№ 2225
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110127598 по описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
№…
18.03.2022 г.
Гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІI-РО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53-ти
състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесети втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
При секретаря Биляна Петрова, като разгледа докладваното от председателя гр.
дело №27598/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от ЗАД „А ....Б...“ с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №59, представлявано от изпълнителните
директори П Д П и А Б А, чрез адв. Красимира Бакоева от САК- с установена по делото
представителна власт, срещу „И М“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
София, р-н „В***, ж.к. „Света Троица“, бл.333, вх.Б, ет.9, ап.52, представлявано от
управителя Борислав Свиленов Божинов , иск по чл.410 КЗ, във вр. чл.49 ЗЗД за заплащане
на сумата от 1653.00лв.-заплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законна лихва върху предявената сума от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 09.04.2016 г. в гр.София, ул. „ППд“ № 39, при извършване на
строително-ремонтни дейности за смяна на водопроводни щрангове и разкъртване на бетон
били нанесени щети на паркирания в гараж № 1 лек автомобил „П**“, модел 508, с рег.№
СВ***АА, собственост на „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД. Сочи се, че за
регистриране на произшествието бил съставен протокол от ответника, подписан от неговия
управител, в който било отразено, че на 09.04.2016 г. са нанесени вреди на процесното
МПС. Издадено било удостоверение с рег. № 23000-4237/27.04.2016 г. от IV-то РУ при
СДВР, в което е посочено, че Т.Г. е заявил, че на 08.04.2016 г., около 21:00 ч. е паркирал лек
автомобил „П**“, модел 508, с рег.№ СВ***АА, а на 09.04.2016 г. установил, че поради
извършване на ремонтни дейности от „И М“ ЕООД са причинени щети на вещта, като по
случая била заведена преписка с вх. № 23000-4237/2016 г. по описа на 06 РУ- СДВР.
Ищецът поддържа, че в резултат на настъпилото произшествие на посочения автомобил са
причинни множество увреждания, както следва: заден капак, блок комбинирани светлини-
стоп – заден ляв, калник – заден ляв, броня – облицовка – задна лява и др. Твърди, че към
датата на произшествието л.а. „П**“, модел 508, с рег.№ СВ***АА бил застрахован при него
по застраховка „Автокаско“, съгласно застрахователната полица № 15-0300/303/5002717,
валидна за периода от 19.12.2015 г. до 18.12.2016 г. Заявява, че след подадено уведомление е
образувана щета № 0300/16/459/500191, извършен е оглед на застрахования автомобил,
описани са повредите, след което били отстранени от сервиз „СФ А“, за което била издадена
фактура № ********** от 20.05.2016 г. на стойност 1 638 лв., която била заплатена от ищеца
на сервиза по банков път на 30.05.2016 г., видно от преводно нареждане №
11982183/30.05.2016 г. Поддържа, че след изплащането на застрахователното обезщетение
ЗАД „А ....Б...“ встъпва в правата на застрахования, за възстановяване на изплатеното от
него обезщетение и ликвидационните разноски в размер на 15 лв., срещу възложителя за
възложената от него на трето лица работа, при или по повод на която са възникнали вредите.
Посочва, че с писмо с изх. № 310-03-6933/18.07.2019 г. застрахователят е предявил
регресните си права, като въпреки отправената поканата ответникът не е заплатил
претендираната сума. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „И М“ ЕООД чрез адв. ХК от САК- с установена по
делото представителна власт, оспорва предявения иск. Не оспорва, че на 09.04.2016 г.
служители на ответника са извършвали описаните монтажни 2 работи, вследствие на които
настъпили щети по процесния автомобил. Твърди, че още на същата дата ползвателят на
посочения автомобил е бил обезщетен за същите, като му е предадена сума, която той сам е
посочил като съотносима за отстраняването им, а именно сумата от 400 лв. Оспорва също
ответното дружество да е получавало покана за доброволно изпълнение. Оспорва размера на
предявения иск. Прави възражение за погасителна давност. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява се от процесуален
представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, представлява се от процесуален
представител.
2
Софийският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна се установи, а и е отделено като безспорно и ненужно за
доказване между страните, че на 09.04.2016 г. в гр.София, ул. „ППд“ № 39, при извършване
на строително-ремонтни дейности за смяна на водопроводни щрангове и разкъртване на
бетон, по възлагане на ответника, били нанесени щети на паркирания в гараж № 1 л.а.
„П**“, модел 508, с рег.№ СВ***АА, собственост на „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД,
както и че същият бил застрахован при ищеца по застраховка „Автокаско“, съгласно
застрахователната полица № 15-0300/303/5002717, валидна за периода от 19.12.2015 г. до
18.12.2016 г. Горното се доказа и посредством приетите по делото с определение
№8728/15.11.2021г. писмени доказателства, както следва: протокол, издаден от ответника,
удостоверяващ гореописаните щети по процесния лек автомобил; удостоверение с рег.№
23000-4237/21.04.2016г. по описа на VI-то РУ СДВР; застрахователна полица № 15-
0300/303/5002717 по описа на ищеца; специални условия и допълнение към застрахователна
полица № 15-0300/303/5002717 по описа на ищеца; уведомление за щета
№0300/16/459/500191 по описа на ищеца; опис на щета №0300/16/459/500191 по описа на
ищеца; доклад по щета №0300/16/459/500191 по описа на ищеца; снимки по щета
№0300/16/459/500191 по описа на ищеца;
По делото се установи, че на 30.05.2016г. ЗАД „А ....Б...“ е изплатила на „СФ А“ АД
сумата от 1638.00лв.- стойността на ремонта за поправяне на вредите, причинени от
процесното застрахователно събитие. Плащането се установи посредством фактура
№**********/20.05.2016г., издадена от „СФ А“ АД; преводно нареждане
№11982183/30.05.2016г., приети като писмени доказателства по делото с определение
№8728/15.11.2021г.
По делото са представени и приети като доказателства още и приемо-предавателен
протокол от 19.05.2016г., калкулация-ремонт №АZ23665/13.05.2016г. и покана за
доброволно изпълнение по регресна претенция с изх. №310-03-6933/18.07.2019г. по описа
на ищеца.
По делото е допусната Съдебно-автотехническа експертиза със задача да се определи
стойността на ремонта, необходим за възстановяване на увредения автомобил, след
претърпяното произшествие по средни пазарни цени. Заключението по САТЕ е прието по
делото с протоколно определение в о.с.з от 15.12.2021г. Вещото лице определя, че
стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена по цени
на официалния представител към датата на ПТП, възлиза на 1638.00лв, а същата по пазарни
цени възлиза в размер на 1249.20лв.
По искане на ищеца е допуснат един свидетел при режим на призоваване- Т. Т. Г.,
който да установява фактите и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
видимите повреди на автомобила и други обстоятелства, имащи значение за механизма на
произшествието и отговорността за неговото настъпване. Свидетелските показания са снети
по делото в о.с.з от 15.12.2021г. Свидетелят излага твърдения, че закупил процесния
автомобил на лизинг през 2016г. Влизайки в гаража на блока си, за да вземе колата,
свидетелят видял, че по автомобила има щети от извършена ремонтна дейност за подмяна на
щрангове между първия етаж и гаража. Щетите по лекия автомобил били леко спукан заден
стоп, щети по багажника, калника и бронята. Излага доводи, че не бил своевременно
уведомен за извършването на ремонтните дейности и затова не предприел действия по
преместване на автомобила. Свидетелят уведомил застрахователя /ищеца/ за събитието, бил
извършен оглед на автомобила, след което последният бил ремонтиран в „СФ А“ АД и
върнат обратно на св. Г., който не бил заплатил никакви суми по ремонта.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна
3
следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл.410 КЗ, във вр. чл.49 ЗЗД.
Чл.410 КЗ регламентира суброгационния иск на платилия застрахователно обезщетение
застраховател срещу определена категория лица /чл.410, ал.1, т.1-3 КЗ/, като позволява на
последния да претендира сумите за платеното обезщетение и обичайните разноски за
определянето му. В конкретния случай ищецът се е суброгирал в правата на застрахования
срещу ответника в качеството му на възложител за възложените от него строително-
монтажни работи, при изпълнението на които са нанесени щети на процесния лек автомобил
от работниците, наети от „И М“ ЕООД, за действията на които ответникът отговаря по чл.
49 ЗЗД.
За да е основателен искът по чл. 410 КЗ, ищецът трябва да докаже: 1) наличие на
валиден и действащ към датата на процесното застрахователно събитие договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2) в срока на застрахователното покритие е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска 3) заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца –
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор в размер на
действителните вреди; 4) увреждането да е настъпило вследствие на виновно и
противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника; 5) причинна връзка между
застрахователното събитие и вредоносния резултат.
Страните не спорят, че на 09.04.2016 г. служители на ответника са извършвали
описаните монтажни работи, вследствие на които настъпили щети по процесния автомобил.
Ответникът не оспорва нито механизма на причиняването на щетите, нито причинно-
следствената връзка между поведението на работещите при него служители и настъпилото
застрахователно събитие. Между страните не се спори и за наличието на валидно сключен
застрахователен договор с период на покритие, който обхваща застрахователното събитие.
Спорно е единствено обстоятелството дали е заплатено застрахователно обезщетение.
Ответникът излага доводи, че още в деня на реализиралото се застрахователно събитие
ползвателят на автомобила /Т.Г./ е бил възмезден със сумата от 400.00лв., която последният
сам посочил като достатъчна, за да покрие разноските по ремонта на лекия автомобил.
Твърдението на ответника не беше доказано в хода на процеса, последният не е ангажирал
писмени доказателства в тази насока. Допуснат е един свидетел при режим на довеждане,
който да установи плащането на въпросната сума от 400.00лв., но ответникът чрез
процесуалния си представител се е отказал от поискания свидетел в о.с.з от 26.01.2022г. При
липсата на писмени или гласни доказателства за така твърдяното плащане Съдът не следва
да уважи възражението на ответника, че с плащането на сумата от 400лв. претенцията на
ищеца следва да се счита за удовлетворена.
Ответникът релевира и възражение за изтекла в негова полза погасителна давност на
иска по чл.410 КЗ. Намира, че процесното застрахователно събитие се е състояло на
09.04.2016г., а исковата молба е предявена на 18.05.2021г., поради което била изтекла 5-
годишната давност. Така релевираното възражение е неоснователно. Чл. 378, ал.5 КЗ
регламентира 5-годишна погасителна давност на всички регресни и суброгационни искове и
на исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по застраховки
"Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1, считано от
датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка
или от страна на причинителя на вредата. По делото се установи, че ищецът е направил
плащането на 30.05.2016г., поради което погасителната давност изтича на 30.05.2021г.
Искът е предявен в съда на 18.05.2021г., поради което не е изтекъл 5-годишният давностен
срок. С оглед последното, възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Ответникът излага и доводи, че регресната покана, изпратена от ищеца, не му била
връчвана и че ищецът не ангажирал никакви доказателства за нейното връчване. Връчването
4
на регресна покана има значение за поставянето на длъжника в забава с оглед
претендирането на мораторна лихва от датата на поканата до предявяването на исковата
молба. В случая ищецът не претендира мораторна лихва, а само законната лихва от датата на
предявяването на исковата молба-18.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата,
поради което връчването на регресната покана, изхождаща от ищеца, няма пряко значение
за решаване на правния спор.
Ищецът чрез гореописаните писмени доказателства доказа, че на 30.05.2016г. е платил
на „СФ А“ АД сумата от 1638.00лв., представляваща стойността на ремонта, необходима за
възстановяване на причинените от застрахователното събитие щети по процесния лек
автомобил. С установения факт на плащане на застрахователното обезщетение се доказа
основанието на иска по чл.410 КЗ.
По отношение на размера на иска. Ищецът претендира сумата от 1638.00лв., която,
както се установи и от приетата по делото САТЕ, е стойността на ремонта по цени на
официалния представител на л.а марка „П**“ в страната. Съгласно чл.386, ал.2 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна практика при имуществените
застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както
следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз) – следващото се
застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз във връзка с ремонта фактури.
САТЕ установи, че стойността на ремонта, необходим за възстановяване на щетите по
процесния лек автомобил, изчислена по средни пазарни цени към датата на
застрахователното събитие, се равнява на 1638 лв. Съдът кредитира в цялост като
компетентно изготвено, безпристрастно и обективно, кореспондиращо по смисъла на чл. 202
ГПК с останалия по делото доказателствен материал, заключението на ВЛ по изготвената и
приета по делото САТЕ.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да се уважи изцяло.
По отношение на отговорността на страните за разноски:
Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК за сумата общо от 830.97
лв., които са доказани и предвид изхода на делото следва да му се присъдят.
С оглед изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И М“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: София, р-н
„В***, ж.к. „Света Троица“, бл.333, вх.Б, ет.9, ап.52, на основание чл.410 КЗ, във вр. чл.49
ЗЗД да заплати на ЗАД „А ....Б...“ с ЕИК: ****, сумата от 1638.00 лв., представляваща
заплатено от ЗАД „А ....Б...“ с ЕИК: **** застрахователно обезщетение за това, че на
09.04.2016 г. в гр.София, ул. „ППд“ № 39, при извършване на строително-ремонтни
дейности за смяна на водопроводни щрангове и разкъртване на бетон, по възлагане на „И
М“ ЕООД с ЕИК: ***, са причинени имуществени вреди на лек автомобил „П**“, модел 508,
с рег.№ СВ***АА, ведно със законна лихва върху предявената сума от 18.05.2021г. до
5
окончателното и изплащане.
̀
ОСЪЖДА „И М“ ЕООД с ЕИК: ***, да заплати на ЗАД „А ....Б...“ с ЕИК: ****, сумата
от 830.97 лв., представляваща разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6