Р
Е Ш Е
Н И Е № 304
гр. Стара Загора, 11.07.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ:
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Николина
Николова
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова административно дело №299
по описа на АС-Стара Загора за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 и 3 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на С.З.К. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат В.Р. ***, против решение
№2153-23-65 от 20.04.2022 г. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт гр. Стара Загора /ТП на НОИ – Стара Загора/,
с което е разгледана и оставена без уважение жалба с вх. №1012-23-83 от
08.04.2022 г. на С.К. срещу разпореждане №********** от 01.03.2022 г. на началник
на отдел „Пенсии“ - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, гр.
Стара Загора, като оспореното разпореждане е изцяло потвърдено.
В депозираната пред съда жалба
се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение на
директора на ТП на НОИ-Стара Загора, като се навеждат доводи за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение
на материалния закон. В жалбата се твърди, че решаващият административен орган
неправилно е приел, че периодът от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г., през който
жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия,
не следва да бъде взет предвид при преценка на правото му на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като този
стаж, по аргумент от разпоредбата на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО не
представлявал действителен стаж и не можел да бъде зачетен, като такъв с оглед
изричното изискване на чл. 68, ал. 3 от КСО. Аргумент в подкрепа на това свое
твърдение К. черпи от нормата на §9, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 81,
изречение първо от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./, която
обуславяла неприложимостта в случая на определителната норма, съдържаща се в
§1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, ангажирана от ответника по делото. В тази връзка
се посочва, че волята на законодателя, както по времето, през което
жалбоподателят е бил на наборна военна служба, така и към момента на извършване
на преценката, относно правото му за отпускане на пенсия безспорно е насочена
към приемане на периода, на военна служба за действителен стаж. Така, ако
административният, съответно решаващият органи, са приложили правилно
материалния закон, т. е. били зачели за действителен стаж, периодът от време в
размер на 2 г., 01 месец и 18 дни военна служба, то де факто жалбоподателят би
отговарял на материалноправните предпоставки, съдържащи се в нормата на чл. 68,
ал. 3 от КСО за отпускане на пенсия. Отделно последното, се твърди, че след
постановяване на първоначално оспореното разпореждане от 01.03.2022 г. К. е
престирал труд, като съответният по време стаж не е взет предвид от директора
на ТП на НОИ-Стара Загора, като в оспореното решение липсват мотиви въпреки
заявените в жалбата срещу разпореждането съображения. Направено е искане за
отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се
сторените по делото разноски.
Ответникът – директор на ТП на НОИ, Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото – ст. юрисконсулт К., сочи, че
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са правилни и
законосъобразни по съображенията, изложени в тях. Отправя се искане за оставяне на жалбата без уважение и присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Процесното производство за отпускане на пенсия за
жалбоподателя, образувано по заявление №2113-23-126 от 04.02.2022 г., подадено
от К. е второ по ред, след като по първото му заявление за отпускане на пенсия
№2113-23-966 от 13.05.2021 г. е постановено влязло в сила разпореждане №**********
от 13.08.2021 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ, гр. Стара Загора /л. 46/, с което е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по чл. 68, ал.
1, 2 и 3 от КСО. Като основен мотив за постановения отказ през 2021 г.,
административният орган е изложил липсата на предпоставките за придобиване на
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и в частност липсата на
необходимия стаж, както по чл. 68, ал. 1 и 2, така и по чл. 68, ал. 3 от КСО. Към
заявлението си от 13.05.2021 г. жалбоподателят е приложил документи за
осигурителен стаж и осигурителен доход – удостоверения обр. УП-13 и УП-3, трудова
и военна книжки.
