№ 1900
гр. Варна, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110106411 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК във вр. чл. 10
ЗУТОССР.
Образувано е по предявен от предявен от С. Б. З., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. *** 10А, ет. 2, ап. 6, срещу ТП на НОИ – Варна, с адрес:
гр. Варна, ул. *** 6, иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за
приемане за установено в отношенията между страните, че в периода от
01.10.1994 г. до 09.06.1996 г. ищецът е полагал труд при работодателя „М и
Ай К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
*** № 8, на длъжността „барман“ с месторабота бар „Болеро“, находящ се в
гр. Варна, бул. „***“.
В исковата молба ищецът твърди, че на 01.10.1994 г. е сключил трудов
договор с „М и Ай К.“ ЕООД на основание чл. 70, ал. 1 КТ, с уговорен
едномесечен изпитателен срок, по силата на който заемал длъжността
„барман“ в обект на фирмата - бар „Болеро“, находящ се в гр. Варна, бул.
„***“, при пълно работно време с 8-часов работен ден при петдневна работна
седмица и месечно възнаграждение в размер на 1814 лв. Излага, че е постъпил
на работа на 01.10.1994 г. и след изтичане на изпитателния срок трудовият му
договор се е превърнал в безсрочен, като е продължил да работи на същата
длъжност до 09.06.1996 г., когато обектът е бил затворен и всички трудови
правоотношения със заетите в него лица – прекратени. Поддържа, че изгубил
трудовата и осигурителната си книжка, както и че не може да осъществи
контакт с работодателя „М и Ай К.“ ЕООД, което дружество е било заличено
на 31.01.2017 г. Твърди още, че в осигурителния архив на НОИ липсват
писмени данни за положения от него труд при посочения работодател.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на разноски по делото, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. А.А., поддържа исковата молба и направеното в нея искане
1
и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита
излага подробни правни съображения, съобразно събраните по длеото
доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за недопустимост на предявения иск с
твърдения, че липсва приложено удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР.
Оспорва иска и като неоснователен. В тази връзка поддържа, че осигурителят
„М и Ай К.“ ЕООД е регистриран в ТП – Варна на НОИ и е създадено
осигурително досие № 13309/1994 г., в което не се съдържа нито трудов
договор, сключен с ищеца, нито заповед за неговото прекратяване.
По изложените съображения моли за прекратяване на производството
по делото, евентуално – за отхвърляне на предявения иск.
В отрито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му
представител гл. юрк. Е.Л., поддържа отговора на исковата молба, с
изключение на наведените твърдения относно липсата на документи в
досието на осигурителя по отношение на ищеца. Твърди, че след задълбочена
проверка е установено, че в досието са налични приложените към исковата
молба документи – трудов договор и искане за издаване на осигурителна
книжка, но без отрязъци от тази книжка.
По същество моли за отхвърляне на иска и прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
(ЗУТОССР).
Допустимостта на исковата претенция е обусловена, освен от общите
нормативно установени процесуални предпоставки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, още и от специалните такива,
регламентирани в приложимия специален закон.
Според чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1 може да се
установява, в случай че пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което
съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени
или унищожени. Ако осигурителят е прекратил дейността си и няма
правоприемник, ал. 2 от същата разпоредба предвижда, че следва да бъде
представено удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ,
че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
В настоящия случай ищецът поддържа да е полагал труд при
работодателя „М и Ай К.“ ЕООД, ЕИК ***, което дружество, видно от
приложеното съдебно удостоверение с изх. № 61777/27.04.2021 г. на ФО при
ОС-Варна (л. 6), е било вписано в Регистъра на търговските дружества на
ВОС под партиден № 33, регистър 1, том 44, стр. 143 по фирмено дело №
1348/1994 г. и се счита заличено от 31.01.2017 г. Доколкото търговското
дружество не е пререгистрирано в срока по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ,
то дейността му е прекратена без правоприемник, на основание § 5, ал. 2 от
ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.
Представено от ищеца е и удостоверение с изх. № 5510-03-1/06.04.2021
г., издадено от НОИ, ТП - Варна (л. 5), в което е посочено, че в
2
осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца
С.З. трудов/осигурителен стаж за периода 01.10.1994 г. – 30.05.1996 г. при
работодател/осигурител „М и Ай К.“ ЕООД.
От така установените факти следва, че са налице специалните
изисквания на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР и за ищеца е налице правен интерес от
предявения установителен иск, респективно същият е допустим, а
възраженията на ответника в обратна насока – неоснователни.
За успешното провеждане на претенцията ищецът следва да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, че в заявения период от 01.10.1994 г.
до 09.06.1996 г. е полагал труд при работодателя „М и Ай К.“ ЕООД на
длъжността „барман“ с месторабота бар „Болеро“, находящ се в гр. Варна,
бул. „***“, който труд се признава за трудов стаж и стаж при пенсиониране.
В тази връзка ищецът е представил трудов договор от 01.10.1994 г. (л.
7), сключен на основание чл. 70, ал. 1 КТ между него и представляващия „М и
Ай К.“ ЕООД, за заемане на длъжността „барман“ в бар „Болеро“ с
изпитателен срок от един месец. В договора е уговорен пълно работно време
и основно трудово месечно възнаграждение в размер на 1814 лв.. Отразено е
още, че работникът се задължава да постъпи на работа на 01.10.1994 г.
Приобщено е и искане от „М и Ай К.“ ЕООД до началника на РУСО гр.
Варна за издаване на осигурителна книжка на С. Б. З., в което е декларирано,
че работникът е приет на работа с трудов договор от 01.10.1994 г. и е
започнал работа на същата дата с 8-часа дневна заетост (л. 8).
Видно от представеното от ответника искане за регистрация №
3144/23.06.1994 г. (л. 21), „М и Ай К.“ ЕООД е регистрирано като осигурител
при РУСО – Варна.
От описаните писмени доказателствени средства се доказва наличието
на трудово правоотношение между ищеца и сочения работодател „М и Ай К.“
ЕООД, възникнало по силата на трудов договор с едномесечен срок за
изпитване, по което ищецът е полагал труд на длъжността „барман“, считано
от 01.10.1994 г.
За установяване продължителността на труда по делото са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на ангажираните от ищеца
двама свидетели И.Г. и Н.Д.. Техните показания съдът е счел за допустими,
предвид приложения трудов договор от 01.10.1994 г., явяващ се начало на
писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, и след направена
констатация от представените оригинали от осигурителни книжки на
свидетелите, явяващи се писмени доказателства по чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР, че
те са работили при същия работодател съответно през периодите 01.10.1994 г.
– 09.06.1996 г. и 01.07.1995 г. – 09.06.1996 г., попадащи в рамките на исковия
период.
От показанията на св. И.Г. се изяснява, че същата е във фактическо
съпружеско съжителство с ищеца, като на 01.10.1994 г. двамата заедно са
започнали работа в бар „Болеро“ на бул. „***“ в гр. Варна, където тя е била
сервитьорка, а той – барман. По нейни данни там са работили на две смени,
всяка от които с осемчасова продължителност, и са получавали основно
трудово и допълнително трудово възнаграждение, двете възлизащи на общо
около 1800-2800 лв. на месец, платими на ръка срещу подпис на ведомост.
Свидетелката твърди още, че работата им в заведението е била без прекъсване
до началото на м. юни 1996 г., когато фирмата е прекратила дейност и всички
трябвало да напуснат.
От свидетелските показания на св. Н.Д. (без дела и родство със
3
страните) се изяснява, че същият е започнал работа в същото заведение на
01.02.1995 г., като първоначално е бил охранител там, а след това – барман и
колега на ищеца. От неговите показания се потвърждават изложените от
първия свидетел обстоятелства относно работата на пълно работно време,
организацията на работния процес на две смени от по осем часа, размера на
трудовото възнаграждение (ок. 2200-2700 лв. месечна заплата на барман) и
заплащането му в брой. Потвърждава се още, че фирмата е преустановила
дейността си („фалирала“) през 1996 г.
Съдът кредитира напълно свидетелските показания, доколкото същите
са конкретни, последователни и непротиворечиви, съответни на останалия
доказателствен материал. Достоверността им се потвърждава от приобщените
оригинали от осигурителни книжки на разпитаните лица, от които е видно, че
трудовите им правоотношения с работодателя „Ем и Ай К.“ ООД са
прекратени на 09.06.1996 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, която
хипотеза предвижда едностранно прекратяване на трудовия договор от страна
на работодателя при закриване на част от предприятието или съкращаване на
щата. При това положение и доколкото и двамата свидетели твърдят, че през
цялото време са работили заедно с ищеца, съдът приема, че трудовият
договор на последния не е прекратен в уговорения едномесечен срок за
изпитване, респ. същият се смята за окончателно сключен, на основание чл.
71, ал. 2 КТ, както и че същият е прекратен на 09.06.1996 г., когато е закрито
предприятието.
От съвкупната преценка на събраните писмени и главни
доказателствени средства се доказва наличието на трудово правоотношение
между ищеца и работодателя „М и Ай К.“ ЕООД, неговото съществуване в
исковия период от 01.10.1994 г. до 09.06.1996 г., както и отделните му
елементи, посочени в исковата молба, вкл. заеманата от ищеца длъжност и
място на работа, продължителността на работния ден и начинът на заплащане
на труда.
Така установените релевантни по делото факти налагат извод, че
положеният от ищеца труд за целия исков период се признава за трудов стаж
и стаж при пенсиониране, поради което предявеният иск е основателен и
следва да бъде изцяло уважен, като се приеме за установено в отношенията
между страните, че в периода от 01.10.1994 г. до 09.06.1996 г. ищецът е
полагал труд при работодателя „М и Ай К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. *** № 8, на длъжността „барман“ с
месторабота бар „Болеро“, находящ се в гр. Варна, бул. бул. „***“ № 25.
По разноските:
Съобразно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР, държавна такса по делото не следва да
се събира.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10 ЗУТОССР във вр. чл.
78, ал. 1 ГПК и задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №
2 от 06.06.2016 г. по тълк.д. № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., доказателства за реалното заплащане на
което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от
08.11.2021 г., съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение е
изплатено изцяло в брой (л. 30).
Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение
за прекомерност на възнаграждението, доколкото същото е под нормативно
установения в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. минимален размер от
4
600 лв., до който би могло да бъде редуцирано по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Разноски на ответника не се следват по арг. от чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца С. Б. З.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *** 10А, ет. 2, ап. 6, и ответника
Териториално поделение на Национален осигурителен институт - гр. Варна, с
адрес: гр. Варна, ул. *** 6, че в периода от 01.10.1994 г. до 09.06.1996 г.
ищецът С. Б. З., ЕГН **********, е полагал труд по трудово правоотношение
с работодателя „М и Ай К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. *** № 8, на длъжността „барман“ с месторабота
бар „Болеро“ в гр. Варна, бул. „***“ № 25, при пълно работно време от осем
часа, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен
институт - гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. *** 6, да заплати на С. Б. З., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. *** 10А, ет. 2, ап. 6, сумата от 500 лв.
(петстотин лева) за сторените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5