№ 8340
гр. София, 02.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110133111 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140 и сл. ГПК. Образувано е по предявен от И.
Н. М. срещу „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с
който се иска прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №
29.12.2021г., поради нарушаване и заобикаляне на разпоредбите на чл. 26, ал.1, пр. 2 от
ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и поради накърняване на
добрите нрави. Релевират се доводи, че ищцата е страна по Договор за потребителски
кредит № ..../29.12.2021г., сключен с „Нет Кредит“ ООД /трето лице за настоящия
спор/, по силата на който получила сумата от 4000.00 лева и следвало да върне сума в
общ размер от 5928 лева, при ГПР 49.71 %, като в договора не бил посочен годишният
лихвен процент. Във връзка с този договор за кредит, ищцата сключила с ответното
дружество процесния договор за предоставяне на гаранция от 29.12.2021 г. като
договорът за предоставяне на гаранция обезпечавал сключения договор за кредит. По
силата на този договор ищцата следвало да заплати на ответника сумата от 6504 лева.
Ищецът счита, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, на основание чл.
26, ал.1,пр. 3 ЗЗД, доколкото е сключен при нарушаване на разпоредбите на чл. 26,
ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Заявява, че е налице
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, тъй като сумата,
която се претендирала чрез Договора за гаранция била в размер на 6504 лева и била в
почти същия размер като главницата по отпуснатия договор за кредит. По този начин
се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Ищецът релевира още,
че срещу сумата от 6504 лева не получавал каквато и да било насрещна престация, като
същевременно била принудена да сключи договор за предоставяне на гаранция и то с
предварително избрано от кредитодателя дружество. В ИМ се твърди още, че с
договора за предоставяне на гаранция се стигало единствено и само до увеличаване на
дължимата сума с над 150 %, без каквато и да е насрещна престация. На следващо
място, ищцата заявява, че процесният договор бил нищожен, поради това, че се стигало
до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона, на
основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 1 19, ал. 4 ЗПК. Възнаграждението, което
следвало да се заплати по процесния договор в размер на 6504 лева следвало да бъде
отразено в определения ГПР. Уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне
на гаранция по своята същност представлявало разход по кредита, който е бил известен
и е следвало да бъде включен в ГПР. Със сключването на процесния договор се целяло
да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че Договор за предоставяне
на гаранция е недействителен, на основание чл.143 ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП. Релевира, че
1
същият бил сключен във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за
добросъвестност и справедливост и по този начин водел до неравновесие в правата на
страните. Изтъква още, че процесният договор не бил разбираем и не позволявал на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Ето
защо счита, че е налице нееквивалентност между престациите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Счита иска за
неоснователен, като в тази връзка са релевирани следните възражения: по силата на т.
3.2.1 от Общите условия, приложими към договорите за потребителски кредит на
„НЕТКРЕДИТ” ООД, ищцата била длъжна да даде подходящо обезпечение на своето
задължение, чрез предоставяне на банкова гаранция, гаранция от небанкова финансова
институция или двама поръчители като ищцата избрала да изпълни задължението си за
обезпечаване на сключения от нея договор за кредит, чрез представяне на гаранция от
небанкова финансова институция, посредством сключения процесен договор. Относно
твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 - 10 и чл. 19, ал. 4, съответно на чл. 21, ал. 1
от ЗПК, ответникът релевира, че договорът за гаранция, сключен между ищцата и
„КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, било самостоятелно правоотношение, по което и двете
страни са поели насрещни задължения като процесният договор по никакъв начин не
бил част от договора за кредит, който ищцата била сключила с „НЕТКРЕДИТ“ ООД.
Ето защо посочва, че всякакви твърдения относно нищожността на договора за
гаранция, базирани на уговорки между ищцата и трето лице, били неоснователни.
Релевира още, че лихвеният процент, съответно ГПР били възпроизведени в договора
за кредит, сключен между двете страни. Посоченият ГПР в договора за кредит бил в
съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като размерът му не надвишавал 5-кратния
размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.
