№ 22
гр. С., 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря ЕК. Ал. Бандрова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20241870200009 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №23-2300***/08.12.2023г.,
издадено от Директор на Д. "И. по т. С.о.", с което на „БГ Д. к.“ ЕООД, ЕИК
******** със седалище и адрес гр.С., ул.Х.Й. 2, вх.В, Ет.1, ап.1,
представлявано от Д. Г. Н. - Я.а е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева на
основание чл.416, ал.5 вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ/ за
нарушение на чл.52, ал.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на
труд /ЗЗБУТ/ вр. с чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“ /Наредбата/.
Жалбоподателят, оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли да бъде отменено.Алтернативно се прави искане за
изменение на наказателното постановление с приложение на разпоредбата на
чл.415в, ал.1 от КТ.В съдебно заседание се представлява от адв.Иванов, който
подържа жалбата и излага доводи по същество защо следва да се отмени или
измени наказателното постановление.Моли за разноски, съгласно
представения списък.
Въззиваемата страна Директор на Д. "И. по т. С.о." изпраща
1
представител-юрк.Н., която взема становище по същество, излага доводи за
потвърждаване на наказателното постановление.Възразява относно размера
на платеното адвокатско възнаграждение и моли да бъде намалено д
оминимално предвидения размер в Наредбата за определяне на минималните
адвокатски възнаграждения.Претендира и юрисконсултско възнаграждение.
С.ския районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено от фактическа страна следното:
На 19.09.2023г. при проверка на служители от ДИТ се установило, че в
обект на контрол :дърводелски цех, находящ се в бивш стопански двор в
с.Продановци, общ.С. и стопанисван от дружеството „БГ Д. к.“ ЕООД, ЕИК
******** работа като общ работник изпълнявал И.С.Б. с ЕГН **********.В
момента на проверката лицето не било застраховано от работодателя „БГ Д.
к.“ ЕООД, ЕИК ******** за риска „Трудова злополука“.Дружеството
извършвало икономическа дейност по класификажция КИД 16.29
„Производство на други изделия от дървен материал; производство на
изделия от корк, слама и материали за плетене.Съгласно заповед номер РД-
06-44 от 22.11.2022г. за определяне на коефицианта на травматизъм, издадена
от Министъра на на труда и социалната политика“ коефициента на
травматизъм по икономическа дейност КИД 16.29 е определен на 1.67 при
среден за страната 0.64.
При така установеното извършилия проверката К. К.-главен инспектор
при ДИТ-С. област преценила, че като не е застраховало работника Б. за риска
„трудова злополука“ дружеството е нарушило разпоредбата на чл.52, ал.1 от
Закон за здравословни и безопасни условия на труд вр. с чл.2, ал.1 от Наредба
за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“.За констатираното нарушение бил съставен АУАН 23-
2300***/09.10.2023г. от св.К..
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН не били
депозирани възражения и впоследствие въз основа на съставения АУАН е
издадено процесното наказателно постановление.
За да приеме тази фактическа обстановка съдът кредитира показанията
на разпитаният свидетел К. К.-актосъставител Дойнов, както и писмените
доказателства-АУАН, констативен протокол, оправомощителна заповед,
2
предписания.Гласните доказателсва и писмените изцяло кореспондират по
между си и противоречия не бяха констатирани.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
частично основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
Съдът възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и
намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по
делото писмени доказателства, както и от показанията на
актосъставителя.Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН и двата акта са
издадени от компетентни лица.Не се констатираха процесуални нарушения в
хода на административно наказателното производство, които да се довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.Правилно са приложени
както санкционната, така и нарушените разпоредби.
Както съдът вече отбеляза съгласно заповед номер РД-06-44 от
22.11.2022г. за определяне на коефицианта на травматизъм, издадена от
Министъра на на труда и социалната политика“ коефициента на травматизъм
по икономическа дейност КИД 16.29 е определен на 1.67 при среден за
страната 0.64.
Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“ на задължително
застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа
в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към
икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния
за страната.
Съгласно чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за
живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова
злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт
на Министерския съвет.
3
Съгласно чл.413, ал.2 от КТ Работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
При гореустановената фактическа обстановка и цитираните норми е
видно че наказващия орган законосъобразно е ангажирал административно-
наказателна отговорност на жалбоподателя.
В случая обаче според съда наказващия орган не е отчел редици
смекчаващи вината обстоятелства, които водят на извода че случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК,
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието
"вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди,
така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които
нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало
или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение/ в разглеждания случай прилага
привилегированата разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ/, доколкото с оглед
спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението,
се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства
на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.В
случая според съда такива доказателства отличаващи деянието като
маловажно са налице.Преди всичко това е факта, че няма данни
жалбоподателя друг път да е бил санкциониран за нарушения на трудовото
законодателство, няма данни работника да е пострадал и липсата на
застраховка да е довела до това да не бъде обезвъзмезден от настъпила
злополука.Същевременно налице са доказателства, че още същия ден на
4
самата проверка работодателя е сключил застраховка за работника Б. със „Ж.
