М. С. П., ЕГН **********, адрес ***, че дължи
на *** сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в *** в
размер от: Главница в размер от 504,45 лв. за периода 01.03.2018 г. -
31.10.2021 г., Мораторна лихва 79,01 лв. - за периода 03.05.2018 г. до
02.12.2021 г.; Законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело №
20214430107669 по описа на Районен съд - гр. Плевен до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се разноски.
В срок е депозиран отговор от ответницата, с който заявява и представя
доказателства, че е платила задължението си. Моли съда да не й възлага
разноски.
В о.с.з. ищецът се представлява от *** който претендира разноски по
делото. Заявява, че главницата и лихвата е заплатена.
Ответникът, редовно призован, не се явява в о.с.з.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на станите
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск е допустим, като с оглед извършеното в хода на делото
плащане, следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане. В полза на
ищеца следва да се присъдят останалите като дължими разноски по делото, а
именно – 25лв. внесена държавна такса в заповедното производство и
3
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 50лв., държавна такса
в исковото производство – 75лв. и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер – 100лв.
Изложените фактически твръдения от ищеца в обстоятелствената част на
исковата молба не се оспорват от страна на ответницата. Не е спорно, че
същата е собственик на процесния топлоснабдения имот, а именно – ***,
Исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане, но на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, респ. по аргумент на противното по чл.78 ал.2
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по
делото, посочени по-горе.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК 1***, със седалище и адрес на
управление: ***, против М. С. П., ЕГН **********, адрес ***, ИСК на
основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.150 от ЗЕ за сумата 504,45 лв. – претендирана
главница за периода 01.03.2018 г. - 31.10.2021 г., и за сумата 79,01 лв. –
претендирана мораторна лихва за периода 03.05.2018 г. до 02.12.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№7669/2021год. по описа на Районен съд-Плевен, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3, респ. по арг. прот. на чл.78 ал.2 от
ГПК М. С. П., ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК
1***, със седалище и адрес на управление: *** разноски по делото за
исковото производство в размер 75лв. държавна такса и
100лв.-юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. №7669/2021год. по описа на ПлРС в размер 25лв.
държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4