Дължимото от ищцата възнаграждение по процесния Договор за предоставяне на
гаранция не се включвало в размера на ГПР. Ищцата не е била задължена да сключи
договор за предоставяне на гаранция с ответника, нито като условие за отпускане на
кредит, нито с оглед конкретно задължение, включено в договора за кредит, а също и
ищцата имала възможност да обезпечи отпуснатия кредит по друг начин, включително
чрез поръчителство. Към момента на сключване на договора за кредит, доколкото на
кредитодателя не било известно какво обезпечение ще предостави
кредитополучателят, въобще не било възможно изчисление на евентуални разходи за
услуги, предоставяни от трети лица, съответно тяхното включване в ГПР. Ищцата
разполагала и с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно което тя имала субективно,
потестативното право да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в
срок от 14 дни от сключването му, без да дава обяснения за това и без да дължи
обезщетение и неустойки (чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора). В случай, че ищцата била в
невъзможност да изпълни договорното си задължение за осигуряване на обезпечение
на договора за кредит в срок до края на деня следващ деня на 2 сключването му, тя
имала на разположение още 13 дни, в които да вземе решение за отказване от договора,
без да дължи обезщетения или неустойки. Изтъкнато е, че ищцата не се възползвала от
възможността да упражни това свое право. Неправилно било твърдението на ищцата,
че е налице нарушение на добрите нрави и че е налице нарушение на нормата на чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Изтъква, че уговарянето на възнаграждение за предоставяната от
ответника услуга не нарушавало добрите нрави. Не било нарушение и уговореното
между ищцата и „НЕТКРЕДИТ” ООД задължение за обезпечаване на отпуснатия
кредит. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за предоставяне на гаранция, ищцата се била
задължила да заплаща на ответника възнаграждение в размер на 271 лева на месец, а
ако срокът на валидност на гаранцията не покривала пълен месец, възнаграждението
било на ден по 1/30 от месечното възнаграждение. Следователно, не само, че не било
основателно твърдението за нарушаване на добрите нрави, но и невярно било посочено
2
дължимото от ищцата възнаграждение. Ответникът бил изпълнил всичките си
задължения по процесния договор. Въпреки че срокът на Договор за потребителски
кредит № ..../29.12.2021г. Сочи се, че не вярно твърдението в исковата молба, че
възнаграждението е в размер на 6504 лева. Твърди, че с искане от 31.07.2022 г.
изпратено от „Неткредит“ ООД до него вземанията по договора за кредит са обявени за
предсрочно изискуеми считано от 29.07.2022 г. и е направено искане за заплащането
им от ответното дружество. Съгл. Чл. 1, ал.1, изр. 1 от договора при обявяване на
предсрочна изискуемост възнаграждението по договора за гаранция спира да се
начислява и в случая е 1897 лева. Ищецът не е изпълнил задълженията си по договора
за кредит и на 28.07.2022 г. „Неткредит“ ООД е обявило договора за предсрочно
изискуем за сумата от 4870,03 лева, която е заплатена от ответното дружество на
15.08.2022 г. Ищецът не бил платил уговореното възнаграждение по Договора за
гаранция, нито е възстановил платената от „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД на
„НЕТКРЕДИТ“ ООД сума в размер на 4870,03 лева за погасяване на задълженията по
процесния договор за кредит.
С ОИМ ответникът е предявил срещу ищцата насрещен иск за заплащане на
сумата от 4870,03 лева, който на основание чл. 211, ал. 2 ГПК не може да бъде приет за
разглеждане в настоящото производство и следва да бъде отделен. Претендира
разноски.
С оглед горното и на основание чл.140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА предявен от И. Н. М. срещу „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се иска прогласяване нищожността на
Договор за предоставяне на гаранция от 29.12.2021 г., поради нарушаване и
заобикаляне на разпоредбите на чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл.
143, ал. 1 от ЗЗП, както и поради накърняване на добрите нрави.
УКАЗВА на ищеца, че по носи доказателствената тежест да докаже твърдяните в
ИМ пороци на процесния договор: противоречие или заобикаляне на императивни
правни норми, предвидени в ЗПК, както и накърняване на добрите нрави.
УКАЗВА на ответника, че носи доказателствена тежест да установи
обстоятелството, че между страните е сключен валиден облигационен договор,
съобразен със законовите изисквания, както и да установи възраженията си в ОИМ.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ в настоящото производство обстоятелството, че между страните по
делото е сключен договор за предоставяне на гаранция от 29.12.2021 г. и че между
ищеца и „Неткредит“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит №
..../29.12.2021г., по силата на който ищецът е получил сумата от 4000.00 лева и
следвало да върне сума в общ размер от 5928 лева
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
Указва на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
ДОПУСКА и ПРИЕМА приложените към ИМ и отговора на ИМ писмени
доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за приемане за съвместно разглеждане на
3
предявения насрещен иск. Препис от насрещният иск, доказателствата и приложенията
към него и отговорът на насрещния иск и приложенията към него, ведно с препис от
настоящия съдебен акт да се докладват на председателя на І ГО на Софийски районен
съд за разпределянето му в друго дело.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до с.з. да вземат становище съгласно
указанията дадени с доклада.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 26.04.2023 г., 09:30 часа, за
която дата да се призоват страните, с препис от настоящото определение, а на ищеца
препис и от отговора на ответника и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4