Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260062
гр. Силистра, 22 юли 2021 г.
Силистренски районен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЖАНЕТ БОРОВА
при
секретаря Милена Лекова разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 1939 /
2019 г. на съда и се произнесе,
като взе предвид следното :
Ищецът "А. за с. на в."
ЕАД с ЕИК, гр. С., ж.к.
Л. , бул. Д-р П. Д. № , офис - сграда Л., ет. офис , представляван от изпълнителния
директор М. Д. Д., чрез пълномощника И.Н.Н. моли съда да признае за установено,
че ответникът му дължи следните суми:
сумата 18 283.75 / осемнадесет
хиляди двеста осемдесет и три лева и седемдесет и пет ст./ лева, представляваща
главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2581802, сключен на 16.01.2017г.
между длъжника Г.С.М. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата 874.62 /осемстотин
седемдесет и четири лева и шестдесет и две ст./ - възнаградителна лихва за периода
17.02.2018г. – 19.09.2018г., сумата 3 292.64 /три хиляди двеста деветдесет и два
лева и шестдесет и две ст./ - обезщетение за забава за периода
07.02.2018г. – 29.09.2019г., законната лихва за забава от датата на постъпване
на заявлението 30.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
В случай, че съдът отхвърли
установителните искове, моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумите,
претендирана главница и възнаградителна лихва, както и обезщетение за забава за
периода 07. 02. 2018 г. – 10. 12. 2019 г. в размер на 4 655.75 / четири
хиляди шестстотин петдесет и пет лева и седемдесет и пет ст. / лева.
Претендира и разноските си,
извършени както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът се легитимира като кредитор на ответника въз основа на сключен
договор за цесия.
Ответникът Г.С.М. с ЕГН **********,***,
чрез назначения му от съда особен представител адв. Р.Д. е подал писмен
отговор, с който счита исковите претенции за неоснователни. Излага подробни
доводи във връзка с нищожност на договора поради наличието на неравноправни
клаузи, липса на съгласие и форма.
Оспорва обстоятелствата, свързани с твърденията на ищеца, че е налице
съглашение, обвързващо страните по договора, както и че цесията е произвела
действие по отношение на длъжника. Оспорва и обстоятелствата, свързани с
твърденията на ищеца, че е налице съглашение, обвързващо страните по договора,
че на ответника е представена преддоговорна информация във формата на САФ,
както и Тарифа на кредитодателя, с която ответникът се е съгласил, че
действително са престирани средства на ответника, както и че двете цесии са
произвели действие по отношение на длъжника. Акцентира се на липсата на подпис
от страна на кредитополучателя на договора, сключен с „У. К. Ф.“ ЕАД, явяващ се
правоприемник на ищеца.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба писмени
доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл.
86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и в условия на евентуалност искове с правно основание
чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
По делото е представено копие от Договор за потребителски паричен кредит № 2581802, сключен на 16.01.2017г., от които се установява, че между страните е
съществувало облигационно правоотношение за предоставяне на паричен заем за
сумата от 20 000.00 лева и срок от 7 години, като ответникът е следвало да
заплаща разсрочено, ведно с допълнителни разходи по кредита.
Неразделна част от подписания договор са общи условия
и погасителен план. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ОУ към Договора, усвоената парична
сума, от датата на отпускане на кредита, за срока на действие на Договора се
олихвява с възнаградителна лихва, която е плаваща и съобразена с променлив
лихвен процент за всеки следващ период на олихвяване. Методиката за определяне
на плаващата лихва е ясно и разбираемо описана в чл. 6, ал. 1, букви «а», «б»,
«в» и «г», а възможностите за промяна на ГЛП – в чл. 6, ал. 2 и ал. 3. Лихвата
се начислява от датата на отпускане на кредита, като към датата на подписване
на договора страните са договорили годишен лихвен процент в размер на 9.99 %, а
ГПР по кредита е 13,65%. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да
върне при сключване на договора е в размер на 30 499.74 лв., която
съгласно подписания от страните погасителен план е платима на 84 броя анюитетни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 363.10 лв., като първата погасителна
вноска е дължима на 07.02.2017 г., а последната е с падеж на 07.01.2024 г.
Представено от ищеца е заверено копие от Сертификат за
застраховка „Кредитна
Протекция Плюс" пакет Б № 2581802, съгласно който застрахователите «Кардиф
Животозастраховане, Клон България» и «Кардиф Общо застраховане, Клон България»
се съгласяват да застраховат срещу заплащане на застрахователна премия на
кредитополучателите по банкови потребителски кредити, администрирани от
«УниКредит Кънсюмър Файненсинг» АД и в частност ответника Г.С.М., като е посочен и начина за изчисляване на дължимата
премия.
Като писмени доказателства по делото от ищеца са
представени и приети заверени копия от Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г., сключен между „У. К. Ф." ЕАД,
с ЕИК и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с ЕИК *********; Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 19.09.2018 г., ведно с Извлечение от
Приложение № 1 към него, и потвърждение за извършена цесия от „У. К. Ф." ЕАД. От тях се установява,
че кредиторът по договора за потребителски паричен кредит № 2581802 / 16.01.2017г. - „У. К. Ф." ЕАД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД вземанията, които има спрямо кредитополучателя по процесния договор.
Представено е и пълномощно, с което „У. К. Ф."
ЕАД е упълномощило ищцовото дружество да го представлява във връзка с
извършване на уведомяване по законоустановения ред на длъжника за сключения договор. Към исковата молба е приложено
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-УКФ/2581802 от 28.09.2018 г. до ответника, с
което ищецът /в качеството си на пълномощник на цесионера/ го уведомява за
извършената цесия. В същото писмо се съдържа и изявление на дружеството-ищец до
ответника, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски
вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми. Писмата са връчени редовно
на ответника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК. Установената в тази
норма фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на
срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага,
когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в
тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
Размерът на непогасените задължения по процесния
договор до датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК не се оспорват
от страна на ответника.
При така установените факти настоящият състав намира,
че волеизявленията на „У. К. Ф." ЕАД и ответника Г.М., обективирани в
процесния договор, са породили валидно облигационно правоотношение по договор
за потребителски кредит. Процесният договор попада в приложното поле на ЗПК,
тъй като ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор, съгласно
четвъртата алинея на същата разпоредба,
тъй като се предоставя кредит под формата на заем, който не попада
сред изключенията на чл. 4 от ЗПК.
В тази връзка съдът следва да обсъди наведените от
особения представител на ответника възражения за недействителност на процесния
договор, основаващи се на разпоредбите на ЗПК. При това следва да се съобрази,
че за наличието на основания за нищожност на договора съдът е длъжен да следи и
служебно, когато: е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и
не се изисква събиране на доказателства; относимо е до формата /външната страна
на представения правопораждащ спорното право документ/; налице е противоречие с
добрите нрави; налице е неравноправна клауза, както и някои други особени от
правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на
блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната
си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското
съдопроизводство. Съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на
императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
Разгледани по същество, възраженията са неоснователни.
Посочените изрично от ответника основания за неравноправност на клаузите по т.
9 и т. 15 на чл. 143 от ЗЗП не са налице – ответникът с подписа си е
декларирал, че е получил екземпляр ня Общите условия и преддоговорна информация
по ЗПК, което е изрично упоменато в чл. 14 от ОУ, а продажбата на вземането не
попада в хипотезата на чл. 143, т. 15 от ЗЗП, тъй като по никакъв начин не води
до намаляване на гаранциите на потребителя. Не са налице и основания за
нищожност по останалите хипотези на чл. 143 от ЗЗП.
Неоснователни се явяват и възраженията на особения
представител за ненадлежно извършване и съобщаване на цесията на ответника. На първо
място следва да се съобрази, че в сключения индивидуален договор за цесия 19.09.2018
г. вземането спрямо ответника е индивидуализирано чрез номера и датата на
сключване на процесния договор за кредит, кредитополучателя и размера на дълга.
Освен това цедентът е издал в полза на цесионера изрично потвърждение за
прехвърляне на вземанията си спрямо ответника.
