№ 6707
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100514378 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 18916/21.10.2024г., постановено по гр. д. № 24821/23г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 81 състав, са уважени частично предявените осъдителни искове
по реда на чл.124 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, като ответникът Р. П. Й. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата
от 3 396,80 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 10.05.2023г. -
датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 35,08 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2020г.
до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 10.05.2023г. до изплащане на вземането, които
суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 9, находящ се в гр. ****, аб. № 115288, като
искът е отхвърлен за сумата 306,72 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.03.2023г., иска за главница за
извършена услуга дялово разпределение над сумата 35,08 лева до пълния претендиран
размер от 70,36 лева, както и иска за сумата 12,67 лв., представляваща мораторна лихва
върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 10.03.2023г.
Ответникът е осъден да плати и разноски в размер на 1269.02лв. Решението е постановено
при участието на "Далсия" ООД /с предишно наименование „Бруната” ООД/ като помагач на
страната на ищеца.
1
Делото е образувано по въззивна жалба от ответника в частта, в която са уважени
исковете по съображения, че същото е неправилно, а конкретното възражение е, че по
делото не било доказано, че въззивникът е потребител на топлинна енергия, съответно за
дялово разпределение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и претендира разноски.
Конституираното трето лице – помагач не е подало отговор.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната
жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на
двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не
са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения,
основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата. В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Във въззивната жалба оплакването е единствено по отношение на качеството
потребител на ответника. Видно от приетия по делото Договор за продажба на държавен
недвижим имот по НДЖДЖФ от 09.07.1968г. процесното топлоснабдено жилище е било
продадено на родителите на И.Я.Й. – Д.М.Т. и Я.Д. Й. /починали съответно на 02.10.1989г. и
29.03.1977г./, поради което по пътя на наследственото правоприемство /чл.5, ал.1 ЗН/
правото на собственост е преминало върху И.Я.Й. и Р. П. Й.. Видно от приетото
удостоверение за наследници /л.12/ ответникът като наследник на И.Я.Й. /починала на
06.03.1996г./ се явява неин брат /в неизвестност от 1987г. по последни сведения в Швеция/,
без в регистрите на населението да има отразени данни за актуалното му състояние, вкл. по
реда на чл.14 ЗЛС. Така и от удостоверение за наследници /л.13 и сл./ същият се явява
единственият наследник от втори ред /чл.8 ЗН/, без да има данни за възходящи във втора или
по-горна степен. Съгласно чл.153 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3“, т.е. законът приравнява придобиването на право на собственост или
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята
за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или
вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за
2
доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има
сключен договор за същия обект. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот
от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия
факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов
договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по
делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за
периода той реално да е ползвал и обитавал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие
име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот или че е прекратено
топлоподаването към отоплителните тела в имота. В закона не е предвидено изискване за
сключване на договора в писмена форма. Доколкото по делото е доказано правото на
собственост на ответника, то при липса на данни за сключен договор с трето лице, съответно
последващо разпореждане с имота, ответникът Р. Й., в качеството на титуляр на правото на
собственост, е и страна по облигационното отношение с ищеца с предмет доставка на
топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид
факта, всички останали елементи от фактическия състав на предявените искове са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, и други оплаквания не са въведени във въззивната
жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.
272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че с правно на разноски разполага само
въззиваемият, който е претендирал присъждане на юрк.възнаграждение, което съдът
определи в размер на 100лв. с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, така
и 200лв. за особен представител.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18916/21.10.2024г., постановено по гр. д. № 24821/23г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 81 състав, в обжалваната част, в която Р. П. Й., род.
****г. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 3
396,80 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 10.05.2023г. -
3
датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 35,08 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2020г.
до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 10.05.2023г. до изплащане на вземането, които
суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 9, находящ се в гр. ****, аб. № 115288.
В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.1 от ГПК Р. П. Й., род. ****г., да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски по настоящото въззивно производство в
размер на общо 300лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4