Мотиви към присъда №6/30.03.2015г. по н.о.х.д.№48/2015г. на ДОС
Производството
пред съда е образувано по обвинителен
акт, внесен от Окръжна прокуратура – гр.Д.. Същият е изготвен след запознаване
с материалите от досъдебно производство № 1180/2014г. по описа на Първо РУ
„Полиция” на МВР–гр.Д.. С този обвинителен акт е повдигнато обвинение на М.С.И.
с ЕГН ********** за това, че на 13.12.2014г. в гр.Д., при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – един брой кутия с
бисквити „Карамела” на стойност 1,49 лева, една кутия от 250 грама домати „Чери”
на стойност 2,49 лева, една кутия с жито-ашуре на стойност 1,50 лева, една
кутия десерт „Трюфели” на стойност 5,49 лева, една полиетиленова чанта на
стойност 0,30 лева, една черна чанта от кожа тип „Клъч” на стойност 18,00 лева,
един брой черно фенерче на стойност 1,50 лева, три броя батерии от 1,5V на
стойност 0,40 лева всяка една, един брой огледалце на стойност 0,70 лева, един
брой дамско портмоне на стойност 4,50 лева, пари в размер на 74,00 лева, лична
карта издадена от МВР-Д. на името на Д.Г.К.
с ЕГН **********, служебна карта на съдебен заседател към Министерство на
правосъдието, издадена на името на Д.Г.К. с ЕГН **********, студентска книжка
издадена от СУ „Св.Климент Охридски” на името на К. К., карта на „Пени маркет”
и икона – пластика на стойност 3,00 лева, всичко на обща стойност 114,17 лева от
владението на Д.Г.К. ***, с ЕГН**********,
с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл.
198, ал. 1 от НК.
Съдебното производство протече по реда на
съкратеното съдебно следствие в алтернативата по чл. 372, ал. 4 във вр. с чл.
371, т. 2 от НПК. След разясняване на правата му за предварително изслушване съгласно чл.
372, ал. 1 от НПК и последиците от това,
подсъдимият заяви, че желае предварително изслушване по чл. 371, т. 2 от НПК,
твърдейки, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Съдът като
намери, че са налице предпоставките за това допусна провеждането на съкратено
съдебно следствие, като след изслушване самопризнанието на подсъдимия, като
констатира, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание повдигнатото
обвинение се поддържа от представителя на Д.ка окръжна прокуратура, като се
пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от
девет години, което поради протичане на производството по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, следва да се редуцира
с една трета и подсъдимият да изтърпи наказание лишаване от свобода от шест години, при първоначален строг режим.
Подсъдимият се признава за виновен.
Защитникът на подсъдимия пледира за
определяне на наказание към минималния предвиден за престъплението размер,
което да бъде редуцирано с една трета по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид
съдействието му за разкриване на обективната истина.
На дадената последна дума
подсъдимия моли за по-леко наказание.
След като обсъди и прецени събрания в
хода на разследването доказателствен материал съдът намира за установено от
фактическа страна:
На 13.12.2014г /около месец след
излизането му от Затвора - гр.Б., където изтърпял наказание лишаване от свобода
за срок от две години/, подс. И. ***. Около 17,30 часа същия ден св.К.
пазарувала в магазин „Билла”, намиращ се в центъра на гр.Д., от където закупила
кутия бисквити „Карамела” и кутия домати „Чери”. Напускайки магазина, св.К. ***
в посока площад Тракийски. В района около игралната зала, находяща се до хотел
„Д.”, подсъдимият И. възприел пострадалата К. сама и държаща в ръка черна
найлонова торбичка и тръгнал след нея, проследявайки я. Вървейки и преди кръстовището
на бул.”**” с бул.”Д.”, пострадалата завила надясно и влязла в магазин „П.”.
Подсъдимият я последвал. От магазин „П.” К. купила една кутия с жито–ашуре и
една кутия десерт „Трюфели” и след като платила стоките в портмонето й останали
74 лв. В торбата с покупките /черна полиетиленова със сиви и златисти шарки/ поставила
портмонето и дамската си чанта /черна, от кожа тип „Клъч”/. В дамската й чанта
освен портмонето със 74 лв се намирали и следните вещи – черно фенерче с три батерии, огледалце, личната й карта,
служебната й карта на съдебен заседател, студентска книжка на името на съпруга
й, карта от магазин „Пени маркет” и икона-пластика. К. напуснала магазин „П.”
около 20,21 часа и тръгнала към дома си находящ се на бул.”**” в близост до
паметника на Йордан Йовков. Малко преди нея- в 20,09 часа от магазина излязъл и
подсъдимият. Виждайки, че К. напуска магазина, подс.И. тръгнал след нея. В
близост до входа на помещенията на танцов ансамбъл „Д.” застигнал в гръб пострадалата и силно
издърпал найлоновата торба, отскубвайки я от дясната й ръка. От силата на
дърпането дръжките на чантата се скъсали, веднага подсъдимият побягнал към
ганга на блока, намиращ се до входа на танцовия ансамбъл. К. извикала три пъти „крадец”,
но наоколо нямало никой, не била чута и тръгнала към дома си. По пътя си срещнала двама младежи, които помолила да съобщят за случилото се на
тел. 112.
Отдалечавайки се от мястото на
произшествието, подсъдимият проверил какво е съдържанието на отнетата торба. В
района на магазина „А.” ЕООД – гр.Д. изхвърлил черната дамска чанта и найлоновата торба, ведно с намиращите се
вътре хранителни продукти, като оставил само портмонето. След като взел
намиращите с в портмонето 74 лв, го изхвърлил в района на магазин „Д.”.
Същата вечер при извършения оглед на
местопроизшествието били намерени и иззети отнетите вещи на пострадалата К., с
изключение на сумата от 74 лв
Заключението по изготвената оценъчна експертиза сочи,
че стойността на отнетите вещи е 114,17 лв.
От заключението по комплексната експертиза се
установява,че подс.И. е заснет от камерата на магазин „П.” от около 19,45 часа до 20,09 часа, на
13.12.2014г., когато е напуснал магазина, както и че, св.К. е заснета със
същата камера от около 19,45 часа до 20,21 часа, когато е напуснала магазина.
Описаната
фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, то
се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
които съдът съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. ІІІ от НПК директно може да
ползва. В подкрепа на самопризнанието на подсъдимия са свидетелските показания,
заключенията по изготвените експертизи, протокол
за оглед на местопроизшествието с фотоалбум, писмените документи, справки, и
др.
Изложените констатации налагат редица фактически
изводи:
От правна страна, на 13.12.2014г. в гр.Д. като отнел чужди
движими вещи - един
брой кутия с бисквити „Карамела” на стойност 1,49 лева, една кутия от 250 грама домати „Чери”
на стойност 2,49 лева, една кутия с жито-ашуре на стойност 1,50 лева, една
кутия десерт „Трюфели” на стойност 5,49 лева, една полиетиленова чанта на
стойност 0,30 лева, една черна чанта от кожа тип „клъч” на стойност 18,00 лева,
един брой черно фенерче на стойност 1,50 лева, три броя батерии от 1,5V на
стойност 0,40 лева всяка една, един брой огледалце на стойност 0,70 лева, един
брой дамско портмоне на стойност 4,50 лева, пари в размер на 74,00 лева, лична
карта издадена от МВР-Д. на името на Д.Г.К.
с ЕГН **********, служебна карта на съдебен заседател към Министерство на
правосъдието, издадена на името на Д.Г.К. с ЕГН **********, студентска книжка
издадена от СУ„Св.Климент Охридски” на името на К. К., карта на „Пени маркет” и
икона – пластика на стойност 3,00 лева, всичко на обща стойност 114,17 лева от
владението на Д.Г. К.
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, подсъдимият
М.С.И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.
199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК. С действията си, изразяващи се в отнемането на
чуждите движими вещи от владението на пострадалата, употребявайки сила –
издърпвайки торбата от ръцете й, подсъдимият е осъществил състава на
престъплението от обективна страна. От обективна страна за подсъдимия е налице
съставомерния признак – опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 от НК, тъй
като е извършил инкриминираното деяние след като вече е бил осъждан на лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление -такова против
собствеността.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма
на вината пряк умисъл –същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал настъпването
им. Като съставно престъпление грабежът включва две прояви, всяка от които сама
по себе си осъществява състав на престъпление, а именно принуда и кражба, но
дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна
самостойност и се явяват едно сложно престъпление. Или в случая подсъдимия
целейки отнемането на вещите с намерение да ги присвои, за да елиминира
съпротивата от страна на пострадалата е предприел гореописаните действия, като
същевременно е съзнавал, че упражнявайки сила засяга личността на пострадалата.
Действията му са били подчинени на решението да отнеме вещите, като за целта е
използвана сила спрямо пострадалата.
Причини за извършване на престъплението са липсата на
парични средства, стремеж за придобиване на блага по противозаконен начин,
незачитане на правовите порядки, липса на морални задръжки и пренебрежително
отношение към човешката личност.
По отношение определяне на
наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе предвид
следното:
Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие съдът следва да определи наказание на подсъдимия
при условията на чл. 58а от НК.
За извършеното от подсъдимия престъпление чл. 199, ал.
1 т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК
предвидените наказания са „лишаване от свобода” от пет до петнадесет години,
като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на
виновния. Подс.И. е на тридесет години, без образование /завършен втори клас/,
безработен, осъждан. При определяне наказанието на подсъдимия съдът отчете, че
престъплението е извършено от подсъдимия при превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Доколкото едното от наличните
две предишни осъждания на подсъдимия е включено в квалификацията „опасен
рецидив”, то същото не следва допълнително да се отчита като отегчаващо
отговорността обстоятелство, но не може
да бъде пренебрегнат факта, че с оглед престъпленията за които е бил осъждан
–една присъда за грабеж и една присъда за грабеж и кражба, очевидно са касае за
трайно изградени престъпни навици. Отегчаващо обстоятелство се явяват и лошите
характеристични данни - от изготвената справка се установява, че подс.И. е
криминално проявен, включително му е налагано
и административно наказание и по УБДХ, злоупотребява с алкохол, поради което и
трудно контролира постъпките и действията си. Престъплението е извършено по-малко от месец след
излизане на подсъдимия от затвора, където е изтърпял наказание от две години лишаване
от свобода по нохд №300/2011г. на РС-гр.Б.- подсъдимия е освободен от
Затвора-гр. Б. на 19.11.2014г., а процесното деяние е извършено на 13.12.2014г.
Или
горепосоченото мотивира съда да приеме, че се касае за лице с висока степен на
обществена опасност, което е със затвърдени престъпни навици, изтърпявало вече
наказание лишаване от свобода, и очевидно проявяващо пълна безкритичност към начина
си на живот. Като отегчаващо обстоятелство следва да се посочи, че извършеното
от подсъдимия престъпление е тежко по смисъла на закона. Обект на посегателство
при престъплението грабеж са обществените отношения, регулиращи нормалното
упражняване на правото на собственост върху движими вещи, като едновременно с
това се засяга и личността на пострадалия, спрямо когото е била употребена принудата.
Ето защо
съдът намира, че извършеното от подсъдимия
престъпление /на публично място, в централната част на града, в ранните
вечерни часове/ е с изключително висока степен на обществена опасност и следва
да бъде санкционирано максимално строго, още повече, че осъществяването му е
съпътствано с проявена упоритост и целенасоченост в проследяването на
пострадалата и пълно пренебрежение на законовите правила и личността на човека.
Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете стореното самопризнание още в етапа
на досъдебното производство и изразеното съжаление към извършеното.
Отчитайки изложените релевантни за наказването
обстоятелства и на основание чл. 54 от НК, съдът намери, че най-подходящо,
справедливо и съответно на целите на чл. 36 от НК е определянето на наказание лишаване
от свобода за срок от девет години. Предвид приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК във връзка с проведеното съкратено съдебно следствие така определеното
наказание съдът редуцира с една трета и постанови за изтърпяване наказание
лишаване от свобода за срок от шест години. Така индивидуализираното наказание
съгласно чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС съдът
постанови да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. Съдът постанови от изтърпяването на така наложеното
наказание да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано
от 06.01.2015г. до влизане в сила на присъдата.
Липсват данни за наличие на имущество у подсъдимия,
поради което и съдът не наложи наказание наказанието „конфискация”.
В тежест на подсъдимия и съобразно правилото на чл.
189, ал. 3 от НПК се възложи да заплати сторените по делото разноски: 81,30 лв по
сметка на Първо РУ на МВР- гр.Д..
Съдът постанови след влизане на присъдата в законна
сила вещественото доказателство – един брой диск CD – R марка MAXELL, да се
унищожи.
Воден от изложените фактически констатации и правни
изводи съдът постанови присъдата си.
Председател: