Решение по дело №412/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 69
Дата: 23 март 2020 г. (в сила от 24 юни 2020 г.)
Съдия: Валентина Драгиева Иванова
Дело: 20195210100412
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 23.03.2020 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 412 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността във връзка с чл. 69 от Закона за наследството, в първа фазата по допускане на делбата.     

  

Производството е образувано по иск за делба на недвижим имот, предявен от  ищеца В.Т.Д., ЕГН********** *** против А.Г.Д., ЕГН ********** *** и Т.Г.Д., ЕГН ********** ***.

 

Иска се допускане на съдебна делба на следните съсобствени имоти, а именно: 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор 10450.502.259, целият с площ 392 кв.м. при съседи: ПИ с идентификатор 10450.502.256, ПИ с идентификатор 10450.502.260, ПИ с идентификатор 10450.502.3080 и ПИ с идентификатор 10450.502.3027, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10450.502.259.1 с застроена площ 68,7 кв.м., състояща се от редовен етаж с площ 68,7 кв.м., тавански етаж с площ 53 кв.м. и избен етаж. Както и на включените в делбата от ответника А.Д., сгради на допълващо застрояване построени в същото дворно място: 1. СГРАДА с идентификатор 10450.502.259.2 с площ от 20 кв.м. и предназначение “баня и тоалетна”;  2. СГРАДА с идентификатор 10450.502.259.3 с площ от 23 кв.м. и предназначение “гараж”,  при квоти: 4/6 за  ищцата В.Д. и по 1/6 за ответниците А.Д. и Т.Д..

Ищецът  твърди, че с ответниците са съсобственици на недвижим имот, намиращ се в гр.Велинград на ул.“Христо Ботев“ №16 и представляващ 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор 10450.502.259, целият с площ 392 кв.м. при съседи: ПИ с идентификатор 10450.502.256, ПИ с идентификатор 10450.502.260, ПИ с идентификатор 10450.502.3080 и ПИ с идентификатор 10450.502.3027, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10450.502.259.1 с застроена площ 68,7 кв.м., състояща се от редовен етаж с площ 68,7 кв.м., тавански етаж с площ 53 кв.м. и избен етаж. Имотът бил придобит по време на брака на ищеца с общия им наследодател Георги Асенов Д., бивш жител ***, починал на 16.12.2013 год. по наследство от баща му и съдебна делба. Правото си на собственост черпел от нот.акт № 286,т.1, нот.дело № 541/1978 год. на Районен съд гр.Велинград. Твърди, че квотите им в съсобствеността били следните: 4/6 ид.части за ищцата и по 1/6 ид.част за всеки от ответниците.

Настоява се на това, че След смъртта на съпруга си единствено  ищцата продължавала да живее в процесния имот, тъй като не притежава друго жилище и няма нито финансова нито физическа възможност да придобие друго жилище. Не можели да поделят имота доброволно поради разногласия в цената на имота и към настоящия момент нямало изгледи да се споразумеят с ответниците. Поради това и счита, че е налице е правен интерес от воденето на настоящия иск за делба.

В молба-уточнение ищецът твърди, че дворното място представляващо поземлен имот с идентификатор 10450.502.259 е трайно разделено от построените сгради с отделни входове1 като те ползват вход от към ул.”ХР.ботев, а собствениците на остналата ½ ид част – вход от към ул.”Искра”. Няма претенции да дели дворното място с остналите съсобственици, тъй като от него не могат да бъдат образувани два самостоятелни парцела, а и не са й известни другите съсобственици. Твърди още, че в дворното място има построени три сгради на допълващо застрояване, отразени в скицата с идентификатори 10450.502.259.2; 10450.502.259.3 и 10450.502.259.4. От тях сграда с идентификатор 10450.502.259.2 и предназначение “гараж” се ползвало от страните по делто, а останалите били собственост на трети лица.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съда да допуснете делба на описания подробно в обстоятелствената част на исковата молба недвижим имот при квоти : 4/6 ид.части за ищцата и по 1/6 ид.част – за ответниците А.Г.Д. и Т. Теоргиев Д., за всеки от двамата.

            В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника Т.Г.Д.. В него намира  искова молба за допустима и основателна,  като не я оспорв. Счита, че правилно са посочени и квотите в делбения имот въпреки, че имотът за наследодателя им бил имал наследствен характер. Твъррди, че  през 1978 година /по време на брака на родителите му/ баща му е изплатил 1000 лева - делът на сестра си Спаска Асенова Д. в този имот. Поради което делът на ищцата в делбения имот бил равен на 4/6 ид.части. Жилищната сграда, за което се искало да бъде допусната делба, била еднофамилна. Същата не можело да бъде преустроена на две и повече самостоятелни жилища, отговарящи на действащите правила и норми за жилище. Твърди още, че той и другият ответник по иска притежавали други жилища. Поради това и счита искането на ищцата, направено по реда на чл.349,ал.1 от ГПК за законосъобразно.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А.Д.,  чрез пълномощника му  адв.Чакърова. В него не оспорва предявения иск за делба между наследниците на починалия на 16.12.2013г. негов баща Георги Асенов Д.. Счита обаче, че следва да се остави исковата молба без движение и да се задължи ищцовата страна да индивидуализира по актуална и надлежно заверена схема процесния делбен имот по одобрена кадастрална карта и схема издадена от Агенция по кадастъра -СГКК- гр.Пазарджик, посредством описание на мястото по местонахождение идентификационен №, площ, етажност и граници на останалите недвижими имоти /сгради/ находящи се в поземлен имот с идентификатор 10450.502.259, тъй като в исковата молба не били посочени тези данни, както и имената и адресите на съсобствениците на южната част на сградата и на дворното място, които също трябвало да бъдат конституирани като страни в делбеното дело. Настоява се на това, че не включването на съсобствениците на южната част на сградата, като страни в процеса ще доведе до една нищожна делба, което не било в интерес на страните.

Твърди, че от извършена справка в Агенция по вписванията-гр.Велинград се установило, че същия е продаден на Радко Василев Похлупков. Касаело се за наследствен недвижим имот, придобит от наследодателя му Георги Асенов Д. по силата на наследяване от А.Г.Д. -баща на починалия и дядо на ответника, а именно – 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор 10450.502.259, при съседи 10450.562.256, 10450.592.260, 10450.502.3080, 10450.502.3027 по кадастралната карта на гр.Велинград с площ от 392 кв.м., съгл. кадастрална скица №15-37669-19.01.2019г. издадена от СГКК- гр.Пазарджик с номер по предходен план 3048, квартал 124, парцел IV, ведно е построената жилищна сграда с идентификатор 10450.502.259.1 със застроена площ от 152 кв.м. – на два етажа /съгл.скица №15-50986/23.01.2019 год., издадена от СТКК- гр.Пазарджик/, а именно: избен етаж, първи етаж и тавански етаж. В исковата молба сградата била отразена със ЗП 68.7 кв.м.-първи етаж и 53 кв.м.- тавански етаж, а  тези данни не кореспондирали с приложената от ищцата скица цитирана по-горе. А с описанието било дадено в конст. нот.акт №286/78 год. /приложен от ищцовата страна по делото/.

Ответникът е направил и искане да бъде включена в делбата и построената от родителите му пристройка от 19 кв.м и гараж, за които нямало данни в исковата молба. В тази връзка иска, да бъде задължена ищцовата страна да представи кадастрална схема с точно описание на сградите, находящи се в поземлен имот с идентификатор 10450.502.259.1, дали те са самостоятелни обекти, какво предназначение имат, както и кои лица се легитимират като техни собственици. В тази връзка иска назначаване на съдебно техническа експертиза, която да даде точно описание на имота, неговата квадратура, както и построените в него допълнителни сгради-пристройка и гараж/и, тяхната квадратура, кога и коя година са построени те, дали те са самостоятелни обекти, какво предназначение имат, както и кои лица се легитимират като техни собственици и да се изчисли пазарната стойност на делбения имот.

Оспорва и обстоятелството, отразено в исковата молба, че процесния наследствен имот е придобит по време на брака между ищцата и починалия баща на ответника - техен общ наследодател. В тази връзка твърди, че този имот не е СИО, като и оспорва посочените в исковата молба делбени квоти. В подкрепа на този му довод бил нот.акт за продажба на недвижим имот № 27 от 1924 година на мировия съдия на село Лъджене, вписан в актовите книги на Агенция по вписванията -гр.Велинград, който прилага. От него било видно, че дядото на ответника- А.Г.Д. е закупил процесния недвижим имот от 350 кв.м. -тогава зеленчукова градина по плана на с.Лъджене и отразен в документите приложени към констативен нот.акт № 286, том 1, дело 541/78г. С този констативен нотариален акт било признато правото на собственост на неговия баща, наследодател на ищцата.  По силата на наследяване от неговия баща - А.Г.Д., а не по силата на СИО, общия им наследодател станал собственик на имота, а именно: на 1/2 ид.част от дворно място, застроено и незастроено от 420 кв.м., съставляващо имот пл.№ 420, съставляващо имот пл.№ 1039 в кв.124, за който е отреден парцел IV по плана на града при съседи: от две страни улица, Димитър Табаков и Михаил Г., ведно със северната част от намиращата се на него полумасивна къща, състояща се от първи и тавански етаж, като първия етаж се състоял от три стаи, салон и коридор с обща площ 68.70 кв.м.,а таванския етаж от три стаи с обща площ от 53 кв.м., със самостоятелен вход и стълбище от северната страна на къщата при общи части по чл.38 от ЗС, както и избен етаж със същата квадратура. Къщата, предмет на делбата, също била строена и построена от дядото му А.Г.Д., но не и от починалия наследодател Георги Асенов Д.. Същата не представлявала СИО и не е била в режим на СИО между ищцата и починалия Георги Д.. Това признание било направено и от ищцата в уточняващата молба. Пристройката и гаража били строени от бащата на ответника и неговата рождена майка, докато са били двамата в брак и също не представлявали СИО между ищцата и починалия наследодател, който брак е втори за ищцата и за бащата на ответника.

Оспорва в делото да участва като страна в делбения процес Т.Г.Д., тъй като той бил доведен син от първия брак на ищцата. Ако след събиране на доказателства се установяло, че Т.Г.Д. е наследник на починалия по силата на пълно осиновяване, то се иска да се допуснете делбата на процесиите имоти предмет на делбата както следва: 1/3 ид.част за В.Т.Д.; 1/3 ид.част за А.Г.Д.; 1/3 ид.част за Т.Г.Д.. В случай, че Т.Г.Д. не е наследник на починалия Георги Асенов Д., то квотите на страните в процеса за делба на имотите следвало да бъдат: 1/2 ид.част за В.Т.Д. и 1/2 ид.част за А.Г.Д..

Оспорвам и искането за възлагане на процесния имот в исковата молба по силата на чл.349 ал.1 на ищцата, тъй като както било посочено и по-горе имота не бил СИО, а придобит от бащата на ответника по силата на наследяване по закон от неговия баща А.Г.Д.. Прави искане за възлагане на процесния имот в дял на ответника по силата на чл.349 ал.2 от ГПК, тъй като той не притежавал друг жилищен или вилен имот на негово име.  Претендира и разноски.

В отговора си ответника А.Д. е направил и искане в делбената маса да бъде включен и поземлен имот, находят се в гр.Велинград, ул.Отец Паисий № 13 придобит от ответника Т.Г.Д., чрез фиктивна покупко - продажба от неговата майка -ищца по делото В.Т.Д. и от баща му Георги Асенов Д., чрез нот.акт № 58,том5, рег № 4814, дело 800/17.11.2005 год.изповядана от нотариус рег.№ 156 Георги Кръстев Халачев. Този имот бил придобит от В.Т.Д. и от баща му Георги Асенов Д. при условията на СИО и представлявал 1/4 ид.част от Поземлен имот, находящ се в строителните граници на населеното място, за който регулацията е приложена с площ от 609 кв.м.,представляващ парцел ХХIV отреден за имот пл.№ 3146 от кв.1411 по плана на гр.Велинград, при граници на ПИ: от северозапад и североизток-улици,от югоизток-УПИ-ХХVII-З149 и от югозапад -УПИ ХХIII-3149 и УПИ ХХV-3148, ведно с 1/2 ид.част от самостоятелен обект в сграда -втори етаж от северната половина на двуетажна къща близнак с площ от 100 кв.м., построена в подробно описания поземлен имот за сумата от 40 000 лева. Твърди, че сумата от 10000 лева, преди подписване на този нотариален акт не било получена от баща му, а също така и че не била изпълнена и другата клауза по договора за покупко-продажба -сумата от 30000 лева, представляваща разликата в продажната цена на имота, която е следвало да бъде заплатена от ответника Т.Д., чрез разрешен на негово име кредит от БАНКА ДСК ЕАД-Велинград и да бъде отнесена по депозитната сметка на продавачите. Такава сума твърди, че не била постъпвала по банкова сметка *** Д. .

Касаело се за заобикаляне на закона - продажба без реално плащане, поради което тази сделка била нищожна съгл.чл.26 ал.1 и 2 от ЗЗД.

Поради това и се иска  да бъде прогласена нейната нищожност и да се обезсили нот.акт № 58, том5, рег № 4814, н.дело 800/17.11.2005 год., изповядана от нотариус рег.№ 156 Георги Кръстев Халачев и да се включите този имот в делбената маса.

Съдът е намерил искането на ответника А.Д. за включване в делбата на сгради от допълващо застрояване построени в процесния поземлен имот с идентификатор 10450.502.259 за допустимо. Като след индивидуализация на същите е допусната делба и на две сгради от допълващо застрояване: 1. СГРАДА с идентификатор 10450.502.259.21 с площ от 20 кв.м. и предназначение “баня и тоалетна”;  2. СГРАДА с идентификатор 10450.502.259.3 с площ от 23 кв.м. и предназначение “гараж”.

Съдът е намерил искането на ответника А.Д. за включване в делбата на имот, собственост на ответника Т.Д., а именно 1/4 ид.част от Поземлен имот с площ от 609 кв.м., представляващ УПИ ХХIV-3146 от кв.1411 по плана на гр.Велинград, след прогласяване нищожност на сделката и обезсилване на нот.акт № 58, том5, рег № 4814, н.дело 800/17.11.2005 год., изповядана от нотариус рег.№ 156 Георги Кръстев Халачев, по силата на която сделка собствеността е преминала към ответника Т.Д., за неоснователно, поради следното: Със по своята същност с отговора от ответника е предявен конститутивен иск по чл.26 ЗЗД за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективирани в НА № 58/17.11.2005г. и обезсилване на същия. Поради това този имот не е включен в делбените имоти, а и към момента не намера причини да промени това си становище.

 

В с.з. ищеца лично и чрез пълномощника си адв.Кремова, подържат предявения иск за делба.

В с.з. ответника Т.Д., редовно уведомени не се явяват, не се представляват.

В с.з. ответника А.Д. лично и с пълномощника си адв.Чакърова, подържа възраженията си не оспорват иска за делба, но оспорва квотите на страните в съсобствеността.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

По отношение на страните и качеството на ответника Т.Д. на наследник и от тук съсобственик, се установява следното:

От представеното удостоверение за наследници на Георги Асенов Д., ЕГН **********, е видно той да е починал на 16.12.2013г., като женен и след смъртта си да е оставил за свои наследници по закон съпруга и двама сина: съпруга В.Т.Д. /ищец/ и синове ответниците А.Г.Д. и Т.Г.Д.. А представения Акт за раждане № 534/03.11.1981г. издаден на Т.Г.Д. е видно той да е сътавен въз основа на съдебно Решение № 27/14.01.1981г. по гр.д.№ 26/1981г. на ОС Пазарджик, както и  негови родители да са ищцата В.Т.Д. и Георги Асенов Д. – наследодателя на страните.

Предвид тези доказателства съдът намира за установено, че ответникът Т.Г.Д. е син на наследодателя Георги А.ов Д., като е без правно значение дали произхожда от него или е осиновен при пълно основяване, тъй като и законът за наслеството не прави разлика между осиновени и рожденни деца, и като такъв е негов син и наследник по закон.

От представения НА за покупко продажба на недвижим имот  от 24.04.1924г. е видно, че по силата на тази сделка собственика Атанас Осков е продала на А.Г.Д. от с.Лъджене и той е станал собственик на следния имот: Зеленчукова градина с площ от 350 кв.м.

По делото няма данни за това дали имота Зеленчукова градина с площ от 350 кв.м. е идентичен с делбения имот.

Представен е обаче Протокол от 27.06.1973г. в който е постигната съдебна спогодба за делба на имотите: Дворно място с площ от 400кв.м., съставляващо п.№ IV-11039 от кв.124 по плана на гр.Велинград и построената в него къща. При  тази делба в дял на наследодателя Георги Асенов Д. е поставен и той е станал собственик на следния имот: ½ ид. част от Дворно място с площ от 400кв.м., съставляващо п.№ IV-11039 от кв.124 по плана на гр.Велинград, както и северната част от полумасивна къща, състояща се от етаж нормален и един тавански етаж, като първия етаж се сътои от три стаи, салон и коридор и има обща площ от 70 кв.м., а за таванския етаж – три сати с обща площ от 53 кв.м., без прстройката от западната страна на къщата, която е негова изключителна собственост. Другия съсобственик Мария Асенова Янков е получил в дял остналата ½ ид. част от Дворно място с площ от 400кв.м., съставляващо п.№ IV-11039 от кв.124 по плана на гр.Велинград, както и южната част от къщата, сътояща се от една стая на първия етаж с площ от 13,30 кв.м., избата под нея и една таванска стая с площ от 29 кв.м., функционално свързани с къщата на Мария и Йордан Янкови. А съсобственика Спаска Асенова Янкова е получила уравнение на дела си в пари.

Представено е и удостоверение за наследници на А.Г.Д. /баща на наследодатела на страните/ - починал на 30.04.1977г. и оставил за свои наследници трите си деца – страни по делбеното дело.   

От представените две съдебни решения се установява, че наследодателят на страните Георги Асенов Д. е имал брак със Свобода Д., който е прекратен със съдебно Решение № 16/13.01.1970г. и от който брак е роден ответника А.Г.Д..

Видно от Акт за женитба № 841, наследодателят на страните Георги Асенов Д. е сключил втори брак с ищцата В.Т.Д. на 25.08.1970г.

От представения НА-констативен за собственост на недвижим имот  № 268/04.10.1978г. е видно, че с него е признато право на собственост на наследодателя Георги А.ов Д., на придобития от него по наследство и в резулта на делба върху следния имот: ½ ид.част от дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 420 кв.м., съставляващо им.№1039, за което е отреден п. IV от кв.124 по плана на Велинград, ведно със северната част от полумасивна къща, състояща се от етаж нормален и един тавански етаж, като първия етаж се сътои от три стаи, салон и коридор и има обща площ от 68,70 кв.м., а за таванския етаж – три сати с обща площ от 53 кв.м., с отделен вход и стълбище от северната страна на къщата.

При сравнение на този КНА с протокола за съдебна делба се установава, че имота върху който е признато право на собственост на Георги ас.Д. е идентичен с този който е получил в дал при делбата.

От показанията на свидетелите Свобода Георгиева – майка на ответника А.и Мария Генова –съсед се установява следното: Имота ½ ид. част от дворно място съставляващо им.№1039, както и построената в него къща са били собственост на бащата на наследодателя Георги Асенов Д.. Къщата е била пристроявана по време на първия му брак, а след развода и по време на внория му брак не правено нищо по къщата. Според показанията на св.Генова единственото което е правено през 1773-1974г. е да се построи гараж и баня и тоалетна в двора и отделно от къщата, като допълващо застрояване. При повторния разпит на св.Георгиева, тя също твърди докато е живяла в имота да не са били построени гаража и баня и тоалетна в двора. Същата свиделка твърди и най вероятно пари за построяването им да са били дадени на бившия й съпруг Георги Д. от неговия баща, тъй като обикновенно той го финасирал за всичко което строял. Освен това и сам бившия й съпруг и казал, че баща му ще го финасира за построяване на гаража и пристройка, като една част от парите му бил дал, а дриги щял да даде като завърши строителството. През това време той от своя страна щял да дава издръжката за сина си. На свидетелката не е известно колко пари е бил дал бащата на бившия й съпруг.

Въз основа на тези данни и предвид идентичност на описанието на имота по КНА  с тези при делбата, съдът намира, че имотите:  ½ ид. част от дворно място съставляващо им.№1039, както и построената в него къща са били индивидуална собственост на наследодателя Георги Асенов Д.. До колкото строителството на другите два делбени имота - гараж и баня и тоалетна от допълващо застрояване е станало през 1972-1973г. по време когато общия наследодател е имал вече сключен брак с ищеца Свобода Д.. Без правно значение е кой е дал парите за построяване то им, тъй като дори и всичките те да са дадени от баща му, то са му дарени, при което и като строителство извършено в имот собственост на единия съпруг по време на брака му, то  постройките се счита да са възникнали режим на СИО.

По делото са представени и скица № 15-37669/19.01.2019г. издадена от АК-Пазарджик за имот с идентиф.№ 10450.502.259 с площ от 392кв.м.; скица № 15-50986/23.01.2019г. на имот с идентификатор № 10450.502.259.1 с площ 152 кв.м. – жилишна сграда. В първата скица са отразени и сгредите от допълващо застроянване: сграда с идентификатор№ 10450.502.259.2 с площ 20 кв.м. и сграда с идентификатор № 10450.502.259.3 с площ 23 кв.м. /гараж/. Представено е и удостоверение за данъчна оценка на проесните имоти.

От заключение по СТЕ изготвено от в.л. Г., неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, се установява следното: В кадастара са отразени поземлен имот с идентиф.№ 10450.502.259 с площ от 392кв.м. съставляващо п.№ IV-11039 от кв.124 по отменения план на гр.Велинград. В това дворно място има построение следните сгради: Жилищна сграда -еднофамилна с идентиф.№ 10450.502.259.1 с площ 152 кв.м.; Сграда с идентиф.№ 10450.502.259.2 – едноетажна с предназначение друг вид производствена складова с площ 20 кв.м, състояща се от коридор, баня и тоалетна; Сграда с идентиф.№ 10450.502.259.3 – едноетажна с предназначение хангар, депо, гараж с площ 23 кв.м.; Сграда с идентиф.№ 10450.502.259.4 – едноетажна с предназначение хангар, депо, гараж с площ 25 кв.м. Освен това в имота съществува не нанесн на картата навес без оградни стени от метална конструкция на площ 37 кв.м. Допълващо застрояване е строено пред 1980г. Поземления имот е записан в кадастралния регистър на Тодор Пенев за ½ ид.част и на Георги Д. за остналата ½ ид.част. А жилищната сграда е записна 1/3 на Тодор Пенев и остналата на Георги Д.. Северната част на жилищната сграда е обособена като СОС с външен вход от открито стълбище от север и се сътои от редовен жилищен етаж на ЗП 89,93 кв.м., обитаем таван на ЗП от 58 кв.м. и избени помещения на площ 58,80 кв.м. Едноетажната полумасимна сграда със ЗП 20 кв.м. се състои от коридор, баня и тоалетна, а едноетажната масивна сграда със ЗП 23 кв.м. е гараж. Пазарната стойност на имота е 94970 лв.

Други доказателства не са ангажирани.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът приема за установено по делото, че страните са съобственици на имотите: 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор 10450.502.259, целият с площ 392 кв.м., ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10450.502.259.1 с застроена площ 68,7 кв.м., състояща се от редовен етаж с площ 68,7 кв.м., тавански етаж с площ 53 кв.м. и избен етаж, както и на построените в този имот 2 бр. сгради на допълващо застрояване: Сграда с идентиф.№ 10450.502.259.2 – едноетажна с предназначение друг вид производствена складова с площ 20 кв.м, състояща се от коридор, баня и тоалетна; Сграда с идентиф.№ 10450.502.259.3 – едноетажна с предназначение хангар, депо, гараж с площ 23 кв.м.

Определено самостоятелен статут, тоест самостоятелен обект на собственост и годен обект на делба са поземления имот с идентификатор 10450.502.259, жилищната сграда с идентификатор 10450.502.259.1 и гража с идентификатор 10450.502.259.3. Не така обаче стои въпроса със другата сграда с идентификатор 10450.502.259.2 с площ от 20 кв.м. и предназначение “баня и тоалетна”. Същата предвид предназначението си не е самостоятелен обект на право на собственост, тъй като не отговаря на правилата за самостоятелен обект, а представлява постройка обслужващ жилищната сграда. Като таква представлява подобрение в поземления имот и не е обект самостоятелно на правни сделки, респективно на делба. Като подобрение в имота –дворно място, същата следва собствеността върху дворното място.  

Нeосноветелно е възражението на ответника А.Д., че в делбата следва да участват и другите съсобственици на дворното място и жилищната сграда, като и да е недопустима делба на ид част от дворно място, поради следното: На първо място делба на сградта и дворното място вече е било извършена от съда, при което и процесната ½ ид част от дворно място, както и частта от жилищната сграда вече имат самостоятелен статут. Не е налице съсобственост в тези имоти с други лица, тъй като и да е имало такава съсобственост, тя вече е прекратена с влязло в сила съдебно определение за делба.

Съгласно чл.5 и 9 от ЗН децата наследяват равни части, а съпругът част равна на частта на всяко дете.  До колкото се установи, че поземления имот с идентификатор 10450.502.259 и жилищната сграда с идентификатор 10450.502.259.1 са били индивидуална собственост на общия наследодател на страните Георги Д., а сградата с идентиф.№ 10450.502.259.2 и предназначение “баня и тоалетна” е подобрения в дворното място, и тъй като страните са негови наследници по закон, то тези имоти ще се допуснат до делба при квоти от по 1/3 ид част за всеки от съделителите В.Д., А.Д. и Т.Д..

По отношение на имота гража с идентификатор 10450.502.259.3 и с площ от 23 кв.м., за които се установи да е бил СИО между наследодател на страните Георги Д. и съпругата му В.Д., а със смърта му бракът е прекратен, то и В.Д. е стнала собственик на 4/6 ид.части от гаража, а синовете  Асен Д. и Т.Д. на по 1/6. При тези и квоти ще се допусне делба на гаража.

Тъй като се установи, че сградата сграда с идентификатор 10450.502.259.2 с площ от 20 кв.м. и предназначение “баня и тоалетна” не самостоятелен обект  на собственост, а подобрение в имота, т.е. е негоден обект на делба, то и по отношение на тази сграда искът за деелба ще се отхвърли като неоснователен.

Въз основа на изложените по-горе съображения, ВлРС, V гр.с.:

Р  Е  Ш  И :

ДОПУСКА да се извърши делба между В.Т.Д., ЕГН********** *** от една страна, АСЕН Г.Д., ЕГН ********** *** и Т.Г.Д., ЕГН ********** *** от друга, на следните недвижими имоти:

1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор 10450.502.259, целият с площ 392 кв.м. при съседи: ПИ с идентификатор 10450.502.256, ПИ с идентификатор 10450.502.260, ПИ с идентификатор 10450.502.3080 и ПИ с идентификатор 10450.502.3027, ведно с построените в имота две сгради, а именно: Жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 10450.502.259.1 с застроена площ 68,7 кв.м., състояща се от редовен етаж с площ 68,7 кв.м., тавански етаж с площ 53 кв.м. и избен етаж; Сграда с идентиф.№ 10450.502.259.3 – едноетажна с предназначение хангар, депо, гараж с площ 23 кв.м. и Сграда с идентификатор 10450.502.259.2 с площ от 20 кв.м. и предназначение “баня и тоалетна”.

Делбата да се извърши при квоти:  За дворното място, жилищната сграда и “баня и тоалетна” - по 1/3 ид. част за  всеки от съделителите В.Д., Георги Д. и Т.Д., а за гаража – 4/6 ид. части за В.Д. и по 1/6 ид. част за Георги Д. и Т.Д..

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………

/Валентина Иванова/