При разглеждане на подаденото заявление №2113-23-126
от 04.02.2022 г. от К., е взета предвид информацията, съдържаща се в наличните
по преписката документи, както и тази, извлечена от Регистъра на осигурените
лица /РОЛ/ и след извършена преценка на правото на ЛПОСВ на лицето, в резултат
на проведеното в тази връзка производство, на основание чл. 98, ал. 1 от КСО,
началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ, гр. Стара Загора е издал разпореждане №********** от 01.03.2022 г. /л. 53/, с което,
съобразно изложени правни и фактически основания, е отказал отпускане на заявеното
от К. периодично осигурително плащане. В изложените от пенсионния орган
съображения, представляващи и мотивите за издаване на акта, са разгледани
законовите изисквания за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-3 от КСО, като при
тяхното съпоставяне с притежавания от жалбоподателя към датата на заявяване на
пенсията осигурителен стаж и навършената от него възраст, е направен краен
извод за липсата на материалните предпоставки, за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Посочено е, че към 04.02.2022 г. жалбоподателят
има навършена възраст от 67 години, 8 месеца и 2 дни и зачетен осигурителен
стаж от втора категория в размер на 7 г., 6 месеца и 6 дни и от трета категория
в размер на 7 г., 5 месеца и 22 дни. Общият осигурителен стаж, превърнат към III категория,
съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО равни на 16 г., 10 месеца и 15 дни, а без
превръщане към III категория на 14 г., 11 месеца и 28 дни. В
разпореждането изрично е посочено, че времето на наборна военна служба в размер
на 2 г., 1 месец и 18 дни не се зачита за действителен осигурителен стаж,
съобразно разпоредбата на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като в този смисъл
притежаваният от К. действителен осигурителен стаж е изчислен в размер на 12
години, 10 месеца и 10 дни при изискуеми от разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО - 15 години.
Срещу така издадения
административен акт е депозирана жалба от С.К. /л. 14-15/, чрез която се
оспорват констатациите на административния орган и се излагат съображения за
незаконосъобразност на разпореждането, поради постановяването му при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при
несъобразяване и при неправилно прилагане на относимите материалноправни норми.
Жалбоподателят счита, че времето, през което е отбивал наборната си военна
служба неправилно не е зачетено за действителен осигурителен стаж, поради което
за него съответно не възниква и правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. В
жалбата се сочи, че след постановяване на оспорваното разпореждане за
жалбоподателя е наличен и допълнително придобит осигурителен стаж.
С оспореното понастоящем решение
№2153-23-65 от 20.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора /л.
11-13/ жалбата е оставена без уважение с изложени мотиви, идентични в голямата
си част със съдържащите се в разпореждане
№********** от 01.03.2022 г. Допълнително
е посочено е, че съгласно чл. 15, ал. 4 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ при преценяване правото на
пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО осигурителният стаж от първа и втора
категория се превръща в стаж от трета категория, но при преценяване правото на
пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО осигурителният стаж не се превръща към трета
категория труд, а се събира. Така, календарно събран, общият стаж от
втора и трета категория бил в размер на 14 години, 11 месеца и 28 дни, от които
е изваден недействителния според органа стаж в размер на 2 г., 1 месец и 18 дни /военна служба/, като в
крайна сметка действителният стаж на К. бил 12 г., 10 месеца и 10 дни при
изискуем от разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО 15 г. действителен стаж. В
решението не се съдържат изложени съображения по повод наведените от
жалбоподателя доводи за наличието на осигурителен стаж след 01.03.2022 г.
Решението е връчено на жалбоподателя на 27.04.2022 г.,
чрез пощенска пратка с обратна разписка /л. 10/.
По делото е представена и приобщена цялата
административна преписка, свързана с издаване на първоначално оспореното
разпореждане и последвалото го потвърждаващо решение.
От така установената фактическа обстановка въз основа
на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията
на чл. 168, ал. 1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения
административен акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи
следните правни изводи:
Оспорването, като направено от лице, за
което решението е неблагоприятно, в законовоустановения срок по чл. 118, ал. 1
от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
Оспореното решение №2153-23-65
от 20.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора е постановено
от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2,
б. „а” от КСО административен орган.
Решението е постановено в предвидената от закона
писмена форма, като формално покрива изискванията за съдържание, доколкото са
изложени конкретни мотиви за упражненото административно правомощие от гл. т.
посочването на правните и фактически съображения, обусловили формирания краен
извод. Решаващият орган е подложил на преценка доказателствата по делото, като
е подвел фактите и обстоятелствата под хипотезата на приложимите според него
правни норми, за което е изложил конкретни мотиви.
При внимателен прочит на същите обаче и с оглед отправените
от жалбоподателя възражения по повод първоначално оспореното от него
разпореждане се установява, че изложените мотиви са лишени от необходимата
пълнота и в този смисъл достатъчна по степен юридическа и фактическа обосновка,
обуславяща правилността на формираните правни изводи, а от там и следващите се
правни последици от действието на акта, от гл. т. липсата на изложени мотиви по
всички направени с жалбата възражения. В жалбата си срещу разпореждане №********** от 01.03.2022 г. К. е изтъкнал, че
след постановяване на административния акт, същият е полагал труд, съответно за
него е наличен осигурителен стаж. Този довод не е лишен от основание, доколкото
при разглеждане на депозираната пред него жалба, по аргумент на чл. 117,
ал. 3 от КСО, ръководителят на ТП на
НОИ-Стара Загора притежава правомощията да реши по същество повдигнатия
пред него спор. В случая, именно с оглед
спецификата на административноправния спор, твърдените от жалбоподателя
обстоятелства се явяват релевантни по отношение реализирането на търсените от
него права от гл. т. установяването на допълнителен осигурителен стаж, който
във всички случаи е от значение относно преценката дали лицето отговаря на
изискванията на чл. 68, ал. 1-3 от КСО или не. Следователно, решаващият орган е
бил длъжен да вземе предвид направените в тази насока възражения, да ги
разгледа и респективно е бил длъжен да изложи мотиви по отношение така
наведените твърдения, което в случая не е сторено. Липсата на каквито и да е мотиви
по така направеното от жалбоподателя възражение опорочава изискванията за
съдържание на постановеното решение. Допуснато е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при постановяване на оспореното
решение, доколкото решаващият орган в развилото се пред него контролно-отменително
производство не е събрал и обсъдил всички относими за спора
обстоятелства, както и не е изяснил всички факти от значение за случая в
светлината на принципно прокламираното служебно начало и в рамките на законово
предоставените му правомощия по чл. 117, ал. 3 от КСО. Директорът на ТП на
НОИ-Стара Загора е бил длъжен да извърши служебна проверка дали за
жалбоподателя е наличен допълнителен осигурителен стаж, като в проведеното пред
него производство по същество, подложи на преценка, какво е значението на този
стаж по отношение възникване на право на ЛПОС. Описаното нарушение на административно производствените правила е
такова, което съдът квалифицира като съществено, доколкото се е отразило върху
съдържанието и разпоредителната част на акта, т. е. при недопускането му би се
установила различна фактическа обстановка и материалноправни основания за
издаване на решение с различен диспозитив. Аргумент в подкрепа на последното е
и констатираното неправилно прилагане и на материалния закон от страна на
решаващия орган, досежно зачитането на действителен стаж за жалбоподателя,
относимо към формирането на краен извод за липсата на предпоставките по чл. 68,
ал. 1-3 от КСО.
Страните по делото не спорят по отношение липсата на
предпоставките, визирани в нормите на чл. 68, ал. 1
и ал. 2 от КСО
за отпускане на ЛПОСВ на К.. Спорен се явява въпросът относно наличието на тези
предпоставки за придобиване на ЛПОСВ на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Тази норма съдържа изключения от правилата на чл. 68, ал. 1
– 2 от КСО,
като създава възможност лицата, които нямат право на пенсия на посочените
правни основания /по общия ред/ да сторят това при по-облекчени условия, но при
наличието на конкретни законови предпоставки. За да придобият право на пенсия
по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО към 2022 г. лицата, без значение мъже или жени,
следва да са навършили възраст от 66 години и 10 месеца и да притежават 15
години действителен осигурителен стаж. Наличието на първата изискуема
предпоставка относно необходимата към датата на заявлението възраст за К. се
признава от ответника и това обстоятелство също не е спорно между страните–
жалбоподателят, към датата на заявлението си има навършена възраст от 67 години,
8 месеца и 2 дни. Спорен между страните е въпросът, дали времето от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. за
отбиване на наборна /редовна/ военна служба, следва да бъде зачетено като
"действителен стаж" по смисъла на §1, ал.
1, т. 12 от ДР на КСО и следва ли този период от време да се включи
в стажа по чл. 68, ал. 3 от КСО. Противно на съображенията на органа, жалбоподателят твърди, че
зачетеният като осигурителен стаж, положен на наборна военна служба в периода от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. в размер
на 2 години 1 месец и 18 дни следва да се приеме и за действителен осигурителен
стаж. В този смисъл спор за това, дали К. действително е бил на наборна военна
служба за визирания период също няма.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО,
за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба,
като е доуточнено, че за този период се
внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии", за сметка на
държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на
пенсията. Според чл. 44 от НПОС
за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски,
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Съобразно
правилото, съдържащо се в чл. 81 от
отменения Правилник за прилагане на закона за пенсиите /ППЗП/, която
норма е и относимата към периода на полагане, на военната служба от жалбоподателя,
изслужената наборна военна служба след навършване на пълнолетие, се зачита за
трудов стаж от III категория. От своя страна нормата на §9, ал. 1 от ПЗР на КСО
гласи, че времето, което се зачита за трудов стаж и
за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс.
В конкретния случай следва да се обърне внимание и на
разпоредбите от действалия и в периода от 14.09.1973
г. до 01.11.1975 г. Закон за всеобщата военна служба в Народна република
България /отм. Д. В., бр. 112 от 27.12.1995 г. в сила от 27.02.1996 г./, който
прокламира още в началото си, че военната служба е
задължителна за всички граждани и същата тази служба във Въоръжените сили е
почетно задължение за гражданите на НРБ. Съгласно чл. 3 от същия закон всички
мъже - граждани на НРБ - без разлика на раса, народност, вероизповедание,
образователен ценз, социален произход и положение са длъжни да отбият военната
си служба в състава на Въоръжените сили. В чл. 24 /редакция към 1959 г./ е
записано, че срокът на редовната военна служба във всички родове и видове
войски и трудовата повинност е две години, а за специалностите, определени със
заповед на министъра на народната отбрана- три години. Съгласно тази
уредба, отбиването на наборна военна служба е правно регламентирано задължение,
изключващо правото на избор на лицата дали да отбият наборна военна служба или
да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото законодателство.
Напротив, при получаване на повиквателна, работниците и служителите са били
длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на службата, или да
прекратят трудовото си правоотношение. В този смисъл описаното задължение е
представлявало обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие то
да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и
съответно, за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото
законодателство, като законодателят изрично го е обвързал с нормативно
признатото зачитане на съответния период за трудов стаж от III категория – чл.
81 от ППЗП. Редовната
военна служба не създава трудово правоотношение, но е законово задължение,
чиито период законодателят е предвидил да се взема предвид, да се зачита при
преценка правото на пенсия. В тази
връзка след като стажът на редовна военна служба, положен от К. за процесния
период, се зачита за трудов такъв, съгласно действащите към този период
разпоредби и е положен след навършването на пълнолетие от негова страна, при
действието на нормата на чл. 81 от ППЗП
/отм./, то с оглед разпоредбата на §9, ал. 1 от КСО,
същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО.
Легална дефиниция на понятието действителен стаж е
дадена в §1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО, според която норма за такъв стаж следва да се признава
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски. Редовната военна служба не създава трудово правоотношение,
но е законово задължение, чиито период законодателят е предвидил да се взема
предвид, да се зачита при преценка правото на пенсия. В тази връзка специалната
разпоредба на чл. 9, ал. 7 от КСО изисква внасяне на осигурителни вноски само за фонд
"Пенсии" за сметка на държавния бюджет, а не и лицето да е било
задължително осигурено и за посочените в §1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО и други осигурителни рискове, като това изключва
прякото приложение на дефинитивната норма към спорния период. Понятието
действителна военна служба и понятието действителен осигурителен стаж не са
идентични, но категорично може да се направи изводът, че военната служба е само
един вид, по характера на своята дейност, начина на изпълнение, задълженията и
отговорностите й, като към нея е неприложимо разграничението за действителен и
недействителен осигурителен стаж, а следва да бъде зачетена само и единствено,
като действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12
ДР на КСО. Всяко противно на това тълкуване е неправилно и лишено от
правно основание. В случая, директорът на ТП на НОИ-Стара Загора е фокусирал
мотивите си изцяло към приложението на §1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО. Съществено обаче се явява правилното тълкуване и
прилагане на материалните норми в тази връзка, което както бе съобразено не е
сторено нито от издателя на първоначално оспореното разпореждане, нито от
решаващия орган. Установеното по-горе от съда неправилно прилагане на
материалния закон, съчетано с допуснатото нарушение на административнопроизводствените
правила, изразяващо се в неизясняване на всички относими факти и обстоятелства
за случая, води до неправилност и необоснованост на оспореното решение.
С оглед гореизложеното, решение №2153-23-65 от 20.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ,
гр. Стара Загора е издадено при неспазване
на установените изисквания за съдържание, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и при неправилно прилагане на материалния закон, поради
което същото се явява неправилно и необосновано и следва да бъде отменено. С
оглед спецификата на производството по чл. 118, ал. 1 от КСО във връзка с чл.
117, ал. 1 и 3 от КСО, която в случая дерогира приложението на общия ред за
обжалване на индивидуални административния актове, съдържащ се в АПК – въведеното
изискване за задължително оспорване на издадените актове по административен
ред, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното
оспорване /чл. 2, ал. 1 във връзка с чл. 148 от АПК/ и предвид
контролно-отменителния характер на производството, развиващо се пред
ръководителя на ТП на НОИ, чиито решение в крайна сметка единствено подлежи на
обжалване пред компетентния административен съд, следва изводът, че отменяйки решение №2153-23-65 от 20.04.2022 г. на директора
на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, следва да бъде отменено и разпореждане №********** от 01.03.2022 г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Стара Загора. След отмяната
делото като преписка следва да се върне на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, гр. Стара Загора за постановяване
на ново разпореждане, в съответствие с мотивите на настоящето решение,
доколкото делото не може да се реши по същество с оглед естеството на
административния акт. При новото произнасяне, компетентният административен
орган следва да събере и обсъди всички относими за спора
обстоятелства и изясни всички факти от значение за случая, като съответно
съобрази налице ли са предпоставките за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1 -3
от КСО за К..
При този изход на делото и предвид своевременно
направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на
сторените по делото разноски, представляващи заплатено възнаграждение за един
адвокат, същото следва да бъде уважено, като в тежест на ТП на НОИ - гр. Стара
Загора бъде възложено заплащането на сумата от 550.00 лв.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.З.К. с адрес ***,
решение №2153-23-65 от 20.04.2022 г. на
директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане №********** от 01.03.2022 г. на началник
на отдел „Пенсии“ - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Стара
Загора.
ИЗПРАЩА делото
като преписка на ръководителя на
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, гр. Стара Загора за ново
произнасяне по заявление №2113-23-126 от 04.02.2022 г. на С.З.К. за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно дадените указания в
мотивите на настоящото решение относно тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ гр. Стара Загора, бул. „Руски“ №44,
представлявано от директора Димитър Василев Щерев, да заплати на С.З.К. ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 550.00 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща договорено и
заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд Стара Загора пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: