О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1294 07.08.2019 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен
състав
На седми август две
хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МЕТОДИ АНТОНОВ
след като се запозна с материалите по ЧНД № 3989/2019 г. по описа на
ПРС, VІІ н.с., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба на И.Х.Г., ЕГН *********** ***, в
качеството на пострадало лице по досъдебно производство № 62/2018г. по описа на
Второ РУ при ОД МВР - Пловдив, против Постановление от 06.06.2019г. за
прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 62/2018 г.
по описа на Второ РУ при ОД МВР – Пловдив.
Наказателното производство е било
образувано за това, че на 09.12.2017г. в гр.Пловдив е отправена закана с
убийство на И.Х.Г., ЕГН ********** с думите: "Ако стъпиш още един път в
двора ще те убия...“ и тази закана възбудила у И.Х.Г. основателен страх от
осъществяването й - престъпление по чл.144, ал. 3, вр с.ал.1 от НК.
По досъдебното производство няма лице,
привлечено в качеството на обвиняем.
В жалбата се излагат съображения за необоснованост,
неправилност и немотивираност на прокурорския акт и се моли съдът да го отмени.
Съдът, след като се запозна със съображенията на
прокурора, изложени в атакуваното постановление, с аргументите в депозираната
жалба, и като разгледа събраните по делото доказателства, намира следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Свидетелят И.Х.Г. бил собственик на
етаж от къща, пристройка към етажа, както и 1/3 идеална част от парцела и
гараж, построен в задната част на парцела, находящ се на адрес ****. Свидетелят
Г. не живеел от години на адреса. Собственик на сутерена в къщата бил свидетелят
С.П.Г.. От лятото на 2017г. между св. Г. и св. Г. възникнали спорове относно
ползването на съсобствения имот, а именно частта на двора пред гаража, разположен
на територията на същия. Освен това двамата не успели да се разберат относно
продажна цена на имота на свидетеля Г., а именно партерния етаж на къщата на
горния адрес, който последният предложил на тъжителя да закупи.
На 09.12.2017г. свидетелят Г. посетил
жилището си, като водел със себе си свидетелят К.С.Л., свидетелката М.Т.С. и
още едно семейство (неустановено в хода на разследването), за да им покаже
имота. Семействата търсели апартамент под наем и проявили интерес към жилището.
Свидетелят Г. ги развел в имота и когато се намирали пред гаража на двора, свидетелят
Г. влязъл в двора. В този момент св.С. и св.Л. влезли в колата, с която
пристигнали, а свидетелят Г. и другото семейство останали в двора.
Свидетелят Г. отишъл при свидетеля Г. и се опитал да ги изгони с думите: „Махайте се оттука, какво правите тука, това тука не се дава под
наем, само да сте стъпили тука". Свидетелят Г. бил агресивно настроен,
като ръкомахал, което принудило свидетелят Л. да излезе от колата и да застане
между св. Г. и св. Г.. Според показанията на св.Л., той чул как св. Г. се
обръща към св. Г. с думите: "Ще
те утрепя". Свидетелят Л. му казал да не правят циркове, а да се съдят,
като след минута св.Г. се успокоил и си тръгнал. Св. Г. и св. Л. се качили в
колата при св. С. и също тръгнали.
В показанията си свидетелят Г.
потвърждава само първата посочена по - горе фраза като изречена от св.Г. и не
сочи последният да му се е заканвал, че ще го „утрепе". Свидетелят Г.
разказва и за предходен подобен случай, при който св. Г. му се заканвал от
терасата на съседната къща, където живеел. При този случай свидетел на случилото
се била св. Н.Х.Г. - *** на св.Г., която потвърждава изнесеното от последния.
В хода на разследването по делото била
изготвена СПЕ на св. Г., според заключението на която свидетелят не страда от
психично заболяване и не се води на психиатричен отчет. Същият е психически
годен правилно да запаметява, съхранява и възпроизвежда фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни показания за тях. След отправените му
закани с убийство е изпитвал страхови изживявания, психомоторно напрежение, но
те не са променили неговото психологическо развитие до степен да се налага
медицинско обслужване. Настъпили са незначителни промени в поведението, които
се изразяват в това, че в определен период е посещавал с придружител собствеността
си. Възприемал е заканите срещу живота си като заплаха, като е осъзнавал, че
няма намерение да се осъществят.
По преписката е изготвена и приложена
справка от „Център за психично Здраве - Пловдив" ЕООД. От нея е видно, че
лицето С.П.Г. не е посещавало амбулаторията и няма данни да е лекуван в
„ЦПЗ-Пловдив" ЕООД.
След извършена справка в служба
"КОС" при 02 РУ гр.Пловдив се установило, че С.П.Г. не притежава
издадено разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
По делото е приложена справка от
деловодната система на Прокуратурата на Република България, видно от която
между страните била заведена преписка с оглед евентуално извършено престъпление
по чл.323 от НК, като същата е приключена с постановление за отказ да се
образува наказателно производство.
При така изложената фактическа
обстановка и след анализ на събраните по делото доказателства, прокурорът е счел,
че в конкретния случай не са налице елементите от състава на престъпление
чл.144 ал.З вр. ал.1 от НК или друго такова от общ характер. От една страна
според прокурора са налице съмнения дали изобщо са отправяни закани с убийство
от страна на св. Г. по отношение на св. Г.. Такива са налице, поради
противоречията между показанията на св. Г., св. Л. и св. С.. Последната
заявява, че докато се е намирала в колата, не е чула викове, нито закани, както
и не е видяла някой да замахва или да нанася удари. Освен това св. С. заявява,
че след като са влезли в колата св. Г. и св. Л. не са обсъждали поведението на
св. Г., като това те не са направили и по-късно същата вечер, докато са били
заедно. Подобно поведение от страна на двамата свидетели според прокурора буди
недоумение, ако действително минути преди да се качат в колата, по отношение на
св. Г. е била отправена сериозна закана срещу живота му. Още повече, че и
двамата свидетели заявяват, че св.Г. е изпитал значителен страх. Ако това
действително е било така, то логично и нормално е двамата свидетели да са били
в превъзбудено емоционално състояние и да са подложили случилото се на
обсъждане помежду си.
От друга страна, за да е налице състава
на чл.144 ал.З от НК, е необходимо заканването да е с такъв характер, че да е
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. В конкретния случай
съществуват съмнения относно годността на евентуално отправените закани да
предизвикат обоснован страх за осъществяването им. Наличието на този елемент от
състава на престъплението по чл.144 ал.З от НК се прави на база наличните данни
за начина, по който е отправена заканата, предходни и настоящи отношения между
страните, психичното съС.ие на дееца и други обстоятелства, касаещи предмета на
доказване.
По делото е била назначена СПЕ, видно
от заключението на която у свидетеля Г. са настъпили незначителни промени в
поведението, които между другото биха могли да се дължат и на съществуващия
конфликт между него и св. Г. по повод имотните им спорове. Според вещото лице
св. Г. е осъзнавал, че св. Г. няма намерение да осъществи заканите си. Предвид
това можело да се направи извод, че заканата обективно не е била годна да
възбуди основателен страх за осъществяването й и субективно действително такъв не
е възбуден у жалбоподателя.
С оглед на изложеното прокурорът е приел,
че деянието не съставлява престъпление и на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК воденото наказателно производство срещу Неизвестен
извършител за престъпление по чл.144 ал.З вр. ал.1 от НК следва да се прекрати.
Настоящият съдебен състав споделя
изцяло доводите на представителя на държавното обвинение, с които се обосновава
липсата на извършено престъпление.
Очевидно е противоречието между
показанията на тъжителя в хода на досъдебното производство от 07.02.2018г. и
свидетеля К. Л. от 22.03.2018г. по отношение на инцидента, за който е
образувано досъдебното производство от 09.12.2017г.
Докато Г. в показанията си подробно
описва други инциденти със свидетеля Г., а за този от 09.12.17г. посочва
схематично и без всякаква описателност участниците – преките свидетели сем. К.
и М. Л.и, като заявява, че Г. му е казал: „Махайте се оттука, какво правите
тука, това тука не се дава под наем, само да сте стъпили тука“.
Единствено в показанията си от
19.02.2019г. за първи и последен път Г. съобщава – едва в третия си пореден
разпит пред органа на досъдебното производство, че Г. се обърнал към него с
викове: „Само да си стъпил тука … ще те убия“.
Обратно на него свидетелят Л. е
запомнил други реплики, изречени от Г. – „Той няма нищо общо, той ви лъже, това
е мое“, като към Г. се е обърнал със заканата: „Ще те утрепя“ във видимо
агресивно съС.ие.
По делото е разпитана и *** на Г. –
св. Н.Г., която подробно описва инцидента от ноември 2017г., на който са
присъствали само тя и брат й.
Данни за отношенията между тъжителят и
С. Г. дава и разпитаната по досъдебното производство свидетелка Д.М., но отново
за друг инцидент между двамата, различен от този на 09.12.2017г.
Никакви данни, подкрепящи тъжбата на Г.,
не се откриват и в разпита на последния очевидец на инцидента от 09.12.2017г.
св. М. С.. Последната е била заедно с К. Л., но не е забелязала агресивни
действия от страна на Г. спрямо Г., нито пък такива са коментирани
впоследствие, когато са си тръгнали заедно от имота тя, Л. и Г.. Не е имало
промяна в поведението на пострадалия, нито пък същият е споделил душевни
терзания, изживян стрес или притеснения за собствения си живот.
Не на последно място, видно от
назначената по делото СПЕ на пострадалия Г., вещото лице категорично заключава,
че Г. е изпитал страхово изживяване, но то не е променило неговото
психофизическо развитие до степен да се налага медицинско обслужване. Довели са
до факта, че през определен период е посещавал с придружител собствеността си.
Той е възприел заканите срещу живота си като заплаха, но е осъзнал, че Г. няма
намерение да ги осъществи.
Водим от гореизложеното, съдът възприема
и кредитира изцяло изводите на представителя на Районна прокуратура – гр.
Пловдив в обжалвания прокурорски акт, като счита, че жалбата е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Предвид изложените мотиви съдът е на становище, че
постановлението на РП – гр. Пловдив за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 62/2018г. по описа на Второ РУ на МВР - Пловдив е
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 06.06.2019г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 62/2018г.
по описа на Второ РУ на МВР - Пловдив, образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК за това, че на 09.12.2017г. в
гр.Пловдив е отправена закана с убийство на И.Х.Г., ЕГН ********** с думите:
"Ако стъпиш още един път в двора ще те убия...“ и тази закана възбудила у И.Х.Г.
основателен страх от осъществяването й.
Определението подлежи на обжалване и протест в
седемдневен срок от получаването му пред Пловдивски окръжен съд.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и
на РП гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.