№ 3423
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.
като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело №
20231100114397 по описа за 2023 година
Предявен е иск от А. И. А., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Д. М. - САК
със съдебен адрес ж.к *********, партер-офис срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК ********* с адрес гр. София, бул. *********. Искът е с пр. основание чл. 432, ал. 1 КЗ
вр. чл. 52 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП, в размер на сумата от
430 000 лв., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на предявяване на
застрахователната претенция – 11.11.2021г. до датата на предявяване на съдебния иск, в
размер от 80 274 лв. и имуществени вреди в размер от 10 390 лв. По отношение
претенцията за обезщетяване на имуществените вреди делото е прекратено с влязло в сила
определение.
В исковата молба ищецът твърди, че на 10.08.2019 г. водач на МПС със застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите Р.П.П. с ЕГН ********** управлявал лек
автомобил Пежо 306 с ДК№ ********* в гр. Варна и при движение с превишена скорост
губи контрол над автомобила и предизвиква тежко ПТП с материални щети и трима
пострадали , сред които и ищеца А.,който получил множество телесни увреждания ,
изпаднал е в кома за 2 седмици, претърпял е множество операции. Твърди,че и понастоящем
страда от главоболие, замаяност и болки в цялото тяло. Страда от липса на комуникативни
способности, психическо разстройство, загуба на памет и тежък стрес. С решение на ТЕЛК
му е призната 60% намалена работоспособност.
Моли съда да уважи предявеният иск, ведно със законните последици - разноски и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД признава иска за процесуално
1
допустим и частично основателен до размер от 190 000 лв.
Не оспорва наличието на действаща към датата на ПТП полица за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите сключена относно л. а. Пежо 306
с ДК№*********. Не оспорва настъпилото застрахователно събитие и механизма за
настъпването му. Твърди, че е към момента на подаване на исковата молба дружеството
ответник е определило застрахователно обезщетение за причинените на пострадалия
неимуществени вреди , но поради непредставяне на банкова сметка на ищеца не е изплатило
същото. Ответникът е определил обезщетение в размер на 190 000лв., което счита, че е
справедлив паричен еквивалент съобразно интензитета и тежестта на болките и страданията
от получените в резултат на ПТП от ищеца А. травми.
Оспорва размера на предявения иск за сумата над 190 000лв. до пълния размер от
430 000 лв. Оспорва предявения иск за мораторна лихва в размер на 80 274 лв. от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя на 11.11.2021 г. до предявяването на иска,
като сочи за причина твърдението, че ищецът не е представял данни за своята банкова
сметка съгласно изискванията на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Оспорва
предявения иск за обезщетение на имуществени вреди в размер от 10 390 лв., тъй като тази
претенция не е предявена пред него извънсъдебно.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените по делото Констативен протокол № 1525 и Протокол от ОСЗ
проведено на 01.03.2021 г. по НОХД № 749/2021 г. по описа на Варненски районен съд се
установява, че на 10.08.2019 г. в гр. Варна, при управление на лек автомобил „Пежо 306“ с
ДК № ********* Р.П.П. е нарушил чл.21 ал.1 от Закон за движението по пътищата, според
който при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава скоростта 50 км/ч. за населено място,причинил ПТП ,от което А. И.
А.-пътник в автомобила получил множество телесни увреждания.
Няма спор по делото, че за Пежо 306 с ДК№ ********* е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество застрахователна полица №
BG/06/119000434204.
По делото е депозирана молба на ищеца А. до ответника „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ /л. 164/ с вх. № 0-92-14293/11.11.2021г. относно определяне и изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане. Ищецът А. е
отправил молба към застрахователя да му бъде изплатено обезщетение за причинените
тежки телесни повреди неимуществени вреди психическо разстройство, болки и страдания в
размер на 275 000 лв. В последствие с Молба с вх. № 0-92-14938/25.11.2021г. /л. 162/ ищецът
променя размера на исканото обезщетение за неимуществени вреди на 385 000лв.
По делото е депозиран отговорът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ с изх. № 0-92-
2
1769/07.02.2022г. /л. 172/ , от който е видно че той е предложил на ищеца А. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 190 000лв. В своя отговор ответникът е написал, че при
определяне на обезщетението са отчетени характера и степента на претърпените от А. вреди,
детайлно са обсъдени проведеното лечение и продължаващия оздравителен процес, както и
всички факти и обстоятелства относно механизма на произшествието и механизма на
настъпване на уврежданията.
От медицинската документация, приложена по делото, е видно, че след ПТП на
10.08.2019г. на ищеца А. са поставени следните диагнози: Черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в контузия на мозъка, контузия на мозъчния ствол, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки на дясното голямомозъчно полукълбо, счупване на тилната кост на черепа
вдясно, разкъсно-контузни рани в тилната област на главата вляво, подкожен кръвоизлив в
челно-теменната област на главата вляво, счупване на носните кости, кръвоизлив в
околоносните синуси, централна квадрипареза - частична загуба на движенията на четирите
крайника, Многофрагментно счупване на лявата ключица в областта на вътрешния и полюс
и травматично увреждане на раменния плексус на нервните коренчета на 7-ми шиен до 1-ви
гръден прешлен вляво с разкъсване с дуралния сак, Закрита гръдна травма, изразяваща се в
контузия на левия бял дроб с левостранен хеморагичен плеврален излив, Контузия на
корема, Охлузвания от горните крайници и подбедриците.
По делото е изискана СМЕ от д-р А. М. /л. 233 и сл./. Според вещото лице черепно
мозъчна травма без навременна и високоспециализирана медицинска помощ неминуемо би
довела до смърт и в този смисъл реализира признака „постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота“. Контузията на левия бял дроб е довела до „разстройство на
здравето, временно опасно за живота“. Централната квадрипареза е довела до трайно
затруднение на движенията на четирите крайника за период над 30 дни. Многофрагментното
счупване на лявата ключица също е довело до трайно затруднение на движенията на левия
горен крайник за срок над 2 месеца.
Вещото лице е констатирало, че към момента на извършване на експертизата
независимо от проведените операции лицето не може да се самообслужва с лявата си ръка,
както и да извършва каквито и да било активни движения със същата, което реализира
признака „осакатяване на лявата ръка“. Останалите травматични увреждания в своята
съвкупност обуславят „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. При
преглед, извършен за нуждите на експертизата ищецът А. е съобщил, че изпитва силен страх
от возене в кола. Вещото лице е констатирало, че ищецът А. не може да ползва лявата си
ръка, освен да подпира нещо с нея. В тилната област на главата му е установено огнище на
оплешивяване. По тялото му са установени белези – в предната част на шията, върху лявата
ключица, от гръден дрен вдясно, и в областта на лявата китка.
В съдебно заседание е разпитан свидетелят Г. М., приятел на ищеца А.. Свидетелят
твърди, че след ПТП ищецът отслабнал и не може да си движи ръката. Половин година само
ходил по болници и сега продължавал рехабилитацията. Забравял често и „изключвал“ по
време на разговор. Походката му не била добре и трудно преценявал пространството.
3
Случилото се създавало проблеми за самочувствието му, защото има белези по главата и
това прави впечатление на хората.
С оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с
чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Установено е, че произшествието е настъпило по вина на Р.П.П. с ЕГН ********** ,
който на 10.08.2019 г. около 22.00 часа при управление на лек автомобил Пежо 306 с ДК№
********* в гр.Варна по бул. „Левеки“ с превишена скорост е причинил ПТП - относно
противоправността на деянието му и неговата вина е налице споразумение със значението
на влязла в сила присъда по НОХД № 749/2021 г. по описа на Варненски районен съд, което
по силата на чл.300 ГПК е задължително за настоящия съд относно противоправността на
деянието и вината на дееца.
Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното деяние, а също наличието на валидна застраховка
„гражданска отговорност“ за посочения по-горе лек автомобил при ответното дружество.
Във връзка с изложените правни изводи, съдът намира, че от правна страна са доказани
всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност
на причинителя и съответно на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди е основателен.
Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото обезщетение
съдът следва да вземе предвид характера и степента на увреждането, претърпените
интензивни болки и страдания в началния период след злополуката, младата възраст на
пострадалия и факта,че увредата на лявата ръка на ищеца няма да може да бъде напълно
излекувана. Последния е преживял силни болки и страдания при болничния си престой,
няколкото оперативни интервенции и продължителната рехабилитация. Съдът отчита и
белезите по тялото и главата получени от нараняванията и последвалите операции.
Освен физически травми ищецът изпитва и психически такива свързани с управление
или дори возене в автомобил.
На основание изложеното, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е
основателен в размер на 190 000 лв. , която сума ответникът следва да заплати на ищеца.
Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените болки ,
страдания и неудобства от телесните увреждания , които се установиха по делото и отговаря
на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната
4
през 2019 година.
Над този размер до предявения от 430 000 лв. искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Във връзка с искането на ищеца да му бъде изплатена лихва за забава в размер от
80 274 лв. от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя-11.11.2021 год. до
датата на подаване на исковата молба-22.12.2023 год., съдът намира следното:
Съгласно чл. 409 КЗ „Застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение … освен в случаите на чл. 380, ал. 3 (при
непредставяне на банкова сметка). Доколкото е факт, че ищецът не е предоставил банковата
си сметка при предявяване на своята претенция съгл. изискването на чл. 380, ал. 3 КЗ дори и
след изричната покана на ответното дружество в тази насока , то последният не дължи лихва
за забава,тъй като в забава е бил самия кредитор-пострадалото лице. Съдът не възприема
становище на ищеца,че не е било необходимо да се сочи сметка преди да се договори
споразумение със застрахователя,доколкото разпоредбата на чл.380,ал.1 КЗ е категорична,че
сметката се соби още с първоначалната претенция.
Поради това съдът намира претенцията на ищеца за лихва за забава плащането на
главницата в размер от 80 274 лв. за посочения период за неоснователна и като такава следва
да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото при уважен иск в размер на 37% и отхвърлен в размер на 63
% разноските са следните:
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 3441 лв.,а по сметка на СГС държавна такса в размер на 7600 лв. и депозит за
експертиза от бюджета в размер на 222 лв.
Ищецът следва да заплати на ответника 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* с адрес гр. София,
бул. Витоша № 89Б да заплати на А. И. А., ЕГН **********, със съдебен адрес ж.к
*********, партер-офис чрез адв. Д. М. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания,
настъпили в резултат на ПТП на 10.08.2019 г. в размер на сумата от 190 000 лв. ведно с
законната лихва върху тези суми, считано от датата на исковата молба 22.12.2023 год. до
окончателното й изплащане и разноски в размер на 3441 лв. като ОТХВЪРЛЯ искът над
уважения размер до претендирания от 430 000 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. А., ЕГН ********** срещу „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за
5
заплащане на сумата 80 274 лв.-мораторна лихва върху главницата от 430 000 лв. за времето
от 11.11.2021 год. до 22.12.2023 год. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* да запрати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 7600 лв. и депозит за експертиза от бюджета в
размер на 222 лв.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК ********* разноски в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от
уведомяването им пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6