№ 14
гр. София, 06.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500845 по описа за 2021 година
Софийският окръжен съд е сезиран с частна жалба от ИВ. Б. Н., СТ. К. Ф., М. К. Ф. и
М. К. Ф., всички от гр. Б. чрез адв. Г.Ю. срещу определение от 03.11.2021 год. по гр.д. №
665/2020 год. оп описа на РС-Самоков, с което съдът е спрял производството по делото, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК до приключване на наказателното производство по
досъдебно производство № 61/2019 год. по описа на ОСлО-София при СОП. Молят съда да
го отмени и да върне делото на РС-Самоков за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Ответникът „К.-Л.“ ЕООД оспорва подадената частна жалба.
След преценка на доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред РС-гр. Самоков е образувано по подадена искова молба от ИВ.
Б. Н., СТ. К. Ф., М. К. Ф. и М. К. Ф., всички от гр. Б. срещу „К.-Л.“ ЕООД, в която твърдят,
че първата ищцата е живяла на съпружески начала с К.Д. Ф., починал на 21.05.2019 год. в с.
М.Ц. в резултат на трудова злополука, а останалите ищци са негови наследници по закон
/низходящи/. Сочи се, че смъртта е настъпила по време и във връзка с извършваната от
лицето работа на длъжността „шофьор-автокран“ по трудово правоотношение с ответното
дружество, поради което декларираната злополука вх. № 5101-22-39/23.05.2019 год. на ТП-
София област на НОИ от осигурителя, е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО,
съгласно разпореждане от 05.07.2019 год. на НОИ. Причина за смъртта е „тежка шийна
травма“, дължаща се на падане от камион по време на работа при изпълнение на трудови
задължения – обезопасяване на товар. Претендират обезщетение в размер на 150000 лева за
всеки ищец, за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на
1
техния близък К. Ф., на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано
от 21.05.2019 год. до окончателното изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове, като прави
възражение за изключване или намаляване на отговорността на дружеството поради
проявена груба небрежност от страна на работника, на основание чл. 201, ал. 2 от КТ, а
именно – в момента на злополуката е извършвал чужда, невменена и необхваната от
трудовата му функция работа, без знанието и съгласието на работодателя му, както и без
необходимото внимание и старание в нарушение на технологичните правила и норми за
безопасност, тъй като е бил без дадените му специални високи обувки с гумена подметка
против подхлъзване и без задължителната за използване по време на целия трудов процес
специална противоударна каска. Твърди, че към този момент служителят нито е управлявал
МПС, нито е работил с крана и не е извършвал каквато и да е дейност, свързана с
изпълнение на трудовите му задължения като „шофьор-автокран“, а е извършвал дейност по
маркиране на трупите, каквато не му е възложена по трудов договор, и то в условията на
изключителна груба небрежност. Сочи, че за настъпилата злополука е образувано досъдебно
производство № 61/2019 год. по описа на Окръжна следствена служба срещу неизвестен
извършител, като посочените по-горе обстоятелства са предмет на разследване и
производството към настоящия момент още не е приключило.
Видно от приложеното копие на досъдебното производство № 61/2019 год. по описа
на ОСС, същото е образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 20.05.2019 год.
около 14.30 ч. в местността „В.н.“, с. М.Ц. във временен склад за иглолистна дървесина на
„К.-Л.“ ЕООД е причинена смъртта на К. Ф. поради незнание или немарливо изпълнение на
занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност – престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Съдът спира производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства,
установяването на които е от значение за разрешаването на гражданско-правния спор.
Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно
производство спирането на гражданското се извършва на основание чл.229, ал.1, т. 4 от
ГПК. В останалите случаи производството по гражданското дело се спира на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 от ГПК, като именно на това основание производството по делото е спряно с
обжалваното определение.
Предпоставка за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5
от ГПК е съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, да констатира съществуването на
престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора и че
установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно. От значение за
правилното разрешаване на спора са такива обстоятелства, които са посочени от страните в
гражданския процес и за които са налице твърдени или възражения, по които гражданският
съд следва да се произнесе за правилното разрешаване на спора. Основание за спиране е
2
налице, когато престъплението е част от фактическия състав на ищцовата претенция или
когато се твърди в защитата по същество на ответника. При предявяване на иск, когато са
изложени правопораждащи юридически факти, сочещи на престъпен състав, сезираният съд,
ограничен сам да се произнася по въпроса извършено ли е престъпление, следва да събере
доказателства, за това има ли произнасяне на наказателен съд, образувано ли е наказателно
производство, дали същото е спряно или прекратено и на какво основание. Казаното се
отнася и за случаите, когато в хода на производството, по надлежен ред, са въведени от
ищеца или ответника релевантни фактически твърдения за деяние, съставомерно по НК,
установяването на което е от значение за изхода на гражданския спор. Във всички случаи,
когато не са налице условията гражданският съд сам да се произнесе по установяване на
това престъпното деяние в хипотезите по чл. 124, ал. 5 от ГПК, той задължително спира
производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. За това не е достатъчно наличие на данни за
престъпни обстоятелства, а е необходимо да е установена конкретната връзка между тези
обстоятелства и гражданския спор, преюдициалността на същите обстоятелства по
отношение на гражданския спор и по какъв начин тези престъпни обстоятелства
рефлектират върху изхода му. Съгласно установената константна практика на ВКС
производството по гражданското дело се спира на посоченото основание, когато
гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на тези престъпни
обстоятелства (в този смисъл вж. определение № 566/19.09.2013 год. по гр.д. № 5301/2013
год. на ВКС, IV г.о.; Решение № 116 от 15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на ВКС, IV г. о.,
ГК и др.), т.е. нужно е съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира /да
установи по безспорен начин/, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение
за правилното решаване на този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се установят
в самото гражданско производство. От мотивите на обжалваното определение не става ясно
защо районният съд е приел, че са налице престъпни обстоятелства, признаците на кой
състав от НК биват покрити от тях, както и каква е връзката между извършеното деяние и
гражданско-правния спор и по какъв начин тези престъпни обстоятелства рефлектират
върху изхода му. В случая престъплението, за което е образувано досъдебно производство
по чл. 123, ал. 1 от НК - причинена от трети лица смърт на К. Ф. поради незнание или
немарливо изпълнение на дейност, представляваща източник на повишена опасност, не е
част от основанието на предявените искове, нито се твърди от ответника в депозирания
отговор на исковата молба, респ. не се сочи от ищците като обстоятелство, изключващо
твърдяната от дружеството груба небрежност, поради което в случая не са налице
престъпни обстоятелства „от значение за решаване на делото“ по см. на чл. 17, ал. 1 ГПК, и
от които да „зависи изходът на гражданския спор“ по см. на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. В хода
на производството по делото също не са събрани доказателства за съществуването на такива
престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на гражданско-
правния спор.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение
е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за
3
разглеждане на спора по същество.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 03.11.2021 год. по гр.д. № 665/2020 год. по описа на РС-
Самоков, с което съдът е спрял производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5
от ГПК до приключване на наказателното производство по досъдебно производство №
61/2019 год. по описа на ОСлО-София и ВРЪЩА делото на РС-Самоков за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4