и.“ АД с начални дата и час 00.00часа на 20.09.2023г.
Ето защо според съда наказателното постановление следва да бъде
изменено с приложение на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ.В същата е
предвиден размер на наказание имуществена санкция е от 100 до
300лева.Това налага съдът да индивидуализира този размер отделно.Както бе
отбелязано по-горе нарушението е отстранено същия ден, няма данни други
нарушения на трудовото законодателство.Съдът взема предвид обаче и че
почти девет месеца през 2023г. работника е работил без дължимата
застраховка, поради което като най-справедлив размер при
индивидуализацията предвид санцкията по чл.415в, ал.1 от КТ съдът намира
150лева.Именно този размер на имуществена санцкия в най-пълен размер ще
постигне целите по чл.12 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното наказателното постановление се явява
частично незаконосъобразно и като такова следва да бъде изменено.
При този изход на спора и доколкото наказателното постановление не
се отменя, но се прилага по-леко наказуем състав, разноски следва да бъдат
присъдени и на двете страни. С оглед изричното искане на процесуалния
представител на наказващия орган в негова полза следва да се присъдят
разноски съразмерно с оставащата санкция. По отношение на претендираното
юрисконсултско възнаграждение следва да се има предвид, че разноските се
определят по реда на АПК (чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН). По смисъла на чл. 143, ал.
3 АПК когато съдът отхвърли оспорването страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. В
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г.
по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в
които съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е
представляван от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в
такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и
разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН препраща към чл. 37 ЗПП. Според чл. 37,
5
ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., т. е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед факта, че
юрисконсултът се е явявал по делото, а и с оглед правната сложност на
делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се
определи възнаграждение в размер на 100 лв. Като се вземе предвид обаче
изменението на НП и намаляването на наложената санкция от 1500 на 150 лв.,
съдът достигна до извод, че съразмерно със своеобразно потвърдената част от
НП /оставащата санкция/ на наказващия орган следва да се присъди част от
определеното юрисконсултско възнаграждение, а именно: 10 лв. (арг. от чл.
63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК). Присъждането на част
от претендираните разноски при изменение на НП е в съответствие и с
трайната практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се
разглеждали претенциите за разноски преди измененията в чл. 63 ЗАНН). В
този смисъл напр. е Решение № 1168 от 23.01.2020 г. по адм. дело № 607/2018
г. на ВАС. Посочената сума следва да се присъди в полза на Дирекция „И. по
т.а“ – Софийска област". От жалбоподателя също е поискано присъждане на
разноски и са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., поради което и на него следва да се
присъдят разноски в размер на 540 лв., съразмерно с намаления размер на
имуществената санкция.
За пълнота съдът следва да отговори и на възражението за
прекомерност на разноските от страна на процесуалния представител на
въззваемата страна-юрк.Нейденова, която поиска от съда същите да бъдат
намалени до минимума в Наредбата за определяне на минималните
адвокатски възнаграждения.
Съгласно решение от 25.01.2024г. на Съдът на Европейския съюз (СЕС)
по дело С-438/22г. по описа на съда е прието че националните съдилища не са
длъжни да прилагат Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Ето защо и настоящия съд не е обвързан с прилагането на
6
тази наредба и може да присъди възнаграждение и под определените там
размери.В настоящия случай обаче като съобрази действителната фактическа
и правна сложност на делото, която е типична за подобен род дела, както и
вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно не само
изготвяне на жалбата, но и реално представителство в открито заседание
съдът намира, че заплатения размер на адвокатския хонорар се явява
справедлив и обоснован поради което не следва да бъде редуциран в по-нисък
размер и от този по-нисък размер да бъде определени и крайното
възнаграждение с оглед изхода на спора, а именно изменяване на
наказателното постановление.
Предвид изложеното и на основание 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №23-2300***/08.12.2023г.,
издадено от Директор на Д. "И. по т. С.о.", с което на „БГ Д. к.“ ЕООД, ЕИК
******** със седалище и адрес гр.С., ул.Х.Й. 2, вх.В, Ет.1, ап.1,
представлявано от Д. Г. Н. - Я.а е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева на
основание чл.416, ал.5 вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ/ за
нарушение на чл.52, ал.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на
труд /ЗЗБУТ/ вр. с чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“ /Наредбата/ като
ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА ПО-ЛЕКО НАКАЗУЕМОТО НАРУШЕНИЕ – чл.
415в, ал. 1 КТ и на основание на същия НАМАЛЯВА размера на наложената
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 1500/хиляда и петстотин/ лева на 150 /сто и
петдесет/лева.
ОСЪЖДА Дирекция "И. по т.а" С. област, да заплати на „БГ Д. к.“
ЕООД, ЕИК ********, сумата от 540/петстотин и четирдесет/ лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред
настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „БГ Д. к.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на Дирекция
"И. по т.а" С. област, сумата от 10/десет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по
7
реда на АПК пред Административния съд-С. Област в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8