РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 23.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
КАН дело № 351 описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от М.У. турски гражданин чрез пълномощника адвокат
Д.М. от САК, против Решение № 637/05.08.2020 г. по АНД № 2470/2019 г. по описа
на РРС, с което е изменено Наказателно постановление № 38-0001618 от
25.11.2019г. на Директор на РД „ Автомобилна администрация“ Русе, като
наложеното наказание глоба в размер на 1500лв на основание чл.93 б ал.7 т.3
ЗАвтПвр. Чл.8 параграф 2 изр.2 от АЕТРвр.чл. 78 ал.1 т.1 ЗАвтП и чл.2 параграф
3 от регламент 561/2006 е намалено на 500лв. на основание чл.3 ал.2 ЗАНН
Навеждат се касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по
направено доказателствено искане –да се изиска справка от Гранична полиция за
времето през което жалбоподателят е бил на територията на РБ, което е довело до
неправилен извод за наличие на териториална компетентност при санкционирането. Фактически
възраженията, поддържани от касационния жалбоподател са тези, развити и пред
въззивната инстанция.
Претендира се отмяна на решението на
РРС и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да
бъде отменено.
Касационният ответник в депозирано
писмено становище по касационната жалба, поддържа тезата за нейната
неоснователност, поради което моли решението на районния съд да бъде оставено в
сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на
въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови
оспореното в настоящото производство решение Русенският районен съд е приел, че
в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения
на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон. Съдът е
обсъдил наведените от наказаното лице възражения за допуснати процесуални
нарушения при издаване на НП и след като ги е отхвърлил като неоснователни е приел,
че административното нарушение, за което касаторът е санкциониран, е надлежно
установено, доказано и правилно квалифицирано. Съдът е изложил и изрични
мотиви, че в процесният случай намира приложение разпоредбата на чл.3 ал.2 ЗАНН
и е изменил НП като е намалил наложеното адм.наказание от 1500лв. на 500лв.
Пиел е за безспорно
от фактическа страна посредством наличните писмени доказателства и чрез разпита
на свидетел-очевидец,присъствал на проверката ,че жалбоподателя на 25.11.2019 г., около 00. 01 часа, управлявайки товарен
автомобил "Форд",оборудван с дигитален тахограф , с полуремарке и
турски регистрационни номера,и осъществявайки международен обществен превоз на
товар от РТурция за РРумъния, в района
на ГКПП "Дунав мост" е бил обект на проверка от инспектори при РД
"Автомобилна администрация" Русе. Чрез използване на лицензиран
софтуер за визуализиране на данните, съхранени в паметта на дигиталната карта
на водача и в паметта на тахографа, е било безспорно установено, че водачът,
считано от предходната му дневна почивка, завършила в 21. 50 часа на дата
29.10.2019 г., за период от 24 часа, на дата 30.10.2019 г., е ползвал дневна
почивка от 6 часа и ЗЗ минути, което е с 2 часа и 27 минути по- малко от
законоустановените 9 последователни часа. Анализ на тази информация бил
извършен на база компютърна разпечатка от картата на водача, която карта била
разчетена с помощта на специализиран софтуер, който автоматично дава информация
и на турски език. Независимо от това е бил назначен и преводач, който превел
съдържанието на АУАН и НП
Настоящата инстанция намира, че
решението на Русенския районен съд е правилно, като изцяло споделя и възприема
като свои, на основание чл. 221, ал. 1, изр. 2 от АПК,
мотивите на Районен съд - Русе, досежно наличието на извършено нарушение и
законосъобразността на оспореното пред него НП, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря.
В допълнение настоящият съд намира за
нужно да посочи, че визираните и пред настоящата и пред въззивната инстанция
процесуални нарушения не са налице. Обосновано от
фактическа страна въззивната инстанция е приела, че касаторът, като водач на
товарен автомобил, е извършвал международен превоз на товари от Турция до
Румъния през територията на Република България с превозно средство,
регистрирано в Турция, която макар да не е страна – членка на ЕС, е такава по Европейската
спогодба (AETR).
Текстът на чл. 2, § 3, б.
"а" от Регламент (ЕО) № 561/2006 изрично предвижда, че за
международни транспортни операции, извършвани отчасти извън Общността,
Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, вместо посочения
регламент се прилага AETR за превозните средства, регистрирани в
Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото
пътуване. Следователно в случая приложение намира именно Европейската спогодба
(AETR), към изискванията на която препраща и посочената в наказателното
постановление разпоредба на чл. 78, ал. 1, т.
1 от ЗАвПр.
В тази връзка
неоснователни са възраженията на касатора, аргументирани с нормата на чл. 4 от ЗАНН,
според които българските контролни органи не разполагали с компетентност да
установяват извършените нарушения и да налагат административни наказания за
тях, тъй като той бил чужд гражданин и не било доказано, че нарушението е
извършено на територията на Република България. Разпоредбата на чл. 12, § 6, б.
"а" от Европейската спогодба (AETR) изрично предвижда, че
договарящата страна упълномощава своите компетентни органи да налагат санкции
на водачи за нарушение на тази спогодба, което е установено на нейната
територия и за което вече не е наложена санкция, дори ако нарушението е
извършено на територията на друга договаряща страна или недоговаряща страна.
Европейската спогодба (AETR) е ратифицирана със закон, обнародван в ДВ, бр. 28
от 1995 г. и е в сила за Република България от 08.11.1995 г., поради което и
съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България нейните норми имат предимство
пред противоречащите й такива от вътрешното законодателство. В конкретния
случай нормата на чл. 12, § 6, б. "а" от Европейската спогодба (AETR)
има примат пред тази на чл. 4 от ЗАНН
и обосновава санкционната компетентност на българските власти дори по отношение
на нарушения по спогодбата, които не са били извършени, а само установени на
територията на страната. Освен това касаторът не е представил никакви
доказателства да е бил наказван за същото нарушение от властите на друга
държава – страна по спогодбата, в който случай повторното му наказване и от
българските власти действително би било недопустимо съгласно принципа ne bis in
idem. В разглеждания случай, с оглед невъзможността да бъде точно определено
мястото на извършване на нарушенията и обстоятелството, че касаторът няма
местожителство в страната, компетентен се явява административнонаказващият
орган, в чиито район най-напред е било образувано производството - чл. 48, ал. 2,
предл. второ от ЗАНН. Същото е образувано, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, със съставяне на АУАН от 25.11.2019 г., което е станало в гр.
Русе от инспектор в ОО "Автомобилна администрация" – Русе, поради
което следва да се приеме, че и наказателното постановление е издадено от
компетентния за това орган, определен съгласно чл. 92, ал. 2 от
ЗАвПр.
Доколкото нарушенията
касаят движението на управляваното от касатора превозно средство по маршрута Турция
– Румъния, по който е бил извършван международния обществен превоз на товари,
то правилно в АУАН и в НП мястото на тяхното извършване е описано чрез
посочване на същия маршрут. Противно на поддържаното от касатора, посочването
на чл. 2, § 3 от
Регламент (ЕО) № 561/2006) в АУАН и НП не ограничава, а напротив,
създава гаранции за реализиране правото на защита на последния като това е било
необходимо именно с цел дефиниране на приложното поле на Европейската спогодба
според регистрацията на превозното средство (в договаряща страна по AETR) и
териториалния обхват на осъществявания международен превоз на стоки (частично
извън територията на ЕС). По този начин е удовлетворено и императивното
изискване по чл. 42, т. 5
и чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН, които текстове изискват в АУАН и НП да бъдат посочени
нарушените законни разпоредби, в конкретния случай в тяхната връзка с
националното законодателство – чл. 78, ал. 1, т.
1 от ЗАвПр.
На следващо място, настоящата инстанция
намира за нужно да подчертае, че изводът на въззивния съд за правилно
квалифициране на конкретното административно нарушение е напълно обоснован от
доказателствата по делото. В АУАН и НП нарушенията са
описани с период на приложимата според наказващия орган почивка, период на
фактически ползваната такава от касатора като разликата е приета, че е именно
почивката/ намалена и нормална/, неползвана в нарушение на закона. Въззивната
инстанция е възприела същата фактическа обстановка като се е позовал на записванията
на дигиталната карта, които е интепретирал правилно.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
637/05.08.2020 г. по АНД № 2470/2019 г. по описа на РРС, с което е изменено
Наказателно постановление № 38-0001618 от 25.11.2019г. на Директор на РД „
Автомобилна администрация“ Русе, като наложеното на М.У. наказание глоба в
размер на 1500лв на основание чл.93 б ал.7 т.3 ЗАвтП е намалено на 500лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.