№ 2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 16. 02.
2021 г.,
в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Галина Владимирова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело
№ 2483 по описа на съда за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 215 от З-на за устройство на територията / ЗУТ/ .
Образувано
е по жалба на М.А.С. , против заповед № КС-ПО-10/2.11.2020 г. на кмета на Район
„Аспарухово“ , с която на основание чл.57а, ал.1, т.1, пр.1 във вр. с чл.57а, ал.3
от ЗУТ е наредено премахването на преместваем обект – дървена барака , поставен
в имот с идентификатор 10135.5506.918 , находящ се в местност „Карантината“,
кв. „Аспарухово“, гр. Варна. С развити в
жалбата доводи за допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила -
жалбоподателката не била уведомена за започнатата административна
процедура, както и такива за материална незаконосъобразност на обжалваната
заповед, тъй като разпореденият за премахване обект не представлявал преместваем такъв , се иска постановяване на
съдебно решение за нейната отмяна с
присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Д. М..
Ответникът
– Кметът на Район „Аспарухово“ , чрез
упълномощения юрисконсулт К. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното :
С договор
за покупко-продажба от 28.02.2011 г. / с нотариална заверка на подписите/ ,
продавачът Ж.С.Н. се е задължил да прехвърли на купувачите Ж.М.С.и М.А.С. собствеността върху бунгало с обща площ от 50
кв.м., състоящо се от три стаи, коридор и санитарен възел, находящо се на
територията на рибарско селище Аспарухово , както и да преотстъпи членството си в рибарско
сдружение „ Карантината“, а купувачите са се задължили да заплатят цена от 13 500
лв. Купувачът Ж.М.С.е починал на
7.05.2020 г. , като е оставил наследници М.А.С. – съпруга и синове – Ж.Ж.С. и А.Ж.С.. Обектът , предмет на договора от 28.02.2011 г.
е разположен в поземлен имот с идентификатор 10135.5506.918 по КК на гр. Варна ,
който е публична държавна собственост с
предназначение : вид територия урбанизирана , НТП обществен селищен
парк, градина. Съгласно одобреният
с решение № 1564-2 по протокол № 39 от 24.04.2019 г. на Общински
съвет – Варна ПУП-ПРЗ „Аспарухов парк – Варна“ , предвиждането за
поземлен имот 918 е за включването му в УПИ за обекти за обществено
предназначение. На 26.10.2020 г. е извършена
от инспектори „Контрол по строителството“ в Район „Аспарухово“ проверка на място, за резултатите от която е
съставен констативен акт № 27 от същата
дата. Констатираният при проверката обект е описан в акта като преместваем такъв,
поставен без разрешение и конструктивно становище. В съдържанието на
констативен акт № 27 не са отразени
данни за връчването му на М.А.С., но въпреки това от страна на последната е
подадено възражение, което е прието в Район „Аспарухово“ с рег. № РД20020779АС/29.10.2020 г. С т. 2 от издадена от кмета на община Варна
заповед № 0508/ 7.02.2020 г. са предоставени на кмета на Район „Аспарухово“
правомощия да издава мотивирани заповеди
по чл.57а, ал.3 от ЗУТ за обекти по
чл.56, ал.1 и чл.57 , ал.1 от ЗУТ. Въз основа на така
предоставените му правомощия е издадена от кмета на Район „Аспарухово“ обжалваната заповед № КС-ПО-10/ 2.11. 2020 г. , за съобщаването на която по реда на чл.57а, ал.5 от ЗУТ е съставен от главните инспектори „ Контрол по строителството“
инж. П.В.Д. и инж. Т.С.Г. констативен протокол от същата
дата. Подадената от М.А.С. жалба срещу заповедта е приета в Район „Аспарухово“
с рег. № РД20021177АС/ 4.11.2020 год. При разглеждане на делото е назначена и
извършена от арх. Й.Л. съдебно-техническа
експертиза даваща заключение , че поради
наличието на частични конструктивни и на
изцяло функционални характеристики на строеж в
процесния обект, същият не може да се счита за преместваем обект по
смисъла на пар.5, т.80 от ДР на ЗУТ. Описано е в експертизата, че обекта е
изграден в няколко обема на различни нива -
едно задигнато около метър над терена ниво съдържащо в себе си две
спални с коридор между тях и други два разположени на терена обеми , като този на
североизток е оформен като дневна с кухня, а в
другия на югоизток е включена баня-тоалетна. Посочено е още, че задигнатото
над терена ниво е разположено върху зидария от бетонни и керамични тухли
посредством скара от напречно разположени метални профили и дървен гредоред , като
предвид дебелината на стените на спалните помещения и коридора същите представляват
паянтова конструкция, докато помещенията на дневната и банята-тоалетна са
предимно масивни. Дадено е заключение, че обекта в задигнатата над терена част има
конструктивните характеристики на преместваем обект, а в разположените на теренното ниво части има
характеристиките на строеж.
При така
установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е
процесуално допустима. Видно от датата на издаване на обжалваната заповед и датата на приемане на жалбата в Район „Аспарухово“,
последната е подадена при спазване на 14-дневният срок за оспорване по чл.215,
ал.4 от ЗУТ. По делото не е налице спор, че жалбоподателката С. е собственик на
разпореденият за премахване обект, поради което за нея съществува правен
интерес от оспорване на подлежащия на съдебен контрол ИАА.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основателна.
С оглед
издадената от кмета на община Варна заповед № 0508/7.02.2020 г. , налице е
надлежно извършена на основание пар.1,
ал.3 от ДР на ЗУТ от органа по чл.57а, ал.3 от ЗУТ делегация на правомощия в полза на адм. орган
издал обжалваната заповед. Съобразно тези обстоятелства , обжалваната заповед е
издадена от компетентен адм. орган.
Изложени
са в обжалваната заповед фактическите и правните основания за издаването й ,
поради което формата на адм. акт е спазена.
Доказателствената
тежест за установяване изпълнението на законовите изисквания по издаване на
оспореният адм. акт е за ответника по делото, като указания във връзка с нея са
дадени от съда в първото по делото съдебно заседание. Въпреки така дадените
указания, доказателства за връчването на констативен акт № 27/26.10.2020 г. на
собствениците на процесния обект не са
представени по делото. Налице е процесуално нарушение по чл.57а, ал.2, изр.2 от ЗУТ, което обаче не е съществено, тъй като то не е
попречило на М.С. да упражни правото си
на възражение.
Съгласно
чл.170,ал.1 от АПК, установяването на съществуването на изложените в оспорения
адм. акт фактически основания е в доказателствена тежест на адм. орган. Последната е указана от съда на ответника в първото по
делото съдебно заседание, но въпреки това посочените в обжалваната заповед
факти не са установени от събраните по делото доказателства – не е установено,
че процесният обект представлява преместваема дървена барака. Напротив, от извършената
и неоспорена от ответника съдебно-техническа експертиза се установява, че обектът притежава частично конструктивни и изцяло функционални характеристики на строеж по смисъла на пар.5, т. 38 от ДР на
ЗУТ – част от помещенията в обекта са паянтови , а друга част са масивни, като
освен дървените конструктивни елементи са налице зидове от керамични и бетонни
тухли. Категорично е заключението на вещото лице , че така изградената
конструкция на обекта не позволява отделянето му от повърхността и
преместването му в пространството без загуба на неговата индивидуализация – евентуалното
преместване би довело до загуба на конструктивната цялост на обекта и трайно
изменение на субстанцията му. Последното , препятства възможността обекта да
бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото от което е отделен. Така установените чрез
експертизата наличие на частични характеристики на процесния обект като строеж и същевременно с това отсъствие на обективна възможност за запазване
при евентуалното му преместване на
неговите индивидуализация и ползване по предходно предназначение, не определят
обекта като преместваем такъв по смисъла на пар.5, т.80 от ДР на ЗУТ. Не са
налице по делото каквито и да било причини, поради които съдът да не приеме за
правилно и обосновано заключението по съдебно-техническата експертиза.
Установеното чрез нея обстоятелство, че процесният обект не представлява
преместваем такъв означава, че той не попада в нито една от категориите обекти
посочени в нормата на чл.56, ал.1 от ЗУТ, при което същият не подлежи на премахване по реда на чл.57а от ЗУТ, независимо от безспорно установените обстоятелства за липса на одобрена
схема и разрешение за поставяне – такива не са необходими при строежите по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ, законността на
които предполага наличие на одобрени ПУП
и инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Отсъствието
по тези съображения на основна материално-правна
предпоставка от разпоредбата на чл.57а от ЗУТ
определя обжалваната заповед като материално-незаконосъобразна по
смисъла на чл.146, т.4 от АПК и подлежаща на отмяна като такава.
При този свързан с основателността на жалбата изход
от делото, ЮЛ към което принадлежи ответника дължи съгласно чл.143, ал.1 от АПК възстановяване на платените и претендирани от
жалбоподателя разноски за държ. такса от 10 лв. , възнаграждение на
вещо лице от 250 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие
№ 63/4.01.20121 г.
Предвид изложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ като материално-незаконосъобразна издадената от
кмета на Район „Аспарухово“ заповед №
КС-ПО-10/ 2.11.2020 г.
ОСЪЖДА Община
Варна да заплати на М.А.С. с ЕГН ********** сумата от 1160 лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :