Определение по дело №26/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№        2085                                                       23.07.2020 г.                                        Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ВЯРА КАМБУРОВА

            ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                         2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Белева

гражданско дело № 26 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпило е искане от Главна Дирекция „Гранична полиция“ представлявана от юрисконсулт Красимира Иванова, да бъде допълнено и изменено решение №32 от 14.04.2020г. по в.гр.д.№26/2020г. по описа на БОС в частта относно разноските.

На първо място се сочи, че при разглеждане на делото пред първата инстанция районният съд е прекратил частично производството по делото предвид направен частичен отказ от иска, при което ответната дирекция е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.4 ГПК. Моли решението да бъде допълнено, като на въззивника се присъдят разноските за прекратената част от исковата претенция.

На второ място се сочи, че според чл.78, ал.1 ГПК заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за един адвокат се заплаща от ответника съразмерно на уважената част от иска. Предвид направеното пред първата инстанция намаление на иска чрез частичен отказ, намира че ответникът не следва да понася разноските за намалената чрез отказ част от претенцията. Моли разноските на ищеца, присъдени за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, да бъдат намалени съразмерно на уважената част, при съобразяване на извършения частичен отказ от иска.

На трето място се сочи,          че съдът неправилно е осъдил ответника да заплати разноските за експертизата в размер на 150 лв., тъй като същата е била заплатена от страната в първоинстанционното производство. Моли решението да бъде изменено в частта за присъдените в тежест на въззивника разноски за експертиза.

Ответникът по искането не е взел становище в дадения му едноседмичен срок /преписът от молбата е връчен на 11.06.2020г./.

Молбата е с правно основание чл.248, ал.1, предл.1 и 2 ГПК.

Подадена е в срок от надлежно упълномощен представител на въззивната страна и е допустима.

След като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира от фактическа страна следното:

Действително, в проведеното пред Бургаския районен съд съдебно заседание по съществото на спора /с.з. на 11.11.2019г./ ищецът е извършил намаление на главния иск за извънреден труд чрез частичното му оттегляне, поради което производството е прекратено в частта, с която се претендира извънреден труд за горницата над сумата от 1572,47 лв. Същевременно е прието увеличение на акцесорната претенция за мораторна лихва.

Протоколното определението за частично прекратяване на делото не е обжалвано.

В устните състезания процесуалният представител на ответната ГД „ГП“ е направил най-общо искане за присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд е отхвърлил исковете, поради което е присъдил на ответника юрисконсултско възнаграждение в пълен размер.

Решението на БРС е отменено изцяло от въззивната инстанция, като вместо него е постановено ново, с което исковете за главницата и лихвите са уважени в предявените след изменението по чл.214 ГПК размери. Предвид уважаването на исковата претенция изцяло, на ищеца са присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в пълния предявен размер, съобразно приложените договори за правна помощ и съдействие, а на ГД „ГП“ не са присъдени разноски.

ГД „ГП“ е осъдена да заплати на Бургаския окръжен съд следните разноски: д.т. за въззивното производство- 36,09 лв.; д.т. от 72,17 лв. за производството пред първата инстанция и 150 лв.- разноски за експертиза, платени от бюджета на съдебната власт.

Правни изводи:

Молбата за присъждане на разноски при частично прекратяване на иска за главницата е неоснователна. Конкретно искане в тази насока не е направено нито пред първата, нито пред въззивната инстанция до приключване на устните състезания по делото, а за пръв път се прави след постановяване на съдебното решение по съществото на спора. Дори да се приеме, че в искането, направено в устните състезания пред БРС имплицитно се включва и искане за присъждане на разноски при частично прекратяване на делото, то страната е пропуснала срока за допълване на определението, с което е прекратено производството по делото, тъй като срокът по чл.248, ал.1 ГПК за нея е започнал да тече от датата на постановяване на прекратителното определение- 11.11.2019г. и към датата на образуване на въззивното производство е бил изтекъл.

Молбата за редуциране на присъдените разноски в полза на ищеца за първоинстанционното производство също е неоснователна. Разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК включва две хипотези, при които в полза на ищеца по делото се присъждат разноски, дължими от ответника: разноски при изцяло уважен размер на иска /присъжда се пълния размер на разноските/ и разноски при частично уважен размер на иска /присъждат се разноски съразмерно на уважената част от иска/. След като претенцията на ищеца / макар и в намален чрез частичен отказ от иска размер/ е уважен изцяло от въззивната инстанция, то ответникът следва да заплати разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение в пълния размер /няма да се дължат само разноските за д.т. за оттеглената част от иска, какъвто не е настоящия казус/.

Частично основателна е молбата за изменение на решението в частта, с която в тежест на въззиваемата страна са възложени разноските за експертизата в размер на 150 лв. Видно от определение /без номер/ от 29.07.2019г. на БРС, както и от разпореждане от 31.07.2019г. на БРС /на гърба на л.16 от делото на БРС/, районният съд е задължил ГД „ГП“ да заплати депозит за експертизата в размер на 150 лв., които са внесени с квитанция на л.18 от делото и изплатени на вещото лице. Съобразно протоколното определение от 11.11.2019г. от бюджета на БРС е разпоредено изплащането на допълнително възнаграждение за вещото лице в размер на 30 лв. /в протокола е извършено отбелязване, че сумата е изплатена на експерта/, поради което разноските за експертиза, присъдени с решението на въззивната инстанция следва да бъдат намалени от 150 лв. на 30 лв.

На основание чл.253 ГПК във връзка с чл.77 ГПК въззивната инстанция констатира, че неправилно са определени дължимите от въззиваемата страна държавни такси за първоинстанционното, както и за въззивното производство. Съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, таксата по искова молба е 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Тъй като с исковата молба са предявени два отделни иска- за извънреден труд и за обезщетение за забавено плащане, на основание чл.72, ал.2 ГПК държавна такса се дължи по всеки от тези самостоятелни искове /не и за акцесорната претенция за законна лихва/. Държавната такса по иска за извънреден труд е 62,90 лв., а за мораторна лихва- 50 лв., или общо- 112,90 лв. С решението въззиваемият е осъден да заплати само 72,17 лв., поради което решението следва да бъде изменено в тази му част, като ответникът бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса по сметката на БРС в размер на 40,73 лв. до пълния размер от 112,90 лв.

Държавната такса за въззивната инстанция е съответно 31,45 лв. за първия от исковете и 25 лв. /минимума/- за иска за мораторна лихва, или общо- 56,45 лв. Ето защо и в тази му част решението следва да бъде изменено, като въззиваемият бъде осъден да доплати допълнителна държавна такса за въззивната инстанция в размер на 20,36 лв., до пълния дължим размер – 56,45 лв.  

Мотивиран от горните съображения,  Бургаският окръжен съд   

                                     

О П Р Е Д Е Л И :

 

ИЗМЕНЯ решение №V-32 от 14.04.2020г. по в.гр.д.№26/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд В ЧАСТТА за присъдените разноски за експертиза, както следва:

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр.София,, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Бургаския районен съд, сумата от 30 лв., представляващи допълнително възнаграждение за съдебно-икономическа експертиза.

ИЗМЕНЯ решение №V-32 от 14.04.2020г. по в.гр.д.№26/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд В ЧАСТТА за присъдените държавни такси, както следва:

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр.София,, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Бургаския окръжен съд сумата от 112,90 лв., представляваща д.т. за първата инстанция, както и сумата от 56,45 лв.- държавна такса за въззивната инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането  на Главна Дирекция „Гранична полиция“ за допълване на решение №V-32 от 14.04.2020г. по в.гр.д.№26/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд, чрез присъждане на разноски по чл.78, ал.4 от ГПК съобразно прекратената част от производството по гр.д.№4679/2019г. на БРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането  на Главна Дирекция „Гранична полиция“ за изменение на решение №V-32 от 14.04.2020г. по в.гр.д.№26/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, с която на ищеца Т.И.М. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв. за първата инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

              

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                            

 

           

 

           2.