№260014
гр.
Силистра,
26.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
При секретаря Данаила Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 47/2020 год. по
описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове
с правно основание чл.
429, и чл. 432 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
– С.Л.К. с действащ чрез адв. Н.Д.Д. *** със съдебен адрес ***, желае съда да
осъди
1. „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление
обл. София, общ. Столична, гр. София-1172, район „Изгрев“, ул. „Г.М.Д.“ № 1, да
заплати на С.Л.К. сумата в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на
ПТП, настъпило на 16.10.2019 год. , ведно със законовата лихва върху главницата
считано от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
2. „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД,
ЕИК 20299615:със седалище и адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр.
София-1172, район „Изгрев“, ул. „Г.М.Д.“ № 1, да заплати на С.Л.К. сумата в
размер на 6 20.00 лв. ( шестстотин и двадесет сто лева), представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило
на 16.10.2019 г. ведно със законовата лихва върху главницата считано от
предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
3 „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД,ЕИК 20299615, със седалище и адрес на
управление обл. София, общ. Столична,
гр. София-1172, район „Изгрев“, ул. „Г.М.Д.“ № 1, да заплати на С.Л.К. всички
деловодни разноски.
Ответникът – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“АД, ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление обл. София, общ.
Столична, гр. София-1172, район „Изгрев“, ул. „Г.М.Д.“ № 1, Оспорва изложената
от ищците фактическа обстановка, твърди наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице. Излага подробни съображения в полза на
тезата си. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове или да редуцира
размера на претендираните, като обезщетение суми. Претендира сторените в
процеса деловодни разноски.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното
от фактическа страна:
На
16.10.2019г. в гр. Дулово,по ул.“Шуменско шосе“,при управление на МПС-л.а.
марка „Сеат Ибиса“ е рег.№ СС 84 08 РВ, М.М.А. нарушил правилата за движение по
пътищата предизвикал ПТП като причинил средна телесна повреда на С.Л.К. ***,
изразяваща се в трайно затруднение движението на десен долен крайник.
По
този повод пред РС – Дулово е образувано АНД № 60/2020г., по което е постановено
Решение № 23 от 11.06.2020г. С така постановеното решение е прието, че водачът
на лекия автомобил А. е осъществил състава на престъпление по чл.343а, ал. 1,
б. “а“, предл. 2-ро от НК, във вр. с чл. 343, ал.1, б. “б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК поради което
на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 /хиляда / лева и на
основание чл. 343г от НК, във вр. с чл. 37, ал.1,т. 7 от НК, го лишил от право
да управлява МПС за срок от 6 / шест/ месеца .
От
представените по делото писмени доказателства представляващи медицинска
документация -амбулаторни листи, история на заболяване и др. се установява, че причинената
на ищеца телесна повреда получена в резултат на
коментираното ПТП поставила началото на дълга поредица от прегледи,
изследвания операция и лечение, съпроводени от непрестанни болки и страдания.
От
приложеното към делото заверено ксерокопие от данъчна фактура № 6230 издадена
от „МБАЛ – Силистра“ АД, че на ищеца е била извършена и оперативна интервенция
на стойност от 620.00 лева.
От
представените книжа се установява също, че осем месеца след проведеното лечение
движенията на десен долен крайник на ищеца не са възстановени напълно и
ходенето с помощни средства ще продължи до една година от травмата.
Установено
е също, че е към датата на произшествието - 16.10.2019 год. за лек автомобил
„Сеат-Ибиза“ с рег. № СС 8408 РВ е имало сключена активна застраховка
„Гражданска отговорност“, с ответното застрахователно дружество, което е видно и от приложената разпечатка от
интернет-сайта на Гаранционния фонд по чл. 518 от КЗ, както и копие от
застрахователната полица.
Позовавайки
се на чл. 300 от ГПК, ищецът приел, че на 16.10.2019г. М.М.А. е извършил
деяние, с което пряко и непосредствено му е причинил неимуществени вреди което
обуславяло наличието на фактическия състав на непозволено увреждане
обосноваващо отговорността на първия по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, спрямо
пострадалото лице. В тази връзка и в изпълнение на изискванията на чл. 380, ал.
1 от КЗ, ищецът Л. отправил писмена застрахователна претенция до ответника.
Същата е за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000.00 лв. и
имуществени вреди в размер на 620.00 лева получена от адресата на 19.11.2019г.
С
писмо изх.№ 4714/09.12.2019 год. по описа на ответника същия поискал
допълнителни документи с цел установяване на претенцията по основание и размер.
С
допълнително писмо, получено на
20.11.2019 год. ищецът представил на ответника допълнителна документация с
която разполагал.
С
писмо изх. № 710/19.02.2020 год. ответното дружество отказало изплащането на
обезщетение с мотива, че липсват данни за механизма на ПТП и наличието на
изключителна вина на водача на лекия автомобил М.А..
След,
като не получил плащане ищецът приел, че е на лице хипотезата на чл. 108, ал. 1 или на ал. 3 от КЗ, и че срокът за изплащане на обезщетението е
изтекъл на 19.02.2020 год. по тези съображения счита, че от този момент
ответника е в забава и дължи обезщетение под формата на законова лихва.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ може да се
установи, че в резултата н а ПТП ищецът С.Л.К. с ЕГН **********, е получил
следните физически увреждания- многофрагментарно дислоцирано счупване на
дясната подбедрица – тибия и фабула обуславящо трайно затруднение на движенията
на долен десен крайник. Според експерта уврежданията на ищеца са получени
именно при процесното ПТП в следствие съприкосновение с бронята на МПС.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда САТЕ може да се
установи, че автомобилът „Сеат Ибиса“ е рег.№ СС 84 08 РВ, управляван от М.М.А.
с ЕГН:**********, е бил технически изправен. Видимостта в двете посоки на пътя
е била добра в чертите на населеното място. Експертът е установил, че
пострадалия ищец е предприел пресичане на пътното платно и макар водачът на
лекия автомобил да е задействал спирачките на превозното средство все пак се е
стигнало до сблъсък вследствие, на който е пострадал ищеца. Скоростта на
движение на лекия автомобил изчислена от вещото лица е била в диапазона между
12 – 20 км.ч. което според експерта е препятствало възможността на водача да
предотврати сблъсъка при ненадейната поява на пострадалия пешеходец. Изрично в
заключението се сочи, че на мястото на ПТП не е имало пешеходна пътека и
пострадалият ищец на практически е предприел нерегламентирано навлизане в
платното за движение предназначено за автомобили без да се огледа и да съобрази
дали е налице възможност за безопасно пресичане. Липсата на пешеходна пътека на
мястото на ПТП се потвърждава и от представената Скица № 597/09.12.2020г.
издадена от Община Дулово.
От
приобщеното като доказателство заверено копие от поетапна епикриза на С.Л.К.
представено от неговия личен лекар се установява, че действително същият на
16710.2019г. е получил травма на десен долен крайник и приет за оперативно
лечение, и последвала имобилизация за срок от три месеца.
От
показанията на свидетеля М.М.А. се установява, че той е управлявал автомобила
ударил ищеца в деня на ПТП. Става ясно, че пострадалият ищец навлязъл ненадейно
на платното за движение измежду два паркирали автомобила, което препятствало
възможността на водача да го забележи и спре своевременно. Свидетелят
потвърждава установените и от вещото лице обстоятелства в смисъл, че ищеца
пресякъл платното за движение не на определеното за целта място, автомобила се
е движил с по – малко от двадесет километра в час а видимостта е била отлична.
От
разпита на свидетелите Величко Николов и Джемал Якуб се установява, че
пострадалия от ПТП ищец преживял тежко последствията от причинените травми.
Преди инцидента същият бил много деен, енергичен и подвижен и често работел
земеделска работа на открито. Според свидетелите след получената травма ищецът С.К.
много страдал, както от силни болки така и от принудителното обездвижване.
Според тях и до ден днешен ищецът не е възстановил напълно здравословното си
състояние и мобилността си от преди инцидента.
От правна страна:
Съдът се е произнесъл по допустимостта
на исковите претенции с четеното в закрито съдебно заседание Определение №
2600076 от 06.11.2020г. Разгледани по същество ОС намира исковете за частично основателни
по следните причини:
Между
страните не е спорно, че ищецът е пострадал от ПТП на 16.10.2019г. в гр.
Дулово,по ул.“Шуменско шосе“, вследствие удар между него и МПС-л.а. марка „Сеат
Ибиса“ е рег.№ СС 84 08 РВ, управлявано от М.М.А. Вината на М.А. е установена и
с Решение № 23 от 11.06.2020г. постановено по а.н.д. № 60/2020г. на РС –
Дулово. Не е спорно и наличието на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователното дружество – ответник и собственика на МПС марка „Сеат “,
модел „Ибиса“ с peг. № СС 8408 РВ119001100234.
В
тази връзка съдът намира исковите претенции за доказани по основание, налице е
пострадал от ПТП, а за автомобила, с който то е причинено има сключена валидна
застраховка гражданска отговорност при застрахователното дружество – ответник
обуславяща неговата функционална отговорност.
Спорни
между страните са обстоятелствата около получените вследствие ПТП от ищеца
увреждания, и по – конкретно дали те са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Спорно е личното поведения на пострадалия С.К., относно това
дали е провел адекватно лечение на претърпените травми вследствие на ПТП, Спорен
е и размерът на претендираното определение предвид наличието на съпричиняване
на ПТП, липса на адекватно лечение и наличие на съпътстващи заболявания, както
и предвид правилното прилагане на принципа за справедливо удовлетворение тъй
като претендираното обезщетение не е съобразено с реално понесените от ищеца болки
и страдания в резултат на причинените телесни увреждания от процесното ПТП.
Съдът
след, като обсъди данните от събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази информацията от заключенията на двете вещи лица изготвили
медицинската и автотехническата експертизи не кредитира ответниковите
възражения относно наличието на причинно следствена връзка между ПТП и
твърдените страдания на ищеца, както и липсата на адекватно предприето от него
лечение. Съдът намира, че по делото се установиха твърдените от ищеца
обстоятелства обуславящи основателността на исковите му претенции. От
заключението на експерта – медик може да се установи, че травмите получени от
ищеца са именно вследствие процесното ПТП, а извършените последващи терапии и
интервенции са правилни и подходящи за лечение на такъв род увреждания.
Установи се, че съпътстващите заболявания и възрастта на ищеца не кореспондират
с уврежданията получени от ПТП, което обуславя неоснователността на тези
ответникови възражения.
Според
ответника исковете на ищеца са неоснователни в предявения размер, тъй като не
са съобразени с реално понесените от него болки и страдания в резултат на
причинените телесни увреждания от процесното ПТП. Съдът не кредитира и това
ответниково възражение съобразявайки данните установени от събраните по делото
гласни доказателства. Всички разпитани свидетели са единодушни относно това,
как тежко преживял ищеца възстановяването от травмите, принудителното си обездвижване
и преживените физически болки. В тази връзка съдът намира, че преживените от
ищеца неимуществени вреди подлежат на справедливо репариране.
Единственото
възприето от съда ответниково възражение е това за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от ПТП основано на установеното по делото обстоятелство,
че ищеца пресичал пътното платно не на пешеходна пътека и без да се убеди, че
преминаването му е безопасно. Това обстоятелство освен, че е потвърдено от
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда АТЕ и от
свидетелските показания, но е признато и от самия ответник. Изложеното мотивира
съда да приеме, че действително в случая е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от ПТП довело да причиняване на имуществени и неимуществени вреди от
ищеца, което обуславя редуциране на паричния еквивалент на справедливия размер
на дължимото обезщетение.
Ищецът
съобразявайки признатото от него съпричиняване претендира обезщетение за
преживени неимуществени вреди в размер от 30000 лв. с мотива, че редуцирал
действително дължимото му обезщетение от 50000 лв., с 40 %, което обуславяло
основателността на тази му претенция.
Съгласно разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на
увредения, общественото му положение, включително настъпилите в страната в
обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на
вредата /Решение
№ 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и
икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /Решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на
ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II
т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално
застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования
неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на
ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените
лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във
формата на психически болки и душевни страдания, търпени от ищеца
вследствие полученото при ПТП травматично увреждане на единия крак довело до
продължително обездвижване, силни болки и невъзможност за водене на нормален
начин на живот за продължителен период от време.
В случая
характерът и тежестта на вредите бяха установени от показанията на свидетелите
и
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ.
В заключение и съобразно установеното в практиката на
съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени
вреди, претърпени по повод установените по делото увреждания
на ищеца съобразно
възприетия с чл. 52 от ЗЗД, и като съобрази
установеното наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца съдът намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
преживини от ищеца в следствие процесното ПТП сумата от 25 000 /двадесет и
пет/ хиляди лева.
Размерът
на понесените от ищеца имуществени вреди вследствие нуждата от лечение на
травмите получени от ПТП е установен по делото от приложената, като писмено
доказателство по делото фактура, от която е видно, че медицинските разходи на
ищеца са в размер на 620 /шестстотин и двадесет/ лева. В тази връзка съдът
съобразявайки признатото и от ответника съпричиняване намира, че справедливият
размер на дължимото обезщетение за претърпени от С.К. имуществени вреди
вследствие на процесното ПТП следва да е 500 /петстотин/ лева, тъй като
установеното съпричиняване обуславя необходимостта от редуциране на
действително направените разноски.
Предвид
частичната основателност на основните искове такава се явява и акцесорната
претенция за лихви.
Ответникът
оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва считано от датата на заявлението
за изплащане на застрахователно обезщетение, обосновавайки възражението си с
обстоятелството, че в срока по чл. 108, ал. 1 КЗ, с писмо от 09.12.2019г. С.Л.К.
бил уведомен, че за установяване на основанието и размера на претенцията е
необходимо съдействието на пострадалото лице на основание чл. 498, ал. 2 от КЗ,
като на основание чл. 106, ал. 3 от КЗ, следвало да бъдат представени и
допълнителни писмени доказателства. Твърди, че в законовоустановения тримесечен
срок, изпратил писмо до ищеца, с което го уведомил, че предвид събраните
доказателства по преписката, не може да се установи вината на водача на А. и
застрахователната претенция била отказана. Ето защо ответникът счита, че евентуално
уважително решение за главния иск, не трябва да води до уважаване на акцесорния
иск за лихва, тъй като на основание чл. 497 от КЗ, застрахователят дължи
законна лихва в срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства
по чл.106, ал. 3 или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства поискани от
застрахователя, поискани по реда на чл.106, ал.З КЗ.
Съдът
намира така изложените възражения срещу началния момент на ответниковото
задължение за лихви по основните искове за неоснователно предвид на това, че
съгласно петитума на исковата молба ищецът претендира лихви от датата на
подаване на исковата молба в съда.
Предвид
изходът на спора и направените искания ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 1249.18лв. /хиляда двеста четиридесет и девет лева и осемнадесет
стотинки/, представляваща част от сторените деловодни разноски съобразно
уважената част от исковите претенции. Съответно ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 183.93лв. /сто осемдесет и три лева и деветдесет и три
стотинки/, представляваща част от сторените деловодни разноски съобразно
отхвърлената част от исковите претенции. След направена компенсация съдът
приема, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца деловодни разноски в
размер на 1065.25лв. /хиляда шестдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/.
Отделно
от това ответникът следва да заплати в приход на държавния бюджет по сметката
на ОС – Силистра сумата от 1020 /хиляда и двадесет/ лева държавна такса
изчислена по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, върху размера на призната за основателна част от исковите
претенции.
Водим от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК 20299615, със седалище и
адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр. София-1172, район „Изгрев“,
ул. „Г.М.Д.“ № 1, да заплати на С.Л.К. сумата в размер на 25 000 /двадесет
и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 16.10.2019 год., ведно със законовата лихва
върху главницата считано от 22.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК 20299615:със
седалище и адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр. София-1172, район
„Изгрев“, ул. „Г.М.Д.“ № 1, да заплати на С.Л.К. сумата в размер на 500.00 /петстотин/
лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, в
резултат на ПТП, настъпило на 16.10.2019 г. ведно със законовата лихва върху
главницата считано от 22.06.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД,ЕИК 20299615, със
седалище и адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр. София-1172, район
„Изгрев“, ул. „Г.М.Д.“ № 1, да заплати на С.Л.К. 1065.25лв. /хиляда шестдесет и
пет лева и двадесет и пет стотинки/ деловодни разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД,ЕИК 20299615, със
седалище и адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр. София-1172, район
„Изгрев“, ул. „Г.М.Д.“ № 1, да заплати в приход на държавния бюджет по сметката
на ОС – Силистра сумата от 1020 /хиляда и двадесет/ лева държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции в останалата им част.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:…………