Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
гр. Перник, 25.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния
секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Дилян Деянов от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа,
докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 211/2022 г. по описа на
Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 – чл.228 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция
/АДФИ/ - гр. София, ул. Леге, № 2, чрез старши юрисконсулт Е.Т., против Решение
№ 473/26.07.2022 г., постановено по АНД № 1428/2020 г. по описа на Районен съд
– Перник, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
11-01-626/05.03.2020 г., издадено от Г.М.Н.– директор на Агенцията за държавна
инспекция – гр. София, с което на В.М.Ц. с ЕГН **********, в качеството й на
кмет на община Перник, е наложено административно наказание глоба в размер на
200,00 лв. /двеста лева/ на основание чл.32, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1 от
Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ за извършено нарушение по
чл.128, ал.2 във вр. чл.94, ал.3, т.1 и т.2 от Закона за публичните финанси.
Касаторът моли да
бъде отменен обжалвания акт и да бъде потвърдено наказателното постановление,
като сочи, че при издаването на последното не са извършени нарушения на
процесуалните правила и материалният закон е приложен правилно. Твърди, че
описанието на нарушението е направено по начин, който гарантира на привлечения
към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво точно
нарушение му се вменява, при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил, и
въз основа на какви факти са направени изводите на административнонаказващия
орган, респ. че не е нарушено правото на защита. Сочи, че доказателствата, на
които се е позовал актосъставителя, а после и АНО, са относими, достатъчни и
надеждни, за да се направи категоричен извод, че отразената в акта и
наказателното постановление фактическа обстановка е правилно установена.
В
съдебно заседание касаторът – редовно призован, се представлява от юрисконсулт П.,
който поддържа жалбата, допълва доводите в нея и моли решението на първоинстанционния
съд да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба В.М.Ц., чрез пълномощника си адв. К.И., е представила
отговор в който излага съображения за правилност и обоснованост на атакувания
съдебен акт. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила,
а жалбата срещу него да бъде отхвърлена като неоснователна.
В
съдебно заседание касаторът В.Ц., редовно призована не се явява. Представлява
се от адв. И., която поддържа отговора на жалбата и доразвива доводите в него.
Отново пледира за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.
Окръжна
прокуратура – Перник, чрез прокурор Дилян Деянов, счита жалбата за
неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд –
Перник.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и изложените от тях
съображения, обсъди събраните по делото доказателства и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона,
при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл.218 от АПК и чл.220 от АПК, намери
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице
по чл.210, ал.1 от АПК - страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните
основания за обжалване не са представени писмени доказателства.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С
Наказателно постановление № 11-01-626/05.03.2020 г. директорът на Агенцията за
държавна инспекция – гр. София, е наложил на В.М.Ц. с ЕГН **********, в
качеството й на кмет на община Перник, административно наказание глоба в размер
на 200,00 лв. /двеста лева/ на основание чл.32, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1 от
Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ за извършено нарушение по
чл.128, ал.2 във вр. чл.94, ал.3, т.1 и т.2 от Закона за публичните финанси.
За
да издаде посоченото наказателно постановление директорът на АДФИ е приел, че
към В.Ц., в качеството й на кмет на община Перник и първостепенен разпоредител
с бюджетни кредити по смисъла на чл.11, ал.3 от ЗПФ, не е
привела показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи в
съответствие с ограниченията по чл.94, ал.3, т.1 и т.2 от ЗПФ, а именно: по т.1
–наличните в края на годината задължения за разходи да не надвишават 15 на сто
от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; и
по т.2 – да не надвишават максимално допустимия размер от 50 % от
средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години. Тази
констатация е базирана на извод от извършения по време на финансова инспекция анализ
на състоянието на показателите на наличните към края на 2017 г. задължения за
разходи и поети ангажименти за разходи на община Перник. В изготвена Справка
изх. № 19/СЛУ-6501-5/29.08.2019 г. е прието, че отразено, че отчетените разходи
от община Перник за периода от 2014 г. до 2017 г. са: за 2014 г. –
47 640 328,00 лв.; за 2015 г. – 53 755 411,00 лв.; за 2016
г. – 52 406 861,00 лв.; за 2017 г. – 57 848 347,00 лв. Т.е.
отчетените за последните четири години разходи по бюджета на общината са на
обща стойност: 211 650 947,00 лв., а средногодишният размер на
разходите е изчислен на 52 912 736,75 лв. Посочено е, че при
нормативно определен размер от 15 на сто, съгласно чл.94, ал.3, т.1 от ЗПФ,
размерът на наличните задължения за разходи към края на 2017 г. не следва да
надвишава 7 936 910,51 лв., а съгласно данните от оборотната ведомост
и изготвената справка, към 31.12.2017 г. в отчетна група „Бюджет“ Община Перник
отчита задължения за разходи от 12 569 856,46 лв., което е 23,76 на
сто от средногодишния размер на разходите за последните четири години.
Съответно, при нормативно определен размер от 50 на сто, съгласно чл.94, ал.3,
т.2 от ЗПФ, размерът на наличните поети ангажименти за разходи към края на 2017
г. не следва да надвишава 26 456 368,38 лв., но съгласно данните от
оборотната ведомост към 31.12.2017 г. и изготвената справка в отчетна група
„Бюджет“ Община Перник отчита ангажименти за разходи в размер на
33 704 148,23 лв., което е 63,70 на сто от средногодишния размер на
разходите за последните четири години.
Въз
основа на данните от извършена проверка на оборотната ведомост към 31.12.2018
г. по счетоводна сметка 9200 „Поети ангажименти за разходи – наличности“ АНО е
приел, че в периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г., в община Перник, гр.
Перник, В.М.Ц., в качеството си на кмет на община Перник и първостепенен
разпоредител с бюджет по смисъла на чл.11, ал.3 от Закона за публичните финанси
/ЗПФ/ е поела ангажименти за разходи в размер на 2 475 866,29 лв.,
въпреки че към 31.12.2017 г. общината не е привела показателите си за налични
към края на годината поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с
ограниченията по чл.94, ал.3, т.1 и т.2 от ЗПФ.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с Решение №
473/26.07.2022 г., постановено по АНД № 1428/2020 г., го е отменил.
За
да постанови съдебния акт районният съд е приел, че посочената като нарушена разпоредба на чл.94,
ал.3, т.1 и т.3 от ЗПФ въвежда задължение за недопускане натрупването на нови
задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за разходи ако общината не
е привела показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи.
Същевременно, съдът е отчел, че актосъставителят не е анализирал поетите нови
ангажименти за разходи, което е било задължително предвид легалната дефиниция
за „нови задължения за разходи“ и „поети ангажименти за разходи“, дадена в § 1,
т.22 и т.27 от ДР на ЗПФ. Това е довело до непълно и неясно описание на
нарушението, както и до непосочване на конкретните обстоятелства, при които се
твърди, че същото е извършено. С оглед на това е направен извод, че АУАН, с
който е поставено началото на административно наказателното обвинение е довел
до нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като то не е могло да
организира защитата си адекватно и в пълен обем. Констатирано е, че по същия
начин пълно фактическо описание на нарушението отсъства и в издаденото
наказателно постановление, с което е нарушено императивното изискване на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН.
Настоящият
състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба,
поради което е валидно и допустимо.
Същото
е и правилно. Фактическата обстановка по делото е установена при спазване
принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани
са писмени и гласни доказателства, относими към всички факти, включени в
предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти
са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен
материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда
дейност по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети
за установени и доказателствата за това. Изложени са аргументи във връзка с
всички заявени от страните оплаквания и възражения. При провеждане на съдебното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
При
направен разбор и анализ на приложимите правни норми районният съд е извършил
преценка относно спазването изискванията на ЗАНН за съставяне на АУАН и
издаване на НП и е установил, че в процесното административнонаказателно
производство са нарушени разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Касационният
съд напълно споделя изводите на решаващия първоинстанционен състав за допуснато
в производството по издаване на процесното наказателно постановление съществено
процесуално нарушение, ограничило правото на защита на наказаното лице, а
същевременно и препятстващо съдебната проверка за материална законосъобразност
на издадения акт на административнонаказателно правораздаване. Описанието на
нарушението в акта, съответно в наказателното постановление, формално изпълва
фактическия състав на административно нарушение по чл.128, ал.2, във връзка с чл.94, ал.3, т.1 и
т.2 от ЗДФ. Не могат да се направят такива изводи обаче по
отношение на „предявените“ обстоятелства по извършване на нарушението, които
следва да са и във връзка с доказателствата, събрани в хода на производството.
В акта и атакуваното НП не е описано точно в какво се състои нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, каквото е императивното изискване на
чл.42, ал.1, т.4 и съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и по този начин без съмнение е ограничено правото на защита
на наказаното лице, което от една страна винаги представлява съществено
процесуално нарушение, а от друга то препятства проверката относно правилното
приложение на материалния закон. Настоящата касационна инстанция счита, че не
следва да повтаря мотивите на районния съд във връзка с така направените правни
изводи, които напълно се споделят.
Предвид
всичко гореизложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в
касационната жалба касационни основания за отмяната му. Затова на основание чл.221, ал.2 от АПК то следва
да бъде оставено в сила.
Във
връзка с горния извод, съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение
искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Същевременно, основателна се явява претенцията на ответника по касационната
жалба за присъждане на направените по делото разноски, които видно от
представения Договор за правна защита и съдействие от 05.10.2022 г. са в размер
на 360,00 лв. На същия следва да се присъдят и разноските пред първата съдебна
инстанция, които също са в размер на 360,00 лв.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2
от ЗАНН, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 473/26.07.2022 г., постановено по АНД № 1428/2020 г. по описа
на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА
Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - гр. София, ул. Леге, № 2, да
заплати на В.М.Ц. с ЕГН ********** и адрес: ***. **** ****, направените по
делото разноски в производството пред Районен съд - Перник в размер на 360,00
лв. /триста и шестдесет лева/, както и направените разноски в производството
пред Административен съд – Перник в размер на 360,00 лв. /триста и шестдесет
лева/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/