Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………….гр.София,
…………….г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV „в“ състав, в публичното заседание, проведено на осемнадесети март две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Йоана Генжова
При
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от
съдия Зл.Чолева гр.дело. № 6968 по описа за 2020год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
Съдът
е сезиран с въззивна жалба, подадена от „Б.п.“ ЕАД срещу решение № 49618 от 24.02.2020г.,
постановено по гр.дело № 44938/2019г., по описа на СРС, 68 състав, с което е
отменено, на основание чл.344,ал.1, т.1 от КТ - дисциплинарното уволнение на Й.Г.А.
, извършено със заповед № РД -02-49/ 09.04.2019г. на Директора на РУ „Западен
регион“ на „Б.п.“ ЕАД; на основание
чл.344,ал.1,т.2 от КТ Й.Г.А. е възстановен на длъжността, заемана преди
уволнението- „шофьор –пощенски автомобил СЗ“ в „Автобаза „ София към РУ на
„Западен регион“ на „Б.п.“ ЕАД и на основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ, вр. с
чл.225,ал.1 от КТ „Б.п.“ ЕАД е осъдено
да заплати на Й.Г.А. – сумата от 1 943,00лв.- обезщетение за времето на
оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение за периода
09.04.2019г.- 10.06.2019г., ведно със законната лихва от 13.06.2019г.- до
окончателното изплащане, както и сумата от 804,00лв.- разноски по делото , на
основание чл.78,ал.1 от ГПК. Решението се обжалва и в частта, с която „Б.п.“
ЕАД е осъдено да заплати по сметка на СРС – сумата от 177,72лв.- дължима
държавна такса , на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
Въззивникът
поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение.
Поддържа неправилност на извода на първата инстанция, с който е прието, че
уволнителната заповед е немотивирана. Твърди, че нарушенията, извършени от
ищеца на „вътрешно-нормативни актове“ са конкретизирани и установени по делото.
Твърди, че ищецът е запознат срещу подпис и е длъжен да спазва императивните
указания, дадени с писмо изх.№ РУ-01-507/ 22.08.2012г. на ГИД, регламентиращи
реда за зареждане на служебни автомобили на „Български пощи“ /“БП“ / ЕАД.
Поддържа, че в указанията изрично е записано, че зареждането с гориво на
служебните автомобили се извършва от служител на „Петрол“, като абсолютно
забранено е зареждането да се извършва от водача на автомобила- служител на
„БП“ ЕАД. Моли съда да съобрази факта,
че в писмените обяснения, дадени от
ищеца по реда на чл.193,ал.1 от КТ, същият е заявил, че зареждането на
12.02.2019г. на служебния му автомобил с
ДКН СВ 61-76 МХ е извършено от служители на „Петрол“ и че той е нямал достъп до
бензиновата колонката. Поддържа, че това твърдение на ищеца се опровергава от
представеното по делото електронно писмо, изпратено от лицето Д.Н.- мениджър
„Бизнес развитие“ в дирекция „Търговия и маркетинг“ в „Петрол“ АД , с което той
/ответникът/ е уведомен, че на датата 12.02.2012г. около 17 ч. зареждането на
служебния автомобил на ищеца е било извършено от последния. При извършена проверка на записите от
видеонаблюдението е установено несвойствено поведение на ищеца-водач на
служебния автомобил, при зареждането от бензиноколонката. Твърди, че от
видеозаписа се установява, че ищецът изчаква служителя на бензиностанцията да
се отдалечи от автомобила , след което - отваря вратата на автомобила и
държейки пистолета на бензиноколонката-влиза в кабината на автомобила. Твърди,
че това не би следвало да се случва, ако зареждането на автомобила е било в резервоара
на същия, който не се намира в кабината.
С изложените доводи, въззивникът- ответник мотивира искането си за
отмяна на обжалваното решение, като назаконосъобразно и вместо него-
постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени,
предвид доказаната индивидуализация на нарушението, извършено от ищеца в
уволнителната заповед и установеното
реализиране на това нарушение. Не претендира разноски за въззивното
производство.
Въззиваемата страна
, Й.Г.А., оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване
на атакуваното решение като законосъобразно и правилно по доводи, подробно
развити в депозиран по делото писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Поддържа възражението за
немотивираност на заповедта за дисциплинарно уволнение, поради липса на
индивидуализация на нарушенията на трудовата дисциплина, които се твърди, че е
извършил. Възразява, че не е конкретизирано в какво точно се изразява
твърдяното от ответника „несвойствено поведение“, което е реализирано от негова
/на ищеца/ страна. Възразява, че не му е предоставен за запознаване
видеозаписът, по който ответникът твърди, че е установил нарушението, като този
запис не е представен и по делото. Възразява, че от ответника не са представени
по делото и други доказателства за негово /на ищеца/ нерегламентирано
поведение, с които ответникът е
поддържал, че разполага, като справки и пътни листове. Моли съда да съобрази, че представените от
ответника доказателства не касаят процесния период – м.02.2019г., поради което
са неотносими. Счита, че след като от
ответника –работодател не е събрана информация и не е изяснена цялостно
фактическата обстановка, не може да се приеме, че наложеното наказание съответства
на тежестта на нарушението, още повече, че наказанието е най-тежкото от
предвидените в КТ. Поддържа, че дори да се приеме , е от негова страна е налице
някакво наеизпълнение на трудовите задължения, то не е с такава тежест, че да
обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо,
въззиваемият-ищец заявява искане за потвърждаване на решението на първата
инстанция и отхвърляне като неоснователна на жалбата на ответника срещу
решението. Претендира присъждане на
разноските, направени във въззивното
производство.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между
страните няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че те са били обвързани от валидно трудово правоотношение, в
рамките, на което ищецът е заемал длъжността „шофьор-пощенски автомобил“,
Специализирани звена /СЗ/ , „Автобаза“ , с основна заплата от 301,50лв. и 45% -
допълнително трудово възнаграждение върху основната заплата, съгласно
подписаното между страните към трудовия
договор- допълнително споразумение № 4/ 16.01.2019г. Трудовото правоотношение е прекратено със
спорната заповед, с която на ищеца е наложено наказание- дисциплинарно
уволнение за нарушения на трудовата
дисциплина по чл.187,т.3, т.7 и т.8 от КТ.
С
обжалваното решение на първата инстанция е прието, че спорната уволнителна
заповед е издадена в нарушение на императивната
норма на 195,ал.1 от КТ, тъй като е немотивирана. Като последица от това, на основание
чл.344,ал.1 ,т.1 от КТ заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение на
ищеца е отменена като незаконосъобразна, ищецът е възстановен на длъжността,
заемана преди незаконосъобразното уволнение , на основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ и на основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ ответникът е осъден да заплати на ищеца
обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за времето на оставане без работа в резултат
на незаконното уволнение в размер на
сумата от 1 943,00лв. за период
09.04.2019г.- 10.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното заплащане.
Настоящият
съдебен състав при извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
По иска с правно основание по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ:
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първата
инстанция, с които е мотивирана незаконосъобразността на уволнението, извършено
по реда на чл.330,ал.2,т.6 от КТ, поради твърдяни от ответника извършени от
ищеца нарушения на трудовата дисциплина,
попадащи в приложното поле на чл.187,т.3 , т.7 и т.8, предл.1 и т.10 от КТ.
Настоящият съдебен състав
намира за законосъобразен извода на първата инстанция, с който е прието, че
заповедта за уволнение не е мотивирана в достатъчна степен, съгласно изискването
на чл.195,ал.1 от КТ- не са индивидуализирани в достатъчна степен като
конкретни фактически обстоятелства реализираните от ищеца действия , респ. как
те се субсумират в приложното поле на чл.187, т.3,т.7, т.8 от КТ.
От фактическа страна в уволнителната заповед се сочи „несвойствено
поведение“ на ищеца при зареждане на гориво в служебния автомобил на датата
12.02.2019г. на бензиностанция на „Петрол“ АД , обект № 7129, находящ се на
бул.“Драган Цанков“ срещу КАТ. Не е конкретизирано в какво точно се изразява
неправомерността на това поведение на ищеца. От фактическа страна дефинирането
на едно поведение като „несвойствено“ не може да обоснове извод за
неправомерност на същото, при липса на дефиниране на точното проявление на тази
неправомерност от фактическа страна. Като последица от това, не може да прецени
дали това поведение на ищеца попада в приложното поле на фактическите състави
по чл.187,т.3, т.7, т.8, предл1 и т.10 от КТ и съответно - дали обосновава
ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца. Поради липсата на
посочената дефинираност не може да бъде извършена и преценката , дължима
съгласно разпоредбата на чл.189,ал.1 от КТ – за съответствие между нарушението
на трудовата дисциплина и наложеното наказание.
На следващо място, дори да се приеме, че нарушението на трудовата
дисциплина е индивидуализирано в достатъчна степен в спорната заповед за
уволнение и се приеме, че посоченото в спорната уволнителна заповед
„несвойствено поведение“ на ищеца- влизане в кабината на служебния автомобил с
пистолета на бензиноколонката и то след изчакване на служителя на
бензиностанцията да се отдалечи от автомобила,
по същността си представлява твърдение на ответника-работодател за
зареждане на гориво от ищеца не в резервоара на автомобила, а в друг
съд, находящ се в кабината на служебния автомобил, което представлява
нарушение на посочените в уволнителната заповед вътрешни правила ,
установени от работодателя –ответник с изброените в уволнителната заповед
документи, както и с това си поведение
ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя-ответник във връзка с
опазване и съхраняване на имуществото на
работодателя, то настоящият съдебен състав приема, че от ответника, в съответствие с носената от
него доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК не са ангажирани никакви
доказателства, които да установяват, че горепосочените нарушения са извършени
от ищеца. Единствените доказателства, ангажирани от ответника са електронно
писмо, изходящо от З.Ц., адресирано до ответника, с който последният е
уведомен, че на дата 12.02.2019г. служебният автомобил, управляван от ищеца е
посетил обект на „Петрол“ и сам е извършил зареждане на служебния автомобил.
В писмото е посочено, че при извършена
редовна проверка на видео-наблюдението на обекта е констатирано поведение на
водача около резервоара на служебния автомобил, което е несвойствено за
извършване на зареждане от бензиноколонка. Ответникът е уведомен , че записът
от процесното зареждане на автомобила е наличен в ЦУ на „Петрол“ АД и при
изразено желание от ответника може да бъде предоставен за преглед и
анализ. Представено е и второ електронно писмо от 18.02.2019г.,
изходящо от Олег В.Й.и адресирано до ответника, в което е заявено, че в
продължение на кореспонденцията подателят на писмото прави следните разяснения: Записът е в размер
на 14 МВ и тъй като няма възможност да бъде изпратен през пощата, се предлага
да бъде изпратен на ответника през приложението We Transfer. Съмненията за злоупотреба на подателя на
писмото се уповават на следното: преди
започване на зареждането , вратата на автомобила е отворена. Когато към
автомобила се насочва служител на „Петрол“, вратата бива затворена, а шофьорът
изчаква служителят на „Петрол“ да се отдалечи. Впоследствие , шофьорът отваря
вратата и държейки пистолета на колонката влиза в кабината на автомобила. Нещо,
което не би следвало да се случи, ако зареждането е резервоара на автомобила. В
писмото се сочи, че се оставя на преценката на ответника за това дали има
съмнителни действия от страна на шофьора.
В отговор на последното писмо на третото, неучастващо в процеса лице, с
писмо на ответника от 18.02.2019г. е изискано предоставянето на видеозаписа на
спорното зареждане за преглед и анализ.
Настоящият съдебен състав приема, че горепосочените електронни
писма по своята правна същност представляват писмено дадени свидетелски
показания и то за факти, които не са възприети от подателите на писмата, а
представляват техни възприятия на видеозапис, поради което не могат да бъдат ценени като доказателства,
установяващи нарушението, твърдяно като извършено от ищеца, като недопустими ,
на основание чл.163 от ГПК. Нещо повече, дори да бъдат ценени като допустими
писмени доказателства тези две електронни писма съдържат само индиции за
твърдяното нарушение. Тези индиции, като доказателствени факти, подлежат на
доказване при условията на пълно и главно доказване от страна на ответника, на
основание чл.154,ал.1 от ГПК, с други допустими доказателства по делото. Такива доказателства не са представени. Не е
представен видеозаписът на твъряното
нарушението, както и каквито и да било други доказателства , /вкл. и гласни - като напр.- свидетелски
показания на очевидци /служители на третото лице „Петрол“ АД / на твърдяното
нарушение. При липса на реализирано от ответника пълно и главно доказване с
допустимите от ГПК доказателствени средства на твърдяното нарушение, което да е
извършено от ищеца, правният извод, който съдът извежда при спазване на
правилото на чл.154,ал.1 от ГПК, е за липса на доказано нарушение, което
обосновава извод за незаконосъобразност на уволнението. Като последица от това,
предявеният иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ следва да бъде уважен, както
законосъобразно и правилно е постановил и първоинстанционният съд с обжалваното
решение.
По исковете с правно основание по чл. 344, ал.
1, т. 2 и т.3 от КТ
Като последица от основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ, основателен се явява и обусловения акцесорен иск по чл.344,ал.1,т.2 от КТ – за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди незаконното
уволнение- „шофьор
–пощенски автомобил СЗ“ в „Автобаза „ София към РУ на „Западен регион“ на „Б.п.“
ЕАД . На ищеца се дължи
обезщетението по чл.344,ал.1,т.3 от КТ, вр. с чл.225,ал.1 от КТ за процесния
период от време на оставане без работа, което е в рамките на пълния предявен
размер от 1 943,00лв.
Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на първата, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на ответника срещу него-
оставена без уважение, като неоснователна.
При горния изход на делото и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от последния разноски
по делото във въззивното производство в размер на 804,00лв.- адвокатско
възнаграждение, което следва да бъде присъдено по реда на чл.38,ал.2 от Закона
за адвокатурата на процесуалния му представител- адв.В.Т..
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 49618 от 24.02.2020г., постановено по гр.дело № 44938/2019г., по описа
на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА
„Б.п.“
ЕАД да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на адв.В.Т.Т., в качеството му на процесуален представител на ищеца Й.Г.А.
- сумата от 804,00лв.- адвокатско възнаграждение
по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на
предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.