Решение по дело №101/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на Р. К. Д. от [населено място], подадена чрез пълномощник – адв. М. М. като управител на Еднолично адвокатско дружество М. [населено място], срещу отказ на „Макроадванс“ АД [населено място], в качеството му на администратор на лични данни, да предостави на жалбоподателката копия на всички носители на личните й данни, обработвани от дружеството – договори, стандартни европейски формуляри и др., обективиран в получен по електронен път на 28.01.2025 г. отговор от „Макроадванс“ АД [населено място] на искането на Р. К. Д. от 26.11.2024 г., изпратено им по електронен път на 27.11.2024 г. чрез упълномощеното от нея Еднолично адвокатско дружество М. [населено място] с управител адв. М. М..

Жалбоподателката твърди, че на 27.11.2024 година била изпратила чрез електронна поща молба/искане към „МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК *********, на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679 от 2016 г. на Европейския парламент и на съвета, в качеството й на субект, на когото се обработват личните данни. С молбата/искане тя поискала да й бъде предоставена информация относно обработваните от администратора лични данни и носителите на тези лични данни, а именно информация относно това дали личните й данни са обработвани от дружеството, както и целите за обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са обработвани, както да й бъдат представени всички носители на лични й данни /договори, стандартни европейски формуляри и др./, за да се извърши проверка на обработваните данни за периода от 26.11.2019 година до 26.11.2024 година. На 23.12.2024 година бил получен отговор чрез имейл от страна на „МАКРОАДВАНС“ АД, според който „Макроадванс“ АД не обработва личните й данни.

След получаване на отговора от страна на администратора на 05.01.2025 г. година бил изпратен повторен имейл /електронно волеизявление/, в който било обяснено, че според справка с изходящ номер от 30.10.2024 година в ЦКР към БНБ дружеството подавало информация към ЦКР ежемесечно за кредитно правоотношение, по силата на което на Д. е отпуснат кредит от 1000 /хиляда/ лева, а от балансовата експозиция било видно, че й оставало да дължи към дружеството сумата от 1318.19 лв. В имейла било посочено, че между Д. и „МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК *********, имало множество предходни сключвани договори за заем и че по силата на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 на ЕС и на Съвета дружеството било длъжно да съхранява личните й данни за срок от 10 години. На 28.01.2025 година бил получен нов имейл от „МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК *********, според който дружеството не отказвало съдействие и предоставяне на информация съобразно законовите изисквания. Приложено към отговора е и извлечение от съхраняваните за Д. лични данни, които са били в процес на обработка. Жалбоподателката твърди, че с тези отговори не са й представени изисканите от нея носители на лични данни. При анализ на съдържанието на отговорите от страна на администратора и непредставянето на носителите на лични й данни можело да се направи извод, че е налице изричен отказ „МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК *********, за предоставяне на изисканите копия на носителите на личните й данни. Предвид изложеното иска от съда да отмени обжалвания отказ и да задължи „МАКРОАДВАНС“ АД [населено място] в 7-дневен срок от влизане в сила на решението да й предостави копия на носителите на личните й данни, обработвани от дружеството – договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи във връзка с отпускане на заем, подписани от нея. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът – „Макроадванс“ АД [населено място], представя писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че с отговора си от 28.01.2025 г. е предоставил на жалбоподателката дължимата й информация, По тези съображения моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.11.2024 г. жалбоподателката Р. К. Д., чрез адв. М. М. – управител на Еднолично адвокатско дружество М., подала по електронен път до Макроадванс“ АД [населено място], в качеството му на администратор на лични данни, искане с дата 26.11.2004 г., подписано с КЕП, с което на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО – Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД), поискала да й бъде предоставена информация относно това дали личните й данни са обработвани от дружеството, както и целите за обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване, за периода от 26.11.2019 г. до 26.11.2024 г. Изрично поискала също да й бъдат предоставени и всички носители на личните й данни – договори, стандартни европейски формуляри и др., за да извърши проверка на обработваните данни. Посочила, че иска информацията и документите да й бъдат предоставени на имейл адрес: [електронна поща]. Към искането е било приложено пълномощно за подалия го адвокат като управител на упълномощеното от нея Еднолично адвокатско дружество.

В отговор от ответника – „Макроадванс“ АД София на 23.12.2024 г. на посочения от жалбоподателката имейл адрес бил изпратен писмен отговор, според който дружеството не обработва към настоящия момент лични данни на Д., поради което на основание чл.15 от общия регламент относно защита на лични данни не били налице копия от лични данни, носители на такива и информация за същите, която следва да бъде предоставена.

Във връзка с получения отговор на 05.01.2025 година е изпратен нов имейл до дружеството. В него се твърди, че според справка с изходящ номер от 30.10.2024 година в ЦКР към БНБ на госпожа Д., дружеството подава информация към ЦКР ежемесечно за кредитно правоотношение, по силата на което на нея й е отпуснат кредит от 1000 /хиляда/ лева, а според балансовата експозиция станало ясно, че тя оставала да дължи към дружеството сумата от 1318.19 лв. В имейла било посочено че по думите на Д. между нея и „МАКРОАДВАНС“ АД има множество предходни сключвани договори за заем и че по силата на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 на ЕС и на Съвета дружеството е длъжно да съхранява личните данни на доверителката ми за срок от 10 години.

На 28.01.2025 година тя получила нов имейл от „МАКРОАДВАНС“ АД, с ЕИК *********, според който дружеството не отказвало съдействие и предоставяне на информация съобразно законовите изисквания. Към нея е приложено извлечение от съхраняваните за Д. лични данни, които са били в процес на обработка.

Жалбата е подадена в съда ведно с приложенията й на 30.01.2025 г.

По делото са приети като писмени доказателства искането на жалбоподателката и отговори на ответника ведно с данни за изпращането/получаването им, цитирани по-горе, както и удостоверение по чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) с изх. № ППН-01-4503#1 от 14.04.2025 г. (л.40).

При тези фактически установявания, като взе предвид направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и относимата нормативна уредба, съдът приема от правна страна следното:

ЗЗЛД урежда на национално ниво два алтернативни начина за защита на субекта на данни при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД – сезиране на КЗЛД (чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД) и сезиране на съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която се разглежда по реда на АПК (чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД). Видно от съдържанието на релевантните правни норми, в закона не е предвидено императивно изискване субектът на данни да се обърне към КЗЛД и едва след като изчерпи възможността да защити правата си по административен ред, да се сезира съда. Единственото ограничително условие за съдебна защита, което законодателят поставя, е регламентирано в ал. 4 на чл. 39 от ЗЗЛД – да няма висящо производство пред КЗЛД, образувано по жалба на същия засегнат субект, при идентичност на нарушението и нарушителя, съответно да не е налице решение на КЗЛД за същото нарушение, което да е обжалвано пред съд. Целта на разпоредбата е да не се допуска идентични спорове да се разглеждат паралелно пред надзорния орган и пред съда. В случая по делото е установено, видно от представеното удостверение на КЗЛД, че пред комисията няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично от гл. т. на предмет и страни с настоящото съдебно административно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с процесния спор.

Според отговора на ответника на отравенето му от жалбоподателката искане и приложеното извлечение, от което е видно, че Д. има качеството на кредитополучател, може да се направи извод, че между страните са налице облигационни отношения - сключен договор за потребителски кредит, във връзка с който ответникът, като кредитор, обработва лични данни на длъжника – жалбоподателката. Следователно жалбоподателката е субект, чиито лични данни са обработвани от дружеството, и има право на достъп до обработваните й от него лични данни съгласно чл. 15 от Регламент 2016/679, като това си право тя е реализирала чрез отправено по електронен път искане по чл. 37б от ЗЗЛД – на 26.11.2024 г., до администратора на личните й данни, какъвто ответникът не оспорва, че е, а и безспорно попада в хипотезата на определението по чл. 4, т. 7 от Регламент 2016/679. Съответно за ответника – администратор на лични данни, е съществувало нормативно установено задължение да се произнесе по подадените от жалбоподателката заявление, като съгласно разпоредбата на чл. 12, §3 от Регламент 2016/679 това е следвало да стане без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на исканията, което той е и направил с изпратения й по електронен път повторен писмен отговор – на 28.01.2025 г., който е предмет на оспорване. Същият, от гл. т. на неговото съдържание, в т. ч. и приложение, очевидно обективира отказ на искането на жалбоподателката да й бъдат предоставени копия от носителите на личните й данни, обработвани от дружеството, тъй като такива не са и предоставени, а това обуслява и правния интерес на жалбоподателката от оспорването му.

Доколкото обжалваният отказ не съдържа указание за срока за обжалване по съдебен ред, срокът за съдебното му обжалване се удължава на два месеца съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, в който и срок е подадена жалбата.

Следователно оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, в законустановения срок и при липса на забраната по чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Подаденото от жалбоподателката искане до ответника е във връзка с упражняване на правата й по чл. 15 от ОРЗД, а съгласно § 3 на цитираната разпоредба администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта.

Спорът в случая се свежда до това попада ли в обхвата на споменатото задължение на администратора на данни предоставянето на субекта на данни на копия от носителите на личните му данни – договори за кретит и др., каквито в случая жалбоподателката изрично е поискала да й се предоставят, но въпреки това не са й били предоставени с отговора на ответника, предмет на настоящото оспорване, доколкото с непредоставянето им е обективаран отказ за това.

Тълкувайки чл. 15, § 3, изречение първо от ОРЗД във връзка с принципа на прозрачност, предвиден в чл. 12, § 1 от регламента, СЕС приема в решението си от 04.05.2023 г. по дело С-487/21, че правото да се получи от администратора копие на лични данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни, но и че това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори цели документи или извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица.

С оглед на изложеното, доколкото в чл. 6, § 1, б. „б“ от ОРЗД е регламентирано, че обработването на данните е законосъобразно, ако е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, какъвто е разглежданият случай (според отговора на ответника същият обработва лични данни на жалбоподателката във връзка с изпълнението на сключен с нея договор за кредит, по който той се явява неин кредитор), а в чл. 17, ал. 1, § 1, б. „г“ от ОРЗД е предвидено, че субектът на данни има право да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни, ако те са били обработвани незаконосъобразно, и доколкото жалбоподателката изрично е поискала да й бъдат предоставени копия от всички носители на личните й данни, за да извърши проверка на обработваните данни, съдът приема, че предоставянето на последните е било задължително, за да може жалбоподателката ефективно да упражни предоставено й с регламента право.

По принцип жалбоподателката, като страна по договорите за заем, би следвало да разполага с екземпляр от същия, но този факт – дали заявителят (жалбоподателката) съхранява или не своя екземпляр от договора, не е относим към задължението на администратора на личните данни съгласно ОРЗД и ЗЗЛД да предостави копия на ностителите на личните данни, когато те са надлежно поискани по реда на чл. 37б и чл. 37в от ЗЗЛД. Не са налице и предпоставките за отказ от предоставянето им – конкретно изброените хипотези в чл. 37а, ал. 1 от ЗЗЛД, съгласно която разпоредба администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от регламента, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: националната сигурност; отбраната; обществения ред и сигурност; предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; изпълнението по гражданскоправни искове.

Фактът, че в отговора на ответника не е индивидуализиран договорът, във връзка с който ответникът твърди, че обработва лични данни на жалбоподателката, обосновава правния й интерес да иска да й се предостави копие от този договор, за да може тя най-малкото да извърши проверка на обработваните данни и основанието за обработването им.

По тези съображения жалбата се явява основателна и оспореният отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката да бъде изпратена на ответника като администратор на лични данни за ново произнасяне по искането на жалбоподателката за предоставяне на копия от всички носители на личните й данни в 7-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед на изхода от делото на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10 лв., представляващи заплатена държавна такса.

От страна на пълномощника на жалбоподателката в писмено становище е направено искане за заплащане на минималното възнаграждение за един адвокат, предвидено за този вид дела по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. В приложения на л. 45 от делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ по гражданско дело № 55 по описа за 2025 година на Районен съд гр.Раднево. Липсва такъв за осъществено процесуално представителство по настоящото дело, поради което искането на адв. М. се явява недоказано.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Р. К. Д., [ЕГН], отказа на „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, в качеството му на администратор на лични данни да предостави на жалбоподателката копия на всички носители на личните й данни, обработвани от дружеството, обективиран в получен по електронен път на 28.01.2025 г. отговор от „Макроадванс“ АД [населено място] на искането на Р. К. Д. от 26.11.2024 г., изпратено по електронен път на 27.11.2024 г. чрез упълномощеното от нея Еднолично адвокатско дружество М. [населено място] с управител адв. М. М., като незаконосъобразен.

ИЗПРАЩА преписката на „Макроадванс“ АД, ЕИК ********* за ново произнасяне по искането на Р. К. Д., [ЕГН], с дата 26.11.2024 г., изпратено по електронен път на 27.11.2024 г. чрез упълномощеното от нея Еднолично адвокатско дружество М. [населено място] с управител адв. М. М., да й бъдат предоставани копия на всички носители на личните й данни, обработвани от дружеството, при съобразяване с дадените в мотивите към настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ на „Макроадванс“ АД, ЕИК ********* 7-дневен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], р-н Средец, [улица], ап. 14, да заплати на Р. К. Д. от Стара Загора, с постоянен адрес – кв. Трите чучура“ [адрес], ап. 102, [ЕГН], сумата от 10 (десет) лева, представляваща направени разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 5, офис 42, представлявано от адв. М. В. М., „да бъде осъден ответника „ Макроадванс“ АД, ЕИК ********* да му заплати адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.