№ 4114
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Д. К. Демирев
Мила Г. Д.а
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Мила Г. Д.а Въззивно гражданско дело №
20241100511495 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното,
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение № 4160 от 03.05.2022г. по гр.дело № 73310/2021г. по описа
на СРС, 69 състав, е 1) отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Д. Н. Г., извършено със заповед № 00000030/24.07.2021г.,
считано от 24.08.2021г. на управителя на „Пегас Алфа“ ЕООД като
незаконосъобразно; 2) възстановен е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
ищецът Д. Н. Г. на заеманата до уволнението длъжност при ответника
„ПЕГАС АЛФА“ ЕООД - „шофьор цистерна“ с код по НКПД 83322007; 3)
„Пегас Алфа“ ЕООД е осъден да заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ на
Д. Н. Г. сумата от 4200 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ
за оставане без работа, вследствие незаконното уволнение, извършено със
заповед № 00000030/ 24.07.2021г., считано от 24.08.2021г. на Управителя на
„Пегас Алфа“ ЕООД за периода 24.08.2021 г. - 24.01.2022 г., като искът е
отхвърлен за сумата над 4200 лева до 5040 лева за периода 24.07.21г.-
23.08.21г.; 4) отхвърлен е предявеният от Д. Н. Г. срещу „Пегас Алфа“ ЕООД
иск по чл. 220, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 840 лева за
неспазен срок на предизвестие и 5) отменена е като незаконосъобразна на
основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ Заповед № Д-002/15.08.21г. на
Управителя на „Пегас Алфа“ ЕООД, с която на Д. Н. Г. е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
1
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 98336/17.05.2022г., подадена от
ищеца Д. Н. Г., насочена срещу горепосоченото решение в частта му, с която
искът по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ, предявен от ищеца срещу „Пегас
Алфа“ ЕООД, е отхвърлен за сумата над 4200 лева до 5040 лева за периода от
24.07.2021г. до 23.08.2021г. В жалбата са изложени оплаквания за
неправилност на решението в неговата обжалвана част. В тази връзка
жалбоподателят поддържа, че от представените по делото доказателства се
установява, че той не е бил в трудово правоотношение с друг работодател.
Към момента на постановяване на решението били изминали повече от шест
месеца от процесното уволнение. Жалбоподателят допълва, че дори и към
момента на подаване на въззивната жалба не се намира в трудовоправна
връзка, поради което искът по чл.225 КТ се явявал изцяло основателен. Моли
решението да бъде отменено в неговата обжалвана част, а предявеният иск да
бъде уважен в пълния му размер от 5040 лева. Претендира и разноски.
Отправил е доказателствено искане по делото да бъде прието удостоверение
от 11.05.2022г., издадено от ТД на НАП – Велико Търново.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответникът „Пегас Алфа“ ЕООД е подал
отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност.
Посочил е, че ищецът е предявил иска по чл.225, ал.1 КТ за периода от
24.07.2021г. до 24.01.2022г., като съдът се съобразил с диспозитивното начало
и присъдил обезщетение, считано от приетата дата на прекратяване на
трудовото правоотношение – 24.08.2021г. до крайната посочена от ищеца дата
– 24.01.2022г. Счита, че решението е правилно в неговата обжалвана част,
поради което моли същото да бъде потвърдено. Не са направени
доказателствени искания.
Подадена е и въззивна жалба с вх. № 99383/18.05.2022г. от ответника
„Пегас Алфа“ ЕООД, с която първоинстанционното решение се обжалва в
частите, с които са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, както
и в частта, с която е уважен искът по чл.357, вр. чл.188, т.2 КТ за отмяна на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Излага
съображения за недопустимост на обжалваното решение в частта по иска по
чл.344, ал.1, т.1 КТ. В тази връзка е посочено, че преди подаване на исковата
молба работодателят е издал заповед № 2000031/17.08.2021г. за отмяна на
заповед № 30/24.07.2021г., с която е прекратено трудовото правоотношение с
ищеца, поради което за служителя липсвал правен интерес от съдебна защита.
Освен това са изложени и съображения за неправилност на решението в тази
част поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Ищецът
представил с исковата си молба експертно решение № 3345/10.12.2019г. на
ТЕЛК, за което липсвали доказателства да е влязло в сила. Работодателят
посочил в отговора си на исковата молба, че не разполага с това решение, а с
последващо становище било уточнено, че е направено възражение срещу
влизането в сила на това решение. Въпреки тези възражения, съдът не
задължил ищеца да представи доказателства за момента на връчването на
решението на работодателя и за датата на влизането му в сила. Не е съгласен с
2
извода на районния съд, че трудовото правоотношение не е било прекратено
по взаимно съгласие. Жалбоподателят сочи, че ищецът е поискал трудовото
правоотношение да бъде прекратено, поради което работодателят издал
заповед 20000032/17.08.2021г. за прекратяване по взаимно съгласие, считано
от 24.08.2021г. Именно поради постигнатото между страните съгласие била
издадена и заповед № 20000031/17.08.2021г. за отмяна на заповед №
30/24.07.2021г., която е атакувана от работника. Позовава се на практика на
ВКС, според която при наличие на конкуренция на основания за прекратяване
на трудовото правоотношение, конститутивно действие има това, чийто
фактически състав е настъпил по-рано. В оспорваната от ищеца Заповед №
30/24.07.2021 г . било посочено, че трудовото правоотношение с „Пегас Алфа“
ЕООД се прекратява, считано от 24.08.2021 г., поради което до тази дата
съществувало трудово правоотношение. Тази заповед била отменена със
заповед № 20000031/17.08.2021г., поради което оспорваната заповед не
породила действие. Предвид неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1
КТ, жалбоподателят счита, че са неоснователни и исковете по чл.344, ал.1, т.2
и т.3 от КТ. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е недопустимо и
в частта, с която е отменено наложеното дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ поради липсата на правен интерес за ищеца
от предявяване на този иск, като излага подробни съображения. На следващо
място твърди, че в тази част решението е неправилно. От показанията на
свидетелите било видно, че работодателят е изискал обясненията на
служителя по реда на чл.193 КТ, като се установявало и допуснатото
съществено нарушение на трудовата дисциплина. Наложеното наказание било
съответно на нарушението. Във връзка с приетото от съда, че в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание на са индивидуализирани деянията на
служителя, жалбоподателят счита, че заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ,
когато мотивите на заповедта за уволнение отговарят на изискванията на чл.
189, ал .2 КТ за еднократност на наказанието и на разпоредбите на чл.194 КТ
за съобразяване на сроковете и възможността за защита на наказания
работник в хода на съдебното производство по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Така
мотивиран, Пегас Алфа“ ЕООД моли обжалваното решение да бъде
обезсилено като недопустимо в частите, с които са уважени исковете по
чл.344, ал.1, т.1 КТ и по чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.2 КТ, евентуално да бъде
отменено като неправилно в тези части. Моли решението да бъде отменено
като неправилно в частите, с които са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.2 и
т.3 от КТ. Във връзка с оплакванията за допуснати процесуални нарушения
жалбоподателят „Пегас Алфа“ ЕООД е направил искане на Д. Н. Г. да бъде
указано, че следва да представи доказателства за датата на влизане в сила на
експертно решение № 3345/10.12.2019г. на ТЕЛК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК Д. Н. Г. е подал отговор на въззивната
жалба, депозирана от „Пегас Алфа“ ЕООД, с който е оспорил нейната
основателност. Оспорил е доводите, че заповед № 30/24.07.2021г. е била
отменена от работодателя. За отмяната на заповедта служителят научил в хода
3
на делото. Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която, за да
породи действие отмяната на процесната заповед от страна на работодателя
това следва да е станало преди завеждане на исковата молба и същата следва
да е връчена /лично или по пощата / на работника. Това обаче не било
направено от дружеството и едва с отговора на исковата молба на Д. Г. били
представени заповеди № 31/17.08.2021г. и № 32/17.08.2021г. Правилно съдът
приел, че трудовото правоотношение между спорещите страни е било
прекратено със заповед № 30/24.07.2021г. и последващата заповед не е
породила действие. Неоснователни били и доводите, че трудовият договор е
бил прекратен по взаимно съгласие, тъй като не била спазена процедурата по
чл. 325, ал.1 КТ поради липсата на валидно изразена воля от страна на
работника за прекратяване на договора. По отношение на доводите за липса на
доказателства за датата на влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК, Д.
Н. Г. е посочил, че самото представено по делото решение е заверено от РЗИ –
Плевен с отбелязана дата на влизане в сила – 27.12.2019г. Поддържа, че има
правен интерес от предявяване на иска за отмяна на наложеното му
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, както и че не е
била спазена процедурата за неговото налагане, тъй като работодателят не бил
изискал обясненията на ищеца по реда на чл.193 КТ. Освен това самата
заповед била немотивирана, като в нея не било посочено в какво се изразява
нарушението на трудовата дисциплина и кога е било допуснато. По този начин
работодателят нарушил разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ. Недопустимо било
със свидетелски показания да се мотивира и допълва процесната заповед за
дисциплинарно наказание. Моли решението да бъде потвърдено в
обжалваните от насрещната страна части. В отговора на въззивната жалба не
са направени доказателствени искания.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй
като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за
предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита,
поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт
настоящата инстанция намира следното:
Производството пред Софийски районен съд е образувано по подадена
искова молба от Д. Н. Г., с която се предявяват обективно съединени в
условията на кумулативност искове с правна квалификация чл. 357 вр. чл. 188,
т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ срещу „Пегас Алфа“
ЕООД. Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, като е
изпълнявал длъжността „шофьор цистерна“. Твърди, че работодателят му е
връчил Заповед №30/24.07.2021 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е
прекратил трудовото му правоотношение. Работникът счита, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като не съдържала мотиви относно това кои качества
му липсват във връзка с изпълнението на възложените му трудови
4
задължения. Излага, че работодателят е нарушил и специалната закрила по чл.
333, ал. 1 и ал. 2 КТ като не е изискал съгласието на ТЕЛК и инспекцията по
труда за освобождаването му от длъжността, въпреки че е лице с трайно
намалена работоспособност, установена с Експертно решение
№3345/10.12.2019 г., издадено от ТЕЛК. По-нататък ищецът твърди, че след
като трудовият му договор е бил прекратен, на домашния му адрес по пощата
му е била връчена Заповед №Д-002/15.08.2021 г., в която се сочело, че
работодателят му налага дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. По отношение на наложеното дисциплинарно наказание твърди,
че не му е била дадена възможност да даде обяснения по чл. 193 КТ. С тези
съображения моли предявените от него искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Пегас Алфа“
ЕООД, с който исковете се оспорват. Дружеството- работодател твърди, че с
молба от 17.08.2021 г., подадена към управителя на „Пегас Алфа“ ЕООД,
ищецът Г. е предложил трудовото му правоотношение да бъде прекратено по
взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Работодателят сочи, че с
молба от 13.08.2021 г. на работника е разрешено да ползва платен отпуск за 6
дни за периода 16.08.2021 г. до 23.08.2021 г. включително. Поддържа, че с
резолюция на управителя на дружество, поставена върху молбата на
работника от 17.08.2021 г., работодателят е приел направеното предложение за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие след
изтичането на разрешения платен отпуск- т.е. считано 24.08.2021 г., тъй като
работникът до 23.08.2021 г. е в отпуск. Излага, че не е налице несъвпадане на
волята на работник и работодател относно момента на прекратяване на
трудовия договор, доколкото с молбата си Г. е заявил желанието си същият да
се прекрати със задната дата. Поддържа, че правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ по взаимно съгласие, а не на
твърдяното от ищеца основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Поддържа, че
доколкото съгласието на работодателя може да се изрази и без отделно
уведомяване на работника, ако в седемдневен срок е издал заповедта за
прекратяване, която има единствено констативен характер, то
обстоятелството, че Г. е уведомен устно, че предложението е прието.
Работодателят твърди, че атакуваната заповед е била отменена на основание
чл. 344, ал. 2 КТ, но с оглед влошените отношения между него и работника и
въпреки многократните опити да се свърже с него, към настоящия момент
Заповед №20000032/17.08.2021 г. и Заповед №20000031/17.08.2021 г. не са
връчени. По отношение на иска по чл. 225, ал. 1 КТ застъпва позиция, че тъй
като правоотношението е прекратено по взаимно съгласие, то обезщетение за
оставане без работа не му се дължи. Относно искането за отмяна на
наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ счита,
че за работника липсва правен интерес, поради което счита иска за
недопустим.
За да постанови решението си, Софийски районен съд е приел, че
трудовото правоотношение е прекратено с първата заповед на основание чл.
5
328, ал. 1, т. 5 КТ и тъй същата не е мотивирана, а и на работника не е
предоставен възможност да даде обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, е счел
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за основателни с оглед
взаимната обусловеност на втория от първия. По отношение на иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е приел, че тъй като правоотношението е
прекратено на 24.08.2021 г., то това е и началният момент, от който следва да
бъде присъдено обезщетението за оставене без работа и е присъдил за периода
от 24.08.2021 г. до 24.01.2022 г. сумата от 4200 лв., като е отхвърлил
претенцията за периода от 24.07.2021 г. до 24.08.2021 г. и за сумата от 840 лв.
Приел е за основателен и иска с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2
КТ, тъй като е счел за недоказани фактите за законосъобразно проведена
процедура по налагане на дисциплинарното наказание.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол
съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение
№1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от
фактическа и правна страна следното.
Първият спорен за страните въпрос е кога и на какво основание е
прекратено трудовото правоотношение, по който въззивният състав приема за
установено следното.
От представената по делото Заповед №00000030/24.07.2021 г. се
установява, че работодателят е упражнил потестативното си право за
прекратяване на трудовото правоотношение чрез едностранно волеизявление.
Установява се, че трудовото правоотношение се прекратява с изтичането на
едномесечно предизвестие, считано от 24.08.2021 г., като правното основание,
поради което работникът освобождава е чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ- поради липса
на качествата. Като фактическо основание за прекратяване на трудовия
договор е посочено „несправяне с работата и некоректно изпълнение на
поставените задачи от работодателя“.
Видно от молба №00000104/13.08.2021 г. работникът Г. е поискал да
ползва платен отпуск за 6 дни от 16.08.2021 г. до 23.08.2021 г. включително,
като работодателят е удовлетворил желанието и е разрешил заявения отпуск.
От приетата по делото Заповед №Д-002/15.08.2021 г. се установява, че
работодателят е наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ поради констатирани от нарушения на трудовата дисциплина,
изразяващи се в неявяване на работа и неизпълнение на възложената задача-
транспорт на гориво, както и злоупотреба с доверието на работодателя и
уронване авторитета на дружеството.
През време на отпуска си и в срока на едномесечното предизвестие, на
17.08.2021 г. Г. е подал молба до управителя на „Пегас Алфа“ ЕООД, с която е
отправил предложение за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните по взаимно съгласие, считано от 16.08.2021 г. Върху молбата е
6
поставена резолюция: „Да! Съгласен съм, считано от 24.08.2021 г. след
приключване на отпуска“. От показанията на св. Евдокия Йорданова,
работеща като главен счетоводител при дружеството- работодател, се
установява, че първата заповед, издадена на 24.07.2021 г. е била връчена лично
на работника. Установява се, през време на отпуската си, на 17.08.2021 г. Г. се
е явил в офиса на фирмата и е подал молбата за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие. Свидетелката разказва, че в деня на
подаване на молбата се е свързала с управителя на дружеството, който е
изразил своето съгласие за освобождаване на работника по взаимно съгласие.
Сочи, че когато Г. е взел документите си от работодателя, служителите на
дружеството забравили да му връчат заповедта за уволнение по чл. 325, ал. 1,
т. 1 КТ. Същата, заедно със Заповед №Д-002/15.08.2021 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, както и Заповед
№2000031/17.08.2021 г. за отмяна на Заповед №0000030/24.07.2021 г. били
изпратени по пощата до адреса на Г..
При съвкупна оценка на събраните доказателства настоящият състав
намира, че трудовото правоотношение между Д. Г. и работодателя „Пегас
Алфа“ ЕООД е прекратено на 24.08.2021 г. с изтичане на срока на
предизвестието по лично връчената на работника Заповед
№00000030/24.07.2021 г., издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради
липса на качества.
Съдът намира, че Заповед №2000031/17.08.2021 г., издадена по реда на
чл. 344, ал. 2 КТ за отмяна на Заповед №0000030/24.07.2021 г. не е породила
желаните от работодателя правни последици. Същата не е била връчена лично
на Г. при напускане на работното му място, не са и събрани доказателствата по
делото да я е получил посредством куриер. За да породи желания ефект,
работникът следва да е узнал за заповедта, т.е. тя да му е връчена, тъй като от
този момент тя ще има действие за него /така Решение №447/22.03.2005 г. по
гр.д. №3757/2002 г., III г.о. на ВКС, Решение №65/10.06.2021 г. по гр. д.
№2250/2021 г., III г.о. на ВКС/. В случай, че работникът узнава за отмяната на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение едва с отговора на
исковата молба, това не води до недопустимост на предявените искове по чл.
344, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, а компетентен да се произнесе по
законосъобразността на уволнението е именно съдът.
Съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника- ответник,
че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на страните
на същата датата. Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовото
правоотношение може да се прекрати без която и да е от страните по него да
дължи предизвестие, ако същите постигнат взаимно съгласие за същото.
Законът урежда писмена форма за действителност относно постигнатото от
страните съгласие, което може да бъде обективирано както в единен документ,
така и в отделни по отправяне на предложението и по приемането му.
Предложението може да бъде отправено от всяка една от страните, без да се
посочената правна норма, но следва волята за прекратяването да е изразена
7
ясно и недвусмислено. За да се приеме, че е налице взаимно съгласие на
страните, то приемането следва да съвпада по съдържание с предложението,
респ. да не е при различни условия. Взаимното съгласие се отнася и до датата,
от което трудовият договор се прекратява, като несъвпадането на волята на
страните относно нея е равнозначно на липса на съгласие, като в този смисъл е
последователната практика на ВКС /така Решение №4/21.02.2012 г. по гр. д.
№278/2011, IV г.о. на ВКС, Решение №86/22.07.2015 г. по гр. д. №5957/2014,
III г.о. на ВКС, Решение №265/15.11.2013 г. по гр. д. №1383/2012, IV г.о. на
ВКС, Решение №406/20.12.2012 г. по гр. д. №537/2012, III г.о. на ВКС,
Определение №478/22.03.2023 г. по гр. д. №3693/2022, III г.о. на ВКС/.
Предвид обстоятелството, че работодателят не се съгласил по отношение на
датата, считано от която трудовото правоотношение да се прекрати, то съдът
намира, че липсва взаимно съгласие между страните по смисъла на чл. 325, ал.
1, т. 1 КТ, поради което и издадена на това правно основание заповед не е
породила правни последици.
По отношение на въпроса относно законосъобразността на уволнението
настоящият състав приема следното. При прекратяване на трудовото
правоотношение поради липса на качества на работника, работодателят е
длъжен в заповедта да изложи освен правното основание, но и фактическата
причина /така т. 3 от Тълкувателно решение №4/01.02.2021 г. по тълк.д.
№4/2017 г., ОСГК на ВКС/. Видно от представената заповед, същата не
съдържа изброяване относно липсващите знания, умения или навици, които
водят до некачествено изпълнение на трудовите задължения в качествено,
количествено или времево отношение. Като не е изложил фактическите
причините, въз основа на които е направил оценъчния извод относно липсата
на необходимите качества у работника, работодателят е ограничил правото му
на защита, поради което на формално основание уволнението се явява
незаконосъобразно.
В допълнение следва се изложи, че работодателят е нарушил и
процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като е
следвало да поиска разрешение от Инспекция по труда, така и мнението на
ТЕЛК, за да го уволни на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Видно от
представеното по делото Експертно решение №3345/10.12.2019 г., влязло в
сила на 27.12.2019 г. Д. Г. е с установена трайно намалена работоспособност
поради поставена диагноза исхемична кардиомиопатия. Заболяването попада
в чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба №5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1
КТ. Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер и важи винаги,
когато работникът страда от изброените в наредбата заболявания, като за
последния не вменено задължение да уведомява работодателя си
предварително за наличните болести. Задължение на работодателя е при
преценка за наличие на предварителна закрила, да събере нужната
информация относно релевантните обстоятелства /така Решение
№853/17.12.2010 г. по гр. д. №767/2010 г., IV г.о. на ВКС/. Предвид доказания
8
по делото факт за наличие на заболяване, при което работникът се ползва от
специалната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, то уволнението се явява
незаконосъобразно и поради неспазване на процедурата по чл. 333, ал. 1 вр.
ал. 2 КТ за искане на предварително разрешение от инспекция по труда и
мнение на ТЕЛК.
С оглед гореизложеното предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ са основателни, поради което и решението в частта, с която са уважени се
явява правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1
КТ съдът споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Със заявление вх.
№28775/15.02.2022 г. Д. Г. е уточнил претенцията за обезщетение за оставане
без работа, като е посочил, че периодът за който претендира същото е от
24.07.2021 г. до 24.01.2022 г. Съгласно принципа на диспозитивното начално,
прогласен в чл. 6, ал. 2 ГПК съдът дължи произнасяне в обема на търсената
защита, която се определя от страните в процеса. Предвид обстоятелството, че
трудовото правоотношение е прекратено на 24.08.2021 г., то за претендирания
период от 24.07.2021 г. до 24.08.2021 г. не е налице основание за заплащане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като за това време работникът е бил на
работа при ответника и е получавал трудово възнаграждение. В този смисъл
неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба относно
неправилността на решението в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за
размера за разликата от 4200 лв. до първоначално претендираните 5040 лв.
Съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, като именно
установяването на действителната дата на прекратяване на трудовото
правоотношение е довело до неоснователност на претенцията в частта, с която
се иска обезщетение за периода от 24.07.2021 г. до 24.08.2021 г. По отношение
на периода от 24.01.2022 г. до 24.02.2022 г. работникът разполага с отделен
осъдителен иск, който не влиза в предмета на настоящото производство.
Предвид изложеното подадената от въззивника- ищец жалба се явява
неоснователна.
На последно място, съдът разглежда правилността на решението в
частта, с която е уважен искът по чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ. Видно от
Заповед №Д-002/15.08.2021 г., издадена на 15.08.2021 г., със същата се налага
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като в нея
бланкетно за изброени извършените от работника нарушения, а именно:
системно нарушение на трудовата дисциплина, неявяване на работа и
неизпълнение на възложената задача- транспорт на гориво и злоупотреба с
доверието на работодателя и уронване авторитета на дружеството. Следва да
се отбележи, че в титулната част на заповедта е посочено въпреки цитираната
норма на чл. 188, т. 2 КТ, че се налага наказание „забележка“, но тълкувайки
волята на работодателя с оглед изразената по-нататък, че се налага
„предупреждение за уволнение“, съдът приема, че именно последното е
действително наложено. Заповедта е породила своето действие, тъй като от
9
показанията на св. Йорданова се установява, че същата е изпратена по пощата
получена на работника, а и към делото има представен пощенски плик за
пратка от 18.08.2021 г. По законосъобразността на наложеното
дисциплинарно наказание съдът намира, че работодателят не е спазил
императивните разпоредби на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на
заповедта, с която същото се налага. Съгласно трайната съдебна практика
липсата и на един от задължителните реквизити по чл. 195, ал. 1 КТ е
достатъчна, за да се приеме, че заповедта е незаконосъобразна /така Решение
№201/17.03.2010 г. по гр. д. №38/2009 г., IV г.о. на ВКС, Решение
№126/26.06.2013 г. по гр. д. №1060/2012 г., III г.о. на ВКС/. В процесната
заповед не са изложени извършените от работника нарушения с техните
обективни и субективни признаци, както и времето им на извършване, поради
което съдът намира, че същата не отговаря на изискванията за съдържание по
чл. 195, ал. 1 КТ. Отделно следва да се посочи, че работодателят не доказа при
условията на пълно и главно доказване и спазване на процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание, а именно, че е предоставил възможност на
работника да даде обяснения по констатираните нарушения, предвид което
заповедта се явява незаконосъобразна и поради неспазване на нормата по чл.
193, ал. 1 КТ.
Съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника- ответника
относно липсата на правен интерес за предявяване на иска по чл. 357, ал. 1 вр.
чл. 188, т. 2 КТ. Чрез уважаване на исковете за отмяна на уволнението като
незаконосъобразно и възстановяването на работника на работа /чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 КТ/, трудовоправната връзка между страните се възстановява,
поради което за работника е налице интерес да атакува наложеното от
работодателя му наказание с оглед възможността същото да бъде заличено от
трудовото му досие.
С оглед гореизложеното се налага извод за неоснователност и на двете
подадени въззивни жалби, респ. правилност на постановеното
първоинстанционно решение в неговата цялост, поради което същото следва
да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и предвид неоснователността на жалбите,
разноските за пред настоящата съдебна инстанция следва да останат в тежест
на страните, така както са сторени.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 272 ГПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4160/03.05.2022 г., постановено по гр. д.
№73310/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 69-ти състав в
10
обжалваната част.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Н. Г. с ЕГН
********** срещу „Пегас Алфа“ ЕООД, ЕИК ********* иск по чл. 220, ал. 1
КТ за заплащане на обезщетение в размер на 840 лв. за неспазен срок на
предизвестие, като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното
решение по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
В останалата част решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11