Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 31.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г състав в публично съдебно
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Антоанета
Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №10157 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от
Граждански-процесуалния кодекс (ГПК).
С решение №126636 от 29.05.2019г. на Софийския районен съд (СРС), І ГО, 24-ти състав по гр.д.№42840/2018год. е осъдена Агенция "П.И.",
ЕИК *******, с адрес: гр. София, Оул. "*******да заплати на „Д.з.” ЕАД с
ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата
от
1 675,54 лева
— главница, представляваща заплатено обезщетение по имуществена застраховка за
вредите, причинени на автомобил
„Фолксваген Кади“,
с ДК № *******от ПТП, настъпило на 28.12.2017г. при движение по ул.“Самоковско
шосе“ с посока от с.Пасарел и на около 5 км преди с.Кокаляне, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
исковата молба /28.06.2018г./ до окончателното й погасяване, както и сумата
744,04 лева - разноски за производството, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. С решението е отхвърлен предявения обратен евентуален иск
на Агенция „П.И.“ срещу
„И.’' ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** за заплащане на
сумата от 1 675,54 лева, като неоснователен
и недоказан.
Постъпила е въззивна жалба от Агенция “П.И.”, в която са
изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от
СРС 24-ти състав решение, с искане същото да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен. Посочва, че изводите на съда за уважаване на иска са
неправилни след като издадения протокол за ПТП е непълен, неточен и
противоречив с оглед на свидетелските показания за наличие на твърдяното
застрахователно събитие, още повече, че протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и има обвързваща
формална и материална доказателствена сила относно фактите,
непосредствено възприети от актосъставителя, но в случая произшествието не е
станало в негово присъствие и е частен документ относно описанието и механизма
на произшествието. Също така смята, че не е направен снимков материал, съгласно
цитираната Наредба, както и по чл.2, ал.2 от Наредба №І-3-41/12.01.2009год.,
което не е направено и към исковата молба от самия застраховател относно
местонахождението на евентуалното препятствие на пътя. Посочва, че не е
установено, че водачът на МПС се е движил със съобразената скорост и да не е
могъл да възприеме препятствието на пътя, че не е употребил алкохол, че не е
налице поведение на водача, в резултат на умишлени действия да е допринесъл на
вредоносния резултат и в тази връзка САТЕ е изготвена на база на приложения
протокол и смята, че не е налице причинно-следствена връзка, като обобщения
извод, че уврежданията съответстват на посочения механизъм не следва да се
кредитира. Излагат
се твърдения, че съдът не е взел под внимание пропуските и несъответствията в
представените по делото писмени и гласни доказателства, както и че не са налице
в съвкупност предпоставките за основателност на иска, а именно в неправилното
разбиране, че неизпълнението на задължението на администрацията, стопанисваща
пътя и отговаряща за неговата изправност, е причината за настъпването на
процесното ПТП. Посочва се, че в този случай не се касае за покрит
застрахователен риск, тъй като според ищеца в настоящия случай ПТП не е
настъпило, и което изключва дължимото обещетение за причинената вреда, а
изплатеното за понесените щети е незаконосъобразно, поради непокрит от
условията на договора за застраховка риск от настъпило негодно застрахователно
събитие. Посочва също
така, че в случая не е съобразено това, че с договор за обществена поръчка от
12.09.2015год. с ЗДДД и участник партньор „И.“ЕООД е възложено поддържането на
републиканските пътища на територията на Областно пътно управление ***, в който
участък следва да подада и процесния участък, който е следвало и да се обозначи
като препятствие-скална маса на пътя, поради което отговорност носи изпълнителя
и поради което следва да се уважи обратния иск срещу третото лице помагач. Претендира присъждане на разноски по делото, включително и на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна, в случай, че се претендира над установеното в Наредба №1 за МРАВ. В
съдебно заседание пред въззивния съд не се явява представител на въззивника.
Въззимаемата страна „ ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, чрез
своя представител по делото адв.Ц. е представила отговор на въззивната жалба в
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, в която се оспорва въззивната
жалба. Посочва се, че с оглед на приложения протокол за ПТП
и от удостовереното в него, местопроизшествието е посетено от органите на МВР-Пътна полиция и са
констатирани причините за ПТП скални маси необезопасени и несигнализирани и в
какъвто смисъл са и свидетелските показания и САТЕ от които се установява
механизма на ПТП и, че е доказана причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и вредите по автомобила. Посочва, че е неоснователно възражението, че не е налице покрит риск след като се цитират
клаузи от ОУ, които не са приложими, както и е установено, че водачът не е
употребил алкохол.
Направено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, както и да
се постанови съдебно решение, с което да се потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. В съдебно
заседание пред въззивния съд се явява представител на въззиваемата страна адв.Ц.,
който поддържа отговора на въззивната жалба и претендира присъждане на разноски
по делото за адвокатско възнаграждение, съгласно списък и приложения към него.
В отговор на въззивната жалба „И.’' ЕООД заявява становище за основателност на
въззивната жалба по отношение на главния иск и за неоснователност по отношение
на обратния иск. Посочва, че правилно първоинстанционният съд е приел, че по
делото не са представени доказателства, от които да се направи обоснован извод,
че поддържането на процесния пътен участък е бил възложен по посочения договор
след като не е представено и приложение №1 към договора. Сочи, че и с оглед на
приложения договор при ситуация на пътя-ПТП, паднали камъни, свличане на земна
маса следва да има обаждане от Районната пътна служба София за такива
препятствия на пътя, както и възлагане от АПИ да се отреагира от страна на
изпълнителя, за да носи последния отговорност. В съдебно заседание пред
въззивния съд не се явява представител на третото лице помагач и ответник по
обратния иск.
Първоинстанционният съд е
сезиран от „Д.з.” ЕАД с искова молба, с която срещу Агенция “П.И.” е предявени иск с основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
1675,54лв
- изплатено на застрахованото лице застрахователно обещетение по имуществена
застраховка за вредите, настъпили на автомобил “Фолксваген Кади“, с ДК № *******от ПТП на 28.12.2017г.
при движение по ул.“Самоковско шосе“ с посока от с.Пасарел и на около 5 км
преди с.Кокаляне, с включени 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на исковата молба /28.06.2018г./ до окончателното й
погасяване.
В исковата молба се твърди, че във връзка с реализирано ПТП
на 28.12.2017г. ищецът е заплатил по застраховка
“Каско” на МПС застрахователно обещетение в размер на 1660,54лв. за увредения автомобил - “Фолксваген Кади“, с рег. № ********, предмет на договор за застраховка. Твърди се
още, че ПТП е било причинено при преминаване на
МПС при движение по
ул. „Самоковско шосе“ с посока на движение от с. Пасарел и преди с. Кокаляне, в
необезопасени и несигнализирани скални маси, които се намирали по средата на
пътното платно и което е републикански път, стопанисван от ответника Агенция “П.И.”, поради което е налице
законна субругация и ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на вредите. Ищецът е поканил ответника с регресна покана да му
възстанови изплатеното обещетение, но такова плащане не е изплатено до
момента на подаване на исковата молба. Твърди се, че причинител на вредата е ответникът,
като не е предприел необходимите действия за обезопасяване и сигнализиране на
препятствието по пътя и поради изложеното моли съда да уважи исковата претенция
от общо 1675,54лв. с включени 15 лв.-ликвидационни разходи.
Ответникът Агенция “П.И.” в срока за отговор на исковата
молба оспорва иска по основание и размер, смята, след не може да се установи настъпило ПТП, оспорва механизма на
настъпване на ПТП по причина, посочена в исковата молба, заявление и декларация
за щета от водача.
Излага доводи, че изплатеното за понесените щети обещетение е незаконосъобразно
платено на застрахования, поради непокрит от условията на договора риск от
настъпило негодно застрахователно събитие. Оспорва наличието на неправомерно
поведение, изразяващо се в бездействие, което да е довело до настъпването на
процесното ПТП и причиняване на щетата. При условията на евентуалност предявява
обратен иск срещу третото лице помагач „И.“ ЕООД, ЕИК *******, на когото е
възложено поддържането на пътя за заплащане на сумата от 1675,54 лева, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение за нанесени вреди във връзка с настъпило
на 28.12.2017г. застрахователно събитие - ПТП в необезопасени и несигнализирани
скални маси, находящи се по средата на пътното платно на ул. „Самоковско шосе"
с посока на движение от с. Пасарел и преди с. Кокаляне. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по обратния иск „И.“
ЕООД изразява становище за неоснователност и недоказаност и моли предявения
обратен иск да бъде отхвърлен.
Първоинстанционният съд, за уважи предявения главен иск е приел, че въз основа на
събраните по делото доказателства, че между собственика на МПС, с което е
осъществено ПТП на 28.12.2017год. и ищеца е бил сключен договор за застраховка “ Каско” в сила към датата на процесното
ПТП, както и наличието на изплатено застрахователно обещетение във връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Приема въз основа на доказателствата
предпоставките за ангажиране на
отговорност на ответника по делото за
бездействие при изпълнение на законово задължение за стопанисване
на пътя, част от републиканската пътна мрежа, както и въз основа на изслушаното заключение по
Съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/ и свидетелските показания, приема, че ПТП е настъпило
при преминаване на МПС през необезопасена и несигнализирана скална маса по
средата на пътя, републикански път при което са уврудени предна броня, предна лява гума, предна лява
джанта, облицовка предна броня, резонатор въздушен филтър, носач преден ляв на МПС и по средни пазарни цени ремонта на
автомобила е от 1784,39лв. и предявения иск следва да бъде уважен в пълния
претендирания размер.
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269, ал. 1 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а
относно неговата правилност е ограничен до посочените в жалбата основания.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, същото е и правилно, като въззивния съд споделя мотивите му и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях като във връзка с доводите във
въззивната жалба излага следното:
Съгласно чл. 410, ал.1, т.1 и 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования освен срещу
причинителя на вредата-т.1 и срещу възложителя на
възложената работа от него на трето лице при или по повод на която са
възникнали вредите по чл.49 ЗЗД-т.2 до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Видно от законовата разпоредба предпоставките
за предвидената суброгция са: 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане,
в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на
деликтно вземане срещу причинителя на вредата-т.1, а в случая по т.2 срещу възложителя
на работа по чл.49 ЗЗД, който отговаря за вредите, причинени от изпълнителите
на работата при или по повод на възложената работа, включително и при
бездействие за изпълнение на задълженията за стопанисване и ремонт на пътя, какъвто
е настоящия случай.
По делото не се спори и в тази връзка е приложена
застрахователна полица Каско плюс от 21.05.2017год. със срок до 20.05.2018год., от която се установява, че между „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД и собственика на товарен автомобил „Фолсваген" с № ТХ2100ХВ е съществувал договор за
имуществена застраховка „Каско плюс“, с клауза пълно каско, със съдържание
описано в общите условия, които са приложени и действали към дата застраховката.
Неоснователно е възражението на въззивника, че в случая не е налице покрит от
застрахователя риск, след като изрично видно от приложените ОУ- раздел „Каско“
е посочено, че се покриват щети, пречинени от застрахователно събитие, посочено
в клауза „Супер и клауза Пълно каско“, като природни бедствия, ПТП и злоумишлени
действия и др., както и са посочени и покрити рискове/стр.6 от ОУ/ и в посочената клауза Супер, в т.2.1.3 ПТП е
посочено изрично, че смисъла на и за целите на тази клауза „ПТП е събитие,
възникнало при сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, в това
число ПТП, съгласно ЗДвП, което е в процеса на движението на пътното превозно
средство и предизвикало наранявания или смърт на хора, повреда на ППС, товар
или други материални щети, към които щети безспорно спадат и повредените гуми и
джантите, броня, решетка, носач, скоростна кутия на процесното МПС. Също така
неоснователни са доводите, че не е доказано по делото, че увреждането на МПС не
е настъпило при изключени рискове или при непокрити щети и каквъвто не е
настоящия случай с оглед на посочените в ОУ изключения и не покрити щети, а при
твърдения на въззивника за наличие на поведение за изключен риск и
съпричиняване в неговата доказателствена тежест е да установи такова поведение
от страна на водача на МПС. В тази връзка неоснователно е позоваването във
въззивната жалба на случаи по т.8.10 Общи изключения, при които застрахователят
не покрива щети в резултат на управление на МПС след употреба на алкохол над
допустимото, под въздействие на наркотично вещество или се е отклонил от
проверка за такива, както и по т.8.15 и
т.8.8 от ОУ Общи изключения, когато щетите са в резултат на повреда поради
износване, стареене, умора на материала, скрит дефект и др., в резултат на
умишлени действия или груба небрежност на застрахования и каквито не се
установяват в конкретния случай.
В първоинстанционното производство свидетелят Иванов,
посочва, че той е управлявал МПС на процесната дата през 2017год., като се е
движил по пътя Самоков София, с около 60
км/ч, в светлата част на денонощието на десен завой при навлизане в завоя видял
как започват да падат камъни от ляво намиращата се скала на пътя и не могъл да
ги избегне, тъй като същите са падали и по
време на неговото преминаване. Посочва, че нямало сигнализация, че може да има
наличие на падащи камъни, нито обезопасителна лента, а един от камъните
попаднал под скоростната кутия, а другите по –малки предизвикали също щети по
автомобила, като счупена броня, предна лява гума спукана, изкривена джанта и повредена
скоростна кутия, които били отремонтирани
от застрахователя. Сочи изрично, че след като дошли служители на КАТ на място
съставили протокола и отбелязали падналата скална маса на пътя, която реално
била там и след това преместил колата и вдигнал на крик и когато видял, че
камък е влязъл под скоростната кутия. В същия смисъл са и данните, посочни от
водача в уведомление за щета, където
също в приложение №1 са попълнени същите данни за събитието, като е посочено и,
че удърът е от необезопасената скална маса, попаднала на пътя и в контакт с
МПС.
В приетата от първоинстанционният съд и неоспорена от
страните САТЕ, която настоящия състав на съда кредитира е посочено изрично, че
при заявения механизъм на ПТП и описа на щетите от застрахователя се налага извод, че щетите
по застрахования автомобил както са посочени- предна лява гума, предна лява
джанта, предна броня, капак скоростна кутия, решетка пресна броня се намират в
пряка и причинно следствена връзка с настъпилото на 28.12.2017год. събитие на
пътя от с.Пасарел и около 5 км. преди с.Кокаляне, като МПС преминава през
необезопасена и несигнаизирана скална маса и стойността необходима за
възстановяване на автомобила е от 1784,39лв.
Няма спор, а и се установява от
материалите по преписка по щета, че при ищеца е била образувана щета за
причинени имуществени вреди на процесния автомобил, като вредите са
възстановени, като обезщетението е изплатено на автосервиза извършил
възстановяване на щетите.
Неоснователно е възражението на въззивника, че в случая с
протокола за ПТП, съставен от служител
на МВР-ПП не е установено процесното ПТП, съответно механизма на същото, както
и наличието на скална маса на пътното
платно, за да се ангажира отговорността по чл.49 ЗЗД на ответника, както и за
наличие на противоречия мужде отразеното в протокола за наличие на скална маса
на пътя и светелските показания по делото и тези заявени в уведомление за щета..
Неоснователни са възраженията на въззивника за недоказаност на механизма на
настъпване на произшествието и причинените вреди, както и наличието на причинна
връзка между ПТП и вредите, а оттам и за неправилно формирани от районния съд
изводи за основателност на иска. Настоящия съд намира, че горните обстоятелства
са установени по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че е установено по делото, че е налице
настъпило застрахователно събитие, така както е обективирано в протокол за ПТП
№ 1709131 от 28.12.2017год., съставен от
служител на ПП-СДВР, посетил местопроизшествието на място и който съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща формална
и материална доказателствена сила, относно фактите и обстоятелствата,
непосредствено възприети от актосъставителя при възприемане от него на самото
автопроизшествие или констатирани непосредствено от актосъставителя при огледа,
като местоположение на ПТП, участници в него, вид и количество на материални
вреди, пътни знаци, маркировка на мястото съгласно трайната практика на ВКС
/решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012
г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО/. Следователно настъпило ПТП, механизъм на същото, участници
в него и настъпили вреди, до доказване на противното се приемат за установени,
тъй като удостоверяването е извършено от длъжностното лице в кръга на неговите
правомощия. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата,
определящи го като официален документ, страната, на която същият се
противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но
следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална
доказателствена сила на документа. В настоящия случая ответникът не е оспорил
протокола за ПТП, както и верността на удостоверените факти, още повече да е
провел доказване за оборване на посоченото в протокола за ПТП.
В протокола за ПТП, изрично е отразено в долния десен
ъгъл на документа, че е съставен след оглед на място от длъжностно лице -
служител на МВР, в кръга на службата му и по установените в закона ред и форма,
чрез който установява местоположението на автомобила и скалната маса на пътя
като изрично е отбелязано, че е необезопадена и необозночена скална маса на
пътното платно, както и има описание на вредите по автомобила и които се
релевантни и за установяване на посочения механизъм на ПТП. В тази връзка и приета и неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза, потвърждаваща, че описаните в протокола
щети по автомобила се намират в причинно-следствена връзка с описаното ПТП,
което се е осъществило при съприкосновение
на МПС с необезопасената и необозначена скална маса на пътното платно и които
доказателствани източници обсъдени в съвкупност обуславят единствено възможния
извод, че описаното в исковата молба автопроизшествие се е осъществило така,
както е посочено протокола и в исковата
молба, и в пряка причинна връзка с него са описаните щети по автомобила и в
тази връзка са и свидетелските показания, независимо, че свидетелят И.е
посочил, че при влизането в завоя е видял и, че камъните са падали, което не
изключва възможността на пътното платно да има камъни/скална маса/ и през която
да е преминало МПС и при
съприкосновението с които е настъпила повредата на автомобила.
При тези съображения с оглед на приложения протокол за ПТП,
съставен от органите на МВР, както е в настоящия случая, чрез съответно
доказване на правопроизводящите спорното право факти /чл.154, ал.1 ГПК/,
каквото в случая е проведено от страна на ищеца и въз основа на съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства- писмени и гласни доказателства
/свидетелски показания на водача на увредения автомобил, дадени под страх от
наказателна отговорност, които правилно са били взети предвид от СРС като
житейски логични, убедителни и безпротиворечиви/ и експертно заключение на
съдебно- техническа експертиза, се налага приемането на извод за доказаност на
твърдяния от ищеца механизъм на ПТП и начина на причиняване на вредите по застрахования
при него автомобил при при реализиране
на ПТП от несигнализири и необезопасени скални маси на средата на пътнато
платно, което е част от републикански
път. Неоснователни са в тази връзка възраженията, че има противоречия между
данните в заявлението и декларацията на водача на МПС и показанията на
свидетеля по делото, след като свдетелят
възпроизвежда непосредствено станалото и каквото е и описано от него в
приложените по щетата частни писмени доказателства, като не е налице
несъответствия и противоречия и след като е посочил и изрично обстановката при
която е станало ПТП, като е отразено
наличието на необезопасена и несигнализирана скална маса на пътното платно, както и в тази връзка е и
заключението на САТЕ, което не е оспорено и от което се установява, че
описаните повредени части са в причинно
следствена връзка от процесното ПТП при преминаване на автомобила през скалната
маса на пътя.
Съгласно чл. 19, ал 2, т. 3 ЗП управлението на пътищата
включва огранизиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани
непосредственото с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и
поддържането на пътищата. Поддържане с оглед цитираната разпоредба се явява
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година (§1, т. 14 ДР, ЗП). В тази връзка след като е установено, че мястото на ПТП е настъпило на
републикански път- между с.Пасарел и с. Кокаляне, поддържането в изправност на който,
както и на пътните съоръжения и средствата за организация и регулиране на
движението е в компетенцията на Агенция “П.И.”. Налице е и бездействие по
законово задължение по стопанисване на пътя, поддържане в изправно състояние и
отстраняване на препятствията по него във възможно най-кратък срок от страна на
Агенция “П.И.” (чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП), от където и произлиза
противоправното поведение на страната.
По обратния
евентуален иск, предявен от въззивника срещу третото лице помагач и
ответник по обратния иск „И.’' ЕООД независимо от приложения по делото договор
за обществена поръчка от 12.09.2015г. с
възложител Агенция„П.И.“ и изпълнител „Белмекен 2015“ ДЗЗД и с участието на „И.“
ЕООДу като съдружник в консорциума и изпълнител на обществената поръчка за
възлагане на поддържането на репибликанските пътища на територията на
югозападен район, стопанисвани от АПИ след като не е приложено към договора и
приложение №1, цитирано в договора и в който са дадени характеристиките на
пътищата конкретно които се включват за поддържа, както и с оглед на липсата на конкретно възложените дейности по
същите пътища, описани в същото прложение №1 не може да се обоснове извод, че именно поддържането и на
процесния пътен участък е възложен на ответника, както и конкретната дейност
свързана с обезопасяване на пътя при наличие на падащи скални маси
и при неизпълнение на които дейности следва да отговаря ответникът по
обратния иск. С оглед на което след като ищецът по обратния иск не е провел
пълно и главно доказване, че е възложил поддържането на процесния пътен участък
на ответника и конкретно също така освен да го поддържа, но и да обезопаси
движението при скални маси на пътя, както и да обозначи и да сигнализира за наличието на такова
препятствие не следва да се ангажира отговорност на ответника за неизпълнение
по договорни задължния и за възникнали вреди от неизпълнението.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния с тези на
първоинстанционния съд, за уважавене на иска с правно основание чл.410,
ал.1 т.2 КЗ, вр с чл.49 ЗЗД, обжалваното решение, като правилно следва да
бъде потвърдено. Следва да бъде потвърдено и решението в отхвърлителната част и по обратния
евентуален иск.
При този изход на спора при неуважаване на въззивната жалба
на основание чл.78, ал.3 ГПК се дължат разноски на въззиваемата страна и при
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение от 347лв.
при направено възражение за прекомерност и което е неоснователно с оглед на
чл.78, ал.5 ГПК и във връзка с чл.7, ал.2,т.2 от НМРАВ следва да се присъди в
претендирания размер за направени разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №126636 от 29.05.2019 г. на СРС, І ГО, 24-ти състав, постановено по гр.д.№42840/2018 г.
ОСЪЖДА Агенция "П.И.", ЕИК *******,
с адрес: гр. София, бул. "*******да заплати на „Д.з.” ЕАД с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление *** сумата от 347лв. -разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието
на третото лице помагач „И.’' ЕООД, ЕИК *******.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.