Р Е Ш Е Н И Е
№ 653/17.12.2018 г.
Административен съд - Монтана, в публичното
съдебно заседание на четиринадесети
декември ,през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:СОНЯ
КАМАРАШКА
БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при
секретаря……...П*** В***
и с участието на прокурора……...Галя Александрова ………като
разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№616/2018г.
по описа на Административен съд-Монтана............................. взе
предвид следното:
Производството
е по чл.208 и
сл. от АПК ,във вр.с чл.63 ,ал.1 от ЗАНН.
С решение№400 от 01.11.2018г.,
постановено по АНД №1199/2018г.по описа на РС-Монтана е изменено наказателно постановление №12-001027/ 27.07.2018г.на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, с което на „М*** “ АД ,гр
.С*** , представлявано от П.Х.П., в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.на
основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.414,ал.1 от КТ ,за нарушение на чл.152 от КТ,като санкцията е намалена от 2500лв. на 2000лв.
Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора „М***
“ АД ,гр. С*** ,представлявано от П.Х.П., чрез адв. В.Д.,с искане да се отмени
решението на съда,като неправилно и незаконосъобразно.В съдебно заседание не се
явява, но в писмена молба-становище моли да се отмени първоинстанционното
решение,като неправилно.
Ответникът
по жалбата- Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, чрез юрк. К*** излага доводи по същество в посока на потвърждаване на решението
на съда , като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за
неоснователна.
Административен
съд Монтана,като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните
и посочените касационни основания в жалбата,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК и е
допустима,а разгледана по същество се явява неоснователна,по изложените по-долу
съображения.
Решението на въззивният съд е правилно и законосъобразно.От
фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето
производство е съставен акт за установяване на
административно нарушение №12-001027/04.07.2018г.и
наказателно постановление№12-001027/27.07.2018г. за това,че
при извършена проверка на място на 25.06.2018г. по спазване на трудовото
законодателство от контролните органи на „ИТ”-Монтана в обект на търговеца в
гр. М*** ,
ул. “И*** “ №* е установено, че дружеството в качеството си на работодател,представлявано
от П.Х.П. е издал заповед№49/21.06.2018г. ,поради производствена необходимост
да се работи на 23.06.2018г. от 6,00ч. до 13,00ч. ,като не е осигурил непрекъсната
междудневна почивка на лицата А*** И*** С*** , Т*** К*** К*** и Р*** Т*** В*** ,които
са работили на 22.06.2018г. втора смяна до 22,00ч.с което е нарушил чл.152 от КТ ,за което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500лв. ,намалена
от съда на 2000лв.Нарушението е констатирано с протокол от проверка на 02.07.2018г.
Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от
събраните по делото доказателства.При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи.
Решението на РС-Монтана е правилно и законосъобразно.За
да измени ,респ.потвърди НП ,съдът е приел,че факта на нарушение е доказан ,на
база представени писмени и събрани в хода на делото гласни доказателства, при
което правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на
дружеството.Този негов извод се споделя от настоящата касационна инстанция.Видно
от протокола от извършена проверка на 02.07.2018г./т.1-л.9 от въззивното дело/е,
че работодателя не е осигурил непрекъсната
междудневна почивка на тримата работници във фирмата от 12ч.,представляващо нарушение
по чл.152 КТ ,за което е санкционирано дружеството,при което факта на нарушение
е безспорно доказан.Видно от графика за работа ,същите са били на работа втора
смяна на 22.06.2018г.,приключила в 22,00ч.на 22.06.2018г. и е следвало да бъдат
първа смяна на основание заповедта за извънреден труд на 23.06.2018г. от 6,00ч.
до 13,00ч.,при което не им е осигурена непрекъсната междудневна почивка от 12ч.
,съгласно нормата на чл.152 от КТ.Като е достигнал до същите правни изводи
,съдът е постановил правилно решение.Не са допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон при постановяване на решението ,както не са допуснати съществени
такива при издаване на АУАН и НП от административно-наказващия орган ,при което
решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.Не се споделят
от настоящата касационна инстанция възраженията в жалбата ,че чл.152 от КТ е
неприложим при извънреден труд поради производствена необходимост ,доколкото не
са предвидени от законодателя изключения ,както правилно е заключил в решението
си и първоинстанционния съд ,при което решението му ,като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.Съображенията на съда досежно преценката
за размера на административната санкция се споделят ,при което като е изменил
същата от 2500лв. на 2000лв. същият е постановил правилно решение ,което следва
да се потвърди.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221,ал.2
от АПК Административният съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение№400 от 01.11.2018г., постановено по АНД №1199/2018г.по описа на
РС-Монтана.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.