Решение по дело №2402/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 38
Дата: 6 февруари 2023 г.
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20223630202402
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Шумен, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от П. К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630202402 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21 – 0869 – 002343/12.08.2021г. на
Началник сектор ПП към ОДМВР – Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179
ал.2 пр.2 от ЗДвП на А. С. И., ЕГН ********** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Излага, че
няма вина. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично. Моли наложеното му
наказание да бъде отменено.
Процесуалният представител на АНО изразява становище за неоснователност на
жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
По делото е представен акт за установяване на административно нарушение №2343
съставен на 13.07.2021г. срещу жалбоподателя за това, че на 13.07.2021г. около 17.15 часа
в гр.Шумен по ул. „Станционна“, в посока бул. „Плиска“ при управление на ППС с
животинска тяга /каруца/, не се е движил на достатъчно разстояние от движещият се пред
него л.а. „БМВ“ с рег. № Н 2798 АК, че да може да избегне удряне в него, когато той спира
пред пешеходна пътека за пропускане на пешеходец, в следствие на което го блъска отзад
в дясно и причинява ПТП с материални щети. Актосъставителят приел, че с действията си
жалбоподателят виновно е нарушил чл.23 ал.1 от ЗДвП. От показанията на актосъставителя
– св.Х. П. Х. се установява, че същият е съставил АУАН в качеството си на
мл.автоконтрольор при ОДМВР-Шумен, без да е очевидец на ПТП. С колегата му – св.И. Г.
И. били изпратени от ОДЧ при ОДМВР- Шумен на ул. „Станционна“в гр.Шумен, във
връзка с получен сигнал за възникнало ПТП между лек автомобил „БМВ“ и каруца. При
изясняване на причините довели до настъпване на ПТП контролните органи установили, че
л.а. „БМВ“ с рег. № Н 2798 АК и каруцата се движели по ул.“Станционна“ в посока бул.
„Плиска“ като каруцата управлявана от жалбоподателя се движела зад лекия автомобил,
управляван от св. П. М. М.. При спиране на лекия автомобил пред пешеходна пътека,
1
разположена на ул.“Станционна“ за пропускане на пешеходец, лекият автомобил бил
ударен от каруцата отзад в дясно. След оглед на автомобила полицейските служители
констатирали видими материални щети по задната броня в дясно. На база извършените от
контролните органи огледи на мястото на възникване на ПТП, получените сведения от
водачите бил установен механизма на настъпване на ПТП. Св.Х. съставил протокол за ПТП
и схема на произшествието, който протокол бил подписан и от жалбоподателя. По
отношение на механизма на настъпване в протокола е отразено, че жалбоподателят не се е
движел с каруцата на такова разстояние от движещият се пред него автомобил и го блъска,
когато той спира на пешеходна пътека.На 13.07.2021г на жалбоподателят бил съставен
АУАН №2343, в който при предявяването му жалб.И. не е отразил възражения. Не се е
възползвал от правото да депозира писмени възражения в законоустановения срок.
Въз основа на така съставения акт, административно-наказващият орган е издал
обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На
основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП на А. С. И., ЕГН ********** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл.23 ал.1 от
ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е
предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП. Посочената за
нарушена разпоредба на чл.23 ал.1 от ЗДвП предвижда задължения за водачите на ППС да се
движат на такова разстояние от движещото се пред него друго ППС, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Жалбоподателят не отрича, че на посочените дата, време и място е управлявал ППС –
каруца. Спорно се явява настъпването на ПТП между двете ППС, доколкото
жалбоподателят твърди, че между ППС не е имало съприкосновение, тъй като е успял да
избегне удар на коня или каруцата с лекия автомобил.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за
безспорно установено от фактическа страна, че на визираната в АУАН и в НП дата е
възникнало ПТП в посочения пътен участък между л.а. „БМВ“ с рег. № Н 2798 АК,
управляван от св. П. М. М. и каруца с кон, управлявана от жалбоподателя. В подкрепа на
това обстоятелство е съставения протокол за ПТП, в който са отразени щети по автомобила.
В тази насока са и показанията на св. П. М. М. - водач на пострадалия автомобил, която е
усетила удар в задната част на колата, при което възприела коня и каруцата зад автомобила.
Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателя действително не е
изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото административно
нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.179
ал.2 пр.2 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер на 200 лева за водач, който поради
неспазване на дистанция причини пътнотранспортно произшествие. Съдът намира, че по
отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно на санкционната норма на чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП.
2
Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от
тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъбразно.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание от В. Д. - гл.
юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът
на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия
случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство
в едно открито съдебно заседание, делото не се отличава с правна и фактическа сложност,
поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в
минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21 – 0869 – 002343/12.08.2021г. на
Началник сектор ПП към ОДМВР – Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179
ал.2 пр.2 от ЗДвП на А. С. И., ЕГН ********** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. С. И., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3