На следващо място съдът намира, че е налице валидно
уведомяване на длъжника-ответник както за сключения между ищеца и първоначалния
кредитор договор за цесия, така и за обявената предсрочна изискуемост на
кредита. Упълномощаването на ищеца да
уведоми от името на предишния кредитор длъжниците по вземанията на дружеството,
възникнали по силата на сключени договори за кредит, прехвърлени с договора за цесия,
е напълно валиден и допустим метод за уведомяване по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът е положил необходимата грижа и е използвал
всички възможности да уведоми ответника, което съдът намира за сторено най –
късно на 08. 08. 2019 г. с връчването на уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-УКФ/2581802
/ 28.09.2018 г.от ЧСИ Георги Георгиев с рег.№ 767 чрез залепване на
уведомление.
Няма спор относно наличието на неизпълнение на
задължението за плащане от страна на ответника към 07. 02. 2018 г. С това е изпълнена
предпоставката по чл. 12, ал. 2, б. „а" от Общите условия на договора за
кредит, съгласно който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и
остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в
пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
/главница и лихва/.
С цитираното по – горе писмо ищецът, в качеството си
на нов кредитор е уведомил ответника, че поради допуснато просрочие и неплащане
на погасителни вноски вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми.
Следователно, установяват се и двете предпоставки за възникване на предсрочната
изискуемост по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ - обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ към Договора, при забава
в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на
Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 365
дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На
посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на 3 292.64 лв., за периода от 07.02.2018г. –
29.09.2019г.
Изхождайки от гореизложените съображения, съдът приема за безспорно
установено, че по силата на сключения между «У. К. Ф.» АД и ответника договор за потребителски кредит, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на горепосочения договор за цесия и кредита е
обявен по надлежния ред за предсрочно изискуем, считано най – късно от 21. 08.
2019 г. / с изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението / и при
всички случаи - преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
По тези съображения съдът уважава като основателен и
доказан иска за установяване на задължение за главница за сумата от 18 283.75 лв., ведно със законната лихва от датата
на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 30.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Искът за установяване на вземане за възнаградителна
лихва също следва да бъде уважен като основателен и доказан до пълния предявен
размер от 874.62 лв.
Предвид неизплатеното задължение за главница в
горепосочения размер и с оглед разпоредбата на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, основателен
се явява предявеният иск за установяване на вземане за мораторна лихва за
периода от 07.02.2018г. – 29.09.2019г. в размер на 3 292.64 лв.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски за производството, които за
производството пред тази инстанция са в размер на 2066.82 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, СРС
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С.М. с ЕГН **********,*** дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК
*********, гр. София,
ж.к. Люлин 10, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис
4, представляван
от изпълнителния директор М. Д. Д. сумата
от сумата 18 283.75 / осемнадесет хиляди двеста осемдесет и три лева и
седемдесет и пет ст./ лева, представляваща главница по Договор за потребителски
паричен кредит № 2581802, сключен на 16.01.2017г. между длъжника Г.С.М. и „У.
К. Ф.“ ЕАД, ЕИК, сумата 874.62 /осемстотин седемдесет и четири лева
и шестдесет и две ст./ - възнаградителна лихва за периода
17.02.2018г. – 19.09.2018г., сумата 3 292.64 /три хиляди двеста деветдесет и два
лева и шестдесет и две ст./ - обезщетение за забава за периода
07.02.2018г. – 29.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.09.2019г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 1390
/ 2019 г. по описа на СРС до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 3214 / 01. 10. 2019 г. по ч.гр. д. № 1390 / 2019 г. по описа на
СРС.
ОСЪЖДА Г.С.М. с ЕГН **********,*** да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК
*********, гр. София,
ж.к. Люлин 10, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис
4, представляван
от изпълнителния директор М. Д. Д. сумата
от 2 066.82 / две хиляди шестдесет и шест лв. и 82 ст. /лева, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 498.12 / четиристотин
деветдесет и осем лв. и 12 ст./ лева - разноски за заповедното производство по
ч. гр. д. № 1390 / 2019 г. по описа на СРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: