Присъда по дело №692/2023 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ към Присъда № 16 от 15.05.2024г. по НОХД № 692/2023
година по описа на РС-Харманли
Срещу подсъдимия ГЕОРГИ КОЛЕВ ИВАНОВ, с ЕГН:**********, роден на
01.12.1967г. в гр. Ямбол, с адрес в гр. Харманли, ул. „..., българин, български
гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан (реабилитиран), е
повдиганото обвинение за това, че на 05.09.2023г., в гр.Харманли намерил чужда
движима вещ - 1бр. мобилен телефон марка „HUAWEI Р 40“, модел „ANA - NX9“ с
IMEI ....... / IMEI .... на стойност 540лв., с 1 бр. силиконов калъф за телефон марка
HUAWEI Р 40, модел ANA - NX9 на стойност 12,00 лева и 1бр. предпазен стъклен
протектор за телефон на стойност 6,00 лв., или всичко на обща на стойност 558,00 лв.
(петстотин петдесет и осем лева), собственост на МИП от гр. Харманли, и в
продължение на една седмица не съобщил за нея на собственика й, на властта или на
този, който я е загубил – престъпление по чл. 207 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Хасково,
ТО-Харманли поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия, като моли съдът
да го признае за виновен за извършеното престъпление и да му наложи наказание
„глоба” в минимален размер от 100 лв.
Подсъдимият Г.И. в съдебно заседание възстанови на пострадалата сумата от 18
лв., представляваща стойността на протектора и калъфа на телефона. Моли за налагане
на наказание „глоба“.
От събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Свид.МИП притежавала мобилен телефон марка „HUAWEI Р 40“, модел „ANA -
NX9“ с IMEI ......./IMEI ...., с поставени 1 бр. силиконов калъф за същата марка
телефон и 1 бр. предпазен стъклен протектор за телефон. Използвала СИМ карта с
номер **********, регистритрана при мобилен оператор „ЙЕТТЕЛ“ с абонатен номер
**********
На 5.09.2023г., около 13:00 -13:30 часа, в гр.Харманли свид.М.П. вървяла по ул.
„Арда“, пресечката от източната страна на СУ „Неофит Рилски“, като мобилният й
телефон бил в чантата й. Провела телефонен разговор от телефона, който приключил
на тротоара, намиращ се до къщата на ул. .... Свид.М.П. поставила мобилния си
телефон в раницата си, но вероятно същият паднал от там. Продължила по ул.
„Бенковска“ и отишла до аптека „Кафарма“. В същото това време по ул. „Бенковска“
преминал подс.Г.Колев, който намерил и взел мобилен телефон марка „HUAWEI Р 40“,
модел „ANA - NX9“ с IMEI ....... / IMEI ...., с поставени 1 бр. силиконов калъф и 1 бр.
предпазен стъклен протектор, като го прибрал.
През това време свид. МИП, влизайки в аптеката, установила,че мобилният й
телефон липсвал. Веднага се върнала по пътя, през който преминала по-рано, звънейки
със служебния си телефон на мобилен номер **********. Първоначално телефонът
дал свободен сигнал, след което съобщение, че бил изключен или извън обхват.
На 8.09.2023г. свид.М.П. подала жалба в РУ-Харманли при ОД на МВР-Хасково
за изгубен телефон.
В началото на м.септември 2023г., на неустановен ден в гр.Харманли подс.
Г.Иванов отишъл до магазина за мобилни телефони и аксесоари за телефони на свид.
Дончо Димитров Чолаков с фирма ЕТ „Д.Ч. 11“, който се намирал на ул. „.....“ № 65, до
сградата на РУ-Харманли при ОД на МВР-Хасково. Там оставил телефона за ремонт,
1

поради счупен дисплей, пукнат капак, пукната батерия и пукнато стъкло на камерата.
Ремонтът на телефона излезнал на стойност 340,00 лева според св.Чолаков и видно от
фактура №**********. Подс.Г.И., като разбрал колко струва ремонта, се отказал от
телефона и го оставил на свид.Д.Ч., за което получил 50 лева. Свид.Д.Ч. обявил
мобилния телефон за продажба. Впоследствие свид.Д.Ч. дал мобилния телефон марка
„HUAWEI Р 40“, модел „ANA - NX9“ с IMEI ....... и IMEI .... на свид.Янко Янев –
служител на РУ-Харманли на 20.09.2023г., който пък го предал на разследващия орган,
видно от протоколи за доброволно предаване.
Съгласно заключението по оценъчната експертиза, 1бр. мобилен телефон марка
„HUAWEI Р 40“, модел „ANA - NX9“, с IMEI ......./IMEI .... възлизал на стойност 540
лв., 1 бр. силиконов калъф за телефон марка HUAWEI Р 40, модел ANA - NX9
възлизал на стойност 12,00 лева и 1 бр. предпазен стъклен протектор за телефон бил на
стойност 6,00 лв., или всичко на обща стойност 558,00 лв.
Съгласно справката за съдимост на Бюро за съдимост гр.Харманли, подсъдимият
Г.И. е осъждан, но същият е реабилитиран на основание чл.88а ал.4, вр. ал.2 и ал.1, вр.
чл.82 от НК по съображения, изложени по-долу в настоящите мотиви.
От съдържащата се в ДП характеристична справка на подсъдимия Иванов се
установява, че същият не е от активния криминален контингент, няма данни за
нарушаване на обществения ред, има криминална регистрация.
Съгласно приложената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, подсъдимият не реализира доходи, не притежава никакво
имущество и няма непълнолетни деца.
Видно от писмо на Община Харманли с вх.№2813 от 27.03.2024г., по отношение
на подс.Иванов няма данни за налагани административни наказания „глоба“ с НП.
Съгласно справка от РУ-Харманли с рег.№271р-27838/26.09.2023г., спрямо
подс.Иванов няма наложени административни наказания по реда на чл.218б от НК.
Съгл. писмо от РП-Бургас от 18.04.2024г., подс.Иванов е изтърпял наказанието
лишаване от свобода за срок от 1 година по НОХД №92/1991г. по описа на РС-Несебър
на 05.03.1997г., а наказанието лишаване от свобода за срок от 10 месеца по НОХД
№18/1991г. по описа на РС-Харманли е изтърпяно на 05.03.1997г.
Видно от писмо на РП-Хасково, ТО-Харманли от 19.03.2024г., наказанието
„пробация“ по НОХД №184/2009г. по описа на РС-Харманли, наложено на
подс.Иванов, е изтърпяно на 21.01.2010г. Съгласно писмо от 07.05.2024г. на РП-
Хасково, ТО-Харманли, наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД №31/2002г. по
описа на РС-Харманли е изтърпяно на 20.04.2004г., а наказанието „лишаване от
свобода“ по НОХД №99/2003г. по описа на РС-Харманли е изтърпяно на 02.07.2004г.
Така установената фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства: оценителна експертиза, заключението по
която се възприема от съда като обективно и компетентно изготвено, писмените
доказателства - протоколи за оглед и за доброволно предаване, заверени копия на
кутията на процесния телефон с изписани на нея данни за IMEI, справка за съдимост,
характеристика, ДСМПИС, писма от РП-Бургас, РП-Хасково, ТО-Харманли, Община
Харманли, РУ-Харманли, които са изцяло в синхрон със събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите М.П., Д.Ч., Янко Янев. Съдът кредитира
гласните доказателства по делото досежно относимите към процесното деяние факти
като вътрешно убедителни, логични, последователни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
2

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
От обективна страна се доказа, че подс.Г.И. на 05.09.2023г., в гр.Харманли
намерил чужда движима вещ - 1бр. мобилен телефон марка „HUAWEI Р 40“, модел
„ANA - NX9“ с IMEI ....... / IMEI .... на стойност 540лв., с 1 бр. силиконов калъф за
телефон марка HUAWEI Р 40, модел ANA - NX9 на стойност 12,00 лева и 1бр.
предпазен стъклен протектор за телефон на стойност 6,00 лв., или всичко на обща на
стойност 558,00 лв. (петстотин петдесет и осем лева), собственост на МИП от гр.
Харманли, и в продължение на една седмица не съобщил за нея на собственика й, на
властта или на този, който я е загубил – престъпление по чл. 207 ал.1 от НК.
Гласните и писмени доказателства са еднопосочни и взаимодопълващи се, че
именно подсъдимият Иванов е автор на изпълнителното деяние по чл.207, ал.1 от НК,
осъществено чрез намирането на чужда движима вещ и последвалото след това
бездействие, изразяващо се в несъобщаване в продължение на една седмица на
собственика, на този, който е загубил вещта или на властта, за това, че вещта е у него.
Безспорно е установено, че се касае за вещ, намерена от дееца, като в случая не се
касае за кражба на веща, тъй като от доказателствата по делото не се доказа
подсъдимият да е отнел инкриминираната вещ. В тази насока са и събраните
доказателства, че той е намерил процесния телефон, изпуснат от св.М.Петкова по пътя,
когато е вървяла по ул. „Бенковкса“ в гр.Харманли, посока аптека „Кафарма“, където е
нямало хора, включително собственика му или лице, което да упражнява фактическа
власт върху него в момента. Така подсъдимият взел телефона със себе си, предавайки
го впоследствие за ремонт в магазина на св.Д.Ч. и оставяйки го там, поради
невъзможност да плати ремонта срещу получената от него сумата от 50 лв.
На следващо място се доказа и непредприемане на законово изискуемото
поведение от страна на подсъдимия, а именно несъобщаването за веща в продължение
на 1 седмица на собственика й, на властта или на този, който я е загубил, като с
бездействието си и безрезултатното изтичане на този срок престъплението е
довършено. Срокът от една седмица по чл.207, ал.1 от НК несъмнено е изтекъл, тъй
като подсъдимият е намерил и взел със себе си процесния телефон на 05.09.2023г.,
когато е бил изгубен от св.Петкова. Имайки предвид това и датата на протокола за
доброволно предаване – 20.09.2023г. (съгласно данните, съдържащи се в молбата от
св.Чолаков от 29.09.2023г.), то следва да се приеме, че подсъдимият действително е
бездействал, като в продължение на 1 седмица и повече не е съобщил за намерената от
него вещ на собственика й, на властта или на този, който я е загубил. С изтичането на
този 1-седмичен срок престъплението по чл.207, ал.1 от НК е довършено и доколкото
същото е формално, на просто извършване, то за довършването му не е нужно още
настъпването и на определен престъпен резулат, т.е. настъпването на
общественоопасни последици. В допълнение на това фактът на разпореждане с
намерената вещ от подсдъдимия чрез последващото й продаване на св.Чолаков за
сумата от 50 лв., безусловно сочи за липса на намерение вещта да бъде върната на
собственика, на този, който я е загубил или на властта.
Процесният телефон е бил собственост на св.М.Петкова, поради което спрямо
подс.Иванов същият е представлявал "чужда" движима вещ по смисъла на закона. От
заключението на оценителната експертиза се установи, че тази вещ е имала парично
оценима стойност – в размер на 558 лева, включващи стойността на телефона и
наличните по него калъф и протектор.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл
3

– подсъдимият Г.И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е общественоопасните последици и е искал настъпването им, тъй като е съзнавал, че
вещта е чужда, че той я е намерил, като същевременно не е съобщил комуто трябва за
нейното местонахождение.
С оглед на всичко изложено дотук съдът счита, че с така осъщественото от него
всъщност е реализирал престъпния състав на чл.207, ал.1 от НК, а именно намерил е
чужда движима вещ и в течение на 1-седмица не е съобщил за това на собственика й,
на властта или на този, който я е загубил. Предвид на така изложените съображения,
съдът прие, че подс.Иванов е извършил деянието по чл.207 ал.1 от НК.
По наказанието:
На първо място съдът следва да обсъди съдебното минало на подсъдимия
Иванов. Същият следва да се счита за неосъждан - реабилитиран на основание чл.88а
ал.4, вр. ал.1, вр. чл.82 ал.1 от НК, видно от справката му за съдимост и постъпилите
писма от РП-Бургас и РП-Хасково, ТО-Харманли.
Съгл. чл.88а ал.1 от НК, когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок,
равен на този по чл.82 ал.1 от НК, и осъденият не е извършил ново умишлено
престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода,
осъждането и последниците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон
или указ. А съгл. ал.4 на същата разпоредба, когато лицето е извършило две или повече
престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават
след източането на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.
В случая съгл. приложената справка за съдимост подс.Стефанов е осъждан
няколко пъти – по НОХД №18/1991г. по описа на РС-Харманли, НОХД №92/1991г. по
описа на РС-Несебър, НОХД №31/2002г. по описа на РС-Харманли, НОХД №99/2003г.
по описа на РС-Харманли, НОХД №7/2003г. по описа на РС-Харманли и по НОХД
№184/2009г. по описа на РС-Харманли. Видно от писмо от РП-Бургас от 18.04.2024г. и
писмо от 07.05.2024г. на РП-Хасково, ТО-Харманли, подс.Иванов е изтърпял всички
наложени му по тези дела наказания, като последното наказание лишаване от свобода
е изтърпяно на 06.04.2007г. и следователно петгодишният срок по чл.88а ал.4, вр. ал.1,
вр. чл.82 ал.1, т.4 от НК е изтекъл на 06.04.2012г. Подсъдимият има и едно наложено
наказание пробация по НОХД №184/2009г. по описа на РС-Харманли, което, съгласно
писмо на РП-Хасково, ТО-Харманли от 19.03.2024г., е изтърпяно 21.01.2010г. и
следователно 2-годишният срок по чл.88а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.82 ал.1, т.5 от НК е
изтекъл на 21.01.2012г. Следователно считано от 06.04.2012г. подс.Иванов се счита за
реабилитиран на основание чл.88а от НК, т.е. за неосъждан по смисъла на чл.85 ал.1 от
НК. Доколкото настоящото деяние е след тази дата на настъпилата реабилитация, то
подсъдимият се счита за неосъждан и към датата на процесното деяние.
Съгласно разпоредбата на чл.218а ал.1 от НК за деяния по чл. 207 от НК, когато
стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната,
установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до
триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е
възстановен или заместен. В случая съдът следва и е длъжен да приложи именно тази
разпоредба, доколкото са налице всички кумулативни предпоставки за това, а именно
деянието е такова по чл.207 ал.1 от НК, стойността на предмета е общо 558.00 лв., т.е.
до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на
извършване на деянието (минимална работна заплата за 2023г. – 780 лв.) и предметът
на престъплението е възстановен, доколкото процесният телефон е предаден с
4

протокол за доброволно предаване и с присъдата е постановено връщането му на
собственика, а стойността на калъфа и протектора на телефона бяха възстановени от
подсъдимия на пострадалата в съдебно заседание.
Същевременно с това не са налице някои от пречките, регламентирани в ал.2 на
чл.218б от НК, а именно няма данни по делото деецът в продължение на една година да
е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които да е над сто
и петдесет лева, доколкото според справката за съдимост последното му осъждане е по
НОХД №184/2009г. по описа на РС-Харманли), за което вече се счита за неосъждан-
реабилитиран на основание чл.88а, считано от 2012г., като от тогова до настоящия
момент не е извършвал други престъпления, които да попадат в рамките на една година
и общата стойност на предмета на които да е над сто и петдесет лева. Също така деецът
не е осъждан за такова престъпление, тъй като същият, както вече се посочи, е
реабилитиран към датата на деянието, т.е. счита се за неосъждан, както и не му е
налагано административно наказание за такова деяние съгласно постъпилите писма от
РУ-Харманли и от Община Харманли. Отделно от това и предметът на деянието не е
оръжие, боеприпаси за огнестрелно оръжие, взривни, отровни или наркотични
вещества, пиротехнически изделия, бойна и друга специална техника съгл. чл.218б,
ал.2, т.3 от НК.
С оглед на изложеното съдът счита, че така извършеното съставлява
административно нарушение, наказуемо по административния ред на чл.218б от НК,
предвиден в особената част на НК. Доколкото са налице предпоставките за прилагане
на чл.218б ал.1 от НК, съдът приложи тази разпоредба, като призна подс.Иванов за
невиновен за престъплението по чл.207 ал.1 от НК, като на основание чл.218б ал.1 от
НК и чл.305 ал.6, вр. чл.301 ал.4 от НПК, тъй като така извършеното съставлява деяние
по чл.207 ал.1 от НК, му наложи административно наказание „глоба” в размер на 150
лв. При определяне размера на това наказание съдът отчете наличните по делото
смекчаващи отгворността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия,
който е реабилитан на основание чл.88а, вр. чл.82 от НК и се счита за неосъждан съгл.
чл.85 ал.1 от НК, положителното му процесуално поведение, направените признания в
съдебно заседание, влошеното му материално състояние съгл. ДСМПИС, както и
съдействието му за разкриване на обективната истина. Съдът установи като
оттегчаващо отговорността обстоятелство липсата на критично отношение у
подсъдимия относно така извършеното. Така, вземайки предвид изложеното, вкл.
стойността на отнетите вещи и превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства,
както и съобразявайки материалното положение на подс.Иванов, който заяви пред
съда, че е безработен, съдът намери за подходящо налагане на наказание глоба в
размер на 150 лв., определена в границите на това наказание, предвидени в закона,
ориентирана между минимума и средата. Тази санкция според съда е подходяща с
оглед тежестта на деянието и степента на обществена опосност на дееца и неговата
личност. Съдът счита, че така наложеното наказание ще способства да се превъзпита и
поправи дееца да спазва законите в страната, както и ще въздейства върху него и
останалите членове на обществото предупредително и превъзпитателно.
Предвид налагането на административно наказание на подсъдимия по реда на
чл.218б от НК за извършпено деяние по чл.207 ал.1 от НК, и на основание чл.189, ал.3
от НПК, съдът осъди същият да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на
МВР-Хасково сумата от 140.00 лв., представляваща разноски за вещо лице, а по сметка
на РС-Харманли сумата от 20.00 лв. също разноски за вещо лице.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
5

СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	16
Дата:	15 май 2024 г. (в сила от 30 май 2024 г.)
Съдия:	Ива Тодорова Гогова

Дело:	20235630200692
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 декември 2023 г.

Присъда по дело №692/2023 на Районен съд - Харманли

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите