Протокол по дело №144/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 421
Дата: 8 юни 2022 г. (в сила от 8 юни 2022 г.)
Съдия: Марин Георгиев Маринов
Дело: 20213100900144
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 421
гр. Варна, 07.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело
№ 20213100900144 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:07 часа се явиха:
При спазване изискванията на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищецът „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, редовно
уведомен, не се явява законен представител на дружеството.
Ответникът Д. СТ. ИВ., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от особения представител адвокат E. Д. Г., редовно
назначена и прието от съда от днес.
Вещото лице Цв. Люб. М., редовно призован по телефон, явява се
лично, не представя заключение по съображения изложени в молба от
02.06.2022 г.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 12861/01.06.2022 г.,
подадена от адвокат А. Б. Д., в частта, в която се моли да бъде даден ход на
делото в нейно отсъствие.
Към молбата е приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Прави се искане за съдебно-техническа експертиза.
Адв. Г.: Няма процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, в съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК
прави следния устен доклад по делото, съгласно Определение № 646 от
разпоредително заседание на 03.05.2022 година, както следва:
Сочи се в исковата молба и уточняващите молби, че по силата на
сключен договор за кредит № 056-1002774/28.03.2014 г. банката е
1
предоставила на „Дани-2002” ЕООД овърдрафт в размер на 50 000 лева за
оборотни средства, усвоен от кредитополучателя съгласно чл. 1 от договора С
подписване на договора ответникът се е задължил да отговаря за
задължението като солидарен длъжник. Крайната дата на погасяване е
04.04.2024 г. Уговорена е възнаградителна лихва в размер на 6-месечния
EURIBOR плюс 8.5 пункта надбавка, но не по-малко от 9% на годишна база.
За първия дванадесет месечен период размерът на EURIBOR е фиксиран към
26.03.2014 г. в размер на 0.4190%. На основание чл. 4.2. и чл. 6.1. от договора
и чл. 29 от ОУ и след извършен финансов мониторинг, банката е взела
решение за преобразуване на овърдрафта в анюитетен кредит със свободен
погасителен план за срок от 30 месеца, считано от 09.04.2016 г., при лихва 6-
месечния EURIBOR плюс 8.5 пункта надбавка, но не по-нисък от 9%.
Падежът на последната погасителна вноска е настъпил на 09.10.2018 г.
Решението на Кредитния съвет на ищцовото дружество е взето поради трайна
тенденция за влошаване на финансовите показатели на дружеството
кредитополучател – увеличаване на кредитната експозиция, липса на
оборотни средства в края на активния сезон на търговския обект, увеличаване
на задълженията към доставчици, отрицателен собствен капитал, генериране
на допълнителен кредитен ресурс, просрочване на задължения по кредити.
Поради изпадането в забава на длъжника ищецът се е снабдил със Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, срещу която
ответникът е подал възражение по чл. 415 от ГПК, откъдето произтича
правния интерес от съдебно установяване на вземането.
С уточняващи молби ищецът излага, че претендираната непогасена
главница в общ размер на 25 723.45 лева, се състои от просрочена главница за
периода 09.09.2017 г. – 09.10.2018 г., в която се включват 14 вноски (№ 17-30)
съгласно изготвения след преобразуването на кредита погасителен план.
Претендира се договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 56.83 лева за
периода 11.09.2017 г. – 09.10.2018 г., която се дължи за вноските с № 29 и 30
по изготвения погасителен план. В претенцията са включени и вземанията на
банката за такси, от които: сумата от 1 950 лева, представляваща 13 месечни
такси (по 150 лева всяка) по Тарифата на банката, стр. 3, за периода 04.2018 г.
– 05.2019 г., за месечно обслужване на разплащателна сметка, по която е
наложен запор; 25 лева – такса за вписване на удостоверение. Претендира
се и наказателна лихва върху посочените суми за такси в размер на 395.38
лева за периода 30.04.2018 г. – 28.05.2019 г. съгласно т.11 от ОУ за
кредитиране.
Отделно се претендира и наказателна лихва в размер на 1 011.32 лева
за периода 15.08.2018 г. – 28.05.2019 г. на основание чл. 11 от ОУ. Началната
дата на дължимост на наказателната лихва е датата, на която се възстановява
процедурата по начисляване на лихви по задължения, които са в просрочие,
тъй като банката не е начислявала лихви за целия период на просрочието.
Крайната дата на периода съвпада с момента на изготвяне на извлечението от
счетоводните книги.
2
Претендира се признаване дължимостта на посочените суми, както и
присъждане на сторените в производствата разноски.
Ответникът Д. СТ. ИВ., чрез назначения особен представител, с
писмен отговор, оспорва предявените искове по основание и размер. Не
оспорва факта на сключен между страните договор за кредит. Tвърди, че
правото по чл. 4.2 и чл. 6.1 от договора и чл. 29 от ОУ на банката не е
надлежно упражнено, като оспорва твърдените от ищеца предпоставки за
едностранно трансформиране на кредита и че към 11.04.2016 г. са настъпили
неблагоприятни изменения във финансовото състояние на
кредитополучателя. Сочи, че дружеството кредитополучател е имало
положителен собствен капитал и касова наличност на значителна стойност,
като е обслужвало редовно задълженията си по процесния кредит. Твърди, че
трансформирането на кредита в анюитетен не е доведено до знанието на
ответника като солидарен длъжник, не е произвело действие спрямо него,
следователно приложение между страните намира първоначално уговореният
от тях падеж – 04.04.2024 г., който към момента не е настъпил.
Твърди се, че едностранното изменение на договорените условия по
кредита е незаконосъобразно, тъй като ответникът не е участвал в него.
Преобразуването на кредита, по аналогия с обявяването му за предсрочно
изискуем, следва да се извърши с писмено уведомление до длъжника.
Уговореният в ОУ начин на уведомяване чрез системата за интернет
банкиране е приложим само за кредитополучателя, но не и за солидарните
длъжници, които нямат достъп до страницата му, поради което последните
следва да бъдат изрично уведомени. Вземането на банката към ответника
произтича само от подписания от него договор като солидарен длъжник и той
не е обвързан от преструктурирането му, при което индивидуализацията на
процесното вземане по размер и основание е коренно изменена и в което
ответникът не е участвал. Сочи се и че в отклонение на чл. 6.1 от договора,
главницата е разсрочена на 30 вместо на предвидените 36 погасителни
вноски. Излага, че фактът на плащане на вноски по кредита в размер,
различен от този по погасителния план, е индиция, че длъжникът не е знаел за
преобразуването на договора.
На следващо място, ответникът релевира възражение за изтекъл
шестмесечен срок по чл. 147 от ЗЗД, доколкото приравнява отговорността на
солидарния длъжник с тази на поръчителя. Сочи, че за вноските с падеж след
15.11.2017 г. ищецът не е предявил иск против главния длъжник в срока по
чл. 147 от ЗЗД, поради което и задължението на ответника за тези вноски е
погасено. Сочи също, че не е надлежно уведомен за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение, а първоначално уговореният краен падеж на
договора все още не е настъпил. Оспорва действието на Общите условия към
договора спрямо него, тъй като не е запознат с тях и не ги е приел изрично, а
и по време на действие на договора същите са били променяни многократно,
за което също не е уведомяван.
3
Твърди се и наличие на неравноправни клаузи от договора за кредит,
свързани с лихвения процент и неговата едностранна промяна, предвид
липсата на твърдения от ищеца за наличие на сключени между страните
анекси. Оспорва, поради липса на доказателства, претенцията за такси и
наказателна лихва върху тях. Оспорва и присъдените в заповедното
производство разноски, като възразява за тяхната прекомерност предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото. Моли за отхвърляне на
исковете като неоснователни и обективира искане по доказателствата.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 от ЗЗД, с посочени по-горе страни и предмет.

Доказателствена тежест, съобразно предявените от ищеца
претенции:
Няма безспорни и ненуждаещи се от доказване факти.
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните факти:
- наличието на валиден договор за кредит овърдрафт;
- качеството си на изправна страна по договора, в т.ч. предоставяне на
заемната сума;
- изпълнение на задължението си за уведомяване на кредитополучателя
за извършеното преобразуване на овърдрафта в анюитетен кредит;
- наличие на твърдяните обективни предпоставки за извършване на тази
трансформация – настъпили или вероятни неблагоприятни промени във
финансовото състояние на кредитополучателя;
- настъпване на изискуемостта на задължението – настъпил краен падеж по
погасителен план, евентуално предпоставките за предсрочна изискуемост
съобразно конкретна договорна хипотеза – допуснато просрочие при
първоначално договорените условия преди трансформацията и надлежното
уведомяване на длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем;
- обосноваване на задълженията за главница, възнаградителна лихва,
мораторна неустойка и такси, по основание и размер;
При установяване наличието на договор за кредит, Ответникът следва
да установи, че е сключил договора в качеството на потребител, т.е. за цели
от частен характер; изпълнение на задълженията си по него, както и
наведените с отговора правоизключващи възражения.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи
доказателства за следните оспорени от насрещната страна факти:
уведомяване на oтветника за извършено преобразуване на овърдрафта в
анюитетен кредит, както и за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
4
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ответника, че не сочи
доказателства за следните факти:
че е сключил договора в качеството на потребител.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 12861/01.06.2022 г.,
подадена от адвокат А. Б. Д., в частта, в която са направени възражения по
изготвения от съда проектодоклад в следния смисъл: обективирано е
възражение от нуждата за доказване на уведомяването за трансформация на
кредита в анюитетен, тъй като се дължи уведомяване само на
кредитополучателя.
Направено е възражение за нуждата от доказване на уведомяване за
предсрочната изискуемост на кредита, тъй като се касае за търсене на
плащане на вноските с настъпил към датата на заявлението падеж.
Адв. Г.: Запознати сме с проекта за доклад и нямаме възражения.
Няма доказателство, че са уведомили кредитополучателя. Ние не
спорим по този въпрос, те не представят такова доказателство.
СЪДЪТ с оглед възраженията на ищеца по изложения доклад на делото
счита, че следва да бъде приет като окончателен доклада от разпоредително
заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за окончателен доклада по делото, изготвен в
Определение № 646/03.05.2022 година, като прави в същия следните
изменения, съобразно възраженията на ищеца, а именно:
ОТНОСНО разпределената доказателствена тежест, съобразно
предявените от ищеца претенции.
УКАЗВА на ищеца, че следва да докаже изпълнение на задължението
си за уведомяване на кредитополучателя.
НЕ СЕ ТВЪРДИ настъпване на предсрочна изискуемост на
задължението.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за уведомяване на
кредитополучателя за трансформацията на кредита в анюитетен.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 12861/01.06.2022 г., подадена
от адвокат А. Б. Д., в частта, в която е направено искане за допускане на
съдебно-техническа експертиза с подборно описани в докладваната молба
задачи.
Адв. Г.: Оспорвам иска и поддържам изцяло отговора на исковата
молба. Да се приемат доказателствата, нямам други доказателствени искания
към момента.
Оспорвам искането за назначаването на съдебно-техническа експертиза.
Считам, че не е относимо към предмета на делото и банката може да докаже
5
тези факти с писмени доказателства.
СЪДЪТ счита, че приложените писмени доказателства към исковата
молба и уточняващите я молби са допустими и относими към предмета на
спора и следва да бъдат приети като доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с исковата молба писмени документи, както следва: заверени копия на
Договор за овърдрафт № 056-1002774/28.03.2014 г.; Общи условия за
кредитиране и пълномощно с нот. заверка на 25.11.2015 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с молба с вх. № 8394/05.05.2021 г. от ищеца писмени документи, както
следва: заверени копия на график за погасяване на кредит „Дани-2002“ ЕООД
и тарифа за юридическите лица на „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с молба с вх. № 12052/21.06.2021 г. от ищеца писмени документи, както
следва: заверени копия на тарифа за юридическите лица на „ПроКредит Банк
(България)“ ЕАД и график за погасяване на кредит „Дани-2002“ ЕООД.
Относно искането за назначаването на техническа експертиза, са
поставени в писмената молбата от 1.06.2022 г. 4 задачи. С оглед на което
СЪДЪТ счита, че искането е неотносимо, доколкото се касае за документи и
електронни записи, които се намират на разположение на банката. Същите
биха могли да бъдат предоставени. В случай, че се твърдят факти, за които
тези данни да послужат като доказателство.
С оглед променената доказателствена тежест и уточнението кой следва
да бъде уведомен за трансформацията на кредита в анюитета, СЪДЪТ
намира, че поисканата техническа експертиза е неотносима, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна, за
допускане на съдебно-техническа експертиза, направено с молба вх. №
12861/01.06.2022 г.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 12999/02.06.2022 г. от
вещото лице Цв. Люб. М., в която моли за удължаване на срока за предаване
на заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
СЪДЪТ като взе предвид постъпилата от вещото лице молба, намира,
че на същото следва да бъде дадена възможност за датата на следващо
съдебно заседание да изготви и да депозира заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза в срока по чл. 199 ГПК.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице за датата на следващо съдебно
заседание да изготви и да депозира заключение по допуснатата съдебно-
6
счетоводна експертиза в срока по чл. 199 ГПК.
За изготвяне, изслушване и приемане на заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза ОТЛАГА производството по делото и го
НАСРОЧВА за 27.07.2022 г. от 15.00 часа , за която дата и час ищцовата
страна редовно призована по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, ответната страна
уведомена в съдебно заседание чрез назначения й особен представител,
вещото лице уведомено в съдебно заседание.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в
14:22 часа.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7