№ 186
гр. Варна, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500410 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от ОП –
Шумен против решение № 97/21.04.2022г. на ОС – Шумен, постановено по
гр.д. № 456/2021г. в частта, в която на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
Прокуратурата е осъдена да заплати на М. А. Й., ЕГН ********** сумата от
20 000 лева, представляваща претърпени от него неимуществени вреди в
резултат на обвинение за извършено престъпление по чл.339, ал.1 НК, по
което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
05.05.2021г. до окончателното й изплащане.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на така обжалваното решение, основани на доводи за
неправилна преценка на доказателствения материал и направата на изводи в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът
неправилно е приел за доказани всички твърдени от ищеца неимуществени
вреди, както и същите да са в причинна връзка с воденото наказателно
производство, по което е оправдан. В тази връзка се сочи, че не е отчетена
постановената осъдителна присъда по друго дело – НОХД № 107/2019г. на
1
ВС – Сливен, неправилно са кредитирани показанията на разпитаните по
делото свидетели, които като приятели на ищеца са заинтересовани от изхода
на делото, не е съобразено поведението на Прокуратурата, която не е
разгласявала информация за повдигнатите обвинения и продължителността
на процесното наказателно производство. Твърди се, че определеният от съда
размер на обезщетението, ако такова се дължи е завишен и не съответства на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
първоинстанционното решение в осъдителната му част и отхвърляне на
предявения иск, евентуално присъждане на справедливо обезщетение в по-
нисък размер и съобразено с „критериите, посочени в ППВС № 4/61г.“
В срока по чл.267 ГПК е постъпил отговоьр от насрещната страна –
ищецът М. А. Й., който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Едновременно с отговора е подал и насрещна въззивна жалба, с която
обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта, в която искът му е
отхвърлен за горницата над присъдената сума от 20 000 лева до предявения
размер от 50 000 лева. В жалбата си излага оплаквания за неправилност на
изводите на съда относно справедливия размер на следващото му се
обезщетение. Твърди, че съдът не е отчел в пълна степен негативното
влияние, което наказателното производство е оказало на здравословното му
състояние и авторитета му, предвид заеманата длъжност и формирането на
общественото мнение в един малък град, какъвто е гр.Шумен, където живее и
работи. Иска от съда да отмени решението в отхвърлителната му част и
присъди обезщетение в претендирания размер, ведно със следващата се
законна лихва, считано от 05.05.2021г. и съдебни разноски.
Срещу насрещната въззивна жалба не е подаден отговор.
В с. з., чрез процесуалните си представители, всяка една от страните
поддържа въззивната си жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
ОС – Шумен се е произнесъл по осъдителен иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, предявен от М. А. Й. против Прокуратурата на
Република България за заплащане на сумата от 50 000 лева, претендирана
като дължимо обезщетение за причинени му неимуществени вреди,
вследствие на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.339,
2
ал. 1 НК, за което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 05.05.2021 г. до окончателното й изплащане.
Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че на
04.01.2019г. срещу ищеца е било образувано ДП №1/2019г. по описа на
Регионална служба „Военна полиция“ – Варна, а с постановление от
26.02.2019г. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 26.05.2014г. в
гр.Шумен, в помещение на Музей на Шуменския гарнизон към Факултет „А
ПВО и КИС“ – Шумен придобил и държал до 22.03.2018г. огнестрелно
оръжие – пушка „Карабин Маузер – 98к“, калибър 7.92мм., без да има
надлежно разрешение за това – престъпление по чл.339, ал.1 НК, като му била
определена мярка за неотклонение „подписка“. По така повдигнатото му
обвинение бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 37/2019г. по
описа на ВС – Сливен, а с постановена по него присъда от 11.11.2019г. бил
признат за виновен и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от две години, чието изпълнение било отложено на осн. чл.66, ал. 1 НК
за срок от три години. След обжалването й от него, с решение №
7/15.07.2020г. на Военно-апелативен съд присъдата е била отменена и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд,
който от своя страна върнал делото на Военна прокуратура – Сливен за
извършване на допълнителни следствени действия. Изготвен бил и внесен нов
обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 69/2020 г. на ВС –
Сливен. С присъда № 12/22.12.2020г., потвърдена от Военно-апелативен съд
и влязла в сила на 05.05.2021г. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
Твърди се, че в резултат на тези действия на Прокуратурата на РБ е претърпял
неимуществени вреди. В тази връзка са изложени твърдения, че ищецът
преимуществено е живял и работил в гр.Шумен, е бил офицер в българската
армия от 1976 до 2000г., преподавал във Висше военно училище за
Артилерия и ПВО „Панайот Волов“ в гр. Шумен на длъжност гл. асистент в
катедра „Тактика“, пенсионирал се с придобито звание полковник, а след
пенсионирането си от 12.11.2008г. до момента е заемал различни длъжности –
преподавател, гл. асистент, асистент в катедра „Информационна сигурност“
във Факултет „А ПВО и КИС“ Шумен, водел лекции в Музея за развитието на
военното дело в Шумен, посрещал военни делегации и представители на
командването на българската армия, военни министри, висши офицери и
министър-председател на Република България. През този период си изградил
3
име на принципен и честен офицер от българската армия. Не е уронвал
престижа на службата, достойнството и честта на хората, неколкократно бил
награждаван за дейността си. Сочи, че за един месец Военна прокуратура –
Сливен преобърнала целия му съзнателен живот. Бил призоваван, разпитван и
привлечен като обвиняем във връзка с работата му в Музея на Шуменския
гарнизон. Преживял множество унижения и ограничения. Бил неадекватен в
отношения си с хората и се сринал емоционално. Вследствие на обвинението
високият му авторитет в службата и сред близки, и приятели бил жестоко
уронен, накърнено било човешкото му достойнство, принципите на
справедливостта и на невиновност до доказване на противното. Изпитвал
срам от обстоятелството, че негови подчинени и курсанти са били призовани
като свидетели в наказателното производство. Случаят добил широка
популярност в гр.Шумен и във военните поделения на страната чрез
разгласяване по медиите, което още повече накърнило честта и достойнството
му. Изпитвал притеснение и потиснатост и по повод възприятието на
наказателния процес от дарителите на експонати на музея. Сочи, че след
образуваното досъдебно производство никой от колегите действащи офицери
не е поел работата му в музея на Шуменския гарнизон, която той самия
вършел на доброволни начала /полагал е усилия безвъзмездно за
организацията на музея, набавяне на музейни експонати, изнасяне на лекции
и посрещане на посетители, воден от желание за създаване на средище за
патриотично възпитание на младежите от гр.Шумен и курсантите във
военното училище/. Намесата на Военна прокуратура – Шумен поставила
край на тези усилия, като музеят бил закрит, входа за цивилни бил затворен, а
експонатите били прибрани на различни места. Чувствал безсилие и
унижение. Наказателното производство се отразило и на семейството му,
притеснявал се от възможността за отрицателно отражение върху психиката
на децата му. Затворил се в себе си, загубил спокойния си сън. В дома му го
посещавали само най-близките му приятели. Влошило се и здравословното му
състояние – констатирани били високи стойности на кръвното налягане и
поставена диагноза „хипертония“, както и повишени нива на кръвната захар,
за което и към момента приема лекарства.
Така описаните преживявания и претърпени вреди оценява на сумата от
50 000 лева, в който размер е предявил и исковата си претенция.
С депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор Прокуратурата на РБ е
4
оспорила предявения иск като неоснователен. Наведените възражения са, че
наред с повдигнатите обвинения по чл.339, ал.1 НК и по които е оправдан,
срещу въззиваемия е водено наказателно производство, образувано като ДП
27-РП/2017г. за извършване на престъпление по чл.206, ал.3, пр.1 вр.ал.1 НК
/обсебване в големи размери/, по което с влязла в сила на 15.01.2021г.
присъда по НОХД № 107/2019г. на ВС – Сливен е бил признат за виновен и
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години,
отложено с изпитателен срок от 5 години, както и е лишен от право да заема
държавна или обществена длъжност и да упражнява професия или дейност,
свързани с управление, съхранение, контрол, пазене или отчитане на
финансови средства и стоково-материални ценности за срок от 5 години.
Сочи се, че производството по ДП № 1/2019г. е образувано след отделяне на
материалите по първоначално образуваното ДП № 27-РП/2017г. Предвид на
това се твърди, че преживените негативни изживявания, в това число и
невъзможността да упражнява професия са последица от повдигнатото
престъпление, за което е осъден и във връзка с което са извършени повече
процесуално-следствени действия. Наред с това се прави възражение за
недоказаност на неимуществените вреди в претендирания обем и интензитет.
Сочи се, че от страна на Прокуратурата не са извършвани действия по
разгласяване на информация относно воденото разследване и повдигнатото
обвинение. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение като
прекомерен и несъответстващ на икономическия стандарт в страната,
продължителността на наказателното производство, извършените
процесуални действия с участието на въззиваемия, наложената му мярка за
неотклонение и поведението на Прокуратурата.
По съществото на спора, въз основа на наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че с Постановление от 26.02.2019г. по
образувано ДП № 1-РП/2019г. на ВОП – Сливен въззиваемият е бил
привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл.339, ал.1
НК за това, че на 30.05.2014г. е придобил и държал до 22.03.2018г.
огнестрелно оръжие – пушка „Карабин – 98к“ без да има надлежно
разрешение и по което обвинение е оправдан с влязла в сила на 05.05.2021г.
5
присъда № 12/22.12.2020г. на ВС – Сливен, постановена по НОХД №
69/2020г. и потвърдена с решение № 11/14.04.2021г. на Военно-апелативен
съд по ВНОХД № 2/2021г.
От материалите по приложените към доказателствения материал
наказателни дела и досъдебни производства се установява, че ДП № 1-
РП/2019г. е образувано въз основа на Постановление от 04.01.2019г. по ДП №
27-РП/2017г. по описа на ВОП – Сливен за разделяне и отделяне на
материалите вр. престъплението по чл.339, ал.1 НК в отделно производство.
С повдигане на обвинението на 26.02.2019г. спрямо въззиваемия е била взета
мярка за неотклонение „подписка“ и същият е бил разпитан в качеството му
на обвиняем. Извършените с негово участие следващи процесуални действия
са вр. доброволно предаване на писмени доказателства /свидетелство за
дарение на процесната пушка/ и по предявяване на разследването. На
09.09.2019г. е внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 100/2019г. по
описа на ВС – Сливен, по което с присъда № 15/11.11.2019г. е признат за
виновен в извършване на престъплението по повдигнатото му обвинение, за
което е осъден условно на 2 години „лишаване от свобода“ с 3-годишен
изпитателен срок. По предприето от него обжалване, с решение №
7/15.07.2020г. по ВНОХД № 69/2019г. Военно-апелативният съд е отменил
присъдата и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния
съд. Последният е приел, че в досъдебната фаза са допуснати процесуални
нарушения, поради което е прекратил делото и е върнал същото на ВОП –
Сливен. Последвало е ново предявяване на материалите по разследването и
повторно внасяне на обвинителен акт от 30.09.2020г., по който е образувано
НОХД № 69/2020г. С присъда № 12/22.12.2020г. ВС – Сливен е признал М. Й.
за невинен по въздигнатото му обвинение. Протестът на Прокуратурата е
оставен без уважение с решение № 11/14.04.2021г. по ВНОХД № 2/2021г. на
Военно-апелативния съд, който е потвърдил оправдателната присъда.
Въззивното решение не е било обжалвано и същото, респ. оправдателната
присъда са влезли в сила на 05.05.2021г.
Общият брой на проведените в съдебната фаза съдебни заседания с
участието на въззиваемия е шест.
Видно от първоначално образуваното срещу М. Й. ДП 27-РП/2017г. е,
че същото е образувано вр. извършено от него престъпление по чл.195, ал.1,
6
т.6 НК за това, че в качеството си на длъжностно лице – нещатен уредник, се
е възползвал от служебното си положение и е отнел с намерение да ги
присвои два броя експонати от сбирка на военно формирование – пушка и
пистолет /които са различни от оръжието, предмет на обвинението по чл.339
НК/. Впоследствие, съобразно дадени с Постановление от 12.02.2018г.
указания квалификацията е променена на такава по чл.206, ал.3 НК
/обсебване в големи размери/. В същото постановление е посочено, че по
делото са налице данни за извършено престъпление и по чл.339 НК
/придобиване и държане на огнестрелно оръжие без надлежно разрешение/, с
оглед на което е разпоредено да се вземе разрешение за извършване на
претърсване и изземване. В искането на прокурора от ВОП до съда за даване
на разрешение изрично е посочено, че са събрани данни, че М. Й. съхранява
огнестрелно оръжие – карабина „Маузер“ без да има надлежно разрешение за
това, както и за други пушки, карабини, пистолети и револвери, за които
съществува вероятност да представляват огнестрелни оръжия и към
настоящия момент да се съхраняват без разрешение за това. На 22.03.2018г.
са извършени претърсване и изземване в използвани от въззиваемия Й.
служебни помещения - Музея на Шуменския гарнизон, както и в дома му в
гр.Шумен, ул.“Хан Сабин“ № 8, при което от дома му са били иззети писмени
документи вр. оръжейната колекция на музея, а от служебните помещения –
книжа, пушката вр. която е повдигнатото обвинение по чл.339 НК и пистолет
„Маузер“. След извършване на съдебно-балистична експертиза е издадено и
горепосоченото постановление от 04.01.2019г. за разделяне на материалите и
образуване на отделно производство по чл.339 НК. Производството по ДП 27-
РП/2017г. е продължило като на 22.02.2019г. въззиваемият е бил привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл.206, ал.3, пр.1 вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 НК и му е наложена мярка за неотклонение „подписка“. На същата
дата са му били предявени и материалите от разследването, а впоследствие
внесен обвинителен акт от 08.04.2019г., по който е образувано НОХД №
25/2019г. на ВС – Сливен. Последвало е връщане на делото на ВОП за
отстраняване на пропуски по обвинителния акт. На 26.09.2019г. е образувано
НОХД № 107/2019г., по което е постановена присъда № 16/17.12.2019г., с
която въззиваемият М. Й. е бил признат за виновен за това, че през пролетта
на 2008г. /след 15.04.2008г./ във военно формирование 52 520 – гр.Шумен,
противозаконно присвоил чужди движими вещи – картечен пистолет
7
„Томпсън“ с фабр. № 26728 и пушка „Уинчестър“ с фабр. № 104643,
собственост на факултет „Артилерия, противовъздушна отбрана и
компютърни информационни системи“ – Шумен към НВУ „Васил Левски“ –
Велико Търново, като ги владеел и пазел, на обща стойност от 32 940 лева –
престъпление по чл.206, ал.3 вр. ал.1 НК и същият е осъден на лишаване от
свобода за срок от три години, отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок
от пет години, както и е лишен от право да заема държавна или обществена
длъжност и да упражнява професия или дейност, свързани с управление,
съхранение, контрол и пазене или отчитане на финансови средства и стоково-
материални ценности за срок от пет години. Присъдата е била потвърдена по
реда на инстанционния контрол с решение на Военно-апелативен съд по
ВНОХД № 1/2020г. и решение на Върховния касационен съд по НОХД №
711/2020г. Същата е влязла в сила на 15.01.2021г.
За установяване на твърденията относно претърпени неимуществени
вреди по делото са събрани гласни и писмени доказателства, както и е прието
заключение на СПЕ.
В представените амбулаторни листи за извършени прегледи в периода
29.01.2019г. – 27.03.2019г. са вписани диагнози, според които въззиваемият
страда от хиперплазия на простата, хипертонично сърце без /застойна/
сърдечна недостатъчност и неинсулинозависим захарен диабет без
усложнения, за които заболявания му е предписана съответна медикаментозна
терапия.
В анамнезата по амбулаторен лист от 13.03.2019г. /л.9/ е посочено, че се
касае за новооткрит захарен диабет, при данни за фамилна обремененост и
дългогодишна анамнеза за артериална хипертония, системно лекувана. С
оглед на това и доколкото по делото не са ангажирани доказателства, сочещи
на обратното, съдът приема, че хипертоничната болест е датирала преди
процесния период, а за новооткрития захарен диабет не може да се обоснове
извод, че проявата му е в причинна връзка с преживените негативни
изживявания вр. водените наказателни производства. Здравословните
проблеми вр. простата не са включени в твърденията за влошено
здравословно състояние в резултат на незаконното обвинение, поради което
наличието на същите е без значение за настоящия процес.
Според СПЕ вследствие на преживените негативни преживявания /със
8
значима субективна тежест/ от водените наказателни дела при въззиваемия М.
Й. е отключено психично разстройство, чиято диагностична квалификация е
разстройство на адаптацията под формата на протрахирана депресивна
реакция. Симптоматиката на това разстройство е от тревожно-депресивния,
сомато-вегетативния и когнитивно-поведенченския регистри. Същото
възниква в периоди на адаптация към значими жизнени промени или към
последиците от стресогенно жизнено събитие, каквото съставляват двата
наказателни процеса. Според в.л. поради липата на медицинска документация
точното фиксиране на дебюта на психичното разстройство е невъзможно, но
от проведеното освидетелстване може да се приеме, че някои от симптомите
на адаптационната реакция са се проявили още по време на първото по време
наказателно производство, но най-изразената по тежест симптоматика е била
в периода на съвпадане на двете производства /времевия период 2019г. –
2021г./. Именно по това време суперпонирането на стресогени събития и
жизнени промени е довело до изчерпване на капацитета на въззиваемия за
намиране на стратегии за справяне с тях, до невъзможност за продължаващо
поддържане на удовлетворяващо го защитно поведение и поради това –
изпадане в защитни реакции от неадаптивен тип. В обясненията си в с.з.
вещото лице пояснява, че след образуването на второто дело симптоматиката
на психичното разстройство е по-изявена, защото нивото на стрес е по-
изразен и ако до този момент възможностите за справяне за били свързани с
очаквания не само за благоприятен изход от първото дело, но и за неговото
приключване, то наслагването на нови съдебни процедури с негативно
развитие е оказало и негативно нарастване – „негативен градиент на стреса“.
Вещото лице не е констатирало по време на наказателния процес или
след това въззиваемият да е търсил психиатрична помощ, както и да е
провеждана медикаментозна терапия.
От коментираното заключение се установява още, че към момента
депресивното разстройство при въззиваемия е с умерена степен на изразеност,
установени са остатъчни симптоми, изразяващи се във фонова и ситуативна
тревожност, ахедония, емоционална лабилност, астенохипобулия,
соматизации, вегетативни нарушения, дистимни житейски нагласи и
социално оттегляне. Въпреки, че протрахираната депресивна реакция е
значително редуцирана качеството на живот на въззиваемия е било нарушено
и все още е негативно повлияно. Формираните когнитивно-поведенчески
9
модели продължават да определят затруднена адаптация в социална и работна
среда. Вещото лице е установило персистираща социална тревожност и
чувствителност към мнението, отношението и поведението на околните.
Налице са намаляващи по честота ретроспекции на преживяното и
невротична реактивност, но същите все още компрометират нивото на
функциониране на освидетелствания и преживяването му за удовлетворение
и благополучие. Комплексен медикаментозен и немедикаментозен подход би
могъл през по-продължителен период да редуцира емоционалните,
мисловните и поведенчески разстройства на въззиваемия. Според в.л. за
пълното отзвучаване на това разстройство същият може да потърси
специализирано лечение, но това е въпрос на лична преценка, т. е. не е
наложително.
За факти, относими към психо-емоционалното състояние на
въззиваемия по време на наказателните дела и след това сочат в показанията
си и разпитаните по делото свидетели, които в качеството им на негови
близки колеги и приятели имат непосредствени впечатления относно
изложените в показанията им обстоятелства досежно личността и
състоянието му вр. повдигнатите обвинения. Същите са взаимно допълващи
се и кореспондират на останалия доказателствен материал.
Така в показанията си св.Г.Й. сочи, че М. Й. винаги е бил весел,
общителен, душа на компанията, с голяма отдаденост се заел със създаването
на новия музей към Шуменския гарнизон, бил известна и значима личност не
само за гр.Шумен, след образуването на двете дела бил много притеснен,
макар и да знаел, че не е виновен, особено тежко преживял извършеното в
дома му претърсване, а след първата присъда за пушката, макар и условна,
получил срив, на моменти ставал превъзбуден, децата и съпруга му били
много притеснени за него. Свидетелят сочи също така, че за водените
наказателни дела узнали негови колеги и възпитаници из цялата страна, а
когато го питали за хода на развитието им още повече се притеснявал.
Св.В.Ж. и св.Н.К. също описват въззиваемия като известна в
обществото личност, ползващ се с уважение и авторитет както сред своите
колеги и курсанти, така и сред съгражданите си. Св. Ж. свидетелства, че М. Й.
се е чувствал много неудобно, мислел си, че всички го сочат с пръст, защото
са го обвинили, избягвал да контактува с колегите си, срамувал се, сринал се
10
психически, имал проблеми с кръвното и захарта, загубил желание за каквато
и да е обществена дейност, че независимо от оправдаването, първоначалната
осъдителна присъда и въобще обвинението относно дарената пушка му
въздействали много отрицателно.
И двамата свидетели сочат, че след напускането на М. Й. от музея
никой не е пожелал да поеме нещата, поради което и към настоящия момент
музеят е затворен.
Относно професионалната и обществена дейност на въззиваемия, от
наличните писмени доказателства, приложени по досъдебното производство,
както и представените с исковата молба е видно, че трудовата кариера на
въззиваемия Й. е била изцяло в Българската армия, през 2000г. се е
пенсионирал със звание полковник, преди и след пенсионирането си е
работил на различни преподавателски длъжности към Висше военно училище
за Артилерия и ПВО „Панайот Волов“ – Шумен, впоследствие към катедра
„Информационна сигурност“ във Факултет „А.ПВО и КИС“ Шумен, за
известен период е заемал и длъжност „главен експерт“ във Военен клуб –
Шумен към ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“. Към момента на
образуване на наказателните производства срещу него същият е бил нещатен
уредник в музея към Шуменския гарнизон, председател на Областния съвет
на Съюза на ветераните от войните на България и член на настоятелството на
читалище „Добри Войников – 1856“. След влизане в сила на постановената по
НОХД № 107/2019г. присъда и с оглед наложеното му наказание „лишаване
от права“, през м.02.2021г. по негова молба е бил освободен от последните
две длъжности.
За осъществяваната от въззиваемия обществена дейност същият е бил
награждаван от министъра на отбраната – през 2017г. с предметна награда, с
юбилеен медал „100 години Първа световна война“ през 2019г. и през 2020г. с
юбилеен медал „75 години Втора световна война“.
На основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.7 и чл.4 ЗОДОВ наличието на
повдигнато от ПРБ обвинение, по което е постановена оправдателна присъда
ангажира отговорността на Държавата за обезщетяване на всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Определянето на справедливия размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД
11
предпоставя съвкупната оценка на всички конкретни обстоятелства,
определящи обема и интензитета на накърнените нематериални блага.
Съдебната практика, обективирана в множество решения на касационната
инстанция /напр. решение № 145/27.09.2022г. по гр.д. № 3365/2021г. на ВСК,
4 г.о.; решение № 50/14.03.2018г. по гр.д. № 2896/2017г. на ВКС, 4 г.о.;
решение № 57/09.02.2016г. по гр.д. № 4671/2015г., 4 г.о. на ВКС и др./ е
константна, че в хипотезите на чл.2 ЗОДОВ такива обстоятелства са вида на
нематериалните увреждания; тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
извършените процесуални действия с участието на пострадалия, наложените
мерки на принуда; отражението върху личния, обществения и
професионалния живот; разгласа и публичност на обвинението; постановени
осъдителни присъди по наказателното производство; стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е
медицинската прогноза за развитието на заболяването. Съдебното минало и
наличието други предишни осъждания, следва да бъдат отчетени при
преценка на личността на ищеца, която, ведно с начина му на живот,
интереси, средата му, трудовата биография, възраст, обуславят и интензитета
на усещането за накърненото лично достойнство и чувство за справедливост.
Когато едно лице е осъждано и за други престъпления, интензитетът на
страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на
което за първи път се подвига обвинение. От значение е още дали по едно и
също време страната е била привлечена като обвиняем и по отношение на
други престъпни деяния - причинените й неимуществени вреди са във връзка
с всички обвинения. Вредите от едно от обвиненията са само част от общите
неимуществени увреждания, което дава съответното отражение върху
размера на конкретно дължимото парично обезщетение. Когато се преценява
кои вреди са причинени и какво обезщетение се дължи за едно от
повдигнатите обвинения, се вземат предвид броя на деянията, тяхната тежест,
конкретните обстоятелства по всяко едно, имащи отношение към вида, броя и
интензитета на търпените неимуществени вреди, след което се определя
глобално обезщетение. Когато лицето е признато за виновно за част от
обвиненията, дължи се обезщетение само за другата част, като се прави
съответна съпоставка по горните обстоятелства между всички обвинения, по
които се е развивало наказателно производство по същото време /в т.см. и
12
т.11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС/. Паричният еквивалент на
неимущественото увреждане се определя към датата на деликта, изхождайки
от обществено-икономическите условия в страната, като присъдената от този
момент лихва има компенсаторен характер. Размерът на присъденото
обезщетение също така, не може да служи като източник за неоснователно
обогатяване. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични
случаи, като израз на възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се
съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Следва да се отчита и
това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си
признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите,
което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното.
Съобразно това и въз основа на приетото за установено от фактическа
страна, настоящият състав намира, че справедлив еквивалент на претърпените
от въззиваемия М. Й. неимуществени вреди е сумата от 10 000 лева.
В настоящия случай срещу въззиваемия са се водили паралелно две
наказателни производства за две отделни престъпления, в резултат на които е
претърпял общи и значителни по интензитет притеснения и негативни
изживявания, страх, чувство на срам и неудобство, усещане за липса на
справедливост, ограничаване на социални контакти, уронване на доброто име
и авторитет, с каквито безспорно се е ползвал до този момент не само сред
своите колеги и възпитаници, но и сред останалата част от обществеността.
Този авторитет е бил изграждан през целия му професионален път на
военнослужещ и като преподавател /към датата на влизане в сила на
оправдателната присъда същият е на 68-годишна възраст и е продължавал да
преподава като гост-преподавател/, както и с осъществяваната от него
активна обществена дейност, израз на което са заеманите постове и
получените награди. При определяне интензитета на засягане на тези блага
следва да бъде отчетено, че и двете обвинения са били свързани с тази му
дейност, същият е имал водеща роля в създаването на музея, неговата
експозиция и за утвърждаването му като място за уроци по история и
родолюбие.
Водените наказателни дела са станали достояние на значително широк
кръг лица /колеги, приятели, курсанти, дарители/, независимо, че липсват
13
ангажирани доказателства за медийни публикации.
При кумулацията на негативните преживявания от двете наказателни
производства у въззиваемия е отключено психическо разстройство
характеризирано като разстройство на адаптацията под формата на
протрахирана депресивна реакция, симптоми на което се наблюдават и към
настоящия момент.
Повдигнатите обвинения са за престъпления, всяко едно от които
съставлява тежко по см. на чл.93, т.7 НК – за престъплението по чл.206, ал.3
НК предвидените наказания са лишаване от свобода от 3 до 10 години с
лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК, както и е възможна
конфискация на цялото или част от имуществото, същото засяга
обществените отношения, свързани с правото на собственост, т.е. и правата
на трети лица; за престъплението по чл.339 НК предвиденото наказание е
лишаване от свобода от 2 до 8 години и обект на нарушение е установения
правов ред относно придобиването, държането и съхранението на оръжия и
боеприпаси.
По двете наказателни производства е взета идентична, явяваща се и най-
леката възможна мярка за неотклонение – „подписка“.
Първото по време на образуване е досъдебното производство по чл.206,
ал.3 НК, с постановено привличане като обвиняем на 22.02.2019г. и по което
обвинение въззиваемият е бил осъден с присъда на първоинстанционния съд
от 17.12.2019г., потвърдена от въззивната и касационната инстанции и влязла
в сила на 15.01.2020г. Наложените му за това престъпление наказания са
лишаване от свобода за срок от 3 години, отложено с 5 години изпитателен
срок и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност и да
упражнява професия или дейност, свързани с управление, съхранение,
контрол и пазене или отчитане на стоково-материални ценности за срок от
пет години.
Периодът, през който въззиваемият е търпял негативни изживявания по
повод това обвинение, включващ досъдебната и съдебната фаза е продължил
от образуване на досъдебното производство /26.05.2017г./, доколкото същото
е образувано конкретно срещу него, същият е бил разпитван, макар и като
свидетел, бил е адресат на извършвани процесуално-следствени действия, до
влизане в сила на осъдителната присъда 15.01.2020г., т.е. касае се за период
14
от около 2 години и 6 месеца. В хода на това производство М. Й. е бил
разпитван два пъти като свидетел, в т.ч. и пред съдия, разпитван като
обвиняем, явявал се е пред органа на разследването за даване на сравнителен
образец от подписа си и за предаване на документация, извършени са
претърсване и изземване, предявяване на разследването, взел е участие във
всичките проведени открити съдебни заседания /общо 5 бр./.
Наказателното производство по обвинението по чл.339 НК, по което е
оправдан е образувано м.01.2019г. Обвиненията за това престъпление са
повдигнати на 26.02.2019г., т.е. няколко дни след привличането му като
обвиняем по чл.206 НК. Това производство също се е развило в двете му фази
/досъдебна и съдебна/, с обща продължителност 2 години и 4 месеца, като
първоначално е била постановена осъдителна присъда /един месец преди
осъдителната присъда по първото обвинение/, която след протест на
Прокуратурата е отменена, след което делото е връщано на органа на
разследване, последвало е ново разглеждане в съдебна фаза на две инстанции,
на които същият е бил оправдаван. Извършените с участието на въззиваемия
процесуални действия по това наказателно производство са по привличането
му като обвиняем и разпит в това му качество, явяване пред органа на
разследването за предаване на документация, двукратно предявяване на
разследването и участие в проведените общо 6 съдебни заседания.
От така направената съпоставка между двете обвинения, хода на
производствата по тях и постановения резултат, в това число и наложената
забрана по чл.37 НК, която е непосредствената причина за преустановяване
дейността му като член на читалищното настоятелство и като управител на
Областния съвет на Съюза на ветераните от войните, съдът приема, че
обвинението по чл.206, ал.3 НК, воденото по него производство, приключило
с постановената осъдителната присъда имат значително по-голям принос за
претърпените негативни изживявания, за което обезщетение не се дължи.
Паралелно воденото с него наказателно производство по обвинението по
чл.339 НК, по което е оправдан е послужило като катализатор за
задълбочаване на негативните изживявания /така посочения от вещото лице
„негативен градиент на стреса“/. Наред с това при определяне значението на
това наказателно производство към претърпените от въззиваемия вреди и
следващото се обезщетение за неговата незаконосъобразност в посочения по-
горе размер съдът отчита следните релевантни обстоятелства - касае се за
15
тежко престъпление; макар и извършени по първоначално образуваното ДП
27-РП/2017г. претърсванията и изземванията от 22.03.2018г. са относими
именно към това производство, поради което причинените от тях неудобства
и изживявания следва да бъдат отнесени към обвинението по чл.339 НК;
реализирани са и двете фази на наказателния процес, при това в съдебната
фаза двукратно е било поставяно за разглеждане както пред
първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция, в които
производства обвинението е било поддържано от Прокуратурата; към датата
на първоначално постановената по това обвинение осъдителна присъда по
друго обвинение все още е нямало произнасяне на съда, т.е. все още не е бил
осъден за престъплението по чл.206 НК; към датата на влизане на
осъдителната присъда по чл.206 НК /15.01.2021г./ производството по
процесното обвинение е било висящо пред Военно-апелативен съд, чието
решение за потвърждаване оправдаването му е постановено на 14.04.2021г.
При определяне на горепосочения размер на обезщетението съдът
отчита и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на
съответния етап на развитие на обществото в държавата, както и обществено-
икономическата конюнктура към момента на увреждането – средната месечна
минимална работна за периода 2019г. – 2021г. е 607 лева, при което
определеното обезщетение се равнява на 16.5 МРЗ за целия период на
наказателното преследване, продължило повече от две години.
С оглед на горното, настоящият съд намира, че предявеният иск от М.
А. Й. против Прокуратурата на Република България е основателен до размер
на сумата от 10 000 лева. За горницата над този размер до претендираната
сума от 50 000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция
относно крайния изход от спора с тези на първостепенния съд обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта за разликата над 10 000 лева до
присъдените 20 000 лева и за тази част се постанови отхвърляне на исковата
претенция. В останалата му обжалвана част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора решението на ОС следва да бъде отменено в
частта относно присъдените в полза на въззиваемия М. Й. разноски.
Следващите му се на основание чл.78 ГПК разноски съобразно уважения
16
размер от исковата му претенция са в размер на 422 лева.
Направеното от процесуалния представител на Прокуратурата
възражение за прекомерност на претендираното и заплатено адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в размер на минималния,
определен по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /ред. преди изм. ДВ бр.88/04.11.2022г./. С оглед
на това дължимия размер на следващите му се разноски съобразно чл.78 ГПК
са в размер на 406 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 97/21.04.2022г на Окръжен съд – Шумен,
постановено по гр.д. № 456/2021г. в частта, в която Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на М. А. Й. обезщетение за
причинени неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ ЗА
ГОРНИЦАТА над сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева до присъдените от
първоинстанционния съд 20 000 /двадесет хиляди/ лева, ведно със законната
лихва, считано от 05.05.2021г., както и в частта относно присъдените в негова
полза разноски И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. А. Й., ЕГН **** против Прокуратурата на
Република България за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на повдигнато му обвинение по чл.339, ал.1
НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 69/2020г. на ВС
– Сливен за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща разликата
над уважения от въззивната инстанция размер от 10 000 лева до присъдените
от първоинстанционния съд 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 05.05.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 97/21.04.2022г. на Окръжен съд –
Шумен, постановено по гр.д. № 456/2021 г. в частта, с която Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на М. А. Й. обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в размер
на 10 000 лв., на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва,
считано от 05.05.2021г. до окончателното изплащане на главницата, на осн.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, в която искът му по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е
отхвърлен за горницата над 20 000 лева до претендирания размер от 50 000
лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на
17
М. А. Й., ЕГН **** сумата от 422 /четиристотин двадесет и два/ лева,
представляващи разноски за производството пред ОС – Шумен и сумата от
406 /четиристотин и шест/ лева, представляваща разноски за въззивното
производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18