РЕШЕНИЕ
№ 4009
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110204985 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Б Т“ЕООД, ЕИК ХХХ, представлявано от Б А Т, срещу
наказателно постановление №К-040525/31.01.2020г., издадено от Е М Г - директор на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с
което на търговското дружество е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1000,00
/хиляда/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 221 от Закона за туризма /ЗТ/.
В депозираната жалба са релевирани доводи за процесуалната незаконосъобразност
на атакувания санкционен акт, както и за противоречието му с материалния закон.
Формулирана е молба за цялостна отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. От
пълномощника му - адв. М., са изпратени допълнения към жалбата, които доколкото са
депозирани и постъпили след проведеното съдебно заседание, в което делото е приключено,
не следва да бъдат обсъждани.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от адв. А, която оспорва
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
1
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок. От приложеното по делото известие
за доставяне е видно, че наказателното постановление е изпратено на адреса на управление
на дружеството, но е върнато с отбелязване, че дружеството е „непознато“, без да са
посочени данни за лицето, от което е придобита тази информация и кога е получена тя. Няма
сведения и да са предприети действия по установяване на нов адрес за кореспонденция,
както изисква законът. В този смисъл, отсъства надлежно проведена процедура по реда на
чл.58, ал.2 от ЗАНН. Видно от материалите по делото, въз основа на пълномощно от
14.12.2020г., адв. С К се е запознал с административната преписка по издаденото
наказателно постановление, но във връзка с обжалване действията на публичен изпълнител
по образувано срещу дружеството - жалбоподател изпълнително дело. Съгласно текста на
чл.180, ал.5 от НПК, към който препраща нормата на чл.84 от ЗАНН, книжата за
юридически лица да се връчват само на лица, изрично натоварени да ги приемат –
обстоятелство, което в случая не е убедително доказано. След внимателен прочит на
приложеното пълномощно съдът установи, че адв. К не разполага с представителна власт да
оспорва процесното наказателно постановление пред съд, както и не е упълномощен да го
получи, респ. подпише от името на дружеството. При тези факти не може да се приеме, че
санкционният акт е бил предявен за запознаване на нарушителя, нито че е бил надлежно
връчен.
С оглед изложените аргументи съдът намира, че жалбата срещу наказателното
постановление е подадена своевременно. Иницииращият настоящото производство
документ изхожда от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми
реквизити обуславящи неговата редовност, което предпоставя пораждането на предвидения
в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по същество, жалбата се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„Б Т“ЕООД е търговско дружество, вписано в търговския регистър с ЕИК ХХХ, със
седалище и адрес на управление: ХХХ. С оглед развиваната от дружеството туристическа
дейност то било регистрирано като туроператор и притежавало удостоверение за
регистрация №РК-01-6362/02.04.2009 г., издадено от Министерство на туризма.
На 13.09.2019г. в Комисия за защита на потребителите (КЗП), чрез електронна
платформа постъпил сигнал от потребител Р Д Т, заведен с вх. №С-03-5521, в който се
съдържало оплакване от предоставената от търговеца „Б Т“ЕООД туристическа услуга по
сключен договор за туристически пакет. По този повод, с резолюция от 18.09.2019г., била
инициирана проверка, извършването на която било възложено на свид. М. В. П. – „главен
инспектор“ в Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите (КЗП).
В изпълнение на служебните си задължения свидетелката заедно със свой колега - И
И К, посетила на 25.09.2019г., търговски обект - офис на туроператора, находящ се в гр.
2
София, ул. „Пиротска” №45. След като се легитимирали, органите пристъпили към
проверка, протекла в присъствието на представител на „Б Т“ЕООД - А Й. В хода на
контролната дейност проверяващите пожелали да се запознаят с документите, изготвени във
връзка с туристическото пътуване, които обаче не били налични в офиса на въззивника.
Установените в хода на проверката обстоятелства били отразени в констативен
протокол № К - 2685327/25.09.2019 г., в заключителната част на който и с оглед
установяване липсата или наличието на допуснато нарушение контролните органи изискали,
на основание чл.192, т.2 от ЗЗП, явяване на управител или упълномощено от него лице в
сградата на КЗП в гр. София, на 03.10.2019г., в 10:30 часа, който да представи „оригинали
или копия на следните документи: писмено становище по текста на жалбата, договор с
транспортната фирма, реализирала пътуването, преддоговорна информация – оферта
стандартен формуляр, ваучер, медицинска застраховка, регистър на предявените
рекламации“. Препис от протокола бил връчен на присъстващия служител на туроператора
срещу подпис.
След като на посочената в протокола дата не се явил представител на жалбоподателя
и не били представени търсените документи, било изпратено писмо – покана до „Б Т“ЕООД,
с изх. № С -03-5521/07.10.2019г., с което отново били изискани книжата, изброени в
констативния протокол, като изрично било вписано задължението те да бъдат представени в
сградата на КЗП на 14.10.2019 г. от представител на туроператора. Допълнено било и
предупреждение, че при неизпълнение ще се пристъпи към съставяне на акт за установяване
на административно нарушение. Пратката обаче се върнала в цялост и без отбелязване в
известието за доставяне на причините, поради които не е връчена на своя адресат.
На 14.10.2019г. пред органите на КЗП не се явил представител или пълномощник на
„Б Т“ЕООД. При така установените факти свид. П. приела, че е извършено административно
нарушение от страна на въззивника, поради което на същата дата, в хипотезата на чл. 40, ал.
2 от ЗАНН - в отсъствие на нарушителя, в присъствие на двама свидетели – И И К и А И К,
тя съставила АУАН № К-040525/14.10.2019 г. за нарушение на разпоредбата на чл.221 от
Закона за туризма (ЗТ).
На 17.01.2020г., в офиса на дружеството актът бил предявен на неустановен
служител на „Б Т“ЕООД, който отказал да го подпише – обстоятелство, удостоверено с
подписа на един свидетел.
Писмени възражения не постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН на 31.01.2020г., Е М Г - Директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, издала и атакуваното наказателно
постановление №К-040525/31.01.2020 г. С него, при дословно възпроизвеждане на
фактическите констатации от АУАН, на търговското дружество била наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл.221 от ЗТ.
3
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателствени средства, съдържащи се в
показанията на свидетелката М. П., както и от писмените доказателства: писмо с изх.№С-03-
1161/20.02.2020г. на КЗП и известие за доставяне към него; Констативен протокол за
извършена проверка №К-2685327/25.09.2019 г.; покана, изх. №С-03-5221/07.10.2019 г. на
КЗП с известие за доставяне; становище от „Б Т“ЕООД; Грабо - ваучер №6986194; оферта;
предплатен ваучер №1941; застрахователна полица и потвърждение за приемане и съгласие;
извлечение от регистър на рекламациите, поддържан от „Б Т“ЕООД; жалба от Р Д, вх.№ С-
03-5521/13.09.2019г., с приложение договор за туристически пакет № 1941; заповеди
№673/21.08.2019 г. и №321 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП; пълномощни за
процесуално представителство; копие на заявление от адвокат С К и пълномощно към него
от 14.12.2020г. от „Б Т“ЕООД; справка за задълженията, плащанията по които подлежат на
разпределение от публичен изпълнител; писмен отговор от КЗП, заведен с вх.
№179767/29.08.2022 г. по описа на СРС с приложено четливо копие на известие за
доставяне, пощенски плик и писмо №С-03-5521/07.10.2019 г., приобщени по реда на чл.283
от НПК.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетелката П. като подробни и
вътрешно балансирани. В тях са изложени непосредствените възприятия на инспектора
относно етапите на проверката, доколкото се явява пряк участник в нея. Тя последователно
споделя констатираните в хода на контролната дейност пропуски. Изрично подчертава, че са
били изискани от дружеството - жалбоподател документи, изброени изчерпателно в
констативен протокол, връчен на служител в контролирания обект, които са били относими
към предмета на извършваната проверка и е следвало да се представят до 03.10.2019 г.
Допълва и възникналата необходимост повторно да бъдат изискани до 14.10.2019 г., за
което е била изпратена покана, включваща и формулирано предупреждение за последиците
при неизпълнение. Свидетелят заявява обаче, че няма спомен дали документът е достигнал
до своя адресат. По отношение процедурата по съставяне на АУАН е категорична, че е
протекла в отсъствие на представляващ дружеството – въззивник, като актът е връчен при
отказ, без да уточнява от кого е заявен, едва през месец януари. Така приобщените гласни
доказателствени средства не се опровергават и от приложените към делото писмени
материали, съдържащи се в преписката по повод издаденото наказателно постановление.
Доколкото намира показанията на свидетеля за обективни, съдът им дава вяра и основава
фактическите си изводи върху тях.
Съставът на съда кредитира и посочените по-горе писмени доказателства-протокол за
извършена проверка, респ. приложени заповеди, писмена кореспонденция между КЗП и „Б
Т“ЕООД, доколкото те спомагат за пълното изясняване на релевантните обстоятелства по
делото. Видно от съдържанието на протокол за проверка, към управителя на дружеството е
отправено нареждане за представяне в определен срок (до 03.10.2019 г.) на конкретно
изброени документи, което не е изпълнено. Доколкото обаче за това бездействие не е
наложена санкция, съдът го коментира само като част от хронологията, налагаща се от
4
доказателства на, но не и като релевантна фактология към процесното нарушение. Нов срок
за депозиране на търсените документи – 14.10.2019 г., който именно е относим към предмета
на делото, е предоставен едва с писмо-покана, с изх.№С-03-5221/07.10.2019 г. Видно от
приложената обратна разписка към него обаче тази пратка няма данни да е достигнала до
своя адресат.
От представените по делото заповеди на председателя на КЗП съдът установява
компетентността на участвалите в производството актосъставител и
административнонаказващ орган.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна
проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални
нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са издали двата
документа. Актът е съставен от компетентно лице – служител в КЗП, заемащ длъжността
„главен инспектор” съгл. чл.232, ал.1 от ЗТ, вр. чл.37, ал.1, б. „б” от ЗАНН и Заповед №321
ЛС от 22.04.2015 г. на председателя на КЗП, а атакуваното НП е издадено надлежно
овластено длъжностно лице – Директор на Регионална дирекция към КЗП, съгласно чл.233,
ал.2 от ЗЗП, вр. чл.47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН и Заповед №673/21.08.2019 г. на председателя на
КЗП.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-
годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 - месечния срок. Ето защо са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател
от формална страна.
Съдът констатира, че са съблюдавани императивните процесуални правила на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН при издаването на двата процесуални акта - тяхната форма и задължителни
5
реквизити. Разкрива се пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и
тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. В него се съдържат законовите
реквизити, вкл. и описанието на нарушението, обстоятелствата по неговото извършване и
правната му квалификация - по чл.221 от Закона за туризма. Ясно е формулирана формата
на изпълнителното деяние, за да се възприеме същността на нарушението. Спазен е
регламентираният от нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН минимален обем от информация,
като се разкрива и единство между установените факти и подвеждането им под съответната
правна норма на материалния закон. Очертан е кръгът от доказателственорелевантни факти,
позволяващи недвусмислено да се възприеме волята на актосъставителя и на наказващия
орган.
Съдът обаче открива допуснато съществено процесуално нарушение, съставляващо
самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт. Видно от приложената по
делото кореспонденция, актосъставителят е изпратил покана до нарушителя, в която е
отразил предстоящото иницииране на административнонаказателното производство в
случай на неизпълнение на издадено разпореждане за представяне на документи на
конкретна дата. Документът обаче не е връчен по надлежния ред преди съставянето на
АУАН, с което е ограничено правото на дружеството - въззивник да организира своята
защита и да участва в производството от неговото начало. В този случай органите не са
имали основание да се позоват на нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, пристъпвайки към
иницииране на административнонаказателната процедура. Недопустимо е позоваването на
фикция, че съобщението се счита за връчено, доколкото характерът на производството – вид
наказателно такова, изключва подобен подход.
Нарушена е и процедурата по чл. 43 от ЗАНН за връчването на АУАН. Логическото
тълкуване на първите две алинеи от цитираната норма води до водят категоричния извод, че
актът следва да се връчи лично на наказаното лице, на неговия законен представител или на
изрично упълномощено за това лице. При наличие на деклариран отказ от страна на
нарушител да подпише или получи препис, този факт следва да бъде удостоверен с подписа
на един свидетел. В разглеждания случай връчването на АУАН не е оформено по
изискуемия от нормата на чл.43, ал.2 от ЗАНН ред. Остава неясно качеството и
самоличността на лицето, заявило отказ да приеме издадения срещу „Б Т“ЕООД акт,
съответно връзката му с дружеството – въззивник, което възпрепятства възможността да се
направи извод, че действието е било редовно и съобразено с изискванията на закона.
Допуснатият пропуск е налагал органите да инициират ново връчване на АУАН, което обаче
те не са сторили. По този начин сериозно е ограничена възможността за реализиране
защитата на санкционираното лице, както с оглед произтичащите от връчването на акта
права и задължения /чл. 44 ЗАНН/, така и с оглед функциите на АУАН в
административнонаказателното производство - значението му на процесуален акт, с който се
повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение.
Ненадлежното връчване съществено е опорочило административнонаказателното
производство. При това положение не е следвало издаване на наказателно постановление,
6
доколкото последното действие е дадено в нарушение на нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Съдът споделя и аргументи досежно наличието на неправилно приложение на
материалния закон, засягащо датата на нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „Б Т“ЕООД е ангажирана
за неизпълнено правно задължение по чл. 221 от ЗТ, за което му е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1000,00 /хиляда/ лева. Цитираната норма предвижда санкция за
неизпълнение на задължението да бъдат представени на контролните органи изискани от
тях документи или информация от съответните подконтролни лица.
Безспорно се установява, че на 25.09.2019 г., с връчен на служител на жалбоподателя
протокол за проверка са изискани конкретно изброени документи, имащи отношение към
предмета на извършваната проверка по повод жалба на потребител, останал неудовлетворен
от качеството предоставена туристическа услуга. Формираната по делото доказателствена
съвкупност позволява категоричност и на извода, че на посочената в протокола дата -
03.10.2019 г., книжата не са представени от задълженото лице на контролните органи. Тези
факти обаче, макар да са споменати в обстоятелствената част на АУАН и издадения въз
основа на него санкционен акт, нямат отношение към конкретно предявените на въззивника
признаци от обективната страна на нарушението, за което е ангажирана неговата
отговорност, доколкото тезата на наказващия орган е съсредоточена върху твърдения за
друго, макар и идентично по вида си, нарушение - реализирано бездействие да се изпълнят
задълженията, произтичащи от текста на чл.221 от ЗТ, дадено към 14.10.2019 г. (последното
изрично отразено, както в АУАН, така и в НП). На така ангажираната в НП дата обаче
жалбоподателят - еднолично дружество с ограничена отговорност, не е допуснал очертаното
от наказващия орган административно нарушение, за което е ангажирана неговата
имуществена отговорност. Този извод се налага предвид обстоятелството, че съобразно
събраните по делото документи, неопровергани дори от показанията на свид. П., поканата с
изх. №С-03-5221/07.10.2019 г., отправена до „Б Т“ЕООД и съдържаща разпореждането на
проверяващите за представяне на книжа, не е достигнала своя адресат. Отсъстват други
убедителни доказателства, че нейното съдържание е станало достояние на управителя на
дружеството – въззивник или на упълномощено от него лице. Липсата на обективни данни за
причините, поради които пратката не е връчена, не може да бъде замествано с
предположения за евентуално проявено от задълженото лице незаконосъобразно поведение,
нито да бъде прилагана фикция за нейното надлежно връчване, доколкото подобен подход е
недопустим в наказателно по своя характер производство, а същевременно липсва и
законодателно разрешение в тази насока в ЗАНН и Закона за туризма. Разкриващите се
факти позволяват категорично заключение, че на санкционираното юридическо лице не е
осигурена обективна възможност да се запознае с указанията за съдействие на контролните
органи към КЗП, вида на изисканите документи и срока за представянето им, отправени към
него под формата на писмено разпореждане в изпратената до адреса му покана, което
обуславя и несъставомерност на вмененото му административно нарушение, реализирано на
7
14.10.2019 г.
В следващ план, макар и нарочно отразен като срок за изпълнение на издаденото с
писмена покана, изх.№С-03-5521/07.10.2019 г. разпореждане, фиксираният в процесуалните
актове времеви момент – 14.10.2019г., съвпада с последния ден, в който представянето на
изисканите от „Б Т“ЕООД документи е било възможно, без да следват негативни последици
от евентуална забава. Доколкото в ЗТ и ЗАНН не е установен различен ред за броенето на
сроковете, които се свързват с изпълнението на установени по силата на закон или
индивидуален акт задължения за правните субекти, за нуждите на процеса по установяване
на административните нарушения, по силата на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, се прилага
регламентът, нормиран в Глава ХV, Раздел ІІ от НПК. В новелата на чл.183, ал.2 от НПК е
установено правилото, че срокът, който се изчислява в дни, изтича в края на последния ден.
Пренесено в конкретиката на казуса, така цитираната норма налага да се приеме, че
крайният възможен момент за изпълнение на предоставеното от органите на КЗП до
въззивника разпореждане е бил 14.10.2019 г. (работен ден - понеделник). До тази дата,
именно, задължението за представяне на документи е било изпълнимо без настъпването на
негативни последици за неговия адресат. В случай че към нея е било констатирано
бездействие, то органите е следвало да фиксират като начален момент на забава и поради
това дата на нарушението 15.10.2019 г. Същевременно, този съд споделя и разбирането, че в
случаи, в които изпълнението на задължението е обусловено от определен краен срок,
съставомерността на деянието, изразяващо се в бездействие, несвързано с настъпване на
конкретни общественоопасни последици, следва да се преценява към датата непосредствено
следваща неговото изтичане (докогато търговецът е бил длъжен да предприеме извършване
на предписаното му действие), като течението на срока винаги следва да бъде съобразяван с
правилото, въплътено в нормата на чл.183, ал.2 от НПК. С тези аргументи съдът приема, че
датата на нарушението, вписана в НП като „14.10.2019 г.”, е грешна, като на нея не е
реализирано противоправно бездействие. Като е отразил по- ранна дата, наказващият орган е
допуснал и неправилно приложение на материалния закон, доколкото към така фиксирания
времеви момент жалбоподателят все още е разполагал с възможност да представи
изисканите от органите документи, по повод които е издадено разпореждането.
Датата на реализиране на нарушението се явява елемент от обективната страна на
деянието. Пропускът да бъде правилно отразена съществено накърнява правото на
нарушителя да разбере, за какво конкретно се ангажира неговата отговорност. Този признак
от фактическия състав е и предпоставка съдът надлежно да упражни ефективен контрол по
спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН, респ. относно съобразяване на давностните
срокове, в рамките на които е допустимо провеждането на административнонаказателната
процедура. Съдържанието на окончателния правоохранителен акт е единственото указание
за това, каква е действителната воля на решаващия орган, как са формирани неговите изводи
по фактите и приложимия закон и дали съответстват на реално установимата от
доказателствения материал фактическа обстановка. Именно с него се очертават окончателно
параметрите на претендираната отговорност, по отношение на които не съществува правен
8
ред за изменение. По тези причини и в настоящото производството съдът не разполага с
компетентност да изменя и по този начин да подменя изразеното властническо изявление на
наказващия орган, още по- малко да го тълкува или извежда от събрания по делото
доказателствен материал, доколкото противното разбиране би поставило правомощията на
контролиращата инстанция в противоречие с принципа reformatio in pejus и по съществото
си би представлявало изземване на компетентност.
Съобразно така изложените фактически и правни доводи, съдът приема, че
административнонаказателното производство по налагане на административно наказание е
опорочено не само от нарушения на формата на актовете, но и от неправилно приложение
на материалния закон. Тези констатации мотивират извода, че издаденият санкционен акт е
незаконосъобразен и необоснован, поради което следва да бъде отменен.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО,
2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №К-040525/31.01.2020 г., издадено от Е М Г -
Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на "Б Т" ЕООД, с ЕИК ХХХ, представлявано от Б А Т, на основание
чл. 221 от Закона за туризма (ЗТ), е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000,00
лв. /хиляда лева/, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9