Решение по дело №1158/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на П. С. Д. с [ЕГН], към момента на подаване на исковата молба изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора [населено място] против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място]. С исковата молба се претендира обезщетение в размер на 80 000,00 лева, ведно със законната лихва, за претърпени от него неимуществени вреди, през периода от 01.10.2023 г. до 16.08.2024 г., изразяващи се в неудобство и притеснение, страх и безпокойство, лишения и унижения, чувство за малоценност и беззащитност, болки и страдания от лошите условия на местата за престой на открито, липса на сянка, чешма с течаща вода и тоалетна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и прави искане да бъде уважена.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието [населено място], редовно уведомен, представя писмен отговор в който прави искане да се отхвърли исковата молба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас, изразява становище за неоснователност на исковата молба.

Исковата молба е процесуално допустима, тъй като са налице обуславящите я положителните процесуални предпоставки.

Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас – ЗО „Дебелт“, за периода от 01.10.2023 г. до 16.08.2024 г.

Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца, която е в причинна връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, е налице спор за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението, поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и исковата претенция е процесуално допустима.

Обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред. В случая не са налице всички елементи.

С искът по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени му при престоя в ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас, от бездействието на длъжностни лица, представляващи администрацията Затвора Бургас, които са подчинени на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Твърдяното бездействие се изразява в неосигуряване на благоприятни условия за престой на открито, по време на изтърпяване на наказанието, като излага оплаквания за липса на сянка, чешма с течаща вода и тоалетна.

От ответника е представена справка с рег.№ ИЗ-3668/21.10.2024 г. (л.68 от делото), в която е посочено, че лишеният от свобода П. Д. изтърпява общо наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 3 месеца, с начало - 17.01.2023 г., при първоначално постановен „строг“ режим от 21.06.2023 г., а от 24.10.2023 г. изтърпява наказанието си в ЗО „Дебелт“. Съгласно справката лишените от свобода провеждат престой на открито два пъти на ден по 45 минути по предварително изготвен график. За местата за престой на открито е посочено, че разполагат с пейки, сенници, фитнес уреди, тенис маса и спортна площадка, като лишените от свобода имат възможност да си закупуват хранителни продукти и санитарни принадлежности от затворническия магазин, когато са навън. Те имат право на избор относно използването на възможността за престой на открито, като при желание могат да вземат със себе си бутилка с вода. Посочено е, че на лишените от свобода ежедневно се осигурява възможност за провеждане на спортни дейности на открито в рамките на 30 минути в пригодено за целта спортно игрище по предварително утвърден график, а в различен часови диапазон имат възможност за ползват и фитнес зала в рамките на 1 час, оборудвана с различни уреди за извършване на физически упражнения.

По своята същност непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не се изследва. Под деянието се разбира конкретна външна проява на едно лице, изразено както в действие, така и в бездействие, което е противоправно, когато противоречи на правните норми.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България), разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Ето защо, исковите претенции следва да се разгледат като едно цяло, а именно да се прецени как са се отразили на ищеца условията при които изтърпява наказанието си лишаване от свобода, през процесния период. В този смисъл е и настъпилата законодателна промяна, като съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, в случаите по чл.3, ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл.3, ал.2 от същия закон, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Разпоредбите на чл.3 и чл.43, ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода.

В случая не се установява незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание са осигурили както на ищеца, така и на другите лица пребиваващи в затворническото общежитие, такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство, включително и през процесния период от 01.10.2023 г. до 16.08.2024 г.

За периода от 01.10.2023 г. до 24.10.2023 г. исковата претенция е неоснователна, доколкото видно от представените по делото доказателства ищецът е постъпил в ЗО „Дебелт“ на 24.10.2023 г. Ето защо, преди тази дата той не би могъл да претърпи неимуществени вреди от условията в затворническо общежитие, в което не е пребивавал.

За периода от 24.10.2023 г. до 16.08.2024 г. исковата претенция също е неоснователна, но по следните съображения:

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден.

Според чл.71, ал.2 от ППЗИНЗС, престоят на открито се провежда под надзора на служители от надзорно-охранителния състав на специално определени места в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, като по възможност същите предлагат защита при лошо време. По време на престоя на открито администрацията на затвора осигурява подходящи условия - съоръжения, екипировка и организирани дейности, насърчаващи поддържането на добро физическо здраве /ал.3/. На лишените от свобода по време на престой на открито се разрешава да се обединяват за участието им във физически упражнения или спортни игри /ал.4/. Лишените от свобода, чиято работа е свързана с достатъчно движения или които по здравословни причини не могат или не желаят да участват в предлаганите дейности, прекарват времето за престой на открито на определените за отдих и разходки места /ал. 5/.

По делото не се установява ответникът да не е изпълнил изискванията на така цитираните разпоредби, като съгласно представената справка в местата за престой на открито обособени в ЗО „Дебелт“ има пейки и сенници, както и фитнес уреди, тенис маса и спортна площадка. Така осигурените условия не могат да бъдат определени като лоши, с оглед претенциите към тях, които ищецът обосновава. Действително в зоната на открито не се установява да е изградена чешма с течаща вода и тоалетна, но в ЗИНЗС и ППЗИНЗС не е предвидено такова задължение за затворническата администрация. Също така, следва да се има в предвид, че този престой е ограничен във времето до 45 минути, през които при нужда на лицата се осигурява ползването на тоалетна, като не съществува пречка те да си носят вода за пиене в нарочна бутилка. На мястото за престой на открито е изграден навес, които осигурява сянка на лицата, т.е. осигурена им е слънцезащита, като с оглед на процесния период, а именно от 24.10.2023 г. до 16.08.2024г., не би могло да се приеме, че метрологичните условия в по-голямата част от него са били такива при които да е било нужно лицата да се крият от големи горещини, съответно да не могат да ползват пейките, сенниците да са недостатъчни или липсата на течаща вода и тоалетна на открито да ги е угнетила в такава степен, която да обоснове основателност на исковата претенция.

В потвърждение на изложеното следва да се имат предвид и резултатите от извършена проверка в ЗО „Дебелт 1“ на 19.08.2024 г. възложена от Омбудсмана на Република България, обективирани в доклад на Националния превантивен механизъм, публикуван на интернет страницата на Омбудсмана на Република България - [интернет адрес]. В доклада е посочено, че в ЗО „Дебелт 1“ е осигурен коридор и стълбище, по който настанените лица да имат място за престой на открито от 8:30-17:30 часа, мястото за престой на открито разполага със спортни съоръжения, пейки и навес, който да осигурява сянка. Също така е посочено, че въпреки наличните сенници бетонната площадка се нагрява през летните месеци, поради което институцията на омбудсмана препоръчва по възможност да бъдат осигурени и инсталирани допълнителни сенници в мястото за престой на открито. Видно от констатациите изложени в доклада на лицата настанени в ЗО „Дебел“ е осигурен навес, който да осигурява сянка, като препоръката за инсталиране на допълнителни сенници е „по възможност“, т.е. липсата на допълнителни сенници не е приета като нарушаваща правата на лицата пребиваващи в затворническото общежитие, а тяхното наличие би било в допълнителна полза.

На следващо място, данните по делото, сочат, че за всички лишени от свобода в ЗО „Дебелт“ е осигурен престой от 45 мин. два пъти на ден, т.е. затворническата администрация не само е спазила нормативно изискване на чл.86, ал.1 от ЗИНЗС, но и го е разширила в интерес на лишените от свобода. Отделно от двата престоя на открито по 45 минути всеки, на лишените от свобода е осигурена възможност за провеждане на спортни дейности също на открито в рамките на 30 минути в пригодено за целта спортно игрище по предварително утвърден график, както и възможност за ползване на фитнес зала оборудвана с различни уреди за извършване на физически упражнения в рамките на един час, когато примерно метеорологичните условия не са подходящи.

Наличието на осигурен навес на мястото на открито, възможността лицата да си носят вода и да ползват тоалетна при необходимост, не обосновават извода, че ищеца през процесния период е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, в резултат на което да е претърпял неимуществени вреди причинени от бездействието на длъжностни лица, представляващи администрацията на Затвора Бургас. Ето защо предявения иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Независимо от този изход на процеса, в полза на ответната страна не е дължимо присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Видно от нормата на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, законът прави разграничение между разноски, държавна такса и възнаграждение за адвокат. В случай на отхвърляне на иска, в полза на ответната страна се присъждат само разноски, но в настоящия случай такива не са направени.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас, Х-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на П. С. Д. с [ЕГН] против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], с който се претендира обезщетение в размер на 80 000,00 лева, ведно със законната лихва, за претърпени от него неимуществени вреди, през периода от 01.10.2023 г. до 16.08.2024 г., изразяващи се в неудобство и притеснение, страх и безпокойство, лишения и унижения, чувство за малоценност и беззащитност, болки и страдания от лошите условия на местата за престой на открито, липса на сянка, чешма с течаща вода и тоалетна.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.